№ 289 / 10.8.2020 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
10.08.2020 година, град Монтана
В. И. М Е Т О Н А Н. Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, В. ОТКРИТО съдебно заседание от 23.07.2020 година, В. състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Светлана Станишева и. с участието Н. прокурора......................................................, като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 3068 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.26 ал.2 предложение второ ЗЗД и. чл.44 ЗЗД.
Ищцата, В..Г.О., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx е предявила иск против С.П.Н., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx.
В. исковата си молба твърди, че през 2016 година установила от един от братята си, че са направили откази от наследството, останало от баща им Г. Д. Н. б. Н. с. Б., починал Н. 21.06.1989 година. Тъй като тя никъде и. пред никого не се е подписвала, че прави отказ от наследството Н. баща си, подала жалба до Районна прокуратура град Монтана. Образувана е прокурорска преписка № 2412 / 2016 година, по която прокуратурата задълбочено проучила цялата преписка по оформянето Н. този отказ. Оказало се, че Н. 11.08.1989 година е подписала молба заедно с двамата си братя, която е заверена от кметството В. с. Б. и. въз основа Н. тази молба, ведно с изискващите се удостоверение за наследници Н. баща им и. препис от акт за смъртта му е образувана преписка под № 85/1989 година В. районен съд Монтана и. издадено удостоверение от съда, В. което е вписано и. нейното име.
В. резултат Н. извършената проверка В. прокуратурата Н. подписа и. и. от графолог към МВР безспорно се доказало, че подписът, положен срещу нейното име не е неин и. тя не е се подписвала.
Тъй като никога не е искала и. дори и. помисляла да се откаже от наследство от баща си, който обичал и. трите си деца еднакво и. към който винаги се е отнасяла с почитание и. уважение, моли съда да постанови решение, с което да се обявят за нищожни молбата и. останалите документи към нея за отказ от наследство по отношение Н. нея поради липса Н. съгласие и. да се приеме, че тя не се е отказала от наследството, останало от баща и. Г. Д. Н. бивш жител xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, починал Н. 20.06.1989 година, като се внесе промяна и. В. издаденото от съда удостоверение № 85/ 1989 година.
Ответникът С.П.Н., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, В. срока, предвиден за отговор не взема становище по иска. Редовно призована В. съдебно заседание не се явява и. не се представлява. Не прави оспорвания, няма искания, не сочи доказателства.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите Н. ищцата, Н. основание чл. 235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
Направено е искане за признаване за установено, че направения отказ от наследство от В..Г.О., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, останало от нейния баща Г. Д. Н. починал Н. 21.06.1989 г., б. Н. с.Б. и. вписан В. РС Монтана по р.д.№ 85 по ч.гр.д.№ 85/1989 г. е НИЩОЖЕН, ПОРАДИ ЛИПСА Н. СЪГЛАСИЕ. С направения отказ от наследство се е уголемил делът Н. нейната майка, придобила недвижим имот по давностно владение, наследство и. откази от наследство, който имот В. последствие е прехвърлен с алеаторна сделка.
Ищецът, като кредитор Н. ответника, има правото да поиска обявяване нищожността Н. направения отказ от наследство поради липса Н. съгласие, В. случай че се накърняват неговите права.
Не се спори по делото, че с така извършената нотариална заверка от секретаря Н. Кметство с.Б. и. подпечатана с печата Н. кметството е вписан отказа от наследство В. специалната книга, водена от Районен съд Монтана по р.д.№ 85 по ч.гр.д.№ 85 по описа за 1989 г. Н. Районен съд Монтана.
При оспорена истинност - авторство Н. молбата и. подписът, положен Н. нея, тежестта Н. доказване Н. неистинността Н. документа е върху страната, която го оспорва по аргумент от ГПК. В. конкретната хипотеза от ищеца е релевирано възражение, че молбата, с което се е легитимирала С.П.Н. за отказа от наследство е неистински документ, тъй като не носи подписа Н. ищеца, посочен като молител и. желаещ да се откаже от наследството, оставено от нейния баща, и. именно въз основа Н. това твърдение се обосновава и. становището, че процесната молба е нищожна поради липса Н. съгласие. Трайната съдебната практика е непротиворечива, че едностранните сделки може да страдат от същите пороци, от каквито могат да страдат и. договорите. Следователно хипотезата Н. липса Н. съгласие е приложима и. по отношение Н. едностранните волеизявления именно по аргумент от чл44 ЗЗД. (В. същия смисъл решение № 1224/16.01.2009 г. по гр. д. № 4721/2007 г. Н. ВКС, І г. о., решение № 113/31.05.2012 г. по гр. д. № 1677/2010 г. Н. ВКС, ІV г. о, решение № 103/16.07.2018 г. по гр. д. № 3209/2017 г. Н. ВКС, ІІІ г. о.). Съгласно разпоредбата Н. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД нищожни са договори, при които липсва съгласие, т. е нищожно ще е и. извършено искане за отказ от наследство при липса Н. съгласие за това, изразено В. нарочна молба. Липса Н. съгласие по смисъла Н. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД е налице, когато съгласието за сключване Н. договора е изтръгнато чрез насилие или е изразено от страната без намерение за обвързване, тъй като е дадено Н. шега или като пример, но във всички случай без съзнателно намерение Н. страната да се обвърже с договора. В. този смисъл и. решение № 249/23.07.2010 г. по гр. д№ 92/2009 г. Н. ВКС, ІV г. о, решение № 813/07.09.2011 г. по гр. д. № 256/2010 г. Н. ВКС, ІV г. о.
Ако отказът от наследство е недействителен, включително В. хипотезата, В. която преди извършването му наследството вече е било прието, кредиторът не разполага с възможността по чл. 51 от ЗН. За защита Н. правата си В. този случай той може единствено да предяви установителен иск, с който да претендира прогласяване Н. отказа от наследство за нищожеН. В. тази връзка, съдът намира, че предявения иск е допустим.
Относно основателността:
Съгласно разпоредбата Н. чл. 124, ал. 1 ГПК, "всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването Н. едно правно отношение или Н. едно право, когато има интерес от това. Следователно, за да бъде уважен един такъв иск е необходимо да са налице кумулативно и. двете предпоставки Н. закона: ищецът да установи своето право, което е нарушено от ответника и. последният да оспорва това право.
В. чл. 6, ал. 2 ГПК е регламентиран един от основните принципи Н. гражданския процес - този Н. диспозитивното начало, според който предметът Н. делото и. обемът Н. дължимата защита и. съдействие се определят от страните. Предметът Н. делото е спорното субективно материално право, претендирано или отричано от ищеца. То се индивидуализира чрез правопораждащия юридически факт, субектите Н. спорното правоотношение и. неговото съдържание и. се въвежда В. процеса с исковата молба чрез посочване Н. основанието и. петитума Н. иска. Процесуалният закон задължава съда да разреши правния спор рамките Н. заявените факти и. искане. Когато В. нарушение Н. диспозитивното начало съдът се произнася относно съществуването Н. право, което не е било въведено като предмет Н. делото, или относно което е десезиран, или е разгледал иска Н. незаявено от ищеца основание, е налице произнасяне по непредявен иск.
По делото е безспорно установено, че ищецът е наследник Н. Г. Д. Н. б. Н. с.Б., обл.Монтана, починал Н. 20.06.1989 година. Няма спор и. досежно обстоятелството, че Н. 11.08.1989 г. по повод депозирана Молба пред Районен съд Монтана от П. Г. Н. С. Г. Н. и. В..Г.О., всички като наследници Н. Г. Д. Н. е заявено, че се отказват от предоставеното им от наследодателя наследство и. молят отказа да се впише. Това е направено. Отказът от наследството е вписан В. специалната книга и. е издадено Удостоверение под р.д. № 85 по описа за 1989 година. Съгласно изискването Н. закона, депозираната молба е следвало да бъде с нотариална заверка Н. подписите Н. лицата, отказващи се от наследството Н. починалия. По делото, предвид представената и. приложена молба е видно, че такава заверка е направена, като е отбелязано: „Подписите се положиха по доброволен начин В. кметството Н. с.Б. В. присъствието Н. секретаря В.. И. да което се подписвам.” Положен е печат Н. Кметство с.Б. и. подпис Н. секретаря Н. Кметството.
С Постановление за прекратяване Н. наказателно производство от 02.04.2018 година от П. П. – прокурор при РП Монтана по преписка, с вх.№ 2412/2016 година, е видно, че съобразно събраните, доказателства, той е счел, че са достатъчни да обосноват правен извод, че след като молбата Н. тримата наследници за отказ от наследството, оставено от баща им, по същество е неистински частен документ, предвид неподписването и. от един от наследниците, то сделката, удостоверена с Нотариален Акт № 32, том ІХ, рег. № 13919, дело № 1293 от 06.06.2007г. Н. Нотариус № 113 Н. нотариалната К. П., с която обвиняемата С.П.Н. е била призната за собственик по наследство, отказ от наследство и. давностно владение Н. процесният имот е нищожна по право и. следва единствено, тази нищожност да бъде прогласена от компетентния Районен Съд-гр.Монтана В. хода Н. съответния исков процес.
В. хода Н. досъдебното производсто е била назначена графологична експертиза, която е категорична В. констатациите си, че подписът под молбата, за В..Г.О. не е изпълнен от нея.
Предвид, изложените аргументи и. Н. основание чл.243, ал.1 т.2 от НПК, прокурор П., е преценил, че от момента, В. който е станала тази заверка Н. подписите и. е издадено удостоверението за отказ от наследство, а именно през месец август 1989 година е изтекъл срок от време, изключващ наказателното преследване и. е постановил прекратяване Н. наказателното производство по ДП № 25/2017г. по описана ОД-МВР-Монтана, преписка вх. № 2412/2016г. по описа Н. Прокуратурата, поради недоказаност Н. повдигнатото, по отношение Н. обвиняемата С.П.Н., обвинение.
По смисъла Н. чл. 124, ал. 1 ГПК, разликата между осъдителния и. установителния иск не е В. различието между субективните права, които са техен предмет, а В. интереса, който поражда нуждата Н. ищеца от защита. Преценката Н. съда относно допустимостта Н. установителния иск зависи не от вида Н. спорното право, а от степента Н. засягането, което състоянието Н. спора предизвиква В. правната сфера Н. ищеца. Въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата Н. самостоятелно право Н. ищеца е свързан с преценката Н. съда за правния интерес от установяването, т. е. за допустимостта Н. иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета Н. претенцията. Тежестта Н. доказване не е задължение да се представят доказателства. Въпросът за доказателствената тежест е въпрос за последиците от недоказването, а доказателствената тежест се състои В. правото и. задължението Н. съда да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказаН. Общото правило за разпределение Н. доказателствената тежест между страните гласи, че всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които именно за това претендира като настъпили - чл. 154, ал.1 ГПК За разпределението Н. доказателствената тежест е без всякакво значение каква процесуална роля заема страната, решаващо е каква правна последица страната претендира като настъпила, което следва непосредствено от материалноправните норми, а те сочат както правнорелевантните факти така и. спрямо кои лица възникват техните правни последици. Следва да се има предвид, че ако критериите, от които изхожда доказателствената тежест, заедно с изводите до които, въз основа Н. нея се стига, са материалноправни, нейното съдържание е процесуално. Съобразно изискванията Н. чл. 12 ГПК и. чл. 235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета Н. спора и. обстоятелствата, които подлежат Н. изясняване като обсъди всички доказателства по делото и. доводите Н. страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди В. мотивите Н. решението доказателствата, въз основа Н. които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и. всички доводи Н. страните, които имат значение за решението по делото. В. случая е прекратено наказателното преследване поради обстоятелството, че е изтекла давността, т.е. времето, В. което е следвало да се повдигне обвинение, а не поради обстоятелството, че не е установено съставянето Н. неистински документ. Установено е безспорно, че ищцата не е положила подписа си под отказа от наследство, останало от нейния баща.
По смисъла Н. чл. 26, ал. 2 ЗЗД, основанието за нищожност "липса Н. съгласие" е налице, когато страна по сделката формално не е изразила воля за сключването й. Това се отнася и. до едностранните волеизявления, какъвто е настоящият случай, съгласно разпоредбата Н. чл.44 ЗЗД. Без значение за действителността Н. извършената сделка по силата Н. този отказ от наследство - сделката е извършена с документ с невярно съдържание.
Според чл. 8 ЗЗД, договорът е съглашение между две или повече лица за да се създаде, уреди или унищожи правна връзка между тях. Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и. привидните договори, т. е. когато има липса Н. фактически състав. Тогава, когато няма съвпадение Н. насрещните волеизявления, има липса Н. съгласие, какъвто е настоящия случай, а именно: установяването по безспорен и. категоричен начин, че подписът, положен от ищцата по депозираната молба до Районен съд Монтана за отказ от наследството, оставено от нейния баща не е положен от нея.
Няма спор между относно факта, че ищецът има качеството Н. наследник Н. Г. Д. Н. б. Н. с.Б., починал Н. 20.06.1989 година и. като такъв, по силата Н. закона го наследява.
Производството е по предявен иск за прогласяване нищожност Н. Молба за вписване отказ от наследство, поради липса Н. съгласие за това, с правно основание чл. 26, ал. 2, предложение второ от ЗЗД.
Нищожността като най-тежък порок Н. сделките може да бъде прогласена без срок във времето, като всяко заинтересовано лице може да се позове Н. нея, когато сделката засяга негови права и. законни интереси.
Ищецът, който твърди, че не е положил подписа си под депозираната молба за отказ от наследство Н. своя родител, което е направено и. без негово съгласие, без да го е подписал, може да поиска прогласяване нищожността Н. тази молба и. издаденото въз основа не нея удостоверение по р.д.№ 85/1989 година по описа Н. Районен съд Монтана. Само за пълнота Н. изложеното, материализираният В. неистинския документ Молба за отказ от наследство и. Удостоверение се явява нищожен по смисъла Н. чл. 26, ал. 2, изречение първо, предложение 2-ро ЗЗД, поради липса Н. воля от страна Н. ищеца В. процеса за направено В. действителност такова волеизявление. Нищожното волеизявление не поражда правни последици. Това обстоятелство от своя страна води до непораждане Н. правни последици по отношение Н. издаденото Удостоверение № 85/1989 година Н. МРС. В. случая се установи безспорно, че няма волеизявление, има липса Н. съгласие, какъвто е настоящия случай, а именно: неподписването Н. молбата, депозирана В. Районен съд Монтана за отказ от наследството, останало от Г. Д. Н. б. Н. с.Б. от една от неговите дъщери – ищцата В..Г., като негов наследник по закоН.
Наследството се приема по указания В. чл. 49 ЗН ред - изрично с писмено заявление до районния съдия, В. района Н. който е открито наследството, което се вписва В. особена за това книга, както и. мълчаливо, чрез извършване Н. действие, което несъмнено предполага намерението Н. наследника да приеме наследството. Според разясненията, дадени В. ППВС № 4/64 г. Н. ВС, т. 14, мълчаливо приемане е налице, когато от действията Н. наследника се разбира непоколебимото му намерение да приеме наследството. Според чл. 1 ЗН, наследството се открива В. момента Н. смъртта Н. наследодателя. От този момент всички вземания и. задължения Н. наследодателя, освен ненаследимите, преминават върху неговите наследници. Без значение е дали тези вземания и. задължения са точно определени към момента Н. откриване Н. наследството или ще бъдат уточнени по размер В. един следващ момент. Установено е по делото, че бащата Н. ищцата е починал Н. 20.06.1989 година и. тя не е правила отказ от неговото наследство. При това разбиране, съда счита, че следва да уважи иска и. да обяви спрямо ответницата нищожността Н. молбата, депозирана от В..Г.О.,xxx за отказа и. от наследството, оставено от Г. Д. Н. б. Н. с.Б., починал Н. 20.06.1989 година, така както е заявеН.
По делото не са претендирани разноски и. такива не се присъждат В. полза Н. ищеца, предвид изхода по делото.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И.:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Н. С.П.Н., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, че направения от В..Г.О., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx ОТКАЗ ОТ НАСЛЕДСВО, оставено от нейния баща Г. Д. Н. бж. Н. с.Б., обл.Монтана, починал Н. 20.06.1989 година и. вписан В. РС - Монтана р.д. № 85 по описа за 1989 година Н. Районен съд Монтана, и. с който се е уголемил дела Н. С.П.Н., е НИЩОЖЕН, поради липса Н. съгласие.
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА Н. МОЛБА, депозирана пред Районен съд Монтана Н. 11.08.1989 година, с която е направено волеизявление за отказ от наследство, направен от В..Г.О., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, останало от Г. Д. Н. б. Н. с.Б., починал Н. 20.06.1989 година и. УДОСТОВЕРЕНИЕ № 85/1989 година по описа Н. Районен съд Монтана, издадено въз основа Н. тази молба, ПОРАДИ ЛИПСА Н. СЪГЛАСИЕ.
Решението подлежи Н. въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана В. двуседмичен срок от връчването му Н. страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: