№ 16379
гр. С., 02.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. И.
при участието на секретаря ДИ. Й. ТОДОРОВА
к. разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №
20241110127727 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от С. А. П. и М. А. П. срещу С. о. кумулативно обективно и субективно
активно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащанe на всеки
от ищците на сумата от по 16 956 лева (след допусн. изменение на исковете по реда на чл.
214 ГПК, чрез увеличаване на размерите им, с протоколно определение от 14.04.2025 г.) –
частични претенции от вземания в размер от по 30 000 лева, представляваща обезщетение за
неоснователно ползване от ответника през периода от 12.01.2021 г. до 12.03.2024 г. на
собствените на ищците по 1/14 идеална част от общо възстановените на всички собственици
3832 кв. м. от поземлен имот с пл. № ***, кв. ***А по действащия регулационен план на гр.
С., местност „Ю. п.“, целият с площ от 3 873 кв.м., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.03.2024 г. до
окончателното изплащане на вземанията.
Ищците твърдят, че по силата на настъпило наследствено правоприемство от лицето и
техен наследодател И. П. Ш., починал на 11.12.1947 г., същите са собственици на по 1/14
идеална част от общо възстановените на всички собственици 3832 кв. м. от поземлен имот с
пл. № ***, кв. ***А по действащия регулационен план на гр. С., местност „Ю. п.“, целият с
площ от 3 873 кв. м. Излагат, че приживе, въз основа на Крепостен акт № *** по дело №
****/30.04.1910 г. И. П. Ш. е закупил нива в землището на с. Д., местност „Т. к.“ с площ от
3 000 кв. м., а с Нот.ален акт № **** по дело № ****/05.11.1911г. още една съседна нива в
землището на с. Д., местност „Т. к.“ с площ от 845,10 кв.м., к. от двете ниви бил образуван
един имот с обща площ от 3 845,10 кв.м. Поддържа се, че с Акт № ****/13.01.1953 г.
посоченият имот е одържавен по реда на Закона за национализацията на частни
индустриални и минни предприятия. Посочва се, че впоследствие, със Заповед № РД-57-
***/10.07.1993 г. на кмета на С. г. о., постановена в производство по реда на чл. 2 ЗВСОНИ,
собствеността върху 1 420 кв.м. от одържавения имот била възстановена на собствениците.
С Решение от 27.11.1998 г. по гр. дело № ***/1998 г. по описа на САС, 4 състав, влязло в
законна сила на 28.12.1998 г., по отношение на С. о. е установено, че наследниците на И. П.
1
Ш. са собственици на още 2 412 кв.м. от имота, поради което С. о. е осъдена да предаде
владението върху същия. Ищците посочват, че съгласно действащия регулационен план на
гр. С. възстановеният имот представлява поземлен имот с пл. № ***, кв. ***А по пл. на гр.
С., местност „Ю. п.“, целият с площ от 3873 кв.м., от които възстановени на собствениците
били общо 3832 кв. м. Излагат, че възстановената площ от поземления имот е отпис. от
актовите книги на С. о., район „Т.“. Проведено било и производство по попълване на
кадастралната основа с възстановения поземлен имот, който със Заповед № РД-09-2-
46/06.03.2001 г. на кмета на С. о., район „Т.“ е отразен к. имот с пл. № ***, к. л. 545, кв. ***-
А по пл. на местност „Ю. п.“, гр. С.. След възстановяването на собствеността ищците
установили, че поземленият имот попада в границите на сега съществуващия Ю. п. в гр. С..
Посочват, че многократно са отправяли предложения до ответника да отчужди идеалните
части от възстановения им имот, да ги замени с друг равностоен или да им заплаща наем, но
взаимна уговорка между страните не била постигната. Поддържат, че редовно заплащат
данъци и такси, без да могат да бъдат въведени във владение на имота и да го ползват за
свои собствени нужди или да се удовлетворяват от събиране на граждански плодове. Сочат,
че от друга стр. ответникът продължава безвъзмездно да ползва имота, к. част от Ю. п.,
реализирайки върху него п.ово строителство, от което получава значителни приходи и по
този начин неправомерно се обогатява за сметка на обедняването на ищците. Същите
твърдят, че С. о. отдава под наем на трети лица площи от Ю. п. за увеселителни съоръжения,
закусвални, кафенета и други търговски обекти, от което събира значителни приходи. С. А.
П. и М. А. П. твърдят, че за периодите от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. и от 01.10.2010 г. до
31.10.2013 г. ответникът бил осъден с влезли в сила съдебни решения да заплати на всички
наследници определени по размер обезщетения за ползването на процесния поземлен имот,
а за периода от 01.10.2013 г. до 09.06.2015 г. с влязло в сила съдебно решение ответникът
бил осъден да заплати на всеки от ищците обезщетение по 13 670 лева, според
притежаваните от тях по 1/14 ид. части от собствеността върху процесния поземлен имот.
