РЕШЕНИЕ
№ 117
гр. Перник, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Симона Пл. К.
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. К. Гражданско дело №
20231720101545 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр.
Перник, срещу З. К. П..
Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги, съществува облигационно правоотношение във
връзка с доставка на питейна вода и отвеждане на канални води, възникнало въз основа на
закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи обвързват ответника
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот,
находящ се в ***************** е водоснабден. Посочва, че ответникът е задължено лице
за заплащане стойността на консумираната питейна вода и на отведените канални такива от
момента на присъединяването му към ВиК системата и откриването на партида с абонатен
номер на негово име. Поддържа се, че през процесния период ищецът е изпълнил
задълженията си, като е доставил до имота водоснабдителни и канализационни услуги.
Изяснява се, че от своя страна потребителят не е изпълнил насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена. Липсата на плащане на падежа – в 30-дневен срок след
фактурирането на сумата, обуславя начисляването и на законна лихва за забава. За
процесните суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение за парично задължение по
чл. 410 ГПК и са му дадени указания за иск в хипотезата на чл. 415 ГПК.
При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между
страните дължимостта на сумата от 4468,82 лева, представляваща стойността за доставена
питейна вода, отведени и пречистени канални води за периода от 29.11.2018 г. до 30.11.2022
г. до водоснабден имот, находящ се в *****************, за абонатен № *******, законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението –
21.12.2022 г. до окончателното плащане на вземането и сумата от 700,89 лева,
представляваща законната лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.02.2019
г. до 14.12.2022 г., платими по банкова сметка на „ВиК“ ООД – гр. Перник, разкрита при
„Обединена българска банка“ АД, с IBAN ************, BIC ********. Претендират се
разноски.
1
Ответната страна е депозирала писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените
искове по основание. Твърди, че исковата молба е нередовна, като в същата следва да са
обективирани подробно вида и размера на услугите, начина на определянето им в съответно
количество и датите на твърдян и извършван реален отчет на водомера в имота.
По същество оспорва съществуващо в нейна полза право на собственост върху
процесния имот, съответно да е материално легитимирана по исковете. Оспорва се
наличието на договорна връзка между страните, включително и по инициатива на
ответницата. Оспорват се приложените общи условия, респ. надлежното им разгласяване,
както и през посочения период ищецът да е предоставял твърдените ВиК услуги именно за
този абонат, да е бил извършван реален отчет и колко конкретно са водомерите в имота.
Оспорва се съществуването на описаните в извлечението фактури. Изрично посочва, че
исковете не се оспорват по размер, поради което с оглед процесуална икономия се
противопоставя на искането за изслушване на ССчЕ. Въвежда възражение за изтекла
погасителна давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от приложимата към процесната хипотеза
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на В и К системи, потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Същевременно съгласно
нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата получаването на тези услуги се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него лица и от
съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един
централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централния ежедневник – арг. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).
Следователно, при придобиване на правото на собственост/ползване върху
водоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление,
собственикът/ползвателят на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този
смисъл е и клаузата на 2, ал. 1 от процесните Общи условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от ВиК оператор, приложими от ищеца „Водоснабдяване и канализация“
ООД – гр. Перник, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014 г. /приети в заверен
препис като доказателство по делото/, за които не се спори, че са влезли в законна сила.
Изясни се, че с отговора на исковата молба ответната страна оспорва исковете по
основание с твърдението за липсата на облигационно правоотношение между страните през
разглеждания период, което обуславя проверката на съда относно наличието на тази първа и
основна материалноправана предпоставка за възникване на процесните вземания.
По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява съществуващо
в полза на ответника право на собственост или вещно право на ползване върху процесния
водоснабден имот, които да обуславят качеството му „потребител“ на ВиК услуги за
процесния период. В съответствие с правомощията си по чл. 7 и чл. 8 ГПК съдът е издал на
ищеца поисканите с молбата от 12.12.2023 г. 3 бр. съдебни удостоверения, които да
послужат за снабдяване с препис от писмени доказателства за собственост, удостоверение за
наследници, както и документи, въз основа на които имотът служебно е бил въведен на
наследниците на С.В.П.. Въпреки двукратно предоставената процесуална възможност за
ангажиране на доказателства за съответните правно релевантни факти и обстоятелството, че
делото е било отложено с цел снабдяване с такива, писмени доказателства в този смисъл не
са били ангажирани.
