РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. Габрово, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Славена Койчева
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Славена Койчева Въззивно гражданско дело №
20224200500240 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С Решение № 78 от 26.04.2022 г., постановено по гр. д. № 1022/2021 г.
по описа на Районен съд – Севлиево е отхвърлен иска, предявен от Д. Н. Д. с
правно основание чл. 108 ЗС да бъде установено по отношение на ответника
М. К. К., че ищецът е собственик на реална част от имот, находящ се в кв. 64
по плана на с. Д., общ. С., с ширина два метра, площ от около 100 кв. м., с
граници: север УПИ XIII-568, юг – собствено на ищеца място, изток – улица,
запад – УПИ -571, както и да му предаде владението върху описаната реална
част от имота. С решението ищецът е осъден да заплати на ответника
сторените пред първоинстанционния съд съдебни разноски в размер от 750
лева.
Постъпила е въззивна жалба от Д. Н. Д. срещу Решение №78 от
26.04.2022 г., постановено по гр. д. № 1022/2021 г. по описа на Районен съд –
Севлиево, в която се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост
на решението, дължащи се на допуснато от първоинстанционния съд
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и съществуваща
непълнота на доказателствения материал по делото. Ищецът се легитимирал
като титуляр на правото на собственост въз основа на наследствено
правоприемство, упражнявано давностно владение и извършена делба върху
следния недвижим имот - дворно място в с. Д., общ. С., представляващо УПИ
парцел XIV-568 от кв. 64 по плана на населеното място, с площ от 745 кв. м. с
построена в имота жилищна сграда с площ 90 кв. м., при съседи: улица, УПИ
XIII-568 – собственост на Н. Д., УПИ XII-571 – собственост на И. Д. И.ов,
УПИ XV-569 – собственост на И.И.С.. Спорът в настоящото производство се
1
концентрирал върху предявена претенция за установяване на правото на
собственост и възстановяване на неправомерно отнето владение от страна на
ответника върху реална част в северната част на описания недвижим имот с
площ от 100 кв. м. В хода на разглеждане на правния спор
първоинстанционният съд извършил съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, с което ограничил процесуалните права на
въззивника пред настоящата инстанция, ищец пред предходната инстанция.
Въпреки своевременно заявеното оспорване на изслушаното заключение към
назначената съдебно-техническа експертиза, съдът отказал да допусне
изготвяне на повторна или допълнителна експертиза с цел изясняване на
местонахождението на спорната граница спрямо жилищната сграда на ищеца.
В допълнение въззивникът посочва, че в приетото експертно заключение
липсвали координати за преобразуване на действащия кадастрален и
регулационен план в цифров вид, поради което възниквала невъзможност да
се прецени обосноваността на представеното експертно заключение. При
направените измервания от вещото лице не били съобразени координатите на
опорните точки, както и не бил изследван въпросът да съответствието между
площта и границите на двата съседни имота и отразените данни в
приложимия регулационен план. Така посочените фактически въпроси
останали неизяснени в хода на провеждане на съдебното дирене, поради
което за първоинстанционния съд възникнало основание за назначаване на
допълнителна или повторна съдебно-техническа експертиза. При така
изложените съображения въззивникът моли съда да отмени
първоинстанционното решение като неправилно и вместо него да постанови
друго решение, с което да уважи предявения иск като основателен.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна М. К. К. е депозирал отговор на въззивната жалба
в законовия срок по чл. 263 ГПК, с който оспорва подадената въззивна жалба
като неоснователна и моли обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Излага становище, че
първоинстанционният съд правилно е приел за доказано въз основа на
допуснатата съдебно-техническа експертиза и изслушаните свидетелски
показания, че линията на изградената ограда между двата имота съвпада с
линията на границата между имотите по действащия регулационен план на
населеното място. Изградената по границата между двата имота ограда била
изпълнена по дадената линия, трасирана на място на 29.04.2020г. Оспорва
като неоснователни въведените оплаквания за допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила, изразяващи се в недопускане на
допълнителна или повторна съдебно-техническа експертиза за изясняване на
делото от фактическа страна. Първоинстанционният правилно и
законосъобразно приел изготвеното експертно заключение за обосновано,
доколкото не се намирало в противоречие с останалия събран доказателствен
материал по делото. От тук въззиваемата страна излага доводи за
обоснованост на крайния извод на съда за недоказаност на твърдението на
ищеца, че е собственик на процесната реална част от спорния поземлен имот
и неоснователност на предявената искова претенция. При така изложените
съображения въззиваемата страна моли въззивната жалба да бъде оставена
без уважение и обжалваното решение да бъде потвърденото. Претендира
разноски.
В проведено открито съдебно заседание от 07.07.2022г. въззивникът и
упълномощеният процесуален представител не се явяват. С предварително
2
депозирано писмено становище заявяват, че поддържат доводите, изложени
във въззивната жалба, като се отправя искане обжалваното съдебно решение
да бъде отменено като неправилно и предявената искова претенция да бъде
уважена.
В съдебно заседание въззиваемата страна не се явява и не се
представлява от упълномощения процесуален представител. С предварително
депозирано писмено становище въззиваемият заявява, че поддържа доводите,
изложени в отговора на въззивната жалба, и моли обжалваното съдебно
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Окръжен съд - Габрово, след като взе предвид доводите на страните и
като обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.
12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Ищецът Д. Н. Д. твърди, че е придобил правото на собственост върху
недвижим имот - дворно място в с. Д., общ. С., представляващо УПИ парцел
XIV-568 от кв. 64 по плана на населеното място, с площ от 745 кв. м., с
построена в имота жилищна сграда с площ 90 кв. м., при съседи: улица, УПИ
XIII-568 – собственост на Н. Д., УПИ XII-571 – собственост на И. Д. И.ов,
УПИ XV-569 – собственост на И.И.С., по силата на наследствено
правоприемство, упражнявано давностно владение и извършена делба. В
периода на отсъствие на ищеца от територията на страната ответникът М.К.
премахнал северната ограда на процесния имот и неоснователно отнел
владението на ищеца върху реална част от имота с ширина от 2 м. и площ от
100 метра, при граници: север УПИ XIII-568, юг – собствено място на ищеца,
изток – улица, запад – УПИ-571. Ответникът отказал да възстанови
владението върху спорната част от имота по доброволен път, поради което за
ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящата искова
претенция. Въз основа на изложените съображения ищецът претендира да
бъде установено в отношенията му с ответника, че е собственик на описаната
реална част от недвижим имот - дворно място в с. Д., общ. С., представляващо
УПИ парцел XIV-568 от кв. 64 по плана на населеното място, с площ от 745
кв. м., както и да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху
описаната реална част. С оглед очаквания благоприятен изход от спора
претендира направените съдебни разноски.
Ответникът М. К. К. оспорва иска като недопустим и неоснователен.
Оспорва твърдението на ищеца, че между двата поземлени имота,
собственост съответно на ищеца и на ответника е съществувала изградена
ограда. Съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№200, том II, рег. №4818 от 23.04.2020г. на нотариус П. Д. с рег. №543 при
НК съпругата на ответника Н. К.а придобила правото на собственост върху
УПИ XIII-568 в кв. 64 по плана на с. Д., общ. С., без административен адрес, с
площ от 715 кв. м., заедно с построена в него жилищна сграда на един етаж
със застроена площ 74 кв. м., заедно с всички подобрения и трайни
насаждения в този имот. Поради обстоятелството, че между придобития имот
и процесния УПИ XIV-568 не съществувала поставена ограда и не била
очертана граница, ответникът наел ЕТ „Интерфейс- П. К.“, който да трасира
границите на УПИ XIII-568 в кв. 64 по плана на с. Д., общ. С.. За извършеното
трасиране бил издаден протокол за трасиране на граници от 29.04.2020г.
Посочва, че по отразените очертания в трасировъчната схема към протокола
била поставена ограда от телена мрежа. Оспорва твърденията на ищеца за
3
осъществено завземане на реална част от процесния имот, както и на
възникване на задължение за предаване на описаната реална част от имота.
Описаната квадратура на имота в трасировъчната схема към изготвения
протокол от ЕТ „Интерфейс- П. К.“ съответствала на площта на имота,
посочена в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №200,
том II, рег. №4818 от 23.04.2020г. на нотариус П. Д., рег. №543 при НК.
Оспорва допустимостта на предявената искова претенция поради липсата на
пасивна процесуална легитимация. Ответникът изтъква, че е придобил
правото на собственост върху УПИ XIII-568 в кв. 64 по плана на с. Д. общ. С.
законосъобразно, като границите на имота били очертани от технически
правоспособно лице при ЕТ „Интерфейс- П. К.“. При така изложените
съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и
да му бъдат присъдени сторените съдебни разноски.
От нотариален акт за собственост на недвижим имот по наследство,
давностно владение и след делба №114, том I, нот. дело №294/1985г.,
съставен от нотариус при Севлиевски районен съд, се установява, че Д. Н. Д.
е признат за собственик на недвижим имот – дворно място в с. Д., окр. Г.,
съставляващо парцел XIV, пл.№568, кв. 64 по плана на селото, урегулиран, от
745 кв. м., при граници: улица, И. Д. И.ов, собствено място, И. К. и М. И.ова,
незастроено, но с подобрения и насаждения. По делото е представена и
приета като писмено доказателство скица №543/18.08.2020г., издадена от
Община С., Дирекция „ТСУ“ за процесния поземлен имот.
От съдържанието на договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт за продажба на недвижим имот №200, том II, рег.№4818, нот.
дело №224 от 23.04.2020г. по описа на нотариус П. Д., рег.№543 при НК, се
установява, че Н. М. К.а, в качеството на купувач, е придобила от Т.Н. И.ов, в
качеството на продавач, правото на собственост върху УПИ XIII-568 в кв. 64
по плана на с. Д., общ. С., без административен адрес, с площ от 715 кв. м.,
при граници и съседи: улица, УПИ XII-567 – М. К. К., УПИ XIV-568 – Д. Н.
Д. и УПИ III-571 – Д. И.ов К.; заедно с построената в него жилищна сграда на
един етаж със застроена площ 74 кв. м., заедно с всички подобрения и
насаждения.
По делото е представена и приета като писмено доказателство скица
№44/21.01.2020г., издадена от Община С., Дирекция „ТСУ“, за урегулиран
поземлен имот XIII-568 в кв. 64 по плана на с. Д., общ. С..
От представеното удостоверение за сключен граждански брак от
01.11.2021г., издадено от Община С. въз основа на Акт за сключен
граждански брак №0006/12.08.2008г., съставен в с. Д., се установява, че Н. М.
И.ова и М. К. К. са сключили граждански брак на 12.08.2008г.
По делото е представен и приет като писмено доказателство протокол за
трасиране на граница на поземлен имот от 29.04.2020г., съставен от техн. Н.
Н., служител при ЕТ „Интерфейс – П. К.“, от който се установява, че
границата на УПИ XIII-568 в кв. 64 по кадастрални и регулационен план на с.
Д., общ. С. е била трасирана съобразно приложените трасировъчна схема и
координатен регистър на подробни точки.
От изслушаното и прието експертно заключение към назначената
съдебно-техническа експертиза се установява, че с плана за дворищна
регулация, приет със Заповед №522/06.05.1966г., дворище с пл. сн. №568 е
разделено на два парцела: XIV-568 в кв. 64, разположен в южната част на
дворището, и парцел XIII-568 в кв. 64, разположен в северната му част.
4
Дворищно-регулационната линия между парцел XIV-568 и парцел XIII-568,
прокарана с действащия към настоящия момент план за дворищна регулация
от 1966г., не е променяла своето местоположение, включително след
придобИ.ето от ищеца на парцел XIV-568, кв. 64 по плана на с. Д., общ. С..
След извършен оглед и замервания на място вещото лице е констатирало
наличие на изградена между двата парцела прозирна ограда от бетонови
колове с опъната на тях мрежа. Съобразно изготвената комбинирана скица
линията на изградената ограда съвпада с линията на границата между имотите
по действащия регулационен план. Вещото лице посочва, че координатите на
граничните точки на УПИ XIII-568 в кв. 64, посочени в протокола за
трасиране от 29.04.2020г., съответстват с определените стойности за тях при
направените геодезични замервания от него на място, както и с определените
координати на същите точки от линията на границата между процесните
имоти в кадастралния и регулационен план на с. Д.. Излага становище, че
изградената ограда е изпълнена в съответствие с действителната гранична
линия между двата парцела. В приложения към съдебно-техническата
експертиза са представени сканирано мащабирано изображение от
действащия кадастрален план и регулационен план на с. Д. и комбинирана
скица.
В открито съдебно заседание от 23.03.2022г. в отговор на поставени
въпроси вещото лице уточнява, че не е изследвал и съпоставял площите на
двата парцела, доколкото не е имат поставена задача. В кадастралния и
регулационен план от 1966г. не е била отразена постройката на ищеца, но в
периода след 1985г. планът е бил попълван, вследствие на което постройката
е била нанесена. Посочва, че местоположението на постройката не
съответства с отразеното в плана. Местоположението на границата между
двата парцела съвпадало на представените в приложение към експертизата
сканирано мащабирано изображение от действащия кадастрален и
регулационен план и комбинирана скица. Вещото лице уточнява методиката
по която се установява действителното положение на имотната граница и се
извършва трасиране на място. Посочва, че след трасирането на границата е
изградена ограда с бетонни колове и оградна мрежа. При съпоставка между
измерените от вещото лице и отразените с протокола за трасиране координати
се установило съвпадение, т. е. оградата била изградена в съответствие с
протокола.
От събраните гласни доказателствени средства чрез разпита на св. Й. Д.
се установява, че при последното му посещение в имота на ищеца, датиращо
от отдалечен времеви момент, между двата имота не съществувала изградена
ограда.
От събраните гласни доказателствени средства чрез разпита на св. М.
И.ов, във връзка по сватовство със страните, се установява, че преди
придобИ.ето на имота от ответника между имотите не съществувала
изградена ограда. След придобИ.ето на имота ответникът поставил ограда от
циментни колове и обособил градина в своя парцел. Ищецът не обработвал
имота, т. к. пребивавал преимуществено в Г.. Ответникът поставил оградата
със знанието и в присъствието на сестрите на ищеца. След разделянето на
дворището на два самостоятелни парцела къщата на ищеца се намирала на
отстояние от три метра от границата между парцелите. Това отстояние
изглеждало твърде малко за ищеца, което породило настоящия спор между
страните.
5
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК – от
процесуално легитимирани страни, поради което е допустима. Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че
решението е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд не е допуснал
нарушение на императивни материалноправни норми. Заявеното възражение
за недопустимост на исковата претенция поради отсъствие на абсолютна
процесуална предпоставка – процесуална легитимация на ответника, е
неоснователно. Наличието на процесуална легитимация се преценява въз
основа на въведените твърдения от ищеца в обстоятелствената част на
исковата молба, съставляващи основанието на иска. От конкретните
твърдения на ищеца се извлича наличието на правен интерес за предявяване
на иска, както и надлежната пасивна процесуална легитимация у ответника да
бъде привлечен като насрещна страна в настоящото исково производство.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, по отношение
на правилността на решението, въззивният съд намира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран иск с правно основание чл. 108
ЗС, чрез който ищецът Д. Н. Д. е насочил претенция за установяване по
отношение на ответника М.К., че ищецът е собственик на реална част от
процесния имот и за осъждане на ответника да му предаде владението, което
е придобил при липса на правно основание.
Съгласно чл. 108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко
лице, което я ползва или държи без да има основание за това. Преценката за
основателност на ревандикационния иск се обуславя от установяване на
фактите, на които ищецът основава възникването на правото си на
собственост, както и на факта на упражнявано владение върху спорната вещ
от страна на ответника при липса на правно основание за това.
В настоящия случай ответникът е оспорил твърденията за наличие на
поставена ограда между имотите преди придобИ.ето на ПИ XIII-568 в кв. 64
по плана на с. Д., общ. С. от неговата съпруга. На следващо място ответникът
е противопоставил насрещни възражения за липса на неоснователно отнемане
на владението върху спорната реална част от имота от негова страна, предвид
изграждането на ограда между двата имота в съответствие с действащия
кадастрален и регулационен план и след надлежно осъществяване на
трасирането й от правоспособен технически специалист.
Предвид въведените твърдения от ответника за пълно съответствие
между местоположението на изградената от него ограда и действителната
граница между двата съседни имота правният спор се концентрира около
установяване на юридическите факти от значение за индивидуализацията на
парцелите, евентуалното изменение на регулационния им статут във времето,
което би могло да рефлектира върху границите им, както и наличието на
съответствие между нанесената гранична линия в кадастралния план на
населеното място и реалното разположение на изградената ограда.
Изследването на така поставените въпроси налага използването на специални
знания в областта на геодезията, кадастъра и устройството на територията,
6
което е било преценено от първоинстанционния съд при назначаването на
съдебно-техническа експертиза по делото.
По силата на констативен нотариален акт №114, том I, нот. дело
№294/1985г., съставен от нотариус при Севлиевски районен съд, ищецът Д.Д.
е бил признат за собственик по силата на настъпило наследствено
правоприемство, давностно владение и след делба на недвижим имот –
дворно място в с. Д., окр. Г., съставляващо парцел XIV, пл.№568, кв. 64 по
плана на селото, урегулиран от 745 кв. м. при граници: улица, И. Д. И.ов,
собствено място, И. К. и М. И.ова, незастроено, но с подобрения и
насаждения.
От представения договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт за продажба на недвижим имот №200, том II, рег.№4818, нот.
дело №224 от 23.04.2020г. по описа на нотариус П. Д., рег.№543 при НК, се
установява, че Н. М. К.а, в качеството на купувач, е придобила от Т.Н. И.ов, в
качеството на продавач, правото на собственост върху УПИ XIII-568 в кв. 64
по плана на с. Д., общ. С., без административен адрес, с площ от 715 кв. м.,
при граници и съседи: улица, УПИ XII-567 – М. К. К., УПИ XIV-568 – Д. Н.
Д. и УПИ III-571 – Д. И.ов К.; заедно с построената в него жилищна сграда на
един етаж със застроена площ 74 кв. м., заедно с всички подобрения и
насаждения.
Така придобитият имот попада в предметния обхват на съществуващата
съпружеска имуществена общност, доколкото към момента на сключване на
прехвърлителната сделка купувачът Н. К.а се е намирала в брачно
правоотношение с ответника М.К.. От тук следва, че по отношение на
придобития имот, съставляващ УПИ XIII-568 в кв. 64 по плана на с. Д., общ.
С., с площ от 715 кв. м., е приложим режима на бездялова съсобственост по
смисъла на чл. 21 СК, а ответникът притежава качеството на съсобственик.
Видно от приложените скица №543/18.08.2020г., издадена от Община
С., Дирекция „ТСУ“ за УПИ XIV-568, и скица №44/21.01.2020г., издадена от
Община С., Дирекция „ТСУ“ за УПИ XIII-568 в кв. 64 по плана на с. Д., общ.
С., както и от приетата съдебно-техническа експертиза, двата парцела са
разположени в дворище с пл. сн. №568 и се намират в съседство. Процесният
парцел XIV-568 е разположен в южната част, а парцел XIII-568 – в северната
част на дворището. Двата парцела са обособени като самостоятелни имоти с
плана за дворищна регулация на с. Д., приет със Заповед №522/06.05.1966г.,
действащ и към настоящия момент. Дворищно-регулационната линия между
парцел XIV-568 и парцел XIII-568, прокарана с действащия към настоящия
момент план за дворищна регулация от 1966г., не е променяла своето
местоположение, включително след придобИ.ето от ищеца на парцел XIV-
568 кв. 64 по плана на с. Д., общ. С..
От показанията на свидетелите Й. Д. и М. И.ов безпротиворечиво се
установява, че преди придобИ.ето на УПИ XIII-568, кв. 64 по плана на с. Д.,
общ. С. от Н. К.а и М.К. между двата парцела не е съществувала изградена
ограда. И двамата свидетели еднозначно заявяват, че до този момент
границата между имотите не е била материализирана посредством
изграждането на ограда. В тази си част показанията на свидетелите изцяло си
кореспондират, поради което съдът ги кредитира изцяло.
На следващо място въззивният съд намира за безспорен факта на
поставяне на процесната ограда от страна на ответника, което се установява и
от представения протокол за трасиране на граница на поземлен имот от
7
29.04.2020г., съставен от техн. Н. Н., служител при ЕТ „Интерфейс – П. К.“, и
от показанията на св. М. И.ов. След сключването на прехвърлителната сделка,
с която ответникът и съпругата му са придобили парцела, ответникът е
ангажирал услугите на ЕТ „Интерфейс – П. К.“ с цел трасиране на имотните
граници на парцела. От показанията на св. М.ов, които съдът намира за
убедителни, обективни и незаинтересовани, трасирането на южната имотна
граница се е осъществило в присъствието на роднини на ищеца и с помощта
на технически специалист, откъдето съдът може да заключи, че ответникът е
обособил имота по явен и надлежен начин.
По отношение на поставения въпрос за съответствието между
изградената от ответника след трасирането ограда и реално отразената ограда
в плана на с. Д. въззивният съд изцяло кредитира заключението към приетата
съдебно-техническа експертиза, като се консолидира с изводите на
първоинстанционния съд. Представената съдебно-техническа експертиза е
изготвена компетентно, пълно и задълбочено, след обстоен анализ на
представените писмени доказателства, извършени справки в регистрите при
Община С., както и геодезични замервания в имотите. При изслушване на
вещото лице в открито съдебно заседание от 23.03.2022г. даденото
заключение е представено и уточнено по убедителен начин, което не
позволява възникване на съмнение от настоящия съдебен състав в неговата
пълнота, обоснованост и компетентно изготвяне.
Изложените оплаквания от въззивника за допуснато съществено
процесуално нарушение, касаещо именно отказа на първоинстанционния съд
да уважи искането на ищеца за допускане на допълнителна или повторна
съдебно-техническа експертиза, са неоснователни.
На първо място преценката на съда за допускане на допълнителна или
повторна съдебна експертиза е обвързана с наличието на някоя от
процесуалните предпоставки, посочени в чл. 201 ГПК. Допълнително
заключение се възлага, когато първоначалното заключение не е достатъчно
пълно или ясно, а повторно заключение се назначава, когато първоначалното
заключение не е обосновано и възниква съмнение в неговата правилност.
Съдът рзполага с правомощието да назначи допълнителна или повторна
експертиза както след сезиране от всяка от страните, така и по свой почин,
когато намери, че е налице някоя от посочените предпоставки, която би могла
да доведе до доказателствена непълнота и неизясняване на делото от
фактическа страна. Във всеки един случай преценката за допускане на
допълнителна или повторна експертиза следва да е обоснована и да почива на
конкретни съображения за евентуална непълнота, неточност или
неправилност в представеното експертно заключение, които биха могли да
повлияят върху изясняването на обективната истина по делото.
В настоящия случай доводите на ищеца за допускане на допълнителна
или повторна експертиза се основават на въведени оспорвания срещу
избрания от вещото лице технически и научен метод за установяване на
местоположението на границата между двата парцела и обема на изходните
данни, с които си е послужил. Искането за поставяне на допълнителни задачи
е мотивирано не от необходимостта от изясняване на въпроси, на които не е
бих даден отговор в първоначалното заключение, а от съображенията на
страната за неправилно извършено геодезично замерване в процесните имоти
предвид намиращите се в тях обекти, тяхното отразяване в плана, както и
непроучване на съответствието между площта и границите на двата съседни
8
имота и отразените данни в приложимия регулационен план.
Първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е оставил без
уважение искането на страната за допускане на допълнителна експертиза,
като е преценил, че вещото лице е дало отговор на спорните въпроси от
значение за изясняване на обстоятелствата по делото. Въззивният съд състав
следва да допълни, че специалните знания, с които разполага вещото лице и
от които се ползва съдът чрез назначаването на експертиза по делото,
включват и преценката на експерта за надлежния научно-технически метод на
провеждане на експертното изследване, поради което съдът не разполага с
правомощието да указва на вещото лице какъв метод на проучване и
изследване да използва. При липсата на обосновани доводи за непълнота,
неточност или съмнение в правилността на представеното експертно
заключение за съда не е налице основание по смисъла на чл. 201 ГПК за
допускане на допълнителна или повторна експертиза.
Въз основа на така изложените мотиви настоящият въззивен състав
приема за неоснователни оплакванията на въззивника за допуснато
съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила, което
да е довело до възникване на доказателствена непълнота, съответно до
неизясняване на делото от фактическа страна. След анализ на събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност въззивният съд намира, че
исковата претенция е неоснователна поради недоказаност на фактите, на
които ищецът основава възникването на правото си на собственост върху
спорната реална част от 100 кв.м. в северната част на парцел XIV-568, кв. 64
по плана на с. Д., общ. С..
След отделянето на двата парцела като самостоятелни имоти с плана за
дворищна регулация на с. Д., приет със Заповед №522/06.05.1966г., действащ
и към настоящия момент, прокараната дворищно-регулационната линия
между парцел XIV-568 и парцел XIII-568 не е променяла своето
местоположение. След придобИ.ето на парцел XIII-568 от кв. 64 на с. Д. от
ответника южната имотна граница е била трасирана и материализирана
посредством изграждането на ограда, която е изпълнена в съответствие с
действителната гранична линия между двата парцела. От тук следва, че
спорната реална част от 100 кв.м. в северната част на парцел XIV-568, кв. 64
по плана на с. Д., общ. С. не принадлежи на ищеца, а попада в парцела на
ответника.
Правният извод, до който е достигнал първоинстанционният съд, е
правилен и законосъобразен, като е подкрепен убедително и еднопосочно от
събраните доказателства по делото. Районен съд – Севлиево е извършил
подробен анализ на събраните доказателства, като е обсъдил поотделно и в
тяхната съвкупност всички писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, както и заключението към назначената съдебно-
техническа експертиза, за да достигне до мотивиран извод за недоказаност на
твърденията на ищеца за принадлежност на правото на собственост върху
спорната реална част към неговата правна сфера. От тук
първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е приел за
неоснователна предявената искова претенция на основание чл. 108 ЗС поради
липса на проведено успешно доказване на материалната легитимация на
ищеца като собственик на спорната реална част от имота.
Поради съвпадение на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено
9
като правилно, включително и в частта му относно възложените съдебни
разноски.
По разноските във въззивното производство:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 3
ГПК въззивникът Д. Н. Д. следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия М.
К. К. сумата от 400 лв., представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивното производство.
По аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението подлежи на
касационно обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от получаване на препис от същото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №78 от 26.04.2022 г., постановено по гр.
дело № 1022/2021 г. по описа на Районен съд-Севлиево.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Д. Н. Д., с
ЕГН:**********, с адрес:, с. Д., общ. С., ул. Н.“ №*, да заплати на М. К. К., с
ЕГН:**********, с адрес за призоваване: гр. Г-, ул. „С.“ №*, чрез адв. С.Б.,
сумата от 400 лв. (четиристотин лева), представляваща заплатено от страната
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от
получаване на препис от същото по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10