Излагат, че са предявили искове за изплащане на обезщетение за неоснователното ползване
на имота и за периода от 10.09.2015 г. до 10.09.2018 г. по гр. дело № *****/2018 г. по описа
на СРС, 165 състав. Сочат още, че с Решение № ********/10.06.2021 г. по описа на СРС, 140
състав, влязло в сила на 11.03.2024 г., ответникът бил осъден да заплати на всеки от ищците
обезщетение по 17 830 лева за неоснователното ползване на имота за периода от 11.09.2018
г. до 11.01.2021 г. Поддържат, че предвид продължаващото и през процесния период от
12.01.2021 г. до 12.03.2024 г. лишаване от възможността им да ползват собствените си
идеални части от поземления имот, респ. да събират граждански плодове от тях, ответната
стр. им дължи обезщетение за неоснователното ползване в размер на обедняването на
ищците, според притежаваните от тях права върху имота, равняващо се на сумата от по
30 000 лева за всеки от тях. В настоящото производство С. А. П. и М. А. П. претендират част
от така дължимите суми в размер на сумата от по 16 956 лева (след допусн.то изменение на
исковете). Претендират присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответната С. о., чрез
пълномощника си гл. юрк. С., оспорва предявените искове к. неоснователни и недоказани,
позовавайки се на настъпила погасителна давност по мл. 111, б. „в“ ЗЗД спрямо процесното
вземане. В условията на евентуалност отправя искане търсеното от ищците обезщетение да
бъде намалено к. прекомерно. Оспорва наличието на твърдяното обогатяване на С. о.,
посочвайки, че същата не е лишила ищците от възможността да ползват имота си. Оспорва
се ответната стр. да е реализирала полза от фактическата власт върху имота, в частност чрез
приходи от търговска дейност. Сочи се, че само по себе си местоположението на поземления
имот в пределите на публичен п., стопанисван от С. о., не обуславя извод за наличието на
обогатяване на последната. Поддържа се, че процесният поземлен имот представлява празна
площ, залесена в по-г.та си част с многогодишни дървета, к. попада в зона за градски п.ове с
градини, във вътрешността на п.а. Оспорва се в имота върху терена да са разположени
2
преместваеми обекти по см. на чл. 56 ЗУТ, не са изградени масивни постройки, не са
разположени атракциони, реклами или търговски обекти. Поддържа се, че С. о. на пречи на
ищците да ползват имота си, к. единствените ограничения относно ползването на
територията произтичат от общия устройствен план, тъй к. процесният имот попада в
границите на обществен п.. Ответникът излага доводи, че в поведението му липсва всякаква
индикация за генериране на печалба вследствие събиране на гражданските плодове от
собствените на ищците идеални части от имота, нито такава печалба действително е
реализир. за процесния период. Оспорва размера на търсеното обезщетение к. прекомерно
завишен. Твърди, че не съществува законоустановена възможност частноправни субекти,
каквито са ищците, да отдават под наем части от площ в обществен п. за извършване на
търговска дейност, което от своя стр. изключва обедняването на същите. Намира, че
доколкото имотът е частна собственост, а целият п. публична общинска собственост, то и
процесният имот по своето предназначение е публична общинска собственост, поради което
и отношенията между страните следва да се уредят по специалното правило на чл. 62, ал. 5
ЗУТ – чрез изкупуване на имота по съответния ред, а не въз основа на иска по чл. 59 ЗЗД,
имащ субсидиарен характер. С отговора на исковата молба ответникът оспорва наличието на
обедняване на ищците вследствие от ползване на имота к. част от Ю. п., тъй к. самите те
нямат законовата възможност за такова ползване. Не е налице сочената вреда под формата
на пропусната полза, к. през процесния период С. о. не е събирала граждански плодове от
имота и не е реализирала печалба. С тези доводи ответникът отправя искане за отхвърляне
на исковете, евентуално за намаляване размера на обезщетенията. Претендира разноски.
Съдът, к. съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна стр. следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД извън случаите, изрично предвидени в чл.
55 – чл. 58 ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му
върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Касае се за общия фактически състав на неоснователното обогатяване, насочен към
защита на права при настъпило разместване на имуществени блага при отстътвието на
призн. от закона основание за това и съдържащ няколко основни елемента – обогатяване на
едно лице за чужда сметка, обедняване на друго лице, което да е свързано с обогатяването и
липсата на правно основание за последното.
При исковете по чл. 59, ал. 1 ЗЗД основно значение за изясняване на правния спор има
установяване наличието на увеличаване без основание имуществото на едно лице за сметка
на имуществото на друго лице, при което средството за защита на обеднелия е именно с
кондикционния иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Безспорно този ред за защита намира приложение и в случаите, при които
собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание за
това.
Съществено за този състав на неоснователно обогатяване е и наличието на връзка
между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника. Тази връзка обаче не е
причинно-следствена, тъй к. законодателят не изисква обогатяването на едно лице да е
следствие на обедняването на друго или обратно. Двете са последица от друг факт/факти,
поради което в производство по предявен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да се изясни дали
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от
обща група факти – в т.см. Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. дело № 1/1979 г. на
Пленума на ВС – по някои въпроси на неоснователното обогатяване. Определящо при
преце.та на съда относно наличието на тази връзка е съществуването или не на основание,
което да оправдае настъпилото имуществено разместване.
3
Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ГПК отговорността на обогат. се
неоснователно за чужда сметка е до размера на обедняването на лицето.
Една от възможните форми на проявление на това неоснователно разместване на
имуществени блага, е хипотезата на ползване на недвижим имот без правно основание за
това, при което едната стр. се обогатява – със спестените разходи, които е следвало да
заплати на другата стр. – собственик на вещта, което е довело до обедняване на последната,
пропуснала да реализира ползи от вещта си, в частност чрез отдаването й под наем на трето
лице.
Следователно, при съобразяване с тези особености на общия фактически състав на
неоснователното обогатяване, к. форма на извъндоговорен източник на облигационно
отношение, възникването в полза на ищците на процесното вземане е обусловено от
установяване, при условията на пълно и главно доказване на следните факти: 1). ищците да
са собственици на съответните идеални части от процесния имот; 2). обогатяване на
ответника, чрез използване през исковия период на имота, без заплащане на обезщетение за
ползването му и при липса на основание за неговото безвъзмездно ползване; 3). обедняване
на ищците вследствие от това обогатяване, чрез лишаване от възможността им за ползване
на имота; 4). наличието на връзка между обогатяването и обедняването, липсата на
основание за обогатяването на ответника.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответната стр. е да
установи съществуването на основание за обогатяването си, чрез установяване наличието на
основание за ползване на идеалните части от процесния имот през релевантния период.
Между страните не спори, а и от събраните по делото писмени доказателства (в
частност приложените към първоначално образуваното гр. дело № ****/2024 г. по описа на
СГС) и конкретно Удостоверение за наследници с изх. № ****/03.11.2020 г., издадено от С.
о., район Т., се установява, че ищците С. А. П. и М. А. П. са сред законните наследници на
лицето И. П. Ш., починал на 11.12.1947 г., к. низходящи (съответно дъщеря и син) на лицето
А. И.ов П. – син на наследодателя, починал на 09.10.1987 г.
Установява се, че приживе, с Крепостен акт № ***, дело № **** от 30.04.1910 г. за
придобит недвижим имот чрез покупко-продажба лицето И. П. е закупило нива в землището
на Д., местност „Т. к.“ с площ от 3 дка. С договор за продажба на недвижим имот от
05.11.1911 г., обективиран в Нот.ален акт № ****, дело № **** по описа на I-ви нот.ус при
Софийски окръжен съд, лицето И. П. – жител от град Ф. е закупило от лицето Г. С., нива,
находяща се в землището на село Д., С., в местността „Т. к.“ с общо пространство от 845,10
кв.м.
По делото не се спори, че тези два имота са били съседни такива, к. от същите е
образуван общ имот с площ от 3845,10 кв.м.
Не е спорно, а и от приетите писмени доказателства се установява, че с Акт №
****/13.01.1953 г. на IV-ти район на основание Закон за национализация на частните
индустриални и минни предприятия този недвижим имот е одържавен.
Изяснява се, че със Заповед РД-57-***/10.07.1993 г. на кмета на С. г. о., на основание
чл. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти
(ЗВСОНИ) и чл. 88, ал. 4 от Наредбата за държавните имоти, е наредено отписване от
актовите книги за държавни и общински недвижими имоти в ТОА Т. на Акт №
****/13.01.1953 г. и за предаване на наследниците на И. П. Ш. на владението на следния
недвижим имот – площ от около 1420 кв.м. в местност „Ю. п. – III част“ при условията
съгласно становище на УАГ № Р-ГР-07-***/26.01.1995 г. От съдържанието на приетото по
делото писмо от Дирекция „Архитектура и градоустройство“ към С. о. от 02.06.2004 г. се
установява, че съгласно това становище, независимо от възстановяването на собствеността
върху имотите, предназначението им съгласно предвижданията на общия градоустройствен
4
план и действащ регулационен такъв категорично следва да се запази, к. е допустимо
изграждането само на обекти, съвместими с основната функция, след конкретни
градоустройствени проучвания, доказващи целесъобразността им и допустимите параметри.
Между страните не се спори, а и от приетия по делото заверен препис от Решение от
27.11.1998 г., постановено по гр. дело № ***/1998 г. по описа на Софийски апелативен съд,
ГК, 4-ти състав се установява, че със същото е отменено Решение от 16.02.1998 г. по гр. дело
№ ****/1995 г. по описа на Софийски градски съд, II Б отделение в частта, в която е
отхвърлен предявен от И. Г. А., А. Г. А., Н. П.а Т., И. П. И.ов, Ж. И. П.а, В. К. П.а, Н. М. Н.,
И. И. К., А. И. А., Л. И. Б., С. А. П.а, М. А. П., Л. К. Б., Л. В. М., Е. В.а М., Р. Л.ова К., М..
Л.ова Б., Р. Л.ов М., Н. Л.ова И. и Б. Л.ова Т. срещу С. о., район Т., иск с правно основание
чл. 108 ЗС до размера от 2412 кв.м. и вместо това ответната стр. е осъдена да отстъпи
собствеността и да предаде на ищците владението на 2412 кв.м. от имот с пл. № 37 от
кадастрален лист 545 по кадастрален план от 1974 г. за местността „Ю. п. – III част“. В
мотивите на решението е прието за установено, че наследодателят на ищците И. П. Ш. е
притежавал нива с площ от 3845 кв.м. в местността „Т. к.“, понастоящем имот с пл. № 37 л.
545 по кадастралния план от 1974 г. с площ от 3832 кв.м., която е била отчуждена по реда на
Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия, к. част от
обслужващата площ на фабрика „Работник“ (Тухларна фабрика) на Н. П.. Прието е, че
впоследствие част от тази нива с площ от 1420 кв.м. е възстановена на наследниците на Ш.
със Заповед № РД-***/10.07.1995 г., к. ост.лата част от имота е предмет на делото.
Установено е, че към датата на отчуждаването тази нива е била собственост именно на
наследодателя на ищците. Предвид това, с оглед реалното съществуване на отчуждения
имот к. обект на собственост и статута на невъзстановената част к. общинска собственост,
както и липсата на застрояване в последната, е прието, че не е налице пречка за
възстановяване на собствеността й. Съгласно отразяването за това, решението е влязло в
сила на 28.12.1998 г.
Данните по делото сочат, че със Заповед № РД-57-***/01.12.1999 г. на областния
управител на област С., във връзка с постановеното решение от 27.11.1998 г. на Софийски
апелативен съд, е нdредено отписването от актовите книги за държавна собственост на
район „Т.“ на Акт за държавна собственост № ****/13.01.1953 г. за следния недвижим имот,
находящ се в местност „Ю. п.-III част“, пл. № 37 – празно място с площ от 2412 кв.м. и
предаване на владението на имота на наследниците на И. П. Ш. – с протокол-опис.
Съвкупният .лиз на така събраните по делото писмени доказателства обуславя извод,
че ищците С. А. П. и М. А. П., к. законни наследници на общия наследодател И. П. Ш., са
носители на правото на собственост върху претендираните квоти, ост.ли неоспорени от
ответната стр., от възстановената на наследниците на лицето площ от 3832 кв.м. от поземлен
имот с пл. № ***, кв. ***А по действащия регулационен план на гр. С., местност „Ю. п.“,
целият с площ от 3873 кв.м. В тази връзка съдът съобрази, че една част от собствеността
върху процесния имот и конкретно площ от 1420 кв.м. е възстановена на наследниците на
лицето И. Ш. на основание чл. 2 ЗВСОНИ.
В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ е предвидено възстановяване на собствеността
върху имотите, отчуждени и по реда на Закона за национализация на частни индустриални и
минни предприятия (обн., ДВ, бр. 302 от 1947 г.; изм., бр. 176 от 1949 г.).
Съгласно дадените разяснения в Тълкувателно решение № 1/17.05.1995 г. на ОСГК на
ВКС съобразно разпоредбите на ЗВСОНИ собствеността върху недвижимите имоти,
отчуждени по изброените в чл. 1 и чл. 2 закони, се възстановява при кумулативното наличие
на следните предпоставки: 1). към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ имотите да са
собственост на държавата, общините, обществените организации или техни фирми или
еднолични дружества по чл. 61 ТЗ; 2). имотите да съществуват реално до размерите, в които
са отчуждени; 3). собствениците да не са били обезщетени чрез изплащане на п.чната им
5
равностойност или с друг равностоен недвижим имот, к. собствеността се възстановява по
силата на закона (ex lege), без да е необходимо издаването на нарочен акт за възстановяване
от админ.тивен орган или съд – в т. см. Решение № 276 от 18.01.2012 г. по гр. дело №
722/2010 г., ГК., ІІ г.о. на ВКС, Решение № 43 от 18.06.2012 г. по гр. дело № 448/2011 г., ГК,
ІІ г.о. на ВКС.)
Същевременно, по отношение на ост.лата част от имота с площ от 2412 кв.м. е налице
постановено и влязло в сила съдебно решение по предявен иск по чл. 108 ЗС, в което е
прието, че същата подлежи на възстановяване на наследниците на лицето И. Ш., к. ответната
стр. С. о., район „Т.“ е осъдена да отстъпи собствеността и да предаде владението върху тази
част на ищците, сред които и лицата С. А. П.а и М. А. П. – ищците в настоящия процес.
Съгласно разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК решението влиза в сила между същите
страни, за същото искане и на същото основание, а съгласно чл. 297 ГПК влязлото в сила
решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения
и общини в Република Бълг.я, к. спорът, разрешен с влязло в сила решение не може да бъде
пререшаван, освен в предвидените от закона случаи - арг. чл. 299, ал. 1 ГПК. Съгласно
разясненията, дадени в мотивите на т. 18 от Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. т. гр.
дело № 1/2000 г., ОСГК на ВКС, решението се ползва със сила на пресъдено нещо само по
отношение на спорното материално право, въведено к. предмет на делото, с основанието и
петитума на иска, к. източникът на силата на пресъдено нещо е диспозитивът на решението,
отразяващ крайната констатация на съда и обявяващ правните последици от възприетите
фактически и правни изводи.
В случая, съобразявайки, че се касае за постановено решение по предявен
ревандикационен иск по чл. 108 ЗС - петиторен иск, насочен към защита на правото на
невладеещия собственик, който не притежава фактическото владение върху собствената си
вещ, да претендира от лицето, което без да има собственост или право на владение,
упражнява върху нея фактическо господство, да му възстанови владението и да му предаде
вещта, както и уважаването му в посочената част, съдът намира, че с постановеното съдебно
решение със силата на пресъдено нещо спрямо ответната стр. са признати правата на
ищците върху съответната част от поземления имот.
По делото не се твърди и не се установява същите да са се разпоредили с правата си
върху вещта след този момент, поради което съдът приема за установено, че ищците са
собственици на съответните идеални части от процесния имот, което обуславя активната им
материалноправна легитимация к. носители на правото да получат обезщетение при
доказано неоснователно лишаване от ползването на вещта. В тази връзка съдът съобрази и
липсата на проведено изрично оспорване от ответната стр. на тези обстоятелства в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК с депозирания по делото писмен отговор.
Изясни се, че сред предпоставките за възникване на процесните вземания е наличието
на обогатяване на ответника, чрез използване през исковия период на процесния имот без
заплащане на обезщетение за ползването му и при липса на основание за неговото
безвъзмездно ползване, респ. на обедняване на ищците вследствие от това обогатяване, чрез
лишаване от възможността им за ползване на имота.
С отговора на исковата молба по същество ответната стр. не оспорва, че през исковия
период е упражнявала фактическа власт върху процесния имот, к. част от площта на Ю. п.,
стопанисван от последната, отричайки реалното реализиране на полза от това, както и
лишаване на ищците от възможността да ползват имота.
По делото не е спорно, че цялата площ на п.а, в която е включена и площта на
процесния имот, се управлява именно от С. о..
В подкрепа на този извод са и събраните по делото писмени доказателства, сочещи, че
със Заповед № РД-09-2-46/06.03.20001 г. на кмета на район Т. към С. о. е одобрено попълване
6
на кадастралната основа на имот с пл. № ***, кад. лист 545, в кв. ***-а по пл. на местност
„Ю. п.“. Изяснява се, че в отговор на отправена молба от един от съсобствениците на
процесния имот за посочване на конкретните действия, които могат да се извършват върху
имота, с оглед статута на местността, с писмо от 25.03.2004 г. С. о., район Т. посочва, че
съгласно регулационния и п.оустройствен план на местност „Ю. п. – III част“ процесният
имот е нанесен с пл. № 176 и попада в кв. ***-А, УПИ II – „За п.“, което мероприятие е
реализирано. С писмо от 02.06.2004 г. на Дирекция „Архитектура и градоустройство“ към С.
о. във връзка с така отправеното запитване е посочено, че съгласно действащия
регулационен план същият се намира в рамките на УПИ, обхващащ целия п., в реализир.та
част на п.а. Посочено е, че по начина, по който е възстановен имотът и нанесен в
кадастралния план, в случай на обособяване на самостоятелно УПИ и евентуалното му
ограждане, биха се прекъснали основни пешеходни потоци и части от главната алейна
мрежа, к. до този момент не са разрешавани процедури за частични изменения на
действащия план.
Конкретното местоположение и статут на процесния имот, както и попадането му в
обхвата на Ю. п. следват и от констатациите и изводите на вещото лице в приетото по
делото основно заключение на съдебно-техническата експертиза. Съгласно последното
поземлен имот с пл. № ***, кв. ***А по пл. на град С., местност „Ю. п.“ с площ от 3832
кв.м. е идентичен общо с имотите, описани в Заповед № РД-57-***/10.07.1993 г. на кмета на
С. г. о. с площ от 1420 кв.м. и в Решение от 27.11.1998 г. по гр. дело № ***/1998 г. по описа
на САС, IV-ти състав с площ от 2412 кв.м., съставляващ поземлен имот с идентифик.р
68134.1004.86 по КККР и площ от 3877 кв.м. Изяснено е, че имот с пл. № ***, кв. ***А
попада в обхвата на УПИ II- за п., в кв. ***А, част от територията на Ю. п.. Разположен е в
южната част на п.а, к. през него преминава главната алея с две отклонения в източна и
западна посока, а ост.лата площ е заета от тревни площи и е залесена с многогодишна
храстова и дървесна растителност. В района на процесния имот са изградени и съоръжения
и линии на инженерната инфраструктура – електрически кабели за ниско и високо
напрежение, водопровод и к.лизация.
Съвкупната преце. на събраните по делото доказателства обуславят извода, че през
исковия период процесният имот, к. част от територията на Ю. п., е стопанисван именно от
ответната С. о., която е упражнявала фактическата власт върху последния.
Изясни се, че ответната стр. оспорва реалното реализиране на полза от фактическата
власт върху имота, в т.ч. чрез приходи от търговска дейност.
Съгласно практиката на ВКС, за да е налице фактическият състав на неоснователното
обогатяване по чл. 59 ЗЗД не е необходимо ответникът фактически да е използвал вещта и да
е реализирал приходи. След к. не е предал вещта на собственика, той отговаря за
неоснователно обогатяване, тъй к. е лишил собствениците на вещта от възможността да
извличат полза от нея.
С оглед на това е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника по
чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение на ищците за лишаването на последните от
ползването на процесния имот, насочено към възстановяване на имущественото равновесие
между субектите, до размера на обедняването.
Ползването на чужд недвижим имот без правно основание за това и препятстването на
собственика да го ползва съобразно неговото функционално предназначение в обема на
правата, които собственикът притежава, пречи на възможността собственикът лично да го
ползва или да реализира от него имуществена облага по друг начин - в т.см. Решение № 252
от 23.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2858/2014 г., III г. о., ГК.
В хипотезата на предявен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД релевантен факт е,
че за исковия период собственикът на вещта е бил лишен от възможността да ползва
процесната вещ поради поведението на ответника, който я е ползвал през правно основание
7
за това. С ползването от ответника без основание на процесния имот е накърнено
материалното благо на ищците-собственици, тъй к. същите са били лишени от възможността
лично да си служат със собствената си вещ по предназначение и да извличат полезните й
свойства, респективно това е довело до настъпване на неблагоприятни изменения в правната
им сфера.
Ког. собственикът на една вещ е лишен от ползването й, той пропуска ползи, но тези
ползи се реализират от владелеца/държателя на вещта независимо от това по какъв начин
той владее вещта - лично или чрез другиго и независимо от това по какъв начин той е
предоставил държането на чуждата вещ - възмездно или безвъзмездно.
За възникване на вземането за връщане на неоснователно обогатяване не е необходимо
ответникът да е развил дейност и реализирал приходи и това, че не е получил наемна цена
или други граждански плодове не го освобождава от отговорността да обезщети
собственика, след к. държи вещта без правно основание, а последният е лишен от
възможността да ползва собствената си вещ, в това число и да реализира приходи от нея – в
т. см. Решение № 252 от 23.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2858/2014 г., II г.о. Реалното
ползване на чужда вещ, държ. без правно основание и получаването на облаги от нея не са
предпоставки за уважаване на иска по чл. 59 ЗЗД, к. правнорелавантно е обстоятелството, че
собственикът й е бил лишен от ползването на тази вещ – в т. см. Решение № 204 от
05.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1158/2010 г., II т.о..
За уважаване на иска по чл. 59 ЗЗД не е от значение начина, по който е ползв./неползв.
вещта, нито дали са генерирани приходи от ответника (държател). Достатъчно е тя да се е
намирала в неговата фактическа власт без основание – в този см. Решение № 24/1.06.2016 г.
по гр. д. № 2968/2015 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 88/28.08.2017 г. по гр. д. № 834/2016 г.
на ВКС, II т. о.
В настоящия случай по делото безспорно се установява, че ищците са били лишени от
възможността да ползват имота, предвид местонахождението му в територията на
реализир.та част на Ю. п.. Събраните по делото доказателства – молба с вх. № АГ-
949488/19.02.2004 г., адресир. до С. о., район Т., молба с вх. № ГР-94-И-40/31.03.2004 г.,
адресир. до С. о., Дирекция „Архитектура и градоустройство“, молба с вх. № 01-
72/26.07.2007 г. и заявление с вх. № 9401-171/27.05.2010 г., двете адресирани до кмета на С.
о., с копие до председателя на СОС и кмета на район Т., сочат за отправени искания от
съсобственици на имота, в частност от ищците по делото, за уреждане на отношенията с
ответната стр. във връзка с ползването на имота, респ. за замяната му с друг равностоен
имот от общинския или държавен поземлен фонд, за закупуването му по пазарни цени, за
сключване на договор за наем. По делото няма данни и не са изложени твърдения за
уреждане на отношенията между страните във връзка с ползването на процесния имот, к.
съгласно приобщените по делото писмени материали (л. 32-л. 35 от гр. дело № ****/2024 г.
по описа на СГС) имотът не е включен в съответната годишна програма, утвърдена с
решение на СОС за придобИ.е, управление и разпореждане с общинска собственост на С. о.,
поради което и не може да бъде предмет на правни сделки.
Ето защо, съдът приема, че през релевантния период ищците, к. носители на
съответните идеални части от правото на собственост, са били лишени от възможността да
ползват имота лично или да реализират доходи, чрез предоставяне ползването му на трети
лица.
Всичко изложено дотук обуславя извода на съда, че за процесния период 12.01.2021 г. –
12.03.2024 г. с фактическото държане и ползване без основание на процесния имот и
лишаване на ищците, к. собственици на съответните идеални части, за ползването му по
предназначение, ответната стр. се е обогатила за сметка на ищците. Същевременно,
обедняването на последните, к. собственици на вещта, се изразява в пропуснатата ползва от
използването й по предназначение. Предвид това, за релевантния период ответникът дължи
8
заплащането на обезщетение в полза на ищците, което съгласно константната съдебна
практика се определя според средния пазарен наем, който ищците са могли да получат при
предоставяне ползването на имота, респ. със спестената от ответника наемна цена за
времето на ползването му – в този см. Решение № 485 от 18.07.2024 г. на ВКС по гр. д. №
1854/2023 г., IV г. о., ГК.
При определяне размера на следващото се обезщетение, съдът взе предвид изводите на
вещото лице в основното заключение на приетата по делото съдебно-техническа експертиза,
което, въз основа на данните, съдържащи се в представените от район Т. споразумения за
заплащане на финансово обезщетение, действащи в рамките на процесния период, на
пазарни .лози, на данни от НСИ за инфлационните проценти, отчитайки устройствената
зона, в която попада процесният имот и съответните параметри на застрояване, както и
неговата площ, достига до извод, че за процесния период, включващ 38 месеца, средната
наемна цена за целия период възлиза на сумата от общо 237 387 лева. Изяснено е, че същата
е формир. от три компонента – наемната цена за покрита застроена площ, за непокрита
площ, представляваща прилежащата открита площ към търговските обекти, върху която
могат да се разполагат маси и столове за консумация на открито, атракционни съоръжения и
др., и върху оставащата площ, включваща залесената част от имота и свободната от
застрояване част от алейната мрежа. В заключението е посочено, че при определяне на наема
за непокритата застроена площ от имота са взети предвид данните от представените от
район Т. споразумения и получената на база на тях средномесечна наемна цена. Изяснено, че
при определяне на наема за покритата застроена площ са съобразени данни от пазарни .лози,
разположени в съседните на Ю. п. квартали и жилищна група „Ю. п.“, при съобразяване на
инфлационните % съгласно данни на НСИ, а при определяне на наема за свободната площ е
използв. цена, равняваща се на 10 % от стойността на наема за непокритата застроена площ.
Съдът кредитира заключението, преценявайки по реда на чл. 202 ГПК, к. компетентно и
обосновано изготвено – от съответен специалист в областта, въз основа, както на
материалите по делото, така и след направени проучвания и справки, в т.ч. данни,
предоставени от съответния район към С. о., отговорило на поставените задачи, както и на
уточнителните такива, формулирани от съда и от страните в о.с.з.
Ето защо, вземайки предвид експертните изводи в заключението, както и при
съобразяване на обема на правата на ищците в съсобствеността, съдът приема за установено,
че размерът на дължимото от ответната стр. обезщетение за ползване на собствения на
ищците (при съответните ид. части) недвижим имот за исковия период от 12.01.2021 г. до
12.03.2024 г. се равнява на сумата от общо 33 912,42 лева или по 16 956,21 лева за всеки от
ищците (по 1/14 част от общата наемна цена за периода от 237 387 лева).
Доколкото така определеният размер на обезщетението е именно въз основа на
средната наемна цена за имота, която ответната стр. е спестила к. разход във връзка с
ползването на имота и която ищците биха получили в случай на ползването му, то съдът
счита за неоснователно релевираното от ответника възражение за прекомерността на
претендираните суми.
К. такова съдът намира и възражението ответната стр., заявено в о.с.з., относно
определяне на обезщетението на база на средната наемна цена на имота, но при
съобразяване единствено на площта на попадащите в границите му асфалтирани алеи, върху
която площ могат да се разполагат преместваеми търговски и други обекти или да бъде
използв. к. открита търговска площ, изчислено в приетото по делото допълнително
заключение на съдебно-техническата експертиза, к. възлизащо на сумата от общо 166 755
лева. Както се изясни, процесното обезщетение е дължимо поради осъществяване от
ответната стр. на фактическа власт върху имота на ищците, без основание за това и
лишаване на последните от възможността да ползват имота си в неговата цялост, при което
това обезщетение следва да бъде определено именно на база на средната пазарна наемна
9
цена за процесния имот в неговата цялост, при съобразяване на местоположението и статута
му, а не според дължимата такава единствено за конкретна площ от последния, доколкото
ищците са лишени от ползването на целия имот, владян от ответната стр.. В тази връзка
следва да се отбележи, че в експертното заключение е съобразено наличието на различни
площи – покрита застроена, непокрита и оставаща площ в рамките на площта на имота, за
които е опреде. и различна месечна наемна цена, именно с оглед спецификата на
съответната територия.
Предвид изложеното дотук, в полза на всеки от ищците е възникнало вземане за
обезщетение за процесния период в размер на сумата от по 16 956,21 лева, определено от
стойността на пропуснатия среден пазарен наем за ползване на имота в неговата цялост.
Така достигнатия извод относно съществуването в полза на ищците на п.чно вземане за
обезщетение от ответната стр. обуславя разглеждането на въведеното от последната
възражение за погасяване по давност на вземанията.
В настоящия случай, спрямо последните, представляващи главница за неоснователно
обогатяване, намира приложение 5-годишния давностен срок по чл. 110 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, к. при срочните задължения, какъвто характер имат процесните
вземания, началният момент на давностния срок е настъпването на падежа им, и се прекъсва
с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно претендиране на вземането.
В случаите на общия фактически състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД погасителната давност
започва да тече от деня на получаване на престацията, доколкото неоснователността на
преминаването на блага от имущество на едно лице в имущество на друго съществува при
самото преминаване, а не в някой последващ момент – в т. см. т. 7 от Постановление №
1/28.05.1979 г. на Пленума на ВС. В случая се касае за обезщетение, дължимо поради
пропусната възможност на ищците за получаване на блага под формата на месечен наем от
ползване на имота, с която стойност ответната стр. се е обогатила, спестявайки този наем.
Предвид това, началният срок на давността е началото на периода, за който се претендира и
се следва обезщетението – 12.01.2021 г. Считано от този момент до предявяване на
процесните искове с искова молба с вх. № от 18.03.2024 г., което води до прекъсване на
давността, не е изтекъл приложимият към вземанията 5-годишен давностен срок, поради
което така въведеното възражение се явява неоснователно.
Изясни се, че с отговора на исковата молба ответната стр. въвежда възражение за
неприложимост на исковата защита по чл. 59 ЗЗД поради наличието на специалното правило
на чл. 62, ал. 5 ЗУТ, което следва да намери приложение в отношенията между страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗЗД правото да се търси обезщетение извън
хипотезите на чл. 55 ЗЗД, възниква именно ког. няма друг иск, с който обеднелият може да се
защити – в т. см. Решение № 119 от 26.11.2010 г. по т. д. № 871/2009 г., I т. о., ТК на ВКС.
Съгласно разясненията, дадени в т. 8 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. дело
№ 1/79 г. на Пленума на ВС - по някои въпроси за неоснователното обогатяване, правото на
иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква ког. ищецът не разполага с друг иск, с който да може да се
защити. Искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е поставен на разположение на неоснователно обеднелия
във всички случаи, ког. той не може да се защити нито с исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, нито
въобще с друг иск. По този начин се осуетява чрез законна норма всяко неоснователно
преминаване на блага от едно имущество в друго, макар да не съществува конкретно
уредена възможност в други текстове на закона.
Същевременно възможността да бъде предявен друг иск представлява въпрос по
съществото на спора, тъй к. изисква произнасяне на съда по отношение съществуването на
самото материално право и юридическия факт, от който то е породено – така Решение № 148
от 28.02.2006 г. по т. д. № 703/2005 г., ТК, II о. на ВКС, Определение № 1450 от 5.06.2023 г.
10
по гр. д. № 744/2023 г., IV г. о., ГК на ВКС. В последното е прието, че ког. въз основа на
направената от него преце. на доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съдът установи, че на разположение на ищеца е друг иск за защита на претендираното от
него право, то тогава искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен к.
неоснователен.
В конкретната хипотеза съдът намира за неприложима разпоредбата на чл. 62, ал. 5
ЗУТ, предвиждаща отчуждаване по предвидения в закона ред на поземлени имоти - частна
собственост, ког. същите попадат в терени, определени за озеленени площи - публична
собственост. Както се изясни, в настоящото производство ищците претендират присъждане
на обезщетение за лишаването им от ползването на процесния имот, довело до
неоснователно обогатяване на ответната стр., което право на обезщетение е различно от
следващото от разпоредбата на чл. 62, ал. 5 ЗУТ и касаещо отчуждаването на имота, ког.
същият попада в терен – публична общинска собственост, каквото не се твърди и не се
установява по делото да е осъществено.
Ето защо, с оглед доводите на страните и събраните доказателства, съдът намира, че
възможността за защита на правата на ищците е именно чрез кондикционния иск по чл. 59
ЗЗД.
Предвид всичко изложено дотук и с оглед претендираните от ищците размери на
обезщетения, съдът намира исковите претенции за доказани по основание и размер, което
обуславя уважаването им, чрез присъждане в полза на всеки от ищците на сумата от по
16 956 лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване от ответника през
периода от 12.01.2021 г. до 12.03.2024 г. на собствените на ищците по 1/14 идеална част от
общо възстановените на всички собственици 3832 кв. м. от поземлен имот с пл. № ***, кв.
***А по действащия регулационен план на гр. С., местност „Ю. п.“, целият с площ от 3 873
кв.м.
Посочените суми следва да се присъдят ведно със законната лихва, считано от датата
на заявяване на претенцията – 18.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода спора – основателност на предявените искове, право на разноски имат
само ищците. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцовата стр. следва да бъде
присъдена сумата от 3684,48 лева – разноски по делото за държавна такса, депозити за
съдебно-техническата експертиза и за адвокатско възнаграждение. При присъждане на
разноските за последното съдът взе предвид отразеното в представените по делото договори
за правна защита и съдействие от 15.03.2021 г. (л. 94 - гръб от първоначално образуваното
гр. дело № ****/2024 г. по описа на СГС) и от 11.04.2025 г. (л. 78 от настоящото дело)
заплащане на уговорените възнаграждения в брой, в която част договорите имат характера
на разписка, удостоверяваща заплащането на сумата – арг. 1 от Тълкувателно решение №
6/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
По отношение на конкретния размер на претендираното адвокатско възнаграждение от
ищците, съдът счете за основателно релевираното възражение от ответната стр. за неговата
прекомерност по реда чл. 78, ал. 5 ГПК, к. намали същото до размера от 1600 лева общо за
защитата на двамата ищци. В тази връзка съдът съобрази разрешението, дадено в Решение
на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. по отправено преюдициално запитване,
съгласно което при определяне на размера на подлежащите на възстановяване разноски за
адвокатско възнаграждение на стр.та, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан
от посочените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери (сега Наредба 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа), к. възнаграждението следва да бъде
определено при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото и действително
извършената работа. Предвид това, отчитайки предмета на делото – предявени осъдителни
искови претенции от всеки от ищците с идентичен предмет на доказване по същите,
11
приключване на делото в рамките на три открити съдебни заседания, при съобразяване с
липсата на ангажирани разнородни доказателства, както и с конкретно извършените
процесуални действия от стр. на процесуалния представител на ищците и положените ус.,
изразяващи се в депозиране на искова молба и молби по хода на делото и процесуално
представителство в едно от проведените три о.с.з., съдът намира, че така определеният
размер е справедлив и обоснован. В полза на всеки от ищците следва да бъде присъдена по
½ част от общо дължимите разноски или сумата от по 1842,24 лева. С оглед изхода на делото
сторените от ответната стр. разноски следва да ост.т за нейна сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. о., с Булстат: *********, със седалище и адрес на управление: град С.,
район О., ул. „М.“ № 33 да заплати на С. А. П., с ЕГН: ********** и адрес: град С., ж.к. „Д.“
бл. ***, вх. Б, ет. 5, ап. 42 и на М. А. П., с ЕГН: ********** и адрес: град С., ж.к. „Д.“ бл.
***, вх. Б, ет. 5, ап. 42, на основание чл. 59 ЗЗД, сумата от по 16 956 лева, представляваща
обезщетение за неоснователно ползване от ответника през периода от 12.01.2021 г. до
12.03.2024 г. на собствените на ищците по 1/14 идеална част от общо възстановените на
всички собственици 3832 кв. м. от поземлен имот с пл. № ***, кв. ***А по действащия
регулационен план на гр. С., местност „Ю. п.“, целият с площ от 3 873 кв.м., претендир. к.
частична претенция от сума в общ размер от по 30 000 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.03.2024 г. до
окончателното изплащане на вземанията.
ОСЪЖДА С. о., с Булстат: *********, със седалище и адрес на управление: град С.,
район О., ул. „М.“ № 33 да заплати на С. А. П., с ЕГН: ********** и адрес: град С., ж.к. „Д.“
бл. ***, вх. Б, ет. 5, ап. 42 и на М. А. П., с ЕГН: ********** и адрес: град С., ж.к. „Д.“ бл.
***, вх. Б, ет. 5, ап. 42, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от по 1842,24 лева – сторени
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12