РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1328
гр. Пловдив, 22.07.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ касационен състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА участието на прокурора ГЕОРГИ ПЕНЕВ, като разгледа докладваното от член съдията МАРИАНА
МИХАЙЛОВА касационно АНД № 661 описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1,
изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.
2.
Образувано е по касационна жалба предявена от ТД на НАП гр.Пловдив,чрез
процесуалния представител юрисконсулт В.З., против Решение № 105 от 22.01.2020г.
на Пловдивски районен съд, I
н.с, постановено по АНД № 8077 по описа на съда за 2019г., с което е отменено Наказателно
постановление № 418668-F420792/14.03.2019 г., издадено от и.д. зам.директор на
ТД на НАП-Пловдив, с което на „МАРИЛЕН“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 959,35 лв. за нарушение на чл.
38, ал.1, т.1 ЗСч.
Релевираните
касационни основания се субсумират в извода, че атакувания съдебен акт, е
постановен в противоречие със закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1,
т. 1 от НПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Поддържа се, че в хода на
административнанаказателното производство не са допуснати приетите от
първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила, като
нарушението е установено по несъмнен начин.
Иска се да бъде отменено
оспореното решение и да бъде потвърдено наказателното постановление. Претендира
се присъждане на сторените разноски по производството. Прави се възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
3.
Ответникът по касационната жалба „МАРИЛЕН“ ООД, чрез процесуалния представител
адв. Д., в писмена молба излага доводи за неоснователност на жалбата и моли да
бъде отхвърлена, а решението на ПРС да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
4. Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава
заключение, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена.
ІІ. За
допустимостта :
5. Касационната
жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Предмет
на производството пред първоинстанционния съд е било Наказателно постановление
№ 418668-F420792/14.03.2019г, издадено от и.д. зам.директор на ТД на
НАП-Пловдив, с което на „МАРИЛЕН“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 959.35 лв. за нарушение на чл.
38, ал.1, т.1 ЗСч.
Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН № F420792 от 10.10.2018г., съставен
от В.Г.К., на длъжност старши инспектор по
приходите в ТД на НАП гр.Пловдив.
Първоинстанционния съд е приел за
установени обективираните в актовете на административнонаказателното
производство фактически констатации, като е приел за установена следната
фактическа обстановка :
„МАРИЛЕН“ ООД,
предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на
Търговския закон, като е било длъжно, не е публикувало годишния си финансов
отчет/ГФО/ за 2017 г., като не го е заявило за вписване и представило за
обявяване в Търговския регистър при Агенцията по вписванията в
законоустановения срок до 30 юни на следващата година, т.е. до 02.07.2018г./30.06.2018
г. и 01.07.2018 г. са неприсъствени дни/. „МАРИЛЕН“ ООД е извършвало дейност
през отчетния период 2017 г., видно от подадената в ТД на НАП Пловдив годишна
данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с Вх. № 1600И0552543/13.02.2018 г. и от
приложения към нея годишен отчет за дейността. Съгласно данните в част V от
посочената декларация, нетните приходи от продажби за 2017 г. са в размер на
959348.84лв. ГФО на дружеството за 2017 г. е заявен за вписване и за обявяване
в Търговския регистър към Агенцията по вписванията на 21.09.2018 г. с вх. №
2018092111127/21.09.2018г. Нарушението е извършено на 03.07.2018 г. в
гр.Пловдив. Нарушението е установено на 07.08.2018 г, - датата, на която НАП е
уведомена от Агенцията по вписванията, във връзка с писмо изх. № 20-00-149/
17.08.2018 г. на ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП Пловдив с Вх. № 04-01-1347/
17.08.2018 г.
Процесното
административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка,
която в пълнота е възприета от административнонаказващия орган и възпроизведена
в спорното наказателно постановление.
7.
В хода на
първоинстанционното производство са разпитани съставителят на АУАН – В.Г.К. и
свидетелят, присъствал при съставяне на АУАН-В.Б.Н., които в дадените показания
са потвърдили изложените в акта за
нарушение фактически констатации.
8.
С обжалваното пред настоящата инстанция решение първоинстанционният съд е
отменил наказателното постановление. За да отмени наказателното постановление, районният
съд от правна страна е приел, че от събраните по делото доказателства се
установява по категоричен и безспорен начин, че от страна на дружеството –
жалбоподател е осъществено административно нарушение и правилно е приложен
материалния закон, доколкото извършеното от жалбоподателя консумира състава на
чл. 38, ал.1, т.1 ЗСч. Прието е, че е приложена правилната санкционна норма на
чл. 74 ЗСч, като санкцията е индивидуализирана в рамките на минимума установен
в закона. ПРС е приел обаче, че в хода
на административно наказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, които са довели до нарушаване правото на защита на санкционираното
юридическо лице.
На първо място съдът е приел, че не е спазено императивното
изискване на чл.40, ал.1 от ЗАНН нарушителят да бъде поканен за съставяне на
АУАН и това да се случи в негово присъствие. Изложени са мотиви, че от
приложените от ТД на НАП писмени доказателства, както и от разпита на
актосъставителя е установено, че нарушителят е призован за съставяне на АУАН по
електронен път, чрез връчване на две електронни покани. ПРС се е позовал на
разпоредбата чл. 33 ДОПК, като е приел, че
възможност за връчване на книжа на търговци на посочен от тях електронен
адрес, по електронен път по реда на чл. 29 и чл. 28, ал.2 ДОПК,е неприложим досежно книжа касаещи
производство по ЗАНН, като по силата на препращащата норма на чл.
84 ЗАНН приложение досежно реда за връчване на книжа в процеса по ЗАНН следва
да намерят чл. 178-180 НПК, в които
връчване по електронен път не е предвидено.
В тази насока
съдът е приел, че съставянето на АУАН без да е направен надлежен опит за
връчване на поканата за съставянето му и без предоставяне на реална възможност
на нарушителя лично да присъства при съставяне на АУАН съставлява съществено
процесуално нарушение и е основание за отмяна на НП. В този смисъл съдът се е позовал на Решение № 2733 от
19.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 3587 / 2019 г. на XXIII състав на
Административен съд - Пловдив,Решение № 2556 от 10.12.2019 г. по к. адм. н. д.
№ 2924 / 2019 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2350 от 19.11.2019 г. по к. адм. н.
д. № 2703 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив Решение №
1410 от 24.06.2019 г. по к. адм. н. д. № 1231 / 2019 г. на XXVI състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 1858 от 07.10.2019 г. по к. адм. н. д.
№ 1752 / 2019 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 867
от 17.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 636 / 2019 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 924 от 23.04.2019 г. по к. адм. н. д.
№ 760 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.
Според приетото
от първоинстанционния съд, в случая е налице
и още едно съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на
атакуваното наказателно постановление от административния орган, тъй като не е
доказано по несъмнен начин спазването на сроковете по чл. 34 ЗАНН. Посочено е в
мотивите на решението на въззивния съд,че от начина на графично оформление на
АУАН, а именно изписани са печатно, както датата на съставяне-10.10.2018г.,
така и датата на връчване 07.03.2019г. и поставен мокър подпис на актосъставителя
срещу дата 10.10.2018г., следва, че АУАН е разпечатан и подписан от
актосъставителя на по-късната от двете дати, а именно на 07.03.2019г
Това според съда
обосновава извода, че АУАН реално е подписан от актосъставителя на дата 07.03.2019г.,
и следва да се приеме и че това е датата на неговото издаване. Прието е в тази
посока, че към тази дата тримесечния срок за издаване на АУАН се явява изтекъл
и административно-наказателната отговорност на дееца е погасена по давност.
ІV.
За правото :
9. Решението е правилно. Като е стигнал до изводи за незаконосъобразност на
наказателното постановление поради допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила, районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен
съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно
незаконосъобразността на наказателното постановление. Фактите по делото са
обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните
гласни и писмени доказателства по делото и доводите на страните.
Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата
инстанция.Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл.
221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.
10. Действително, в случая са нарушени императивните норми на чл. 40, ал. 1
и 2 от ЗАНН, като актът не е съставен в присъствието на законен представител на
юридическото лице. При това
положение, настоящият състав на съда намира, че административнонаказателното
производството е опорочено още от самото му образуване, т.е. от момента на
съставяне на АУАН. Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, актът за установяване на
административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението. Това изискване на закона е въведено да охрани правата на лицето,
което ще бъде привлечено към отговорност, още от самото начало на
административнонаказателното производство. Неспазването на това изискване има
за последица игнориране на дееца –
лицето, което ще бъде привлечено към отговорност още в тази първа фаза на
административнонаказателното производство, нещо което в конкретния случай е
сторил актосъставителят, игнорирайки законния представител на дружеството още
при самото съставяне на АУАН. Неговото присъствие и евентуално обясненията и
възраженията, които това лице ще даде, така както и информацията, която би се
получила от свидетелите очевидци на нарушението, в голяма степен ще способстват
за обективното изясняване на обстоятелствата, свързани с нарушението. В този
смисъл изискването чл. 40, ал. 1 от ЗАНН нарушителят да присъства заедно с
другите лица още в началния момент на задвижване на наказателната репресия, има
особено съществено значение за административнонаказателното производство, с
оглед изясняване на обективната истина и за гарантиране правото на защита на
лицето, чиято отговорност ще бъде ангажирана.
11. Действително, при условията на закона
/чл. 40, ал. 2 от ЗАНН/ се допуска актът да бъде съставен и в отсъствие на
нарушителя. Става дума обаче за условия, спазването на които не накърняват
законността при образуването на административнонаказателното производство. На
първо място, относно нарушителят е допустимо съставянето на акт и в неговото
отсъствие в два случая: 1. когото той е известен, но не може да се намери или
2. когато е поканен за съставянето на акта и не се яви. Единствено при
наличието на една от двете хипотези на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН администрацията е
изправна. Тя е издирила нарушителя, положила е усилия той да присъства при
съставянето на акта, но поведението му прави това обективно невъзможно. Само в
такъв случай, както бе отбелязано, законът позволява актът да бъде съставен и в
отсъствие на нарушителя /чл. 40, ал. 2 от ЗАНН/. В случая не е налице нито една
от посочените две хипотези на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, даващи основание на
актосъставителя да състави процесния АУАН в отсъствие на нарушителя. С оглед
разпоредбата на чл.84 от ЗАНН в случая поканата за съставяне на АУАН е следвало
да се връчи, чрез някой от способите, визирани в чл.180 или по реда на чл.178
от НПК. В никоя от тези разпоредби не е предвидено връчване на съобщения по
електронен път, както в случая е процедирал актосъставителят, поради което и в
настоящото административно наказателно производство следва да се счита, че
покана изобщо не е била надлежно отправяна и след като нарушителят не е бил
уведомен редовно за възможността да се яви при съставянето на акта, то
хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН се явява приложена без правно основание.
12. При това положение настоящият състав
на съда намира, че са нарушени императивните
разпоредби на чл. 40, ал. 1 и 2 от ЗАНН при съставяне на АУАН, което е
съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на привлеченото
към отговорност лице, което само по себе си е достатъчно, за да обоснове извод
за незаконосъобразност на наказателното постановление. Ето защо, като е отменил
оспореното НП, районният съд е постановил правилно решение.
13.
Доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи
не са ангажирани нито в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно
производство.
14. Изложеното
до тук налага да се приеме, че касационната жалба е неоснователна на посочените
в нея основания, а обжалваното пред касационната инстанция решение на районния
съд е правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати
нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради което и
същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила от
настоящата инстанция.
Водим от
горното, и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал.
1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ – ти касационен състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 105 от 22.01.2020г. на Пловдивски
районен съд, I-ви н.с наказателен състав, постановено по АНД № 8077 по описа на
същия съд за 2019 год.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
1.
2.