№ 21051
гр. София, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110132849 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. вр. с чл. 124 от ГПК .
Образувано е по искова молба на Л. В. Т., с ЕГН: **********, подадена
чрез адв. Х. М., срещу „Столичен автотранспорт“ ЕАД, с ЕИК: *********, с
която се иска 1/ да бъде признато за незаконно уволнението на Л. В. Т.,
извършено със заповед № А-29/18.04.2023 г., връчена на 18.04.2023 г., и
същото да бъде отменено; 2/ Л. В. Т. да бъде възстановена на заемА.та
длъжност „началник експлоатационно звено в транспорта, автоколона“ при
„Столичен автотранспорт“ ЕАД в поделение „Дружба“ при условията от
преди уволнението и 3/ да бъде осъден „Столичен автотранспорт“ ЕАД да
заплати на ищеца обезщетение за оставането му без работа в периода от
18.04.2023 г. до 18.10.2023 г. в размер на 14 533.08 лева /6 месеца х 2422.18
лева/, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 14.06.2023 г.
до окончателното плащане. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е работил по трудово
правоотношение /ТПО/ при ответника въз основа на безсрочен трудов
договор от 08.06.2016 г. като заемал длъжността „началник експлоатационно
звено в транспорта, автоколона“ при „Столичен автотранспорт“ ЕАД в
поделение „Дружба“.
Твърди се също, че трудовото правоотношение било прекратено със
заповед № А-29/18.04.2023 г. за дисциплинарно уволнение, връчена на
18.04.2023 г.
Според ищеца обаче заповедта била незаконосъобразна, както
незаконосъобразно било самото наложено дисциплинарно уволнение. В тази
връзка на първо място се твърди, че от съдържанието на заповедта не ставали
1
ясни фактическите обстоятелства, поради които ищцата била уволнена като
изложените твърдения били противоречиви, а липсвало и съответствие със
законовия текст. Били цитирани няколко основания за уволнение, като не
можело да се установи въз основа на кое точно е уволнена ищцата. В
допълнение се посочва, че вменените нарушения не съставлявали системно
нарушаване на трудовата дисциплина.
На следващо място според ищеца били нарушени изискванията на КТ
при провеждане на дисциплинарното производство. В тази връзка ищецът
посочва, че не му били изискани по надлежен ред обяснения преди налагане
на наказанието – като такива били изискани само за част от вменените
нарушения, а не за всички такива /например за периода от 14.01.2023 г. до
20.02.2023 г. – не били изискани обяснения/. Това довело до ограничаване
правото на защита на ищцата.
Поддържа се, че ищцата не била извършила никое от твърдените в
заповедта нарушения на трудовата дисциплина.
В тази връзка се излагат фактическите обстоятелства по заповедта –
като се посочва, че съгласно същата ищцата без да уведоми своя пряк
ръководител допуснала поредица от закъснения над един час при явяване на
работа – общо осем през м. декември 2022 г. и две през м. януари 2023 г.
Ищцата обаче твърди, че на никоя от цитираните в заповедта дати не била
закъснявала за работа. Разказва, че действително при ответното дружество се
водела т.нар. „присъствена книга“, но тя съществувала неформално т.е. за
поддържането и воденето й нямало установени правила. Поради това
работниците се подписвали в нея по всяко време на работния ден, когато имат
възможност да посетят кабинета на звено човешки ресурси, където се
съхранявала. Нямало изискване това подписване да става в точно определен
часови диапазон сутрин при пристигане на работа. В тази връзка се поддържа,
че вписаните на съответните дати часове на закъснения на ищцата не
отговаряли на истината, не били вписани в нейно присъствие като не ставало
ясно и от кого въобще са вписани. В допълнение ищцата твърди, че дори
отивала по-рано на работа като поради многото отговорности и липсата на
персонал отсъствие и закъснения като вменените й биха се отразили на целия
работен процес, което не било налице.
На следващо място ищцата поддържа и че съгласно КТ
дисциплинарното накА.зие можело да се наложи до 2 месеца от откриване на
нарушението. Поради това и този срок бил пропуснат – доколкото последното
вменено нарушение било от м. януари 2023 г., а наказанието било наложено
едва през м. април 2023 г. Обратно работодателят опитвал да докаже спазване
на този срок със съставени от него документи – като заповед за възлагане на
проверка на присъствената книга, която самият работодател съхранявал.
Поради така описаните доводи ищцата счита, че не е допуснала
нарушение на трудовата дисциплина и била уволнена незаконосъобразно.
Дори да имало някакво нарушение, то същото следвало да бъде
санкционирано с по-леко наказание, а не с непропорционално тежко такова,
каквото било уволнението. Освен това самото наказание било наложено след
2
двумесечния срок за това.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени. Представени
са писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника „Столичен автотранспорт“
ЕАД, чрез адв. Д. Г., е депозиран писмен отговор, в който се излагат
аргументи за неоснователност на предявените от стрА. на ищеца искове. Не
се оспорва, че ищецът е бил служител на ответното дружество на посочената
от него длъжност като е полагал труд в обект поделение „Дружба“ в гр.
София. Признава се и че ТПО на ищеца е прекратено със заповед № А-
29/18.04.2023 г., считано от същата дата.
Излагат се доводи, че заповедта била законосъобразна – с правилно
посочване на правните основания за издаването й и коректно описА.
фактическа обстановка като мотиви. В тази връзка се посочва, че съгласно
заповед № 100/20.04.2017 г. на ответното дружество всеки работник/служител
бил задължен да уведомява прекия си ръководител, в случаите когато му се
налага да закъснее за работа респ. му се налага да отсъства – като следвало да
го стори до 6 часа преди началото на работния ден/смяна.
