Определение по дело №10050/2023 на Административен съд - Велико Търново

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№18

гр. Велико Търново, 23.02.2023г.

 

 

 

Административен съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ЙОРДАНКА МАТЕВА

ЧЛЕНОВЕ:      КОНСТАТИН КАЛЧЕВ

          РОСЕН БУЮКЛИЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Матева частно касационно АХД № 10050/2023 г. по описа на АСВТ и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във връзка с чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

 

Образувано е по частна жалба на Г.В. *** срещу Определение от 03.02.2023 г. по адм. д. № 699/2022 г. на Административен съд – Велико Търново, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от държавна такса (ДТ) за частна жалба срещу предходно определение на съда по същото дело – прекратителното Определение № 6/05.01.2023 г.

Частният жалбоподател моли оспореното определение от 03.02.2023 г. да бъде отменено като неправилно и да бъде освободен от ДТ. В тази връзка счита, че съдът е направил необосновани изводи първо, за дължимостта на ДТ изобщо по дела от вида на процесното, доколкото ЗИНЗС не предвижда разноски за тези дела и внасянето им предварително, а от друга страна съдът неправилно е анализирал събраната служебно информация за материалното му състояние и е стигнал до неправилни изводи за това, че има възможност да плати ДТ в размер на 30 лева за касационното оспорване на прекратиленото определение по делото му срещу ГДИН за обезщетение на вреди в размер на 72 000 лева от незаконни бездействия на тази администрация, изразили се в неиздаване на заповед за преместването му от един в друг затвор.

 

АСВТ намира частната жалба срещу разпореждането за допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК против подлежащо на оспорване разпореждане съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 213а, ал. 7 от АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването.

 

Разгледана по същество е неоснователна, защото обжалваното с нея определение е валидно, допустимо и правилно.

Административен съд Велико Търново, V състав е приел, че жалбоподателят разполага с достатъчно средства и имущество и е в състояние да заплати държавната такса по чл. 235а от АПК за образуване на делото по частната жалба в размер на 30 лв., след като е събрал служебно информация за материалното състояние на лицето.

Съгласно чл. 227а, ал. 2 АПК, вр. чл. 236 АПК такси и разноски по производството не се внасят от граждани, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: 1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства. Преценката в тази връзка се прави за всяко отделно дело, в зависимост от актуалните данни по него, поради което неотносими са представените с частната жалба доказателства за произнасяния на съдилища по аналогични искания на Г.В. в минали моменти.

На следващо място, съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искове от вид на процесния - за обезщетение, се разглежда по реда на глава единадесета от АПК. Решението на административния съд подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от АПК пред тричленен състав на същия съд. Постановените от административния съд определения и разпореждания подлежат на обжалване по реда на глава тринадесета от АПК пред тричленен съдебен състав на същия съд. Според ал. 3, за исковете по тази част се внася проста държавна такса в размер, определен с тарифата по чл. 73, ал. 3 от ГПК. Разноски по делата, както и разноски по изпълнението не се внасят предварително. Т.е. законът освобождава лишените от свобода само от разноските по делата, не и от ДТ, и развиваните доводи за недължимост на разноските нямат отношение към спорния въпрос по делото, който касае ДТ.

Видно от представените справки от Затвора Плевен и Затвора Ловеч по адм. дело № 800/2022 г. на АСВТ, които са известни както на съда, постановил обжалвано определение, така и на настоящия, за периода месец януари 2022 г. – месец декември 2022 г., Г.В. е получил парични средства в размер общо на 3 785,21 лв. При това положение и обстоятелството, че частният жалбоподател е на пълна държавна издръжка, правилен е изводът на съда, че той разполага с достатъчно парични средства да заплати държавната такса и не са налице основания за освобождаването му от внасяне на такава.

Промени в тези изводи не внасят и представените с частната жалба писмени доказателства за получените и разходваните суми от Г.В. за периодите 04.08.2022 г – 20.10.2022 г., 01.12.2018 г. – 16.05.2022 година, 01.12.2019 г. до 01.03.2019 г., от 01.06.2019 г. до 05.05.2020 г. Въпросните справки не обхващат пълния изследван от първоинстанционния съд и релевантен времеви период, но и от тях е видно, че основните разходи на частния жалбоподател са били за пазаруване на стоки, за фонокарти, банкови преводи към трети лица, както и за заплащане на държавни такси по други съдебни дела, а едва 60,00 лв. са били за стоматолог и то през 2018 г. Единствено последната сума би могла да се категоризира като разход на лишения от свобода, свързан с негово лечение. Извършването на останалите разходи е резултат от субективната преценка на В. при отдаване на приоритет на необходимостта от закупуване на стоки и услуги, и заплащане на държавни такси по множество други съдебни дела. Определянето като приоритет на извършване на тези разходи е изцяло в зависимост от волята на частния жалбоподател, но не обосновава твърдяната от него липса на достатъчно средства за заплащане на държавна такса в размер на 30,00 лв. по разглежданото от първоинстанционния съд дело. Не на последно място следва да се отбележи, че съгласно представените от оспорващия справки, получените от него приходи надвишават значително извършените разходи, което сочи на разполагаеми средства, позволяващи без затруднение заплащането на процесната такса. Упражняването на правото на достъп до правосъдие в конкретния случая не е ограничено, доколкото частният жалбоподател разполага с възможности да осигури заплащането на дължимата държавна такса за разглеждане на образуваното по негова инициатива съдебно дело.

Накрая, настоящият касационен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че от направена служебна справка в Търговския регистър се установява, че Г.В. е управител и съдружник в множество търговски дружества, а и пред касационната инстанция не са представени никакви доказателства, че действително върху цялото притежаваното от частния жалбоподател имущество са наложени обезпечителни мерки, респективно той няма никакво несеквестируемо имущество, с което може да разполага, нито е поискал да му бъде разрешено по реда на чл. 119 от ЗПКОНПИ извършване на плащане на дължимата държавна такса.

По изложените мотиви съдът намира подадената частна жалба за неоснователна и счита, че е наложително отхвърлянето й като такава.

 

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Административен съд Велико Търново, първи касационен състав,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА определение от 03.02.2023 г. по административно дело № 699/2023 г. на Административен съд – Велико Търново.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                              ЧЛЕНОВЕ:       1.

 

                                                                                       2.