Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Г.Т., 27.01.2011г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд гр. Г.Т., наказателна колегия, в
публичното заседание на двадесет и седми януари две хиляди и първа година, в
състав:
Председател: Росен Стоянов
В присъствието на секретаря Ж.М., разгледа
докладваното от Съдията н.а.х.д. № 326 по описа на Районен съд
гр. Г.Т. за 2010г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е образувано
по жалба на Д.Г.С. *** с ЕГН – **********, срещу наказателно постановление № 87/17.11.2010г.
на ръководител Районно управление „Социално осигуряване” – гр. Д.
С атакуваното наказателно
постановление на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 7, ал.І от Наредба
за отпускане и изплащане на парични обезщетения за безработица, на основание
чл.349, ал.І от КСО й е наложена глоба в размер на 100.00лева.
Въззиваемата страна, се представлява от главен
юрисконсулт Л. Ц., по
същество се излагат доводи, за неоснователност на жалбата, НП е издадено
законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено в неговата
цялост, ведно с размера на наложената санкция.
Актосъставителят
поддържа направените констатации в съставения акт за нарушение, че жалбоподателя
е допуснал вмененото му нарушение.
Жалбоподателят се явява, не се представлява. С жалбата и по
същество се иска отмяна на наказателното постановление, като неправилно и
незаконосъобразно.
След преценка на ангажираните по делото писмени и гласни
доказателства и релевираните от страните доводи, съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
На
жалбоподателката С. е отпуснато обезщетение за безработица от 01.01.2009г. до
30.04.2009г. На 28.04.2009г.същата декларира, че подлежи на задължително
осигуряване и упражнява трудова дейност от 24.04.2009г. Трудовото й
правоотношение е прекратено на 01.11.2009г. Паричното обезщетение е възобновено
с разпореждане от 03.11.2010г. Жалбоподателката не е изпълнила задължението си
и в законоустановения седем дневен срок не е декларирала обстоятелствата водещи
до възобновяване на изплащане на парично обезщетение за безработица.
Описаната фактическа обстановка се
установява показанията на актосъставителя – Г.В. и свидетеля С.К., както и от
приложените и приобщени на основание чл.283 от НПК писмени доказателства. Съда
изцяло кредитира показанията на актосъставителя и свидетеля като логично
подредени, взаимнодопълващи се, кореспондиращи с приобщените към
доказателствения материал писмени доказателства. От приложените и приети по
реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства по несъмнен начин се доказва, че не
са изпълнени разпоредбите на чл. 7 от Наредба за отпускане и изплащане на
парични те обезщетения за безработица.
Независимо от основанията,
посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка атакуваното
наказателно постановление, при което констатира следното от правна страна:
В административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен по
реда на чл.40, ал. ІІ от ЗАНН. Наказателното
постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34, ал.ІІІ от ЗАНН, съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на
жалбоподателя. Наказателното постановление е издадено от компетентния
административнонаказващ орган.
Предвид изложеното съдът намира, че
наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
Предвид
изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в
процесуален аспект.
По отношение на приложимия материален
закон съда взе предвид следното:
АУАН е редовно съставен,
поради което и съгласно чл. 189, ал.ІІ от ЗДвП се ползва с доказателствена сила
до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл. 14, ал.ІІ от НПК
във вр. с чл. 84 от ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат
обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в
Постановление №10/1973г. на Пленума на ВС. В този смисъл съда е длъжен,
разглеждайки делото по същество, да
установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено
административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
В
показанията си актосъставителя и свидетеля по съставения АУАН недвусмислено
потвърждават направените констатации в акта. В наказателното постановление в достатъчна степен
подробно, аргументирано и изчерпателно е посочено извършеното нарушение. Изложеното
по същество от жалбоподателя е в унисон с установеното и не се отрича от него.
Съдът намира, че жалбоподателя Д.С. е извършила от обективна и субективна
страна състава на нарушението по чл. 7 от Наредба за отпускане и
изплащане на парични те обезщетения за безработица, поради което правилно и
законосъобразно й е наложено административното наказание по чл. 349, ал. І от КСО. Съдът не споделя
развитите в жалбата доводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление. Безспорно се доказва, че жалбоподателя С. е осъществила от
обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 7 от Наредба за отпускане и
изплащане на парични те обезщетения за безработица.
По отношение наложената санкция: Същата е наложена
към минималната стойност на определения от законодателя размер, съответства на
обществената опасност на извършеното нарушение и съобразена с данните за
жалбоподателя, поради което съда счита, че е основателна и справедлива, поради
което не следва да я преразглежда.
Воден от изложените фактически
констатации и правни изводи, на основание чл.63, ал.І от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
87/17.11.2010г. на ръководител Районно управление „Социално осигуряване” – гр.
Д., с което на Д.Г.С. *** с ЕГН – **********, за извършено нарушение по чл. 7, ал.І от
Наредба за отпускане и изплащане на парични обезщетения за безработица, на
основание чл.349, ал.І от КСО й е наложена глоба в размер на 100.00лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред административен съд в 14-дневен срок от уведомяването на
страните.
Районен съдия: