Р Е Ш Е Н И Е

гр. С., 06.07.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 20 състав, в публичното съдебно заседание на шести април две хиляди и петнадесета година, в състав:

                  

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА

 

при участието на секретаря Е.К., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4516 по описа за 2007 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са активно субективно и обуктевно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищците И.И. и В.И. твърдят в исковата си молба, че по силата на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 29, т. I, рег. № 1361, дело № 30 от 01.03.2007 г. на нотариус Т.М. с рег. № на НК – **, вписан в Службата по вписвания, гр. С. с вх. рег. № 10450, акт 130, т. ХХIV, дело № 6269 от -1.03.2007 г., са собственици на УПИ-парцел ХIII – 392, находящ се в гр. С. на ул. „****, кв. 198 по плана на гр. С., м. „П. – Б.“, одобрен със Заповед № РД-09-50-255/19.06.**6 г., Заповед № РД-09-50-411/21.10.2004 г., Заповед № РД-50-158-/27.06.2005 г., с площ от 365 кв.м., при граници на УПИ по скица: бул. „*********“, УПИ-парцел ХХIII-392, УПИ ХIV-391, върху който е построена Западната триетажна жилищна сграда-близнак, която била придобита по наследство от ответницата Е.Е.И..

Ищците сочат, че писмено канили ответницата няколко пъти, считано от 01.03.2007 г. да им заплаща обезщетение за ползването на собствения им поземлен имот, ограден от четири страни с масивна плътна ограда, което осъществявала без правно основание. На 24.10.2007 г. връчили нотариална покана на майката на малолетната тогава ответница, с кото я уведомили, че за периода от 01.03.2007 г. до 31.10.2007 г. им дължи 24 000 лева – обезщетение за неоснователното ползване, както и 1257 лева – мораторна лихва върху това обезщетение за периода 01.03.2007 г. до 31.10.2007 г. Уведомена била и, че считано от 01.11.2007 г. им дължи  обезщетение в размер на 3000 лева месечно, дължимо на първо число на всеки текущ месец. Плащане обаче не получили, поради което предявяват искане ответницата да бъде осъдена да им заплати сумата от 8967.50 лева – обезщетение за неоснователното ползване на поземления им имот за периода 01.03.2007 г. – 31.10.2007 г., както и мораторна лихва върху тази сума в размер на 503.07 лева, за периода 01.03.2007 г. до 15.11.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до пълното изплащане на задължението (за разликата между заявените с исковата молба размери (24 000 лева – главница и 1445.24 лева – мораторна лихва) до посочените суми исковете са били оттеглени в последното открито съдебно заседание и производството е прекратено частично, като определението за прекратяване е влязло в сила на 14.04.2015 г.)

 В съдебно заседание на 06.11.2014 г. ищците са пояснили, че мораторна лихва претендират върху всяко месечно обезщетение, дължимо на първо число на месеца, следващ месеца за който се дължи обезщетението. Посочили са още, че първоначалната претенция за обезщетение от 24 000 лева е формирана от месечно обезщетение в размер на 3000 лева за исковия период.

Ответницата Е.И. е оспорила исковете, като е възразила, че никога не е ползвала имота на ищците, а освен това, тъй като площта му била твърде малка, тя цялата се явява прилежащ терен на сградата, построена в нея, собственост на ответницата.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 29, т. I, рег. № 1361, дело № 30 от 01.03.2007 г. на нотариус Т.М. с рег. № на НК – **, вписан в Службата по вписвания, гр. С. с вх. рег. № 10450, акт 130, т. ХХIV, дело № 6269 от 01.03.2007 г., И.И. и В.И. са купили от И.П.Б. УПИ-парцел ХIII – 392, находящ се в гр. С. на ул. „**** от кв. 198 по плана на гр. С., м. „П. – Б.“, одобрен със Заповед № РД-09-50-255/19.06.**6 г., Заповед № РД-09-50-411/21.10.2004 г., Заповед № РД-50-158-/27.06.2005 г., с площ от 365 кв.м., при граници на УПИ по скица: бул. „*********“, УПИ-парцел ХХIIIIII92, УПИ ХIV-391, върху който е построена Западната триетажна жилищна сграда-близнак.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 121, т. II, рег. № 3498, дело № ** от 10.08.2004 г. на нотариус В. К.. с рег. № на НК – *, вписан в Службата по вписвания, гр. С. с вх. рег. № 33781, акт 140, т.LLVII, дело № 26023 от 10.08.2004 г. Е. Ц. И. е купил от П.К.Б. Западната триетажна жилищна сграда-близнак, с площ от 149.38 кв.м., а разгъната застроена площ – 378.22 кв.м., заедно с правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата -  УПИ-парцел ХIII – 392, стар парцел ХIII -6а, находящ се в гр. С. на ул. „**** от кв. 198 по плана на гр. С., м. „П. – Б.“, целият с площ по нот. акт – 730 кв.м., при съседи: Б.С., М.Д., бул. „*********“, а по скица - парцел ХII-392, парцел ХIV-391.

Е.Е.И. е родена на *** г. от баща Е. Ц. И. и майка О.В.И., видно от Удостоверение за раждане № 108523 на СО, район С..

Видно от препис извлечение от Акт за смърт № 58/22.01.2007 г. на СО, район С., Е. Ц. И. е починал на 21.01.2007 г., а съобразно удостоврение за наследници на същия от 02.02.2007 г., негов законен наследник е дъщеря му Е.Е.И.. Тя е приела наследството по опис, видно от решение № 97/04.04.2007 г. на СРС, 80 състав по гр.д. № 550/2007 г.

На 26.11.2007 г. ответницата е прехвърлила собствеността върху триетажната сграда, построена в имота на ищците чрез нотариален акт за замяна на недвижим имот № 136,т. LLXXX, вх. рег. № 90493, дело № 62043/26.11.2007 г. на Службата по вписвания, гр. С..

С решение № 154/09.07.2004 г. на СРС, 85 състав по гр.д. № 1956/2004 г. е прекратен брака между Е. Ц. И. и О.В.И., като родителските права по отглеждането и възпитанието на детето Е.Е.И. са предоставени на майката. Посочено е още, че семейното жилище в гр. С., ул. „****, собственост на П.Б. и ползвано под наем от съпрузите, се ползва от Е. Ц. И., а О.И. го е напуснала.

С Договор за доброволна делба от 21.09.2005 г. И.П.Б. от една страна и И.И. и В.И. от друга са си поделили собствеността върху УПИ- парцел ХIII – 392 с площ от 730 кв. м., който е бил разделен на УПИ- парцел ХIII – 392 с площ от 365 кв.м., останал в собственост на И.П.Б. и УПИ- парцел ХХIII – 392 с площ от 365 кв.м., останал в собственост на И.И. и В.И..

На 26.10.2007 г. на О.В.И., като майка и законен представител на Е.И., е връчена при отказ нотариална покана на нотариус Б. Я., изходяща от ищците, за заплащане на обезщетение за ползването на собствения им поземлен имот УПИ- парцел ХIII – 392 с площ от 365 кв.м за периода 01.03.2007 г. до 31.10.2007 г.

Подобна покана, за части от този период, ищците са връчвали при отказ и на две предходни дати в присъствието на свидетеля Р.М..

За установяване размера на претенциите на ищците по делото е изслушана съдебно-техническа оценителна експертиза, заключение по която е изготвил вещото лице М.М.. Той е определил обезщетение за ползването за периода 31.03.2007 г. до 15.11.2007 г. за цялото дворно място с площ от 365 кв.м. в размер на 25 869 кв.м., като е посочил, че незастроената му площ е 215.62 кв.м., а обезщетението на кв.м. за периода е 9.45 лева.

Изслушана е и Съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице Р. Б. е изчислила размера на мораторната лихва върху обезщетението, посочено от вещото лице М., съобразно месечния му размер, като е посочила, че за исковия период от 01.03.2007 г. до 15.11.2007 г. тя е в размер на 1436.88 лева.

