Решение по дело №927/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Жалбоподателят „МТС 3“ ЕООД - клон София, представлявано от С.Д.Д., със седалище и адрес на управление: гр. София, Красно село, ул. „Ворино“ № 19, вх.А, ет.4, ап.11, чрез представител по пълномощие адвокат В.П., е оспорил заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0769-000387 на В.С.– полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас. Със заповедта на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, буква „а“ от Закона за движение по пътищата, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Мерцедес ГЛ 420 ЦДИ“ с рег. № СА3333ВС за срок от 6 (шест месеца) считано от 03.05.2023г. Твърди се, че заповедта противоречи на материалния закон и е издадена в нарушение на процесуалните правила. Позовавайки се на принципа на съразмерност, касаторът твърди, че при липса на каквато и да е субективна съпричастност на собственика на автомобила към обуславящата налагането на ПАМ противоправна деятелност, той не следва да търпи неблагоприятните правни последици. Според жалбоподателя прилагането на оспорената ПАМ не е обосновано с необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел, тъй като мярката не се основава на действие или бездействие на самия собственик на автомобила към установения противоправен резултат – управление на ППС от неправоспособен водач. Затова счита, че с процесната ПАМ се нарушава този принцип на съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК. Освен това твърди, че е допуснато нарушение на процедурата при издаване на процесната заповед, тъй като законният представител на дружеството собственик на автомобила не е бил уведомен за образуваното производство за налагане на ПАМ.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез представител по пълномощие адвокат П., поддържа жалбата, ангажира гласни доказателства и пледира за отмяна на обжалвания административен акт, претендира разноски.

Ответникът по жалбата – В.С.– полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас, редовно призован, не изразява становище.

ФАКТИ:

На 03.05.2023г. около 16:00 часа, в гр. Бургас, по ул. „Индустриална“, в посока Затвора Бургас, от надлежни контролни органи е установено, че лек автомобил „Мерцедес ГЛ 420 ЦДИ“ с рег. № СА3333ВС, собственост „МТС 3“ ЕООД - клон София, представлявано от С.Д.Д., е управляван от Н.Г.С., който е неправоспособен – не притежава свидетелство за управление на МПС. Тези факти са отразени в представения и неоспорен акт за установяване на административно нарушение с бланков № 485265 от 03.05.2023г., който е бил съставен при констатиране на нарушението. АУАН по силата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП има обвързваща за съда материална доказателствена сила.

На следващия ден – 04.05.2023г., е била издадена процесната заповед, с която е наложена описаната по-горе административна мярка.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Д. Д., от показанията на който се установи, че именно той е предоставил автомобила – собственост на процесния жалбоподател, на Н.С. да го управлява, който бил негов познат. Твърди, че е предоставил управлението на автомобила, тъй като е виждал С. и друг път да кара коли в гр.Ямбол, затова не предполагал, че е неправоспособен. Свидетелят заяви, че се е налагало на посочения ден служебно да дойде в Бургас, но тъй като има здравословни проблеми му прилошало и предоставил управлението на автомобила на Н.С.. Твърди, че последният е заявил, че има свидетелство за управление на МПС. В същото време свидетелят се возил в колата. Той не успя да опише причините, поради които на лицето, управлявало автомобила, са съставени четири различни АУАН за четири нарушения по ЗДвП, един от които е релевантният - за това че управлява автомобила без да притежава свидетелство за управление на МПС. Следва да се посочи, че заявеният от свидетеля на два пъти израз „озовахме се в затвора“, следва да се тълкува буквално, доколкото от един от съставените на този ден АУАН се установява, че автомобилът се е блъсна в метална врата, която е вход/изход на Затвора Бургас.

Оспорената заповед е връчена лично на С.Д. на 12.05.2023г. Жалбата, сезирала съда, е постъпила на 25.05.2023г.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1 от Закона за движение по пътищата. В.С.е полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас, който е оправомощен със заповед № 251з-1821/26.04.2022г. от директора на ОДМВР Бургас да издава заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП. Същият орган е оправомощен и със заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи (т.1.3.2.) да осъществява контрол по Закона за движение по пътищата в рамките на обслужваната от него територия.

Обжалваната заповед съдържа фактически и правни основания, т.е. мотивирана е. Спазен е процесуалният ред, регламентиран в специалния закон в АПК. При издаването й не е нарушен материалния закон.

Съгласно чл.171, т.2а, буква „а” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или т.4 или по реда на чл.69А от НПК, както и на собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от шест месеца до една година.

Процесният случай попада в последната хипотеза, при която е предвидено прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, чието МПС е управлявано от друго лице, по отношение на което са налице някои от обстоятелствата, изброени в буква „а“ на т.2а. Страните не спорят, че физическото лице Н.Г.С., който е установен на 03.05.2023г. около 16:00 часа да управлява описаното в заповедта МПС, е бил неправоспособен, тъй като не е притежавал свидетелство за управление на МПС. Установените факти сочат, че са налице всички елементи от фактическия състав на приложената от органа разпоредба на чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП.

Жалбоподателят твърди, че наложената ПАМ е несъразмерна, тъй като той няма отношение към Д.ието, извършено от Н.С., доколкото последният е субектът, който е неправоспособен, а не собственикът. Затова в изложението по същество пълномощникът на жалбоподателя твърди, че е липсвал всякакъв умисъл от страна на жалбоподателя, касателно извършеното административно нарушение, което е станало причина за издаване на процесната ПАМ. Законодателят обаче не е обвързал знанието или незнанието на собственика на автомобила при регламентиране на фактическите основания за налагане на ПАМ по чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП, когато МПС се управлява от друго лице, за което са налични някои от хипотезите, предвидени в тази норма и по-конкретно управлява МПС без да е правоспособен водач. В нормата единствено се казва, че ПАМ се налага и на собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства. От установените факти става ясно, че автомобилът е бил предоставен от 2019г. на свидетеля Д. Д. да го управлява. От изявлението на същия се установява, че той е син на управителя на дружеството-собственик. Освен това се установи също от показанията, че свидетелят е предоставил автомобила на Н.С. без да се увери, че същият притежава свидетелство за управление на МПС, доколкото не е искал такова да му бъде представено. Законодателят е вменил задължение за собственика да положи дължимата грижа - когато предоставя собственото си ППС да се увери дали лицето, което ще го управлява, е правоспособен водач, дали е употребил алкохол, или други вещества, забранени от закона и др. Законът не въвежда изрично условие за налагане на ПАМ собственикът да е знаел, че лицето, което ще управлява автомобила, е неправоспособно, но след като предвижда налагането на ПАМ и на собственик в случаите, когато друго лице, а не самият собственик управлява автомобила, това означава, че законодателят очаква от собствениците на МПС да полагат такава дължима грижа. Доколкото в случая собственикът е юридическо лице, следва да се подчертае, че отговорността е обективна и въпросът за вината не се изследва, защото юридическото лице не може да формира такава. Законодателят просто е презумирал, че всеки собственик трябва да полага дължима грижа за притежаваното от него МПС по начин, че то да не попада у лице, което е неправоспособен водач и не притежава свидетелство за управление на МПС. По тази причина съдът счита, че заповедта е съобразена с целта на закона и наложената ПАМ не е несъразмерна.

Административният орган е приложил мярката в минималния срок, предвиден в разпоредбата на чл.171, т.2а, буква „а“ от Закона за движение по пътищата. Затова липсата на мотиви относно продължителността на наложената административна мярка не представлява съществено нарушение на изискванията за форма на административния акт.

По изложените съображения жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на „МТС 3“ ЕООД - клон София, представлявано от С.Д.Д., със седалище и адрес на управление: гр. София, Красно село, ул. „Ворино“ № 19, вх.А, ет.4, ап.11, чрез представител по пълномощие адвокат В.П., против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0769-000387 на В.С.– полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас.

Решението не подлежи на обжалване.

	Съдия: