№ 2085
гр. София, 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20231110215776 по описа за 2023 година
., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Й. И. Х., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление №23-4332-015219 от 01.08.2023 г., издадено от Гергана Владимирова
Борисова - на длъжност Началник група в СДВР, Отдел „Пътна полиция“ (ОПП) - СДВР, с
което на жалбоподателя са наложени следните административни наказания: 1) на основание
чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП - „Глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 20,
ал. 2 ЗДвП; 2) на основание чл. 175, ал. 1, т.5 от ЗДвП - „Глоба“ в размер на 100,00 /сто/ лева
и административно наказание „Лишаване от право на управление на МПС“ за срок от 2 /два/
месеца за нарушение на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
В депозираната жалба са релевирани доводи за незаконосъобразността на атакувания
санкционен акт. Оспорва се приетата за установена фактология, като се отрича участие в
пътно-транспортно произшествие (ПТП). В тази връзка се отправя упрек към непълнотата и
необективността на проведената доказателствена дейност от административнонаказващия
орган. Коментират се допуснати съществени процесуални пороци в процедурата по
установяване и санкциониране на административните нарушения, изразяващи се в непълно,
неясно и несъответно на ангажираната правна квалификация описание на фактите, с които
са изпълнени елементите на предявените на жалбоподателя административни нарушения.
Формулирана е молба за цялостната отмяна на наказателното постановление и присъждане
на разноски за адвокатско възнаграждение.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява. Представлява се от процесуалния си представител адв. Д., който поддържа жалбата с
изложените в нея аргументи. В допълнение релевират съображения, касаещи
недостатъчността на събрания по делото доказателствен материал за положителни изводи
относно нарушенията. Като основен акцент в своята теза се спира върху отсъствието на
конкретика и дори различени противоречия в свидетелските показания на полицейските
1
органи, което възпрепятствало възможността за изясняване на обстоятелствата от предмета
на доказване по делото. Обсъжда и неправилно приложение на материалния закон по
отношение на двете нарушения.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да вземе
становище по фактите и приложимия по делото закон.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по
същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 29.06.2023 г., около 15:30 часа, в гр. София, жалбоподателят управлявал лек
автомобил „Мерцедес Ц 200 ЦДИ”, с рег. №ХХХ, по бул.“Тодор Александров“, в посока от
ул.“И. И.ов“ към бул. „Христо Ботев“. Когато достигнал кръстовището с ул.“Опълченска“,
той завил надясно, за да се включи в платното на ул. „Опълченска“. Пътната обстановка
била спокойна, а движението ненатоварено. Поради моментно разсейване при навлизане в
десния завой на кръстовището, водачът изгубил управление върху превозното си средство,
не успял да прецени скоростта си и разстоянието до острова, изграден отляво на платното на
ул.“Опълченска“ и разделящ го от това за движение в противоположна посока, като се качил
върху него с предната си лява гума и ударил с предницата на превозното си средство
предпазната еластична ограда (мантинела), монтирана там, изкривявайки я.
Въпреки настъпилия инцидент, Х. не спрял, а се отдалечил в посока ж.к.“Люлин“.
Докато се придвижвал по бул“Тодор Александров“, пред кино „Арена“, автомобилът му
спукал гума и аварирал, поради което се наложило да преустанови движението си.
За пътния инцидент бил подаден сигнал от неустановено лице до органите на СДВР.
По този повод няколко минути след спирането на жалбоподателя в района на кино „Арена“,
на мястото при пристигнал полицейски екип в състав – свид.РЕЗ и неин колега.
Служителите забелязали спуканата гума и следите от удар върху предницата на автомобила.
В разговор с Х., той споделил пред тях, че не е успял да вземе завоя на ул.“Опълченска“,
поради загуба на управление при по- силен натиск върху педала на газта, като се ударил в
огражденията.
Поради съмнения относно състоянието на водача, свид. З потърсила съдействие на
колегите си към Отдел „Пътна полиция“ – СДВР, които да го тестуват с дрегер за алкохол.
По този повод на мястото пристигнал полицейски екип, в състава на който били включени
свид. И. В. Н. - „младши автоконтрольор“ при ОПП - СДВР и колегата му САГ. При
извършената проверка на жалбоподателя дрегерът не отчел положителен резултат за
употреба на алкохол. С оглед твърденията за нарушена инфраструктура, Н. и Г посетили
кръстовището на ул.“Опълченска“ и лично възприели изкривената предпазна еластична
ограда, в която Х. по- рано ударил автомобила си. След като се върнали в района на кино
„Арена“, по данни на жалбоподателя и след оглед на превозното му средство, служителите
на ОПП - СДВР изготвили протокол за ПТП №1807321/29.06.2023 г., в който били описани
щетите по автомобила му, посочена била и повреденото пътно ограждение, както и
обстоятелствата по случая. Била изготвена скица на ПТП, а също и попълнена декларация
от Х., в която той изрично отразил, че по време на завоя воланът му „нямал хидравлика“.
При тези обстоятелства свид. Н. приел, че са извършени нарушения на правила,
установени със Закона за движение по пътищата, поради което на същата дата -29.06.2023 г.,
съставил АУАН срещу жалбоподателя за това, че: „на 29.06.2023 г., около 15:30 часа, в гр.
2
София, по бул.“Тдор Александров“, с посока на движение от ул.“И. И.ов“ към бул.“Христо
Ботев“, управлява собствения си лек автомобил „Мерцедес Ц200“, с рег.№ХХХ и на
кръстовището с ул.“Опълченска“, поради движение с несъобразена скорост с характера и
интензивността на движението реализира ПТП – самокатастрофира в разделителната
предпазна еластична ограда отляво на ул.“Опълченска“, след което напуска мястото на
ПТП, без да уведоми компетентната служба на МВР и е установен – спрян на бул.“Тодор
Александров“, 100 м преди кръстовището с бул.“Вардар“, посока ж.к.“Люлин“ от АП при 03
РУ – СДВР. Водачът е проверен за употреба на алкохол и упойващи вещества или техни
аналози с технически средства, пробите са отрицателни.“ В АУАН били посочени като
нарушени разпоредбите на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.2,
б.“А“ от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и свидетеля Г и след
подписването му, бил връчен на Х..
В съответната графа въззивникът не вписал възражения. Такива не постъпили и в
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно
постановление №23-4332-015219 от 01.08.2023 г., с което при почти цялостно
възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, при отпадане на първоначално
въведената квалификация по чл.123, ал.1, т.2, б.“А“ от ЗДвП, на въззивника на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП била наложена „глоба“ в размер на 100,00 /сто/ лева за неизпълнено
правно задължение чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, както и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 2 /два/ месеца, а на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на
200,00 лева за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. НП било връчено на наказаното лице на
23.10.2023 г., видно от инкорпорираната в бланката на санкционния акт разписка.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: показанията на разпитаните по делото свидетели РЕЗ и И. В. Н.,
писмените доказателства по делото: писмена декларация от Й. Х., скица и контативен
протокол за ПТП, докладна записка от РЗ, справка – картон на водача Х., заповед №8121К-
13470/23.10.2019г. на министъра на вътрешните работи, заповед №8121з-1632/02.12.2021 г.
на министър на авътрешните работи, акт за встъпване в длъжност, Заповед №513з-
5073/21.07.2015 г., писмен отговор от Столична община, с вх.№352928/07.12.2023 г. и от
Отдел „Оперативен дежурен център“ – СДВР, вх.№352578/07.12.2023 г.
Съдът от първа инстанция кредитира показанията и на свидетелите З и Н. относно
реда за провеждане на извършените от тях проверки на място, поредността и повода за
тяхното предприемане, състоянието на моторното превозно средство, управлявано от
жалбоподателя, установените по него и по инфраструктурата щети, като ги намира за
логични, достоверни, обективни, безпротиворечиви. Те съдържат доказателствени данни
относно обективните характеристики на нарушението, проявлението на които обстоятелства
са изследвали след пристигането си на мястото, на което е бил установен авариралият
автомобил на Х.. Пропуските и и липсата на подробни спомени в разказа на полицейските
служители съдът отдава на изминалия период от време и естеството на работата на
свидетелите (установяване на множество нарушения почти ежедневно и попълване на
документация по сходни казуси). Същите не са от естество да препятстват изясняването на
фактите относно реда за съставяне на АУАН, ползваните в тази насока документи,
процедурата по установяване на виновния водач и извършеното от него пред контролния
орган деклариране на относими факти.
Според този състав, показанията на З и Н., анализирани поотделно и в съвкупност
предлагат нужната доказателствена информация относно факта на пътния инцидент, в който
е участвал въззивникът и причините, поради които той е настъпил. Така изложените
обстоятелства напълно се припокриват със съдържанието на съставения от свид. Н.
протокол за пътнотранспортно произшествие и скица, предвид че те са изготвяни
3
непосредствено в присъствието на водача и следват неговите изявления, съпоставени с
щетите върху автомобила му и пътната инфраструктура. Следва да се посочи, че в тази си
част предоставените от свидетелите сведения не са поставени в конфликт и с отразеното в
декларацията на жалбоподателя, приложена към преписката. Изрично в цитирания документ
Х. е отразил, че не е имало „хидравлика“ на волана при предприетия завой вдясно и
придвижване на трета предавка, което е поставено в унисон с пасаж от разказа на свид. З, в
който се открива твърдението, че водачът е споделил пред нея за загуба на контрол върху
превозното си средство в завоя. Открива се и в изявленията на свид. Н., който предава
признанието на въззивника пред него относно неспособността си да овладее автомобила с
оглед своята скорост.
Убедителни са разказите на полицейските служители и относно фактическите им
установявания, касаещи обстоятелствата, поради които са възприели, че Х. е причинил
транспортното произшествие в резултат на несъобразена с характера и интензивността на
движението в съответния пътен участък скорост, в частност движение, извършвано в
кръстовище, с поставени предпазни, разделителни съоръжения, ограничаващи възможността
за навлизане в платното за насрещно движение и маневриране до строго очертаните ленти в
посоката на водача. Двамата полицейските служители заявяват, че не са били очевидци на
инцидента, но са категорични, че актосъставителят се е убедил лично във факта на
повреденото пътно ограждение, каквото именно се явява предпазната еластична ограда,
разположена в посочения в АУАН и НП участък от ул.“Опълченска“. Отсъствието на
снимков материал не е в състояние да компрометира достоверността и достатъчността на
така заявените обстоятелства, доколкото съдът няма основание да се съмнява в
добросъвестността на процесуалното поведение на разпитаните по делото свидетели. От
свидетелските показания съдът установява и фактът на напускане на водача на
местопроизшествието, без да изпълни задълженията си, които му вменява Закона за
движение по пътищата, предвид мястото, на което е бил установен жалбоподателят – на
значително разстояние след мястото на удара в предпазната еластична ограда. В случая са
без значение мотивите, с които той е предприел това поведение. Свидетелските разкази са
поставени в синхрон помежду си и са взаимодопълващи се относно фактите. В материалите
по делото не се съдържат и разколебаващи ги доказателствени източници, поради което
няма пречка обсъжданите гласни доказателствени средства да се ползват при формиране на
вътрешното убеждение на съда.
Съставът на първата инстанция кредитира писмените доказателства- протокол за
ПТП и скица. В тази си част протоколът, доколкото е съставен от органите по сведения на
Х. и личните им наблюдения върху автомобила му и пътната обстановка, е съобразен с
представената по преписката декларация, която обективно го предхожда и вписаното в нея,
доколкото липсват каквито и да било други обективни източници на данни, е следвало да
бъдат съобразени. Същевременно съдът се доверява на изготвената скица и попълнената
декларация, изхождаща от водача, доколкото отразените в тях факти се намират в
хармонично единство и съответстват на логиката на проявление на събитията по
възникналото ПТП и позволяват изясняване на действителния им ход.
От представената справка - картон на водача Х. се установяват санкциите, наложени
на жалбоподателя с влезли в сила наказателни постановления за нарушения на правилата на
ЗДвП. От заповедите на министъра на вътрешните работи се извежда компетентността на
актосъставителя и наказващия орган към датите на съставяне на АУАН и издаване на НП.
Предвид установената непрекъсната верига от преки и косвени доказателства,
водещи еднозначно до извод, че именно автомобилът, управляван от жалбоподателя, е
причинил инцидента, следва да се отхвърли като необоснована и позована на превратно
тълкуване претенцията за недостатъчност на материалните източници на информация
относно авторството на извършеното деяние, залегнала в основата на защитната теза на
4
въззивника. Обстоятелството, че по делото не са обезпечени на материален носител
записите от интегрираната система за наблюдение на трафика, обслужвана от Столична
община, респ. снимки от служебен таблет, в случая не компрометира относимостта и
достоверността на гласните доказателствени средства – събраните по делото свидетелски
показания, проверени и подкрепени посредством писмени документи – сведения, справки и
експертно заключение. Придаването на абсолютна доказателствена стойност на
обсъжданите кадри и изображения е противно на основната процесуална гаранция,
ситуирана в нормата на чл.14, ал.2 от НПК, приложима по реда на чл.84 от ЗАНН и в
производствата по ЗАНН, гласяща, че доказателствата и средствата за тяхното установяване
не могат да имат предварително определена сила. В случая фактите се извеждат от
събраните показания на свид. З и свид. Н., в чиято достоверност не възникват съмнения,
ведно с изготвените то тях документи. Не се откриват и обективни фактори, които да
компрометират и процесуалното поведение на тези свидетели. От друга страна, при
отсъствие на възможност за непосредствено изследване на записи от камери за
видеонаблюдение или снимков материал, не съществува процесуална пречка информация за
събитията да бъде набавена именно посредством свидетелстването на лица, узнали за развоя
им от пряк участник в тях и придобили непосредствени впечатления за последиците им.
Подобен подход за събиране на важна за процеса информация се намира в пълно съгласие и
с нормата на чл.117 от НПК, съгласно която всички обстоятелства могат да бъдат
установявани със свидетелски показания, кореспондиращ и с основното начало на устност,
закрепено в нормата на чл.19 от НПК, приложимо и в процеса по ЗАНН. Твърденията в
жалбата за различна фактическа обстановка остават доказателствено необезпечени, поради
което този съд ги възприема единствено като проекция на защитната теза, застъпвана от Х..
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. На контрол подлежи и самият акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) по отношение на неговите функции –
констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него наказателно
постановление (НП) са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната
компетентност.
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на
АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно - от
открИ.е на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в 6 – месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани
в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.
По нарушението на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Съдът служебно констатира, че в частта на НП, в която са възведени фактическите
измерения на нарушението на чл.20, ал.2 от ЗДвП, са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН.
Разкрива се пълнота на изложението и се обосновава извод за налично отразяване на всички
обективни признаци от състава на вмененото нарушение, които обезпечават в пълнота
5
правото на нарушителя да разбере фактическите параметри на предявената му отговорност.
Лаконичното въвеждане на относимите обстоятелства не нарушава логическото единство на
възпроизведените факти и не препятства възприемането на всеки един от изискуемите
признаци на състава от материална страна. Отразени са дата, място и конкретни действия на
жалбоподателя, касаещи поведението му, с което е накърнил нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
В духа на горните аргументи, настоящата съдебна инстанция приема, че въвеждане на
относимата фактология напълно удовлетворява изискванията за достатъчно съдържание на
акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление.
Въззивникът е санкциониран за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, като на основание
чл.179, ал.2, предл. 1 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева. По
делото е доказано по категоричен и безспорен начин, че на посочените в НП дата и място Й.
Х. е управлявал лек автомобил със съответни отличителни белези и характеристики. Той се е
придвижвал със скорост, несъобразена с характеристиките и интензивността на движението
в пътния участък, през който е преминавал, изпуснал е контрола върху управлението на своя
автомобил и е причинил ПТП, като е ударил предницата на превозното си средство в
разделителна предпазна еластична ограда, вляво спрямо траекторията му на движение в
завоя. Така очертаната деятелност правилно е квалифицирана като нарушението на чл. 20,
ал. 2 ЗДвП. В ангажираната материалноправна норма е ситуирано правно задължение за
водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Касае се за редица обективни фактори, някои от които са известни отнапред, а
други са лесно предвидими. Без да са изчерпателно изброени, общото между тях е, че са
предпоставка за внезапно усложняване на пътната обстановка, поради което водачът е
длъжен да избере такава скорост, която му позволява да спре пред всяко предвидимо
препятствие. Съставът на нарушението от своя страна се изпълва от нормата на чл. 179, ал.
2, предл.1 от ЗДвП и се прилага за всеки, който поради движение с несъобразена скорост
причини ПТП. Новелата е бланкетна и обща, поради което простъпките, подведени под
нейната хипотеза, следва да са максимално индивидуализирани, като конкретното й
съдържание е нужно да се запълни с разпоредби, установяващи правилата при избиране на
скоростта на автомобила.
От анализа на гласните и писмените доказателствени средства и доказателства се
установява, че в конкретния случай Х. не е изпълнил визираното в чл.20, ал.2 от ЗДвП
задължение, не е оценил цялостната пътна обстановка, не е наблюдавал пътя, по който е
минавал през цялото време, така че своевременно да намали скоростта си и да предотврати
негативните последици. Още повече че обективни пречки пред наблюдението на пътя не са
съществували. Обстоятелството, че по време на неговото движение в пътния участък не е
имало други автомобили, не променя изводите, доколкото под характер и интензивност на
движение следва да се разглеждат всички обстотяелства, имащи значение на фактори за
безопасността на движението - в случая това са организацията на движението в рамките на
кръстовище с възможности за завИ.е при ограничен радиус на завоя с оглед изградената
разделителна мантинела, вкл. особеностите на маневрите, които самият водач е предприел,
очевидно при несъобразена с тях скорост. Следва да се съобрази и часовият интервал, в
който жалбоподателят е извършвал движението си, предполагащ да се очаква появата на
други участници в движението, придвижващи се в близост до предпазната ограда, като
възможни опасноти, чието възникване е възможно, а проявяването им - закономерно (в този
смисъл и ТР №28/1984 г., ОСНК на ВКС и Р№ Решение № 230 от 17.04.2024 г. на ВКС по к.
н. д. № 71/2024 г., Р№147 от 09.04.2014 г. по к.д.№356/2014 г., III н.о., ВКС). В причинно-
следствена връзка с това негово волево поведение на водач е поставен и вредоносният
резултат, като са нанесени и щети по пътната инфраструктура. Неоснователно е изтъкнатото
6
в жалбата възражение за недоказаност на детерминираните в акта фактически констатации.
Същите се извличат от целокупния доказателствен материал, който е еднопосочен и не
разкрива съдържателни противоречия, съображения за което бяха изложени при
обсъждането на източниците на доказателства. Изолирано остава и възражението досежно
отсъствието на настъпил пътен инцидент въобще, доколкото в показанията на свидетелите, а
и в приощените документи, се открива, че при своята маневра водачът е ударил с
предницата на автомобила си и е повредил пътно съоръжение, а така също и управляваното
от него превозно средство, поради което и поведението му напълно се вписва в дефиницията
на §6, т.30 от ДР на ЗДвП. Поради това настоящият съдебен състав приема, че твърдените от
административните органи фактически положения са доказателствено обезпечени и
съответстват на обективната действителност.
От своя страна, административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е
приложил санкционната разпоредба на чл. 179, ал.2 ЗДвП, която предвижда отговорност за
причиняване на пътнотранспортно произшествие при движение с несъобразена скорост.
Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа
обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно
възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова
квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон в тази част е приложен
правилно. За пълнота е необходимо да се отбележи, че процесното нарушение на нормата на
чл.20, ал.2 от ЗДвП не следва да се третира като маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН,
доколкото същото не разкрива значителни отлики спрямо нарушенията от посочения вид.
Още повече предвид данните за нарушения на правилата за движение, изводими от
справката за водач, представена от ОПП – СДВР, видно от които Х. нееднократно е
санкциониран с фишове.
Административното нарушение е извършено виновно, при форма на несъзнавана
непредпазливост. Жалбоподателят не е предвиждал извършването на деянието, но е могъл и
е бил правно задължен да стори това. Като правоспособен водач на МПС той е бил длъжен
да наблюдава непрекъснато и да преценява цялата пътна обстановка, преди да избере
скоростта си на придвижване, респ. да продължи своето движение. Той е могъл да
възприеме характеристиките на пътния участък и организацияна на движението в него, и
предвид маневрата, към която е пристъпил, да предвиди опасността от загуба на контрол
върху автомобила при по- висока скорост и последващо съприкосновение с наличните
встрани от пътя му ограждения.
По отношение на наложеното административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00
(двеста) лева, съдът намира, че съгласно чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, санкцията е абсолютно
определена, поради което не съществува юридическа възможност същата да бъде намалена
(арг. от чл. 27, ал. 5 ЗАНН: “Не се допуска определяне на наказание под най-ниския предел
за наказание глоба…”). По изложените съображения в тази си част наказателното
постановление следва да бъде потвърдено
По нарушението на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП
Съставът на настоящата инстанция обаче намира, че в хода на
административнонаказателното производство, досежно ангажиране отговорността на
въззивника за нарушение на нормата на чл.123 от ЗДвП, са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на посоченото като нарушител
лице да разбере фактическите параметри на предявената му отговорност.
Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е основополагащ
елемент от всяко административно производство. Това е дейност от процесуално естество,
от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен
ефективността на последващата юрисдикционна-наказателна дейност на административно
наказващия орган. Чрез съставения акт се сезира оторизираният административно
7
наказателен орган, със съответния административно наказателен спор и се иска от него да се
произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице виновно извършено
административно нарушение от определен вид. Абсолютно задължително е в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното постановление
административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е
санкциониран, да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички
обективни и субективни признаци на посочената като нарушена норма от съответния
нормативен акт. Също така следва да съществува правно единство между описаното като
нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление.
Съставеният в конкретния случай АУАН и издаденото въз основа на него НП не
отговарят на императивните изисквания на разпоредбата на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от 7,
доколкото описание то на приетото за реализирано от жалбоподателя нарушение на чл.123,
ал.1, т.1 от ЗДвП, респ. обстоятелствата, при които те са извършени, не са формулирани
изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на
обвинителната теза и адекватното упражняване на реципрочното й право на защита на
лицето, срещу което се насочва административнонаказателната принуда.
АУАН и НП не съдържат част от обективните признаци на състава на нарушението,
предявено на жалбоподателя с правна квалификация по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Съгласно
посочения текст, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да
установи какви са последиците от произшествието. Прецизният прочит на акта и
наказателното постановление обаче показва, че словесното описание на вмененото във вина
на жалбоподателя нарушение не съответства на произтичащото от цитираната правна норма
поведение. При неговата формулировка компетентните органи са посочили като
правнорелевантни за отговорността на Х. факти, свързани с неизпълнение на задължението
„да бъдат уведомени компетентните органите на МВР”, което не се изисква от приложената
разпоредба. Същевременно, така подбраната материална норма от ЗДвП не съответства на
фактите, установени по делото. Доказателствените източници в конкретния казус налагат
извод за причинени в резултат на ПТП „имуществени вреди“, относимо към хипотезата на
чл.123, ал.1, т.3, б.“В“ от ЗДвП. За да е възможна преквалификация от ангажираното с
АУАН и НП правило в това по чл.123, ал.1, т.3, б.“В“ от ЗДвП обаче, в съответните
процесуални актове следва да са били ангажирани фактически твърдения за настъпилите
щети. Приложението на хипотезата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН е допустима единствено при
отсъствие на необходимост от съществено изменение на обстоятелствата на нарушението,
зададени като параметри от наказващия орган в неговия краен за извънсъдебната фаза на
производството акт. Съдържанието на АУАН и НП в случая не предлага дори загатване за
подобен резултат, който пропуск на етапа на съдебна проверка за законосъобразност на
санкционния акт не може да бъде саниран. При наличието на имуществени вреди от
настъпилото ПТП, те като елементи, задължително следва да фигурират в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, тъй като
носят информация за фактите, обуславящи съставомерността на деянието и участието на
нарушителя в осъществяването му. Предпоставят и различни по съдържание и обем
действия, които водачът - участник е задължен да предприеме на мястото на ПТП. В казуса
липсата на тази конкретика е довела до съществено процесуално нарушение, доколкото не
създадени гаранции за пълноценно и ефективно упражняване на правото на защита на
привлеченото към отговорност лице. Възпрепятстван е и контролът върху
законосъобразността на издадения санкционен акт, доколкото волята на наказващия орган е
неясна.
Противоречивото въвеждане на обстоятелствата по обсъжданото нарушение на
пътните правила се задълбочава от изменението от страна на наказващия орган в НП, в
което той за първи път е възвел, че нарушителят „не е спрял и не е установил последиците
8
от ПТП“ – обстоятелство, по което нарушителят не се е защитавал при съставянето на
АУАН. Последното, макар да се свързва с правилото на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, е
неприложимо в хипотеза на причинени при ПТП „имуществени вреди“, както и не
кореспондира с установените по делото факти, касаещи именно този настъпил негативен
резултат. Посредством извършената промяна наказващият орган е допринесъл да се открои
и несъответствието между нарушената норма и фактите по делото, което се явява
съществено процесуално нарушение на изискването, установено в чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.
Обективираните в АУАН и НП обстоятелства по нарушението, допълването на елементи и
неизчерпателно отразяване на съществени признаци на възможните състави дават
основание да се коментира и смесване на хипотезите на нарушения по чл.123, ал.1, т.1 с тези
по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, а дори и с тези на чл.123, ал.1, т.2 от ЗДвП, които също
поставят изискване за определено активно поведение на водачите - участници в ПТП, но
при различни фактически обстоятелства.
Изложените по- горе пороци обосновават тезата за наличие на съществени
нарушения на чл. 42, т. 4 и т.5 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т.6 от ЗАНН. В настоящото
производство не се допуска тълкуване или допълване на възведеното обвинение въз основа
приобщения по делото доказателствен материал. Невъзможно е и изменение на
„административното обвинение”, доколкото съдът не разполага с подобни правомощия.
Допуснатите пропуски при описанието на фактически обстоятелства в АУАН и НП води до
неопределеност на предмета на доказване и невъзможност за проверка наличието на
материално правните предпоставки за налагане на наказание.
Само за пълнота, съдът намира за необходимо да сподели, че ако хипотетично бъдат
игнорирани тежките процесуални пороци, събраните по делото доказателствени материали
по същество налагат извод за допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата
от жалбоподателя. То е свързано с несъобразяване с изискването, като участник в ПТП, при
което са причинени имуществени вреди, да окаже съдействие за установяването им. В
допълнение, той е следвало, без да напуска местопроизшествието, да уведоми съответната
служба за контрол на Министерство на вътрешните работи на територията, на която е
настъпило ПТП и да изпълнява указанията й. Тези правила не са спазени от Х. като водач.
Наличието на пороци в процедурата и в начина на формулиране на административното
обвинение обаче възпрепятства реализирането отговорността на жалбоподателя и за това
нарушение.
Съобразно изложените по- горе фактически и правни доводи, съдът достига до извод,
че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено в частта на наложените
наказания за нарушението по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и потвърдено в частта за извършеното
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, санкционирано по реда на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал.9, вр. ал. 2, т.5 и ал.5, вр.ал.3, т.2,
вр.ал.2, т.1 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 2-ри състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-4332-015219/01.08.2023 г.,
издадено от Гергана Владимирова Борисова - Началник група в СДВР, ОПП - СДВР, В
ЧАСТТА, с която на жалбоподателя Й. И. Х., ЕГН **********, на основание чл. 179, ал.2
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 /двеста/ лева, ца
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
ОТМЕНЯ наказателно постановление №23-4332-015219/01.08.2023 г., издадено от
Гергана Владимирова Борисова - Началник група в СДВР, ОПП - СДВР, В ЧАСТТА, с
9
която на жалбоподателя Й. И. Х., ЕГН **********, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са
наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 100,00 /сто/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 2/два/ месеца за нарушение на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП,
като незаконосъобразно и неправилно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10