Поради оспорване на единичната СТОЕ, по делото е допусната тройна такава, по която заключение са изготвили вещите лица М.М., Д. М. и В.Т.. Според него пазарният наем на кв.м. за процесния период на месец е в размер на 2.89 кв.м., а за периода 30.03.2007 г. -15.11.2007 г. дължимото обезщетение за ползването на всички 365 кв.м. от имота е в общ размер на 7 913 лева. Посочили са, че незастроената площ на имота е 215.62 кв.м., по данните за площта на построената в него сграда в нотариалните актове. При измерване на място от най-външната част на сградата до оградата, те са констатирали, че незастроената площ е 202 кв.м От нея те са определили, че прилежаща площ към сградата, необходима з анормалното й използване по предназначение, са 95.50 кв.м. При измерване на място от най-външната част на алеите за преминаване покрай сградата до оградата, те са констатирали, че незастроената площ е 165 кв.м. Посочили са, че никаква част от нея не представлява прилежащ терен, необходим за ползване на сградата. В съдебно заседание вещите лица са пояснили, че по принцип цялата площ от 365 кв.м. според тях е прилежаща  площ към сградата, необходима за ползването й, тъй като за ползването й са необходими не само тротоарите. Посочили са, че при огледа имотът е бил затревен. Вещото лице М. е подписал особено мнение по отношение дължимото обезщетение за ползване, като е изчислил отделно такова за застроена и незастроена част на недвижимия имот и за посочения период е изчислил общо обезщетение в размер на 8 625 лева.

Изслушано е допълнително заключение на ССЕ, изготвено от вещото лице Р.Б., която е изчислила дължимата мораторна лихва за периода от 01.03.2007 г. до 15.11.2007 г. върху определеното от тройната СТЕ обезщетение, като е посочила, че тя е в размер на 442 лева.

Допусната е допълнителна задача на разширената СТОЕ, съобразно допълнителни указания на страните при изпълнението й, като заключение по нея са изготвили вещите лица В.Т., Т.Д. и М.М.. Те са определили дължимо обезщетение за ползването на 365 кв.м. от процесния застроен недвижим имот в размер на 1.39 лева, на месец общо – 507 кв.м., а за целия период 31.03.2007г. – 15.11.2007 г. – 3 819 лева. Вещите лица са обосновали мнение, че цялата незстроена част от недвижимия имот с площ от около 216 кв.м. представлява прилежащ терен към сградата, най-вече по причина, че неговата площ е почти равна на минимално изискуемата се по ЗУТ площ от 300 кв.м. за формиране на отделен поземлен имот. Такова е тяхното заключение и при определяне прилежащата площ според дефиницията дадена в § 1, т. 6 от ДР на ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г. според уточнението , направено в открито съдебно заседание на 24.03.2015 г., според този състав от вещи лица, незастроената част от имота не може да се ползва за никаква дейност, нито може да се дава под наем самостоятелно.

Предвид оспорването на това заключение от ищците, както и поради значителната разлика в изчисленията по него и предходните заключения, съдът е допуснал нова тройна СТОИ, с указания изчисленията на прилежаща площ да се направят и съобразно методиката по Наредба № 7. Заключение по нея са дали вещите лица О.С., Е.С. и Ю.П..В заключението си те са посочили, че в практиката се приема, че прилежащ терен, необходим за ползване на сграда е около 1 м. – 1.10 м. отстояние от нея. Дали са изчисления според нормите на ЗДДС, ЗУТ и ЗМДТ, както и съобразно площта на имота по регулационен план и кадастрален план, а на кв.м. за месец – 1.39 лева дължимо обезщетение. Според вещите лица, имотът е затревен, оградата му е съборена.

Изслушано е трето допълнително заключение на ССЕ, изготвено от вещото лице Р.Б., която е изчислила дължимата мораторна лихва за периода от 01.03.2007 г. до 15.11.2007 г. в три нови варианта: при главница от 507.35 лева – 45.32 лева; при главница от 518 лева – 46.28 лева и при главница от 843. 15 лева – 73.34 лева.

По делото са разпитани свидетелите Г.С.С. и Е. В.А..

Свидетелката Г.С. е посочила, че познава процесния имот от 2007 г., тъй като била управител на Агенция за недвижими имоти. Имотът бил напълно обзаведен, една госпожа отваряла, изглеждал обитаем. Имотът бил с ***, а земята била с площ от 300-400 кв.м.

Свидетелят Е. А. е заявил, че познава О. от март 2007 г., били колеги. Той се занимавал с недвижими имоти и тя го помолила да продаде процесния имот. Според него къщата след построяването й не била ползвана, тъй като била с изключен ток, само той ходил там и се занимавал с продажбата на имота. Е. и майка й О. не живеели в къщата в периода март –октомври 2007 г. Е. се била виждала с баща си, който живеел в имота.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съобразно трайната и непротиворечива съдебна практика, този, който държи без правно основание чужда вещ, по силата на чл. 59 от ЗЗД дължи на собственика й обезщетение за ползите от които го е лишил, като правноирелевантно за пораждане на извъндоговорното му задължение е обстоятелството дали вещта реално е била ползвана и получени ли са от това приходи. Съгласно Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС, обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго претърпяло обедняване лице. Правото на собственика да получи обезщетение за ползите, от които е бил лишен съобразно предназначението на вещта, не може да бъде поставяно в зависимост от волята на това лице дали да реализира или не доходи от държаната без основание чужда вещ. Обогатяването на ответника следователно се определя според максималните ползи, които би могъл да донесе имота за своя собственик, независимо дали ответникът се е възползвал реално от тях. Същественото за основателността на иска е да се установи, че вещ на ищците е била държана от ответницата без тя да има основание за това. По този начин собственикът е бил лишен от възможност да я ползва, поради което за него е налице обедняване. От друга страна - ответницата е държала чужда вещ, която е ползвала или е могъл да ползва, в зависимост единствено и само от волята си.

За да бъде основателен иска по чл. 59 ЗЗД  ищците следва пълно и главно да докажат, че са собственици на процесния имот и че ответницата го е ползвала в процесния период без основание, като по този начин се е обогатила за сметка обеззняване на ищците, както и размера на дължимото за ползването обезщетение.

Ответницата следва да докаже, че е ползвала имота в процесния период на основание, което е годно да бъде противопоставено на правото на собственост на ищеците, ако ищците успеят да докажат това ползване.

По делото беше установено по категоричен начин, че ищците И.И. и В.И. са собственици на процесния имот – УПИ-парцел XIII-392 по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в № 29, т. I, рег. № 1361, дело № 30 от 01.03.2007 г. на нотариус Т.М. с рег. № на НК – **, вписан в Службата по вписвания, гр. С. с вх. рег. № 10450, акт 130, т. ХХIV, дело № 6269 от 01.03.2007 г., като това обстоятелство не е и спорно между страните.

Установи се по делото още и, че ответницата Е.И. е придобила собствеността върху построената в посочения имот триетажна сграда по наследство от своя баща Е.И., починал на 27.01.2007 г., който от своя страна е придобил собствеността върху нея, ведно с правото на строеж върху земята, с договор за покупко-продабжба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 121, т. II, рег. № 3498, дело № ** от 10.08.2004 г. на нотариус В. К.. с рег. № на НК – *, вписан в Службата по вписвания, гр. С. с вх. рег. № 33781, акт 140, т.LLVII, дело № 26023 от 10.08.2004 г. Установи се още, че впоследствие тя е прехвърлила собствеността върху тази сграда на трето лице с договор за замяна от 26.11.2007 г.

Настоящият състав намира, че по делото не беше доказано пълно и главно от ищците, че ответницата е ползвала процесния имот през исковия период и по този начин неоснователно е лишила ищците от ползването му. По данни от посоченото по-горе бракоразводно решение при развода майката О.И. е напуснала триетажната къща, наследена впоследствие от дъщеря й, като дъщеря й Е.И. е отишла да живее с нея. Няма данни двете да са живели в къщата и след смъртта на Е.И., или в процесния период, напротив - и трите покани, които ищците са изпращали до ответницата съответно на 05.03.2007 г., на 06.04.2007 г. и на 24.10.2007 г., са изпращани и връчвани на съвсем друг адрес (гр. С., ж.к. „*********).

За установяване на ползването по делото е изслушан само един свидетел на ищците – Г.С. която посещавала имота във връзка с продажбата на сградата в него, която сграда според нея изглеждала обитаема, тъй като отваряла някаква жена. Не се установява от тези свидетелски показания коя е била тази жена, но очевидно това не е била ответницата, която по онова време е била на 11 г. Дори тази жена да е била нейната майка, то очевидно тя е била там във връзка с осигуряване достъп до сградата за оглед, предвид предстоящата й продажба. Няма данни тя да е ползвала поземления имот на ищците за друго, освен да премине през него, за да влезе в къщата. По сведения на другия разпитан свидетел А., ответницата и майка й не са живели в къщата, наследена от ответницата, което съвпада с данните за друг техен адрес от изпращаните от ищците покани. Няма други данни ответницата да е ползвала сградата и поземления имот лично или чрез трето лице.

Следва да се отбележи, че ответницата не дължи заплащане на обезщетение на ищците за ползването на тази част от недвижимия имот, върху който е построена собствената й сграда, тъй като по силата на чл. 63, ал. 2 ЗС тя им право да държи постройката в чуждия имот без да дължи обезщетение на собственика. По отношение останалата незастроена част от него, дори ответницата или нейната майка да са посещавали къщата и да са преминавала през имота, което е някакъв вид негово ползване, то такова преминаване законът й осигурява по силата на правото на суперфициарния собственик на сграда в чужд поземлен имот, уредено в чл. 64 ЗС, да ползва от имота такава част, каквато е необходимо за използването и поддръжката на сградата. Собственикът на поземления имот има само голата собственост върху имота (освен ако той не е достатъчно голям за допълнително застрояване, какъвто настоящия случай не е) и след като се е съгласил едно друго лице да строи в неговия имот, следва да понася неудобствата и лишенията което това съгласие носи.

Няма доказателства по делото, че имотът е ползван по друг начин и в по-голям обем, освен за осигуряване достъп до сградата. Напротив, има данни от огледите на всички вещи лица, че дворът е затревен, а частично – покрит с плочки или бетониран. Няма данни и ответницата да е препятствала по някакъв начин ползването на двора на къщата от ищците.

Следователно, недоказано остава по делото обогатяване на ответницата за сметка обедняване на ищците, поради което главният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предвид недоказването на главния иск по основание, безпредметно е обсъждането на претенциите по размер.

Поради неоснователността на главния иск, неоснователен е и акцесорния иск за лихва.

По разноските: При този изход от спора, на осн. чл. 64, ал. 2 ГПК (отм) на ищците следва да бъдат възложени направените от ответницата разноски, Такива са доказани в размер на 1300 лева за адвокатско възнаграждение.

Ответницата е била освободена от разноски (л. 105 от делото), а по нейно искане са били направени разноски от бюджета на съда в размер на общо 480 лева, които, на осн. чл. 63, ал. 3 ГПК (отм) следва да бъдат възложени на ищците.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на В.Г.И., ЕГН ********** и И.Н.И., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес *** – адв. В.И., против Е.Е.И., ЕГН **********,***, за заплащане на: 1. Сумата от 8967.50 лева (осем хиляди деветстотин шестдесет и седем лева и петдесет стотинки) – обезщетение за неоснователното ползване на УПИ-парцел ХIII – 392, находящ се в гр. С. на ул. „**** от кв. 198 по плана на гр. С., м. „П. – Б.“, одобрен със Заповед № РД-09-50-255/19.06.**6 г., Заповед № РД-09-50-411/21.10.2004 г., Заповед № РД-50-158-/27.06.2005 г., с площ от 365 кв.м., при граници на УПИ по скица: бул. „*******“, УПИ-парцел ХХIIIIII92, УПИ ХIV-391, за периода 01.03.2007 г. – 31.10.2007 г., на основание чл. 59 ЗЗД; 2. Сумата от 503.07 лева (петстотин и три лева и седем стотинки) - мораторна лихва върху главницата за периода 01.03.2007 г. до 15.11.2007 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и искането за заплащане на законна лихва върху главницата от датата на исковата молба до пълното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА В.Г.И., ЕГН ********** и И.Н.И., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес *** – адв. В.И. да заплатят на Е.Е.И., ЕГН **********,***, сумата от 1300 (хиляда и триста) лева – разноски за адвокат, на основание чл. 64, ал. 2 ГПК (отм).

ОСЪЖДА В.Г.И., ЕГН ********** и И.Н.И., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес *** – адв. В.И., да заплатят по сметка на Софийски градски съд сумата от 480 (четиристотин и осемдесет) лева – разноски по делото, на основание чл. 63, ал. 3 ГПК (отм).

 

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                                          Съдия: