Определение по дело №162/2021 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 336
Дата: 17 март 2021 г.
Съдия: Екатерина Тихомирова Георгиева Панова
Дело: 20214400500162
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 1 март 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 336
гр. Плевен , 16.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Екатерина Т. Георгиева Панова
Членове:Методи Н. Здравков

Жанета Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Екатерина Т. Георгиева Панова Въззивно
частно гражданско дело № 20214400500162 по описа за 2021 година
Производството е с пр. осн. Чл. 274 от ГПК .
С определение от 21.01.2021 г по гр. дело № 5665/2021г по описа
на РС – Плевен състав на същия съд е прекратил производството по същото в
частта относно предявени обективно и субективно съединени искове за
сумата от 6 287,06 лв, предстявляващи неплатена на Ц. К. К. от
наследодателя на ответниците сума за уравнение на дяловете по договор за
доброволна делба от 10.01.2011 г и за сумата от 872,10 лв, представляващи
платени суми във връзка със сключване на този договор поради
недопустимост на исковете.
Със същото определение е прекратено производството досежно
предявен иск от Ц. К. К. срещу Н. Д. Д., Ц. Н. К. и П. Д. К. за сумата от 60 350
лв обезщетение за неимуществени вреди и в размер на 1350 лв обезщетение
за имуществени вреди като делото е изпратено по подсъдност на ОС –
Плевен.
Със същото определение е върната на основание чл.129, ал.3 от ГПК
исковата молба на ищеца Ц. К. К., в останалата част, в това число, за следните
сочени в уточняваща молба от 13.01.2021г. суми: - 42.00 лв. за Нотариални
такси за подадени декларации от собственици на имоти; 41.77 лв. за данък
сгради и такса битови отпадъци за наследствен имот в с. ***; 10.00 лв. за
1
издаване на скица на имот в с.***; 10.00 лв. за издаване на Удостоверение за
наследници; 6250.82 лв. дължима мораторна лихва; 70.00 лв. внесен депозит
за вещо лице във връзка с образувано дело в АС Плевен; 10.00 лв. такса в
полза на АС Плевен; 20.00 лв. за издадени от Община Плевен 2 бр.
удостоверения за наследници; 90.00 лв. за правни консултации; 30.00 лв.
платени на Община Плевен с прих.квитанция №5528/25.03.2013 г. за издаване
на скица за проектиране; 100.00 лв. платени на Община Плевен с
прих.квитанция № 6551/09.04.2013 г. за Разрешение за строеж; 10.00 лв. за
издаване на Удостоверение за наследници с прих.квитанция
№1372/20.01.2014 г. платени на Община Плевен; 20.00 лв. за издаване на
удостоверения за наследници платени с прих.квитанция №7812/24.06.2020 г.
на Община Плевен; 50.00 лв. получени на ръка срещу подпис от инж.А.Ц.П.
от КИИП регистрационен №03002, за изготвяне на конструктивно становище
относно ограда на УПИ XXII—9232 кв.53 по плана на гр.Плевен; 13.45
лв. за изпратени материали до РС Плевен и РУ на МВР с 5 броя обратни
разписки по Български Пощи ЕАД.



Недоволен от така постановеното определение е останал ищецът
пред РС – Плевен , който го атакува като възразява, че е незаконосъобразно.
Възразява се, че съдът не е уважил исканията му за доказателства. В частната
жалба се съдържа отново искане за събиране на гласни доказателства във
връзка с предявените искове. Претендира се отмяна на определението и
връщане на делото на РС за по – нататъшно разглеждане.
Няма възражение от друга страна, тъй като съгласно чл. 129 ал.3 и
чл. 130 от ГПК преписи за връчване не се представят.
Като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните Плевенски окръжен съд намира за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА И В СРОК . СЪЩАТА Е
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА
2
Пл ОС приема ,че подадената частна жалба е срещу описаното по –
горе определение в неговата цялост , тъй като по този начин е насочена
частната жалба в заглавната й част.
РС – Плевен е приел, че в исковата молба са изложени
фактически твърдения, че на 10.01.2011г. била извършена доброволна делба
между ищеца Ц.К. и неговия брат Д. К. К..
Твърди се, че ищецът търпял имуществени вреди вследствие на
делбата в общ размер на 7250,83лв., от които 6287,06лв. неплатена сума за
уравнение на дяловете, 872лв. за заплащане на такси за снабдяване с
необходими за делбата документи; 42лв. за издаване на удостоверение за
търпимост на описана сграда и 49,77лв. за заплащане на данъци, дължими за
поделяно имущество. Твърди се, че върху главницата от 7250,83лв. била
дължима лихва за забава за времето от 10.01.2011г. до 03.12.2020г. в размер
на 7209,04лв.
Посочено е било в исковата молба и уточняващата молба от
03.12.2020г., че ищецът е претърпял неимуществени вреди – стрес,
психически тормоз, злепоставяне на доброто име и фамилия пред съседи и
общество, в резултат на което се разболял и претърпял неколкократно
оперативно лечение. За тези вреди ищецът е счел, че ответниците му дължат
обезщетение в размер на 60 350лв.
В отговор на дадени от съда указания с разпореждане от 29.12.2020г.,
ищецът е направил уточнения с молба от 13.01.2021г.: Пояснява се, че сумата
от 872лв. представлявала разходи за снабдяване с необходимите документи за
извършване на доброволна делба между ищеца и брат му Д. К. К., както
следва: - За заснемане на жил.сграда били заплатени на 14.12.2010 г. 180.00
лв. и на 21.12.2010г. - 170.00лв. за изготвяне на проект за узаконяване, или
общо 350.00 лв.; За издаване на документи / скици на имот и находящите се в
същия сгради / били заплатени от ищеца на 22.12.2010 г. по банков път на
Агенция по Геод.Карт.и Кадастър - 223.00 лв. и на 09.07.2019 г. - 60.00 лв.
чрез пост терминал БОРИКА или общо за издадените от АГКК документи -
283.00 лв.; На 10.01.2011 г. била заплатена от ищеца нотариална такса на
Нотариус И.И., в размер на 299.10 лв. Общо платените суми възлизали на
872.10лв.
3
Пояснено е било със същото молба от 13.01.2021г., че сумата от 42.00
лв. представлявала сбор от нотариални такси които ищеца заплатил от името
на съседи, живущи в имоти, граничещи с притежавания от него имот във
връзка с писмо на Община Плевен с изх. № ТСУ и С 94 Н - 271 - 1 /
06.11.2013г., за общо 7 броя декларации – по 6лв. За същата сума от 42лв. в
уточняващата молба от 03.12.2020г. е посочено, че е била платена за
снабдяване на удостоверение за търпимост на описана сграда по повод жалби
на Н.Д. до Община Плевен. Във връзка с тази жалба се е твърдяло в
уточняваща молба от 13.01.2021г., че било водено адм.д.№393/2016г.,
решението по което било в полза на ищеца. Изложени са в последната
уточняваща молба и твърдения, липсващи в първоначалната искова молба, за
направени и други разходи във връзка с воденото производство пред АС-
Плевен.
Пояснено е било със същата уточняваща молба от 13.01.2021г., че сума
общо в размер на 61,77лв. (при посочени отделни плащания – 41,77лв. и две
такси по 10лв., извършени през 2020г.) била платена от ищеца за данък и
снабдяване с документи, необходими по производство за делба пред РС-
Червен бряг за имот в с.****.
Посочено е било , че се претендира обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 60 350лв. от ответниците.
Посочено е, че всички искови суми се претендират от ответниците
солидарно.
При съобразяване на горното, РС е приел, че претенцията на ищеца за
сумата от 6287,06лв., основана на твърдения за неплатена сума за уравнение
на дяловете от наследодателя на ответниците по Договор за доброволна делба
от 10.01.2011г., е недопустима. За извършването на доброволната делба е бил
сключен договор, който е задължителен за страните по него. В това
производство не е предявен иск, основан на възражения за нищожност или
унищожаемост на договора. При изложените обстоятелства, претенцията за
плащане на сума, за която е отразено в договора, че е била получена напълно
и в брой, е недопустима. Поради това производството по делото в тази част,
според РС, следва да бъде прекратено.
Същото се отнася, според РС, за направените разходи за снабдяване с
4
документи, свързани с описания договор за Доброволна делба от 2011г. – по
уточняваща молба от 13.01.2021г. представляващи 350лв. за заснемане на
жилищна сграда и изготвяне на проект за узаконяване; 223лв. платени на
22.12.2010г. за снабдяване с документи и 299,10лв. за платена нотариална
такса на 10.01.2011г. или общо 872,10лв. Претенцията за тях, според РС, е
недопустима в отделно исково производство.
По отношение на претендираната с първоначалната искова молба сума в
размер на 51 350лв. за обезщетение за вреди, вследствие причинен стрес,
психически тормоз, злепоставяне на доброто име пред съседите и обществото,
включваща разходи за лечение в размер на 1 350лв. и остатък за
неимуществени вреди, ищецът е уточнил в молбата си от 13.01.2021г., че се
претендира солидарно от ответниците, като сумата за неимуществени вреди е
посочена вече в размер на 60 350лв., а разходите за лечение в размер на
360лв. за оперативно лечение и 986лв. за лечение в гр.Поморие – общо
1 346лв. Съдът е приел, че тази претенция не е родово подсъдна на ПлРС,
поради което производството по делото следва да се прекрати изпрати по
подсъдност на ПлОС в тази част. Това се отнася както за претенцията за
неимуществени вреди в размер на 60 350лв., така и за имуществени вреди за
лечение в размер на 1 346лв., т.к. са основани на общ правопораждащ
юридически факт.
Нови и неясни обстоятелства, свързани с отношенията между страните
през период от 2013г. до 2020г. и свързани с водени съдебни производства,
се излагат от ищеца за останалите суми, сочени в уточняващата молба от
13.01.2021г. Съдът е приел, че исковата молба в частта, съдържаща
претенциите за тези суми, остава нередовна с неотстранени нередовности,
въпреки дадените указания, като ако ищецът търси разноски, което е правил
във връзка с тези други производства, недопустимо е търсенето им по исков
ред. Доколкото обаче, според РС, не е налице достатъчно яснота на
обстоятелствата, на които се основават исканията за тези суми, исковата
молба в тази част следва да бъде върната на основание чл.129, ал.3 от ГПК.
Претенцията за сума в размер на 7 209,04лв. за лихва за забава за периода от
10.01.2011г. до 29.10.2020г. (а по уточняваща молба от 13.01.2021г.
6 250,82лв.) остава неуточнена, т.к. не е посочено каква част от нея
представлява лихвата върху отделните суми, вземанията за които
5
представляват отделни искове. Поради това, според РС, исковата молба и в
частта за това претендирано вземане подлежи на връщане на основание
чл.129, ал.3 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на ПлРС е частично незаконосъобразно

ПО ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ОТНОСНО ПОДСЪДНОСТТА

ОС – Плевен приема, че в тази част атакуваното определение е
законосъобразно и следва да се потвърди. Правилно и законосъобразно РС –
Плевен е приложил разпоредбите на ГПК и е стигнал до извода, че
предявените претенции с оглед материалния интерес са родово подсъдни на
Окръжен съд – Плевен.

ПО ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ЗА НЕДОПУСТИМОСТ НА ПРЕДЯВЕНИ
ИСКОВЕ

Неправилен е изводът на Пл РС относно недопустимост на част от
предявените искове. Изложените мотиви от първоинстанционния съд
всъщност касаят основателността на предявения иск. Право и задължение на
съда е да определи правната квалификация на предявените искове въз основа
на фактическите твърдения в исковата молба. Налице е твърдение за
неизпълнено задължение по договор за доброволна делба. Самият договор би
бил доказателство по делото, но обстоятелството, че в него е вписано
изпълнение на задължението не прави иска недопустим, както е посочил РС –
Плевен. Това се отнася и за останалите суми, които се претендират като
извършени разходи от ищеца във връзка с доброволната делба. РС следва да
даде правна квалификация на предявените искове, което той не е посочил в
мотивите си, но е направил извод за недопустимост на същите. Не е ясно
6
защо РС е приел, че сумите, платени при доброволната делба не могат да се
претендират в друго исково производство при положение, че първо исково
производство не е имало. Следва да се отмени атакуваното определение в
тази част и делото да се върне за по нататъшни процесуални действия,
внасяне на държавна такса след определянето й от съда и разглеждане на
исковете по същество. В уточняващите молби е посочен вида на направените
разходи по пера.

ПО ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ЗА ВРЪЩАНЕ НА ИСКОВАТА МОЛБА
ПОРАДИ НЕОТСТРАНЯВАНЕ НА НЕРЕДОВНОСТИ

Пл РС е постановил две определения с даване на указания на ищеца
за уточняване на исковата молба. Първото определение от 9.11.2020г съдържа
указания за излагане на обстоятелствата, на които се основава иска, да се
посочи в какво се състои искането и да се внесе държавна такса в размер на
4% върху уточнената цена на иска. Погрешно е изискано и пълномощно за
адв. И.Н., който не е процесуален представител на ищеца по делото.
Незаконосъобразно е и указанието за внасяне на държавна такса без да е
определен нейния размер, което е задължение на съда, а не на страната. След
уточняване на исковете и определяне на размера им съдът следва да посочи
точния размер на държавната такса за внасяне. Ищецът след тези указания на
съда е подал уточняваща молба. Последвало е определение на РС – Плевен от
29.12.2020г, с което са дадени указания за уточняване на обстоятелствата по
заплащане на конкретни суми, общо 3 броя суми – 872 лв, 42 лв и 49,77 лв.
Има и други указания, но те касаят претенцията за неимуществени вреди по
отношение на която исковата молба не е върната, а е прието, че исковете са
подсъдни на ОС – Плевен. Ищецът е подал последваща молба, в която е дал
разбивка по пера на сумата от 872 лв като е посочил каква сума за какво е
изразходена. Посочил е и какъв е произходът на сумата от 42 лв като е описал
подробно как е получена тази сума. Същото е сторил и за последната сума
като полученият сбор след уточняването действително е по – висок от
първоначално посочената сума от 49,77 лв.
7
РС – Плевен не е обсъдил в мотивите си гореизложеното, а е приел,
че не са отстранени нередовностите на исковата молба, което не може да се
приеме доколкото страната е изпълнила указанията на съда и е посочила
произхода на сумите. Няма дадени конкретни указания на съда относно
лихвите и периодите на същите. Безспорно предявената искова молба
доколкото е подадена от лице, което не ползва специализирана юридическа
помощ и касае множество претенции, съставлява известна фактическа
сложност, но на страната следва да се дават конкретни и изчерпателни
указания какво и как да уточни като тези указания може и да не са
еднократни, а да се прецизират с оглед уточненията на ищеца. РС е приел, че
при търсене на разноски по други производства претенциите са недопустими,
но тези мотиви са изложени във връзка с връщането на исковата молба на осн.
Чл. 129 ал.3 от ГПК, т.е поради неотстраняване на нередовност на исковата
молба. Следва да се отбележи, че в исковата молба се съдържат твърдения за
проведени административни производства и е необходимо от съда да се
изследва какъв е бил характерът на тези производства и да се съобразят
разпоредбите на АПК по въпроса за разноските. В тази част мотивите на РС
не съоветстват на извода за нередовност на исковата молба.
Предвид гореизложеното следва да се потвърди атакуваното
определение в частта относно изпращането на част от предявените искове по
подсъдност за разглеждане от Пл ОС, а в останалата част да се върне на РС –
Плевен за продължаване на процесуалните действия по уточняване на
исковата молба след даване на конкретни указания съобразно мотивите на
настоящето определение, определяне на държавната такса за внасяне след
уточняване и разглеждане на претенциите по същество.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 21.01.2021 г по гр. дело №
5665/2020г по описа на РС – Плевен В ЧАСТТА, В КОЯТО ПЛЕВЕНСКИ
8
РАЙОНЕН СЪД Е ПРЕКРАТИЛ производството по гр.д.№ 5665/2020г. по
описа на ПлРС по отношение на предявените от Ц. К. К. против Н. Д. Д., Ц. Н.
К. и П. Д. К. обективно и субективно съединени искове за сумата от 6
287,06лв., представляваща неплатена от наследодателя на ответниците сума
за уравнение на дяловете по Договор за доброволна делба от 10.01.2011г. и за
сумата от 872,10лв., представляваща платени от ищеца суми във връзка със
сключване на този договор, поради недопустимост на тези искове и Е
ВЪРНАЛ ВРЪЩА, на основание чл.129, ал.3 от ГПК исковата молба на
ищеца Ц. К. К., в останалата част, в това число, за следните сочени в
уточняваща молба от 13.01.2021г. суми: - 42.00 лв. за Нотариални такси
за подадени декларации от собственици на имоти; 41.77 лв. за данък сгради
и такса битови отпадъци за наследствен имот в с. ***; 10.00 лв. за издаване на
скица на имот в с.***; 10.00 лв. за издаване на Удостоверение за наследници;
6250.82 лв. дължима мораторна лихва; 70.00 лв. внесен депозит за вещо лице
във връзка с образувано дело в АС Плевен; 10.00 лв. такса в полза на АС
Плевен; 20.00 лв. за издадени от Община Плевен 2 бр. удостоверения за
наследници; 90.00 лв. за правни консултации; 30.00 лв. платени на Община
Плевен с прих.квитанция №5528/25.03.2013 г. за издаване на скица за
проектиране; 100.00 лв. платени на Община Плевен с прих.квитанция №
6551/09.04.2013 г. за Разрешение за строеж; 10.00 лв. за издаване на
Удостоверение за наследници с прих.квитанция №1372/20.01.2014 г. платени
на Община Плевен; 20.00 лв. за издаване на удостоверения за наследници
платени с прих.квитанция №7812/24.06.2020 г. на Община Плевен; 50.00 лв.
получени на ръка срещу подпис от инж.А.Ц.П. от КИИП регистрационен
№03002, за изготвяне на конструктивно становище относно ограда на УПИ
XXII—9232 кв.53 по плана на гр.Плевен; 13.45 лв. за изпратени материали
до РС Плевен и РУ на МВР с 5 броя обратни разписки по Български Пощи
ЕАД КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в останалата обжалвана част
относно подсъдността
ВРЪЩА делото на ПлРС за по – нататъшни действия съобразно
мотивите на настоящето определение

9
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване само в частта относно
потвърждаването на атакуваното определение в седмичен срок от
съобщението до страните пред ВКС на РБ

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :



Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10