Твърди се на следващо място, че със заповед РД-09-34/20.02.2023 г. на
изпълнителния директор била възложена проверка на т.нар. присъствени
книги досежно служителите в администрацията и ползваните от тях отпуски в
поделение „Дружба“ на дружеството. Именно при тази проверка и били
констатирани вменените на ищцата нарушения на трудовата дисциплина – а
именно множество закъснения за работа в продължение на два месеца –
подробно описани в заповедта.
На следващо място се поддържа, че дисциплинарната процедура била
проведена законосъобразно като за всеки ден закъснение на ищцата били
изискани обяснения и същата дала такива като обаче не посочила нито
извинителна причина за нарушенията, нито опровергала същите с годни
доказателства. Допълва се, че допуснатите нарушения, за които не били
налагани отделни наказания, обосновавали системност на поведението на
ищцата. Обръща се внимание, че нарушения след 14.01.2023 г. не били
цитирани в заповедта и ищцата не е уволнена заради такива, че да й се искат
обяснения.
По отношение фактическите доводи в заповедта се поддържа, че при
ответника се водела т.нар. „присъствена книга“ – която досежно ищцата се
съхранявала в звено „Човешки ресурси“. Последната като система за следене
спазване на работното време била въведена в предприятието на работодателя
още 90-те години, предвид липсата на система за електронно следене или
отчитане явяването на работа. В нея всички работници знаели, че следва да се
подписват – като кога и как ставало това им било разяснено устно. Уточнява
се, че подписите се полагали сутрин при започване на работа до 08.30 часа, а
след това книгата се прибирала при служителите от отдел „Човешки ресурси“
и при закъснение работникът се подписвал пред тях, а те внасяли часа на
пристигане на работа в негово присъствие – ред, с който и ищцата била
наясно.
3
Поддържа се и че наказанието било наложено в срок, тъй като
работодателят узнал за нарушението на 20.02.2023 г. с възлагане на
съответната проверка, а наказанието било наложено на 18.04.2023 г.
Излагат се възражения и срещу остА.лите доводи на ищеца като се
поддържа, че заповедта била надлежно мотивирА. и издадена от
упълномощено лице, поради което била законосъобразна.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени изцяло.
С отговора са представени писмени доказателства.
В хода на делото е извършена съдебно счетоводна експертиза.
Представена е в оригинал трудовата книжка на ищцата с оглед извършване
констатация за периода, в който същата е остА.ла без работа. Разпитани са и
трима свидетели – служители на ответното дружество: А. А. Х. /на ищеца/,
Д.В.М. /на ответника/ и К.Д.П. /на ответника/.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца по делото
поддържа исковата молба и иска същата да бъде уважена.
Процесуалният представител на ответната стрА. излага доводи за
неоснователност на претенцията и иска същата да бъде отхвърлена.
Поддържа, че ищецът е уволнен заради конкретно нарушение на трудовата
дисциплина.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено следното:
Страните по делото не спорят, а и от представените по делото: трудов
договор № А 31/08.07.2016 г., длъжностна характеристика и допълнително
споразумение от 24.03.2023 г., се установява Л. В. Т. е работила по трудово
правоотношение при ответника като е заемала длъжността „началник
експлоатационно звено в транспорта, автоколона” – в поделение „Дружба“ в
гр. София.
Със заповед № А-29/18.04.2023 г., връчена на ищцата още същия ден
лично срещу подпис, на Л. В. Т. е наложено дисциплинарно наказание
„дисциплинарно уволнение”. В заповедта е посочено, че дисциплинарното
наказание „дисциплинарно уволнение” се налага заради „системни нарушения
на трудовата дисциплина“ от стрА. на работника в периода от 01.12.2022 г. до
20.02.2023 г. – по чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ /цитиран в заповедта/, а именно:
осем закъснения през м. декември, както следва: 1/на 01.12.2022 г. се явила на
работното си място в 15.00 часа; 2/ на 05.12.2022 г. се явила на работното си
място в 13.20 часа; 3/ на 06.12.2022 г. се явила на работното си място в 10.00
часа; 4/ на 12.12.2022 г. се явила на работното си място в 11.50 часа; 5/ на
14.12.2022 г. се явила на работното си място в 10.10 часа; 6/ на 16.12.2022 г.
се явила на работното си място в 10.50 часа; 7/ на 19.12.2022 г. се явила на
работното си място в 09.30 часа и 8/на 23.12.2022 г. се явила на работното си
място в 11.00 часа; две закъснения през м. януари 2023 г., както следва: 1/на
12.01.2023 г. се явила на работното си място в 10.10 часа и на 13.01.2023 г. се
явила на работното си място в 10.00 часа
4
Според работодателя с описаните действия работникът нарушил чл.
187, ал. 1, т. 1 от КТ /цитиран в заповедта/ – закъснение при явяване на
работа. Това според дружеството било тежко нарушение на трудовата
дисциплина, допускано от ищцата системно и при преценка критериите на чл.
189, ал. 1 от КТ обосновавало налагане на най-тежкото наказание –
уволнение. В тази връзка се обръща внимание, че само закъсненията през м.
декември обосновават налагане на наказание уволнение, но доколкото
служителят не бил наказван за тях, а поведението му продължило и през
следващия месец, това обосновавало системност в поведението на служителя
– изразяващо се в незачитане на работното време.
Поради това е наложено и дисциплинарно наказание „дисциплинарно
уволнение“ и е прекратено трудовото правоотношение.
На следващо място по делото е приложено искане за даване на писмени
обяснения от 11.04.2023 г., с което от ищцата са изискани обяснения за всяко
едно от закъсненията й през м. декември 2022 г. – като са посочени
закъсненията по дни съответно часове на явяване на работа. Приложено е и
второ искане за даване на писмени обяснения отново от 11.04.2023 г., с което
от ищцата са изискани обяснения за двете й закъснения през м. януари 2023 г.
– като отново са посочени закъсненията по дни съответно часове на явяване
на работа.
Ищцата се е възползвала от правото си да даде обяснения и за двете
групи закъснения. В тази връзка в обясненията си ищцата посочва, че на нито
един от посочените дни в двата месеца не е закъснявала за работа. Напротив
явявяла се на работа дори по-рано от началото на работния ден за служители
с фиксирано работно време. Ищцата признава, че действително се е разписала
в присъствената книга на съответния ден в съответния по-късен час, но това е
стА.ло доколкото междувременно е изпълнявала други свои служебни
задължения, което можело да се провери. Поради това, че в никой от дните
ищцата не се е явявала със закъснение на работа, не е имало необходимост да
уведомява ръководителя си за закъснението и да иска разрешение.
На последно място ищцата посочва, че не й е провеждан инструктаж от
прекия й ръководител, нито й е предоставяна заповед, която да указва
полагане на подпис за началото на работния ден. Ищцата поддържа и че
работата й е свързА. с непосредствена комуникация с много служители от
други отдели, които можели да потвърдят своевременното й явяване на
работа.
Видно от приложени извадки от т.нар. „присъствена книга“ за м.
декември 2022 г. и м. януари 2023 г. в същата са налице подписи от ищцата
по дни, като относно посочените в заповедта дни действително са вписани
часове на явяване на работа. Не става ясно обаче кога са вписани тези часове
и от кой служител.
От представена длъжностна характеристика от ответното дружество за
длъжността „началник експлоатационно звено в транспорта, автоколона” се
установява, че ищцата е подчинена на заместник директора на поделението.
се установява, че ищцата е подчинена на заместник директора на
5
поделението. Съгласно трудовия договор ищцата е с пълно работно време от
8 часа. От своя стрА. в правилника за вътрешния трудов ред /чл. 40/ е
посочено, че работното време за длъжността на ищцата в поделение
„Дружба“ е от 08.00 часа до 16.30 часа. Уредено е и че служителите имат
задължение да се явяват навреме на работа като не допускат закъснения.
На последно място по делото се установява, че със заповед № РД-09-
34/20.02.2023 г. изпълнителният директор на дружеството е възложил на
комисия да извърши проверка на присъствената книга за отчитане на работно
време на служителите и администрацията в поделение „Дружба“. Изготвен е
протокол от 20.02.2023 г., в който в т. 2 са констатирани закъсненията на
ищцата.
По делото е изготвена и приета съдебно счетоводна експертиза, съгласно
която размерът на обезщетението за времето, през което ищцата е остА.ла без
работа, а именно за периода от 18.04.2023 г. до 18.10.2023 г. на база брутно
трудово възнаграждение за м. март 2023 г., възлизащо на 2422.18 лева, е в
размер на 14 533.08 лева /6 месеца х 2422.18 лева/.
Експертизата съдът намира, че следва да кредитира, доколкото същата
не е оспорена от страните, за вещото лице липсват данни от заинтересованост
от изхода на делото, а и същото е отговорило на поставените му въпроси в
съдебно заседание /експертизата не се кредитира в частта относно
обезщетението за забава, като такъв въпрос не е поставян и е извън предмета
на делото/.
По делото е представена и трудова книжка на ищеца /копие и оригинал
за констатация/, от която се установява, че ищцата е работила в ответното
дружество до 18.04.2023 г., когато трудовото й правоотношение е било
прекратено на правно основание – чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда. На
03.11.2023 г. ищцата е започнала нова работа – при Столична община,
дирекция „Транспорт“, отдел „Транспортно обслужване“.
От показанията на свидетеля А. А. Х. /служител на ответника, но в звено,
ръководено от ищцата/ се установява, че познава ищцата, доколкото двете са
работили заедно в ответното дружество, поделение „Дружба“ – като ищцата
заемала длъжност „началник автоколона“ и била ръководител на
свидетелката, а свидетелката продължава и към момента на работи там – на
длъжност „отчетник изготвяне на наряди“. Свидетелката разказва, че в
дружеството нямало електронна система за отчитане кога служителите
пристигат на работа, като нямало и карти за достъп. Поради това от
десетилетия имало т.нар. „присъствена книга, тетрадка“, в която служителите
се подписвали, когато идвали на работа. За тази книга нямало изрични
правила, а просто се знаело от години за задължението на служетелите да се
подписват нея – когато дойдат на работа /при тръгването си в края на
работния ден нямали такова задължение/. Книгата, където се подписвала
свидетелката, била на съхранение при ищцата като ръководител и в нея били
вписани всички служители в наряда с имена, съответно дати на месеца и
работни дни. Служителите слагали подписа си, но не вписвали часа на
пристигане на работа като предвид характера на работата им се контролирали
6
взаимно кога идват.
На следващо място свидетелката посочва, че знае за уволнението на
ищцата – което било извършено поради това, че ищцата не се е подписвала
при идване на работа в относимата спрямо нея присъствена „тетрадка“.
Последната се водела в звено „личен състав“, което било на 2етаж в сградата
на работодателя, докато ищцата и свидетелката работели в помещение на
първия етаж.
Свидетелката уточнява, че тя и ищцата работели практически в една стая
през целия ден при работно време от 08.00 до 16.30 часа.
В показанията си свидетелката поддържа, че през месеците декември и
януари /вкл. 2022 г. съответно 2023 г./ в звеното, където работели с ищцата
било недопустимо да има отсъствия на служители, доколкото това били най-
натоварените месеци поради малкото работни дни. Именно заради това през
тези работни дни следвало да бъдат изготвени всички графици на градския
транспорт за почивните дни. Уточнява, че ищцата имала свой кабинет, който
се заключвал и където съхранявала тетрадката за присъствия. Поради това
свидетелката нямало как да се подпише ако ищцата не е дошла на работа.
Невазисимо от това почти целия работен ден ищцата прекарвала в общото
помещение с подчинените й служителки от „нарядната“, където било и
таблото, на което работели.
Свидетелката уточнява, че във времето се случвало някой да забрави да
се подпише в тетрадката, затова го правел на следващия ден. При
необходимост някой служител да закъснее имал задължение да уведоми за
това прекия си ръководител.
На последно място свидетелката поддържа, че тя самата, както и ищцата
идвали и двете на работа всеки ден рано сутрин – още между 07.15 часа и
07.30 часа – като ищцата идвала по това време, доколкото пътувала от друг
град. Свидетелката и ищцата работели почти през цялото време съвместно
поради естеството на работата си – доколкото в поделение „Дружба“ имало
само една автоколона и при проблем именно ищцата трябвало бързо да
организира разрешаването му – като покрие разписанието на транспорта.
Конкретно за месец декември предвид малкото работни дни – в тях трябвало
да се изготвят графици за самите работни дни, всички почивни дни и
следвашия след тях работен ден. Сутрин при пристигане на работа имало и
оперативка, на която ищцата следвало да присъства.
В показанията си свидетелката Д.В.М. /служител на ответника на
длъжност „Човешки ресурси“/ твърди, че работи при ответника от м.
септември 2016 г. /т.е. постъпила е след ищцата/ в отдел „Човешки ресурси“.
Познава ищцата, постъпила преди нея, но вече уволнена от длъжността си
„началник автоколона“. Според свидетелката ищцата била уволнена заради
множество неоправдани закъснения за работа рано сутрин. В тази връзка
разказва, че предвид липсата на електронна система за отчитане идването на
служителите, в предприятието на работодателя била създадена организация –
служителите сутрин като пристигат на работа да се подписват в „присъствена
тетрадка“. Всеки отдел имал своя тетрадка, а тетрадката, където трябвало да
7
се подписва ищцата била в отдела на свидетелката – находящ се на втория
етаж. Поради това и ищцата имала задължение сутрин като дойде на работа
да се подпише в книгата при свидетелката. При това ищцата се подписвала, а
свидетелката или друг служител от отдела „ЧР“ при нужда поставял час до
подписа – при закъснение. За това поставяне на час според свидетелката
служителите били наясно и нямали възражения. Такова задължение за
подписване в края на работния ден нямало. Тази организация свидетелката
заварила при назначаването си и счита, че със същата ищцата била запозната
и била наясно, доколкото години наред също се явявала сутрин да се
подпише. Доколкото постъпила след нея обаче свидетелката не знаела кога и
кой е разяснил на ищцата това задължение. Самото работно време било
установено в правилник за вътрешния трудов ред, а и в колективен трудов
договор. Заповед за реда за водене на „присъствената книга“ или за това кога
и как се подписват служителите и се вписва часа им на закъснение обаче
нямало. Досежно ищцата същата в годините се разписвала редовно, като
свидетелката не помни нейни закъснения преди процесните от м. декември
2022 г. и м. януари 2023 г. Допълва, че закъснения поначало били допустими,
но служителят следвало предварително да е уведомил прекия си ръководител.
Дали това било така обаче при такова твърдение свидетелката не
проверявала, а се доверявала на съответния служител и закъснението не било
вписвано.
Относно уволнението на ищцата свидетелката разказва, че от централно
управление била назначена проверка на „присъствената книга“, която
служителите от отдел „ЧР“ изпратили в копие. Такива проверки се правели
по преценка именно на централното управление.
Самата присъствена книта служителите от отдел „ЧР“ сутрин около
07.30 часа оставяли на маса пред кабинета си, за да се разписват служителите.
Към 08.15 часа тетрадката се прибирала в кабинета им и вече ако някой
закъснеел влизал да се подпише при тях и се вписвал часа на закъснението,
освен като служителят не твърдял, че имал позволението на ръководителя си.
При вписване на закъснение служителят бил наясно, че ще се впише, но не
винаги непосредствено виждал вписването на часа.
На последно свидетелката посочва, че проверката на книгата била от
централно управление, а служителите от „ЧР“ в поделението нямали никакво
отношение като нямали отношение и към уволнението на ищцата. Отново от
централно управление били изискани и обяснения от ищцата. Самата
свидетелката не помни в конкретните дни кога и защо е закъснявала ищцата и
дали е била на работа. Доколкото обаче били двама служители на длъжност
„началник автоколона“ според свидетелката същите можели да се „покриват“
взаимно ако единият отсъства. Другият началник също бил уволнен в хода на
същата проверка поради А.логични нарушения.
Относно ищцата свидетелката поддържа, че последната работела
съвместно със св. Х., но все пак си имала свой собствен кабинет.
От показанията на свидетелката К.Д.П. /служител на ответника на
длъжност „Човешки ресурси“/ се установява, че същата работи при
8
ответното дружество в поделение „Дружба“ от 2018 г. на длъжност служител
„ЧР“ като е работила заедно с ищцата Л. Т.. Последната била „началник
автоколона, като към момента вече не работела в дружеството. Свидетелката
разяснява, че с ищцата не са били в едно звено съответно никоя не е била
ръководител на другата.
На следващо място свидетелката разказва, че в дружеството нямало
електронна система за контролиран достъп, поради което имало създаден ред
служителите сутрин при пристигане на работа в началото на работния ден да
се подписват в присъствени книги. Самите книги периодично се проверявали
от централното управление на дружеството. Именно при такава проверка
било установено, че ищцата има множество закъснения за работа, били й
изискани обяснения, а след това била уволнена.
Свидетелката разяснява, че в дружеството имало колективен трудов
договор и правилник за вътрешния трудов ред, където в раздел „Работно
време, почивки, отпуски“ било разписано работното време на служителите от
администрацията – от 08:00 ч.-16:30 ч. Липсвала обаче уредба как се
контролира спазването на работното време, как се води присъствената книга,
кога се полагат подписи в нея и т.н.
Поради това свидетелката твърди, че на всеки служител като постъпел
работа се обяснявало, че трябва да се подписва в началото на работния ден в
съответната за него присъствена книга. В книгата било вписано името на
служителя, месец и дата – като същият се подписвал ежедневно, а при
закъснение се вписвал и часът на пристигане на работа. Когато обаче
служителят бил уведомил своя ръководител, че ще закъснее, то час на
пристигане не се вписвал. Дали обаче служителят действително е уведомил
ръководителя си и получил разрешение служителите в отдел „ЧР“ не следели,
а се „доверявали“.
Самите книги се изваждали според свидетелката сутрин пред кабинета
на отдел „ЧР“ и към 08:15 часа се прибирали. При закъснение работникът се
подписвал, а часът на закъснение се вписвал пред него от служител „ЧР“, с
който ред ищцата включително била запозната, защото го спазвала с години –
макар свидетелката да не знаела от кого. За такива закъснения бил уволнен и
другият служител на длъжност „началник автоколона“. Самата заповед за
уволнение била изготвена от централно управление, от където била
извършена и проверката.
На следващо място свидетелката разказва, че се случвало служител да
забрави да се подпише, като го правел на другия ден. При една от последните
проверки обаче служителите „ЧР“ били инструктирани това да не се допуска,
да се вписват часовете на закъснение. От своя стрА. служителите „ЧР“
нямали задължение да търсят другите служители сутрин в началото на
работния ден и да ги следят кога пристигат на работа. За това отговарял всеки
началник за своите подчинени – за ищцата зам. директорът на поделението.
Показанията на тримата разпитани свидетели следва да бъдат
кредитирани при съобразяване на разпоредбата на чл. 172 от ГПК –
доколкото и тримата са настоящи служители на ответника. В тази връзка
9
съдът взема предвид, че за всички свидетели е налице интерес от изхода на
спора. Съдът обаче съобразява, че показанията на двете групи свидетели в
значителната си част се припокриват, като се различават само досежно реда
за водене на присъствената книга във всяко от звената. От своя стрА.
свидетелките на ответника не са имали постоянен досег с работата на ищцата,
докато първата свидетелка е работела непосредствено с нея в едно звено,
поради което и има възможност да даде по-подробни сведения за работния
процес.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна стрА. следното:
Предявените искове са с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.
3 от Кодекса на труда. В доказателствена тежест на ищеца е да докаже
наличието на трудово правоотношение с ответника, както и прекратяването
на същото респ. оставането си без работа в периода, за който претендира
обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ и размерът на същото.
От своя стрА. ответникът следва да установи, че трудовото
правоотношение с ищеца е било прекратено законосъобразно – при спазване
на изискванията на трудовото законодателство - т.е. че дисциплинарното
нарушение е било извършено и надлежно установено, спазена е процедурата
по уволнението, издадената заповед отговаря на нормативните изисквания
вкл. е връчена на ищеца.
По допустимостта:
Настоящият състав намира предявените искове за допустими. В тази
връзка на първо място следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.
358, ал. 1, т. 2 от КТ исковете по спорове за прекратяване на трудовото
правоотношение се предявяват в двумесечен срок. Съгласно ал. 2 на същия
законов текст срокът тече от деня, в който на работника или служителя е била
връчена съответната заповед, а при искове относно прекратяване на
трудовото правоотношение – от деня на прекратяването.
Посоченият двумесечен срок е давностен, а не преклузивен. В тази
връзка и въпросът дали същият е спазен подлежи на преценка при
разглеждане на спора по същество и то само при направено изрично
възражение от ответника – по арг. от чл. 120 от ЗЗД /така Определение №
667/05.08.2019 г. по в.ч.гр.д. № 492/2019 г. на Пернишкия ОС/.
По основателността:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
Както се посочи и по-горе съгласно чл. 358, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 от КТ
прекрятяването на трудовото правоотношение подлежи на оспорване с иск
пред съда в двумесечен срок от настъпването му. В тази връзка и в настоящия
случай заповед № А-29/18.04.2023 г. е връчена на ищцата още същия ден –
18.04.2023 г. От своя стрА. исковата молба е подадена на 14.06.2023 г., поради
което и двумесечният срок е спазен.
Неоснователни са и възраженията на ищеца за неспазване на
разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ. По делото са приложени две искания за
10
даване на обяснения – за закъсненията на ищцата през м. декември 2022 г. и
през м. януари 2023 г. Във всяко искане съответното закъснение е вписано
като конкретен ден, випсан е дори часът, в който ищцата се е явала на работа
съгласно присъствената книга. Ищцата също е дала обяснения за всяко едно
закъснение поотделно. Поради това и съдът намира, че ищцата е разбирала за
какво й се искат обяснения и е дала адекватни такива като правото й на
защита не е било нарушено. Всяко закъснение, за което са изискани
обяснения, е вписано изрично и в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение. По тези съображения и съдът намира, че вписването и на
период на нарушенията „от 01.12.2022 г. до 20.02.2023 г.“ не внася объркване
в заповедта, нито вменява други нарушения, за които не са изискани
обяснения.
На следващо място съдът намира за неоснователно и възражението за
неспазване на срока по чл. 194, ал. 1 от КТ. Това е така, доколкото
нарушението се явява открито със съставянето на протокола от проверката на
присъствената книга на 20.02.2023 г. От своя стрА. заповедта за уволнение е
издадена и връчена на 18.04.2023 г. т.е. в двумесечния срок от откриване на
нарушението. В тази връзка и съдът съобразява, че в случая трудовият
договор на ищцата е със „Столичен автранспорт“ ЕАД, а единствено
работното й място е било в поделение „Дружба“. Поради това и въпросните
присъствени книги са се съхранявали в поделението, но проверките за
спазване на трудовата дисциплина, съответно производствата по налагане на
наказания са провеждани от компетентни лица в „централно управление“ на
предприето на ответника – находящо се на различно място. Ето защо и
нарушението се приема за открито едва при извършване на нарочната
проверка.
Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание уволнение обаче
съдът намира за незаконосъобразна на други основания, като съображенията
за това са следните:
Съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с
мотивирА. писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението,
и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се
налага. Тези изисквания не са самоцелни – от една стрА. гарантират правото
на защита на работника или служителя, който е необходимо да узнае
съществените елементи на допуснатото дисциплинарно нарушение, а от друга
- дава възможност на съда да извърши проверка за законността на
уволнението, включително чрез служебна проверка наличието на
реквизитите на чл.195, ал.1 КТ /така Решение № 339/19.11.2012 г. по гр.д. №
1688/2011 г. на 3-то Г..О. на ВКС/.
Съобразно трайната практика на ВКС – напр. Решение №
266/26.09.2011 г. по гр.д. № 311/2011 г. на 3-то Г.О. на ВКС, Решение №
432/07.11.2011 г. по гр.д. № 65/2011 г. на 4-то Г.О. на ВКС, Решение №
287/19.05.2011 г. по гр.д. № 1276/2010 г. на 4-го Г.О. и др. изискването за
мотивиране на заповедта за дисциплинарно уволнение е изпълнено при
наличието на данни за еднократност на наказанието, за преценка на срока по
чл.194 от КТ и за осигуряване възможност на работника или служителя да се
11
защити ефективно чрез индивидуализиране на нарушението по начин, който
не буди съмнение относно съществените му белези от обективна и субективна
стрА.. Тази индивидуализация е от съществено значение и за съда, който само
в рамките на посоченото дисциплинарно нарушение може да изследва
подлежащите на доказване факти и вземе решение за законосъобразността на
уволнението.
В настоящия случай в заповедта за уволнение е посочено, че
наказанието се налага на основание чл. 190, т. 3 от КТ – системни нарушения
на трудовата дисциплина, изразяващи се в множество закъснения при явяване
на работа – с по над един час в рамките на два месеца – като осем пъти в
м.декември 2022 г. и два пъти в м. януари 2023 г. Вписано е и основанието по
чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Освен това заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение” е обстоятелствена – има вписА. хронология на
събитията, момент на извършените нарушения, начин т.е. налице е
достатъчно информация относно обективните елементи на поддържаните от
работодателя нарушения на трудовата дисциплина.
На следващо място настоящият състав намира, че и в случаите когато
дисциплинарното наказание „уволнение“ е наложено на основание чл. 190, ал. 1,
т. 3 от КТ – за системни нарушения на трудовата дисциплина, поначало важат
общите процесуални правила, трайно възприети и прилагани в съдебната
практика – че в исковото производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, при оспорване
от стрА. на ищеца той да е извършил дисциплинарните нарушения, ответникът-
работодател, за когото е тежестта за доказване, може да установи (да докаже)
извършването им чрез всички допустими по ГПК доказателствени средства, като
следва да проведе главно пълно доказване – по несъмнен начин – на всички
конкретни спорни обстоятелства, чрез които съгласно изложеното в заповедта за
дисциплинарно уволнение, е осъществено всяко едно от тези дисциплинарни
нарушения, обуславящи системност по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ.
От друга стрА., налице са и някои специфики, произтичащи от самото
основание по чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ за налагане на дисциплинарно
наказание. Съгласно трайно установената съдебна практика (решение №
162/18.05.2010 г. по гр. дело № 299/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение
№ 44/22.02.2018 г. по гр. дело № 2306/2017 г. на IV-то гр. отд. на ВКС,
решение № 55/01.03.2011 г. по гр. дело № 1972/2009 г. на IV-то гр. отд. на
ВКС, решение № 117/05.04.2012 г. по гр. дело № 1306/2011 г. на IV-то гр. отд.
на ВКС, решение № 441/13.12.2011 г. по гр. дело № 1681/2010 г. на IV-то гр.
отд. на ВКС и пр.), системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла
на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ, са три или повече дисциплинарни нарушения,
поне за едно от които да не е наложено преди това дисциплинарно наказание
(да не е санкционирано с предходна заповед на работодателя), като по
отношение на вече санкционираните нарушения – наказанията следва да не са
заличени. В случаите когато с иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е атакувА.
заповед, с която дисциплинарното наказание „уволнение“ е наложено за
системни нарушения на трудовата дисциплина, за никое от които преди това
не е налагано друго дисциплинарно наказание на ищеца, посочените по-горе
общи правила за установяване (доказване) по делото на всяко едно от тези
12
нарушения, са приложими изцяло.
За да приеме съдът, че ищецът е извършил системни нарушения на
трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ, ответникът-
работодател, за когото е тежестта за доказване в производството по чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ, следва да установи (да докаже) по начина, разяснен по-горе,
извършването от стрА. на ищеца на поне три от нарушенията, описани в
заповедта за дисциплинарно уволнение; в противен случай – ако доказаните
по делото нарушения са две или по-малко, не е налице системност по смисъла
на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ (така – и цитирА.та по-горе, трайно установена
практика на ВКС).
Също съгласно константната практика на ВКС, разясненото по-горе
относно установяването (доказването) на системни нарушения на трудовата
дисциплина намира приложение, само ако в исковата си молба ищецът е
изложил твърдения и доводи, с които оспорва, че е извършил всички или част
от дисциплинарните нарушения, описани в заповедта за дисциплинарно
уволнение. Ако ищецът не е навел твърдения за такива обстоятелства и/или
доводи в тази насока, съдът не може да обсъжда, като основания за
незаконосъобразност и отмяна на дисциплинарното уволнение, обстоятелства
относно извършването на съответното дисциплинарно нарушение, които не са
посочени с исковата молба като опорочаващи уволнението (решение №
258/01.07.2015 г. по гр. дело № 909/2015 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение
№ 121/30.05.2017 г. по гр. дело № 3718/2016 г. на IV-то гр. отд. на ВКС) –
така вкл. Решение № 60329/21.12.2021 г. по гр.д. № 831/2021 г. на ВКС 4-то
г.о.
На последно място следва да се отбележи и че системните нарушения
на трудовата дисциплина се характеризират с това, че трябва да са извършени
в рамките на една година. Съставомерна е както съвкупността на три и повече
еднородни нарушения на трудовата дисциплина, така и съвкупността от три
или повече разнородни нарушения. Независимо от вида и тежестта на всяко
отделно нарушение, те със своята повторяемост обективно сочат към
значително виновно неизпълнение на трудови задължения. При избора на
наказание работодателят е длъжен да се ръководи от законовите критерии по
чл.189, ал. 1 от КТ, а именно тежестта на нарушението/определя се от
значимостта на неизпълненото задължение и формата на вината/,
обстоятелствата при които е извършено и поведението на работника или
служителя. При системните нарушения по чл.190, ал. 1, т. 3 от КТ също
следва да се изхожда от критериите по чл.189, ал.1 от КТ съобразно
изричната разпоредба на чл.190, ал. 2 от КТ. Това означава, че и при тези
нарушения работодателят трябва винаги конкретно да съобрази кое от
дисциплинарните наказания съответства на извършените нарушения. /
Решение № 117/05.04.2012 г. по гр.д. № 1306/2011 г. на ВКС 4-то г.о./.
В настоящия случай работодателят е вменил на ищцата поредица от
еднородни нарушения /общо 10 на брой/ – закъснения за работа в рамките на
два месеца, всяко от които над един час, като за никое от тях не е налагано
отделно наказание Предвид гореизложеното и фактическата обстановка по
делото обаче съдът намира, че в случая ответникът не е установил при
13
условията на пълно и главно доказване допускане на нито едно от тези
закъснения от ищцата. Това е така, доколкото при работодателя няма
нормативно /с правилника за вътрешния трудов ред или колективния договор/
или по друг начин /със заповед на работодателя или друго негово писмено
нареждане/ установен ред за отчитане спазване на работното време вкл.
момента на явяване на работа от стрА. на служителите в това число ищцата.
В дружеството липсва и въведена система за електронно отчитане явяване на
служителите. Установи се единствено, че работниците са полагали подписи в
различни „присъствени книги“ като няма яснота и на какъв принцип са били
водени същите –напр. първата свидетелката сочи, че ищцата е водела такава
книга са собствените си подчинени, но тя самата се е подписвала в друга
книга в отдел „Човешки ресурси“. Съгласно показанията на свидетелите на
ответника освен това такава книга съществува само неформално и не
представлява официален документ – като липсва нарочен ред кой я съхранява,
кога се подписват работниците /дали непременно преди началото на работния
ден/ и кога и от кого се вписват часовете на закъснения. В тази връзка едната
свидетелка на ответника заяви, че часовете понякога се вписват от
служителите в „ЧР“ пред работника, друг път се вписват в по-късен момент в
негово отсъствие, случва се да се вписват и от самия работник и т.н. Било
възможно и закъснение да не се впише, независимо че е допуснато, ако
работник устно заяви, че е уведомил ръководителя си за закъснението,
достоверността на каквото изявлението обаче никой не проверявал. Освен
това назад във времето дори често работник забравял да се подпише, поради
което се подписвал на следващия ден, като това също било допустимо.
От своя стрА. свидетелката Х. посочи, че ищцата винаги се е явявала
редовно и навреме на работа, като конкретно за м. декември 2022 г. уточни,
че предвид натоварения график отсъствието на ищцата би дало отражение на
работния процес, което не се е случило – още повече, че ищцата е имала
няколко служители на свое подчинение като е комуникирала и с други звена в
дружеството. Самите свидетелки на ответника също заявиха, че работят на
втория етаж в сградата на дружеството, а ищцата на първия етаж, поради
което никоя от тях не е проверявала кога ищцата идва на работа като не
помни и кога конкретно е закъснявала за работа.
Поради това и доколкото ответникът не установи с категоричност
допускане на нарушенията на трудовата дисциплина, а ищцата наведе
доказателства в лицето на св. Х. за редовното си и на време явяване на работа,
съдът намира, че не се доказва основанието по чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ.
Посочените изводи за незакосъобразност на заповедта за уволнение
налагат уважаването на първия иск – с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1
от КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ:
Предвид незаконността на извършеното уволнение, отмяна на заповедта
и искане за възстановяване на заемА.та преди уволнението длъжност, а и
доколкото липсват данни длъжността да е съкратена или работодателят да е
прекратил дейността си съдът намира, че искът е основателен и следва да
14
бъде уважен. В тази връзка и ищецът следва да бъде възстановен на заемА.та
от него преди уволнението длъжност.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т. 3 във вр. с чл.225, ал. 1
от КТ:
За да бъде уважен искът с правно основание чл.344, ал.1, т. 3 от КТ вр.
чл. 225, ал. 1 от КТ кумулативно следва да са налице следните три
предпоставки: уволнението на работника или служителя трябва да бъде
признато за незаконно; да е налице вреда, подлежаща на обезщетяване, която
се съизмерява с пропуснатото брутно трудово възнаграждение на работника
или служителя за времето след уволнението, през което е остА.л без работа,
но за не повече от шест месеца; да съществува причинна връзка между
незаконното уволнение и оставането без работа. При липсата на която и да е
от трите предпоставки, предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
В конкретния случай, уволнението е незаконно и като такова подлежи
на отмяна. Предявеният обективно съединен иск за заплащане на
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ е осъдителен, поради което в тежест на
ищеца е да докаже претенциите си, като установи оставането си без работа,
претърпените вреди и техния размер. Оставането без работа е съществен
елемент от фактическия състав, който следва да се установи по несъмнен
начин в процеса с допустимите в закона писмени доказателства, като в
настоящия случай такива се явяват представеното заверено копие от
трудовата книжка на ищеца, както и направените от съда констатации в
съдебно заседание по оригинала на трудовата книжка на ищеца, при която
констатация се установи, че след прекратяване на трудовото правоотношение,
ищеца не е полагал труд по друг трудов договор – в процесния период от
18.04.2023 г. до 18.10.2023 г. /след тази дата ищецът е започнал работа при
друг работодател/. КТ определя дължимата сума за обезщетение като равна
на размера на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя
за периода, през който същият е остА.л без работа поради незаконното
уволнение, но за не повече от 6 месеца, изчислено на база последното
получено възнаграждение за месеца, предхождащ месеца на уволнението,
съгласно разпоредбата на чл. 228, ал.1 от КТ. От приетата и неоспорена от
страните ССчеЕ се установява по безспорен начин, че размерът на
обезщетението по реда на чл. 225, ал.1 от КТ е в размер на 14 533.08 лева /6
месеца х 2422.18 лева/, в който размер и се предявява исковата претенция.
С оглед гореизложеното съдът намира, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр.
чл.225, ал.1 от КТ се явява основателен в пълен размер. Същата следва да
бъде присъдена със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до изплащането й (ТР № 3/1996 г. на ОСГК на ВКС).
По исканията за разноски на страните:
Разноски в настоящото производство претендират и двете страни по
спора. С оглед изход на делото такива се дължат само на ищцата.
Същата претендира разноски за адвокат от 1700 лева, които са
действително извършени. Възражение за прекомерност на същите от
ответника не е въведено /видно от протокола от о.с.з./, поради което и сумата
15
подлежи на присъждане изцяло.
Претенцията за разноски на ответното дружество предвид изхода на
спора, се явява неоснователна.
Предвид изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати
и разноски в полза на съда – за държавна такса от 581.32 лева /върху иска за
обезщетение за оставане без работа/ и 300 лева възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ по иска на Л. В. Т.,
с ЕГН: ********** и адрес: гр. Дупница, ул. Бистрица, бл. 51, вх. А, ет. 7
срещу „Столичен автотранспорт“ ЕАД, с ЕИК: ********* и адрес на
управление: гр. София, р-н Красно село, ул. Житница № 21, уволнението
на Л. В. Т., извършено със заповед № А-29/18.04.2023 г., връчена на
18.04.2023 г., за НЕЗАКОННО като ОТМЕНЯ заповед № А-29/18.04.2023 г.
на лицата Слав Монов /изпълнителен директор/ и Илия Гътовски
/председател на съвета на директорите/ като представители на „Столичен
автотранспорт“ ЕАД.
ВЪЗСТАНОВЯВА Л. В. Т., с ЕГН: ********** на заемА.та от нея
преди уволнението длъжност при „Столичен автотранспорт“ ЕАД, с ЕИК:
*********, а именно на длъжност „началник експлоатационно звено в
транспорта, автоколона“ в поделение „Дружба“ при условията от преди
уволнението.
ОСЪЖДА „Столичен автотранспорт“ ЕАД, с ЕИК: ********* и адрес
на управление: гр. София, р-н Красно село, ул. Житница № 21 ДА
ЗАПЛАТИ на Л. В. Т., с ЕГН: ********** и адрес: гр. Дупница, ул. Бистрица,
бл. 51, вх. А, ет. 7, сумата от 14 533.08 лева /6 месеца х 2422.18
лева/, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 във вр. с чл. 344, ал. 1, т. 3 от
Кодекса на труда, за времето, през което ищцата Л. В. Т. е остА.ла без работа
поради незаконното уволнение – за периода от 18.04.2023 г. до 18.10.2023
г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 14.06.2023 г.,
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Столичен автотранспорт“ ЕАД, с ЕИК: ********* и адрес
на управление: гр. София, р-н Красно село, ул. Житница № 21 ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Л. В. Т., с ЕГН: **********
сумата от общо 1700 лева адвокатско възнаграждение в настоящото
производство по гр.д. № 32849/2023 г. на СРС.
ОСЪЖДА „Столичен автотранспорт“ ЕАД, с ЕИК: ********* и адрес
на управление: гр. София, р-н Красно село, ул. Житница № 21 ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на СРС сумата от
581.32 лева за държавна такса и сумата от 300 лева разноски за вещо лице.
УКАЗВА на „Столичен автотранспорт“ ЕАД, с ЕИК: ********* да
внесе възложените в негова тежест разноски по сметка на съда, в
16
едноседмичен срок, считано от влизане на решението в сила, КАТО ГО
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в противен случай съдът ще издаде служебно
изпълнителен лист вкл. за сумата от 5 лева за издаване на листа и ще
пристъпи към принудително събиране на вземанията.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Софийски
градски съд, в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му –
19.12.2023 г., надлежно съобщена на страните в последното открито съдебно
заседание.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17