Доказването е процес по установяване на истината относно фактите, релевантни за
спорното право и предопределя правните изводи на съда. Когато доказването има за предмет
факти, за които доказващият носи доказателствената тежест, то е главно, като по правило
главното доказване трябва винаги да е пълно, т.е. да създава сигурно убеждение у съда в
истинността или неистинността на съответното твърдение. Релевантните факти биха могли
2
да бъдат установени чрез верига от косвени доказателства, които преценени поотделно и в
тяхната взаимовръзка да водят до извод за осъществяване на главния факт, предмет на
доказване (така Решение № 226/12.07.2011 г. по гр.д. № 921/2010 г. на ВКС, IV г.о.; Решение
№ 31/09.03.2012 г. по гр.д. № 502/2011 г. на ВКС, III г.о.; Решение № 61/01.03.2016 г. по
гр.д. № 4578/2015 г. на ВКС, IV г.о.).
В случая не се сочат косвени доказателства, при съвкупната преценка на които би
могъл да се направи несъмнен и категоричен извод за съществуващо в полза на ответника
право на собственост или право на ползване, обуславящо в исковия период качеството му
„потребител на ВиК услуги“ за процесния имот. Регистрацията на ответника по постоянен и
настоящ адрес на процесния адрес, установима от служебната справка по заповедното
производство, сама по себе си при липса на други /преки или косвени/ доказателства не
доказва съществуващо в полза на ответника право на собственост върху обекта.
В случай, че страната не установи фактите, на които основава твърдяното субективно
материално право и изрично указани от съда, съдът дължи прилагане на неблагоприятните
последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест. Според тези
последици недоказаният факт се счита неосъществил се – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, и с оглед
така приетия за несъществуващ факт съдът не може да даде защита на твърдяното право.
Тази процесуална санкция е свързана с процесуалното бездействие на страната и
неизпълнението на изрично възложената й процесуална (доказателствена) тежест (в този
смисъл и Решение № 136 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.). Ето защо и при
прилагане неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да
приеме недоказания факт – съществуващо в полза на ответника право на собственост или
друго вещно право върху процесния имот през исковия период, за неосъществил се.
Ето защо в процесния случай намира, че по делото не е установено в изискуемата от
закона степен на пълно и главно доказване обстоятелството, че в процесния период
ответникът е притежавал право на собственост или вещно право на ползване върху
процесния имот. В този смисъл, недоказана остава първата материална предпоставка,
обуславяща основателността на исковите претенции – съществуването на облигационно
правоотношение между страните. Доколкото не се установява между страните да е
съществувала облигационна връзка, безпредметно е обсъждането на останалите материални
предпоставки относно реалното осъществяване на ВиК услуги на посочената в исковата
молба стойност. Безпредметно е и обсъждането на въведеното от особения представител на
ответника възражение за изтекла погасителна давност. Предявените искове следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни, с произтичащите от това последици по отношение на
разноските, съобразно размерите, визирани в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г., с оглед
възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. „Средец“ № 11 срещу З. К. П., ЕГН ********** обективно кумулативно
предявени установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД че в полза на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД
съществува изискуемо вземане по отношение на З. К. П. за сумата 4468,82 лева,
представляваща стойността за доставена питейна вода, отведени и пречистени канални води
за периода от 29.11.2018 г. до 30.11.2022 г. до водоснабден имот, находящ се в
*****************, за абонатен № *******, законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението – 21.12.2022 г. до окончателното плащане
на вземането и сумата от 700,89 лева, представляваща законната лихва за забава на
месечните плащания за периода от 08.02.2019 г. до 14.12.2022 г., за които суми е издадена
ЗИПЗ по ч.гр.д. № 6292/2022 г. по описа на РС-Перник.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК: ********* да
заплати на З. К. П., ЕГН ********** сумата от 817,00 лева – разноски в настоящото
3
производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4