Р Е Ш Е Н И Е
№1149
17 май 2018 г., гр. Пловдив,
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен съд - Пловдив, ХХІV касационен състав в публично съдебно заседание на седемнадесети
април две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:
Председател:
Владимир Вълчев
Членове: Дарина Матеева
Велизар
Русинов
При секретар К.Р.с участието на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА
– ПЛОВДИВ , чрез Прокурор Петър Петров сложи за разглеждане касационно КНАХД №847
по описа за 2018 година, докладваното от съдия Члeн - съдия
Велизар Русинов. Производството по реда на чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/, във вр. с чл. 63, ал. 1 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано
е по касационна жалба, подадена от Касатор Р.Ю.Р. ЕГН********* ,чрез адв. К.Ш. ПРОТИВ Решение № 127/23.01.2018 год., постановено
по АНД № 6803/2017 год., по описа на Районен съд - Пловдив, Х - ти н.с., с
което е потвърдено Наказателно постановление № 16-0333-000898 от 23.11.2016
год., на Началник на РУП Стамболийски
при ОД МВР Пловдив, в частта му, с което на Р.Ю.Р. са наложени административни наказания глоба от
2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири
месеца, на основание чл.174, ал. 3 от ЗДвП, за нарушение на същия законов
текст, както и глоба от 10.00 лв., на основание чл.183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.В жалбата се излагат доводи
за незаконосъобразност на оспорения съдебен акт, не са
направени доказателствени искания.Касационни основания се съдържат в изводите, че
атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен.Иска се решението на
ПРС да бъде отменено. Ответникът РУП Стамболийски при ОД МВР Пловдив по касационната
жалба не изпраща представител . Представителят
на Окръжна прокуратура - Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна. Административен съд – гр.
Пловдив, в настоящия касационен състав, като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, в рамките на посочените от касатора касационни основания, намира за установено
следното: Касационната жалба е подадена в предвидения за това процесуален срок
и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима. Разгледана
по същество е неоснователна. Процесното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ с
номер на бланката 863082 от 06.11.2016 г., с който се констатира, че на датата на
издаването му около 20,40 часа в с.***, касаторът управлява автомобил „С.В.“ с рег. №***,негова собственост, като извършва следните нарушения: 1. Водачът управлява
автомобила и отказва да бъде изпробван с техническо средство „Дрегер 7510“ №0060 за установяване употреба на алкохол в
издишания въздух, като има несигурна походка, лъха силно на алкохол, фъфли и
залита. Отразено е, че е издаден талон за медицинско изследване, връчен на
водача. Като т.2 от АУАН е посочено, че водачът не може да представи контролен
талон. Така описаното е квалифицирано като нарушения съответно на чл.174, ал.3
от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, като е отразено, че актът е съставен по
докладна записка.В атакуваното наказателно постановление обстоятелствата са
описани по идентичен начин, като им е дадена същата правна квалификация.В
качеството на свидетели по делото са разпитани съставителят на акта и друг
свидетел по акта чиито показания правилно ПРС кредитира като логични,
последователни и съответни помежду си. И двамата свидетели са потвърдили
напълно констатациите по АУАН, като от показанията им се установява,
че свидетелят С. е възприел
лично как касторът привежда в движение описания в
АУАН автомобил, като първоначално форсира двигателя му, след което придвижва
автомобила по улицата и обръща посоката на движение, като спира автомобила в
непосредствена близост до свидетеля С. и при излизането на водача свидетелят
установява, че касаторът в етилова интоксикация .
Поради това и свидетелят С.
направил забележка на касатора , че кара след
употреба на алкохол, като касатора заявил, че само ще
се прибере с автомобила си вкъщи. След това свидетелят С. уведомил
съответния дежурен за установеното нарушение, като на място е изпратен автопатрул, който също установил, че касаторът
е във видимо нетрезво състояние, предложил му да даде проба на техническото
средство, което носел. Касаторът отказал да даде
проба на техническото средство като твърдял, че не е карал автомобила.
Установено било и че не носи в себе си контролния талон към СУМПС. На място му
бил съставен АУАН от служител на, който бил подписан и от
свидетеля С.., като нарушителят с разкривен почерк
вписал в акта, че не бил бил пил. На водача
бил издаден и талон за медицинско изследване, който му бил връчен. Така
установеното от свидетелските показания се потвърждава напълно и от събраните в
хода на проведеното съдебно следствие писмени доказателства по делото пред ПРС.
На базата на всички доказателства правилно ПРС е приел, че описаните в АУАН и наказателното
постановление нарушения са категорично установени. Оспореното в жалбата
обстоятелство, че жалбоподателят е управлявал автомобила си на датата на
проверката се потвърждава категорично от показанията свидетелите и съдържанието
на приложената докладна записка. Настоящия сътав
споделя изводите на ПРС ,че следва да се има предвид, че дори и автомобилът да
не се е придвижвал, а от показанията на свидетеля С. е установено
категорично, че описаното МПС в АУАН и НП е изминало определено разстояние
преди да бъде спрян от касатора в присъствието
на свидетеля С. , като
правилно е отбелязано от ПРС,че самото
задействане на системите за управление на автомобила, независимо от това дали
същият се движи или не, съставлява управление по смисъла на закона,след като
автомобилът през цялото време е бил с работещ двигател. В Постановление №
1/1983 г. на Пленума на ВС, е прието, че в понятието „управление“ се включват
всички действия или бездействия с механизмите и приборите на моторните превозни
средства или машини, както и задължителните разпореждания на оправомощено лице, независимо дали превозното средство или
машината е в покой или в движение, когато тези действия са свързани с опасност
за настъпване на съставомерни последици. В тази насока
и за свидетеля Пампов е съществувало основание да
извърши проверка, както на документите на водача-касатор,
така и за употреба на алкохол от страна на същия с техническото средство, с
което е разполагал и което е било технически изправно към датата на
нарушението, доколкото е установено управление на МПС. При това положение и
правилно поведението на водача по отказ да даде проба на техническото средство
е било квалифицирано и като нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Не се установява по делото, включително и след направените справки и не се и
твърди в жалбата, касаторът да е имал последващо поведение по даване на кръв за медицинско
изследване, макар това да се явява и ирелевантно в случая, като се има предвид, че отговорността
по чл.174, ал.3 от ЗДвП следва да се реализира при неизпълнение и само на едно
от задълженията на водачите, визирани там, а не при кумулативното им наличие.При изписване текстово на правната квалификация
в наказателното постановление действително е бил възпроизведен пълният текст на
нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, който към датата на нарушението включва две
алтернативи на незаконосъобразно поведение, подлежащо на санкция по тази
законова норма, подробно описани от пълномощника на жалбоподателя по жалбата.
Фактът на изписване на пълния текст на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП
обаче при посочване правната квалификация, по никакъв начин не променя
установените фактически констатации, с които нарушителят се е запознал още при
съставянето на АУАН, а именно отразеното в акта и обстоятелствената част на
наказателното постановление, че е отказал именно да му бъде извършена проба с
техническо средство.Настоящия състав споделя изводите на ПРС,че за касатора не е
останало неясно кое именно негово поведение бива санкционирано и възраженията в
тази насока са неоснователни. Неоснователно е и твърдението, че за двете
алтернативно предвидени нарушения в нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП се
предвиждат различни наказания, доколкото е видно от текста на разпоредбата на
закона в редакцията му към датата на извършване на нарушението, а и след това,
че за отказ от изпълнението на което и да било от отразените там законови
задължения, свързани с установяване употребата на алкохол у водачите, са
предвидени кумулативни наказания глоба от 2000 лева и лишаване от право да се
управлява МПС за срок от две години.Наред с това е установено и не е оспорено от страна на касатора в хода на проведените предходни четири съдебни
производства по случая нарушението и по т.2 от наказателното постановление,
доколкото в разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е предвидено водачите да
носят при управление на МПС контролния талон към СУМПС. В случая, касаторът е имал качеството на водач на МПС и затова за
него е било налице посоченото задължение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Нарушенията водачът е извършил виновно, като при наличието на точна правна
квалификация на всяко от тях, правилно наказващият орган е посочил и
съответната санкционна разпоредба в наказателното постановление.Относно
наказанията за първото от нарушенията,
чл.174, ал.3 от ЗДвП едновременно съдържа хипотезата и санкцията за
нарушението, като е предвиден размер на
глобата от2000 лева, както и срок на лишаването от право от две години, които
наказания именно са определени и наложени с наказателното постановление и които
не подлежат на преценка от наказващия орган по реда на чл.27 от ЗАНН. Не основателно е и твърдението на касатора , че в нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП били
предвидени други наказания, различни от наложените, като обстоятелството, че в
наказателното постановление вместо лишаване от права за две години, както е
посочено текстово в закона, е отразено лишаване от права за двадесет и четири
месеца, не променя смисъла и съдържанието на санкционната норма, доколкото
срокът фак тически е един и същи. Съответна на нарушението по т.2
е и санкционната норма на чл.183, ал.1, т.1 пр.2 от ЗДвП, която предвижда
наказание глоба от 10 лева за водач, който не носи контролен талон. Предвид установеност на всяко от двете нарушения и правилната им квалификация,
както и приложението на съответните на нарушенията санкции, предвидени в
закона, правилно ПРС е потвърдил наказателното постановление.Не са налице и основания за намаляване на наложените
наказания, предвид забраната по чл.27, ал.5 от ЗАНН. Наред
с горното от приложената по делото заповед
за оправомощаване, издадена от Министъра
на вътрешните работи, събрана като доказателство по делото по
указания на Административния съд,
правилно е установено от ПРС;
че както актосъставителят, който е на длъжност полицейски
инспектор, така и издателят на наказателното
постановление, който е началник на съответното
териториално компетентно районно управление на полицията, предвид
мястото на нарушението, са надлежно оправомощени да издават актове
за установяване на административно нарушение, съответно наказателни постановления по ЗДвП.Както АУАН, така и наказателното постановление са издадени и в рамките на сроковете по
чл.34 от ЗАНН, като са спазени изискванията относно реквизитите им, предвидени в ЗАНН. Установено е категорично от самото
отразяване в акта, че свидетелят С. е такъв, както на извършване на нарушението,
тоест негов очевидец, така и свидетел на съставянето на акта, като в тази
насока липсва твърдяната от жалбоподателя неяснота.За да потвърди атакуваното
НП въззивният съдът правилно е приел, че в хода на
административно наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да обуславят неговата незаконосъобразност. В
съставения АУАН е дадено точно описание на извършените административни
нарушения и са посочени конкретните нарушени законови разпоредби на ЗДвП и
съответните основания от ЗДвП/описани в АУАН в НП в двете Решения на ПРС и по
горе/ е наложило съответното наказание в минимален размер. Наказващият орган
правилно е приложил материалния закон при индивидуализацията на наказанието и е
изпълнил задълженията си по чл. 27 от ЗАНН, отчел е смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, като е наложил съответното на нарушението
административно наказание в законовите граници.Въз основа на събраните по
делото гласни и писмени доказателства, районният съд е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт. В решението си съдебният състав е достигнал до
обосновани изводи по прилагане на материалния закон. Фак
тическите констатации и правните изводи, формирани от
районния съд, се споделят от настоящата
инстанция. Това прави излишно тяхното преповтаряне. Изложеното до тук налага да се приеме, че
обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и
допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения на материалния и
процесуален закон и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното,
Административен съд - Пловдив, ХХIV касационен
състав;
Р Е
Ш И:
Оставя в сила Решение
№127/23.01.2018 год., постановено по АНД №6803/2017 год., по описа на Районен
съд – Пловдив/ПРС/.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: