Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 05.06.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен състав, в публичното заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВАНКА ИВАНОВА

          ЧЛЕНОВЕ:   ПЕТЪР САНТИРОВ

      мл. съдия АДРИАНА АТАНАСОВА

 

при секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова гр. дело № 5169 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 28.02.2019г., постановено по гр. д. № 77251/2018г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 62 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД искове срещу ответниците Л.Б.Н. и Ж.М.Н. за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца разделно всеки по ½ от следните суми: сумата от 1671,20 лв., представляваща главница, като стойност на топлинна енергия за период м.02.2012г. –м. 04.2014г. за имот в гр. София, ул. „**********и сумата от 235,97 лв., представляваща мораторна лихва за периода 31.03.2012г. – 06.02.2015г. С решението ищецът е осъден да заплати на адв. А.А.Ч. сумата от 600 лв. за адвокатско възнаграждение и на ответниците на всеки  по ½ от сумата -1032,50 лв. за разноски.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, като счита решението за неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. Навеждат се твърдения, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответниците не са титуляри на вещни права върху процесния имот, находящ се на ул. „**********. Сочи се, че от представените по делото писмени доказателства се доказва, че ответниците са собственици на процесния имот. Претендират се разноски.

Въззиваемите страни Л.Б.Н. и Ж.М.Н., чрез адв. А.Ч., изразяват становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като молят подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение. Считат, че обжалваното решение е правилно, мотивирано и законосъобразно. Поддържа се, че ответниците не са собственици на процесния имот, посочен в исковата молба, а именно -  апаратамент 33, находящ се в гр. София, община Слатина, ул. „**********. Претендират се разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответниците като стойност на получена и разходвана от тях топлинна енергия на процесния адрес.

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК). Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.

Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено, видно от представените от ищцовото дружество писмени доказателства. Съгласно изричната норма на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

За да бъдат обвързани от договора, ответниците следва са титуляри на правото на собственост, респективно на вещното право на ползване върху обекта, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл. 153, ал.1 ЗЕ. Единственото възражение на ищеца във въззивната жалба е, че първоинстанционният съд неправилно е преценил, че ответниците не са собственици на имота, находящ се в гр. София, ул. „**********, като навежда и твърдения, че исковете са предявени именно за този обект. По делото към исковата молба ищецът е представил и нотариален акт за продажба на недвижими имот № 40, том III, рег. № 6011, дело № 234 от 2014г., видно от който на 16.12.2014г. Ж.М.Н. и Л.Б.Н. са продали на Г.Х.Г., действащ чрез пълномощника си Е.Х.Г., и Л.Й.Ц., действащ чрез пълномощника си М.С.Ц., следния свой собствен недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.103.95.1.12 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД – 18-33/15.06.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. София, район Средец, ул. „**********/четвърти жилищен/, апартамент 12, със застроена площ от 55 кв.м., състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня, клозет и гардеробно антре, заедно с таванско помещение № 8, с площ от 9,40 кв.м., заедно с избено помещение № 8, с площ от 5 кв.м. Следователно по делото действително се доказва, че ответниците са собственици на недвижимия имот, находящ се в гр. София, ул. „**********.

Същевременно обаче в исковата си молба ищецът е посочил, че ответниците са собственици на друг топлоснабден имот, а именно – в гр. София, общ. Слатина, ул. „**********и претендира процесните суми именно по отношение на този имот. Освен това в откритото съдебно заседание от 14.02.2017г. районният съд е дал указания на ищеца да изправи нередовностите на исковата си молба, като в едноседмичен срок от получаването на съобщението да уточни ответниците срещу които предявява исковите си претенции, като индивидуализира същите с посочване на три имена и ЕГН; да посочи размера на цената по всеки от предявените искове за главница и мораторна лихва, както и периодите на начисляването им; да учточни петитума на исковата си молба, доколкото е налице противоречие с изложеното в обстоятелствената част, като посочи дали предявява установителни или осъдителни искове срещу ответниците, като формулира искането си до съд в този смисъл. С разпореждане № 63927/16.03.2017г. първоинстанционният съд е дал и нови указания на ищеца да изправи нередовностите на исковата молба, като посочи номера на делото по заповедното производство, по което твърди  да е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, както и да посочи основанието на възникване на солидарна отговорност на ответниците за вземанията по предявените искове. В дадения от съда срок са постъпили две уточнителни молби от 07.03.2017г. и от 07.04.2017г. ,  с които ищецът е посочил, че е предявил кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 124 ГПК срещу ответниците Л.Б.Н. и Ж.М.Н. при условията на солидарност, като е посочил и различна цена на иска, както и  различен период, за който претендира сумите. „Т.С.” ЕАД обаче не e направилa уточнение, че претендира сумите за друг имот, а именно за този, находящ се в гр. София, ул. „**********. Воден от гореизложеното, настоящият въззивен състав намира, че по делото е останало недоказано, че Л.Б.Н. и Ж.М.Н. са собственици на посочения в исковата молба топлоснабден имот - в гр. София, общ. Слатина, ул. „**********.

Доколкото предметът на делото е определен от посоченото в исковата молба и съдът следва да се произнесе само и единствено по отношение на фактическите твърдения в същата, правилно първоиснтанционният съд е отхвърлил предявените искове от „Т.С.” ЕАД срещу Л.Б.Н. и Ж.М.Н., приемайки, че  видно от представените по делото нотариални актове ответниците са били собственици на описания в тях имот, а именно, находящия се в гр. София, ул. „**********, а не на този посочен в исковата молба - гр. София, общ. Слатина, ул. „**********. Тъй като ответниците не са собственици на процесния имот, то те не са и клиенти на топлинна енергия и не са задължени съгласно чл. 153 ЗЕ да заплащат цената на доставената топлинна енергия, която е отчетена съгласно изискванията на приложимите правни норми. 

Предвид изложеното поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявените искове, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на СРС – потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната част.

С оглед неоснователността на въззивната жалба въззивникът дължи да заплати на въззиваемия направените във въззивното производство разноски. При направено изрично искане, на основание чл. 38, ал.2 ЗА, вр.с чл. 36, ал.2 ЗАдв. жалбоподателят следва да заплати на адвокат А.Ч. възнаграждение за оказана от него безплатна правна помощ на въззиваемите /установено от приложените във въззивното производство договори за правна защита и съдействие от 28.03.2019г. /л. 14 и л. 15/, тъй като оказаната от адвокат А.Ч. правна помощ на въззиваемите пред СГС е безплатна на основание чл. 38, ал. 1, т.2 ЗАдв./. С оглед на това и доколкото в договорите за правна помощ не е посочен изричен размер на адвокатското възнаграждение, същият следва да бъде определен в съответствие с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на база сумата при интерес до 1000 лв. за всеки един от ответниците, за която е отхвърлена подадената жалба. Изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от посочената наредба, адвокатското възнаграждение възлиза на 100 лв. за всеки един от ответниците, което с оглед изхода на спора му се дължи изцяло от жалбоподателя.

С оглед цената на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване.

Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 28.02.2019г., постановено по гр. д. № 77251/2018г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 62 състав

ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК: ********, с адрес: *** 23Б,  да заплати на адв. А.А.Ч. от САК, със съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр. София, ул. „*****, на осн. чл. 38, ал.2 от ЗА, вр.с чл. 36, ал.2 от ЗАдв. сумата от 200 лв. – адв. възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т.1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.