М О Т И В И
към присъдата по НДОХ № 1267/14г. по описа на Окръжен
съд - Варна
Окръжна
прокуратура – Варна е внесла в Окръжен
съд - Варна обвинителен акт срещу :
Ю. Г.Д. ЕГН **********
– за престъпление по чл.343 ал.1 б.”В” от
НК.
Срещу подсъдимият е възведено обвинение в това, че на 21.03.2014 г. в гр. Варна при управление на
МПС - товарен автомобил „*******" с д. к. № * ** ** **, теглещ цистерна с
д. к. № * ** **, нарушил правилата за движение - чл. 16 ал. 1 т.3 от Закона за
движение по пътищата „ На пътно платно с двупосочно движение на водача на ППС е
забранено : Когато платното за движение има две и повече пътни ленти да навлиза
и да се движи в лентите за насрещно
движение”, чл. 63 ал.2 т.2 от ППЗДвП: „ Двойна непрекъсната линия М2 на пътните превозни
средства е забранено да я застъпват и пресичат”, чл. 20, ал.2, пр.2 от
: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението”, и по непредпазливост причинил смъртта
на В. П. Д. с ЕГН: **********.
В съдебно заседание представителят на ВОП поддържа
изцяло предявеното обвинение и счита
същото за доказано по безспорен и категоричен начин. С оглед на реда на
провеждане на съдебното следствие – по глава ХХVІІ от
НПК предлага налагане на наказание “Лишаване от свобода” за срок от две години,
изпълнението на което да бъде отложено с подходящ изпитателен срок. Пледира за
налагане и на наказание “Лишаване от право да управлява МПС” в рамките на срока на лишаване от свобода.
Наследниците на
пострадалия В. Д., чрез процесуалния си представител адв.
В. *** молят за конституирането им като
частни обвинители и не желаят да предявят граждански искове. Като такива, чрез
повереника си не възразяват против реда на съдебното следствие и в пледоарията си по същество молят за
налагане на по – тежко по размер наказание.
Защитата на подс. Д. в лицето на
адвокатите А.Д. и Ж. Г. *** заявяват признаване на фактите в обстоятелствената
част на обвинителния акт от страна на подзащитния им и молят разглеждането на
делото да се проведе при условията на глава двадесет и седма от НПК “Съкратено
съдебно следствие в производството пред първата инстанция” при условията на
чл.371 т.2 от НПК. С оглед на реда на съдебното следствие след задължителното
приложение на чл.58А от НК пледират за налагане на наказание “Лишаване от
свобода”, както и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок сходен с
предложения от държавното обвинение.
Подсъдимият Ю. Д. се признава за
виновен, признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и в последната си дума изразява съжаление за стореното.
От фактическа
страна и в съответствие с
разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК съдът счита за установени следните
обстоятелства :
Подсъдимият Ю. Г.Д. живее в
гр. Бургас, българин, български гражданин, със средно образование, разведен неосъждан. Работи като шофьор на товарен камион. От брака
си има дете за което се грижи и упражнява родителските права.
Подсъдимия Ю.Д. работил в „Мед Петрол" ЕООД -Бургас,
като водач на товарен автомобил.
На 21.03.2014 г. му е възложена задача да транспортира
гориво -втечнен нефтен газ до бензиностанция „Еко"
находяща се на бул. „Цар Освободител" в гр. Варна. За изпълнение на същата
потеглил към посоченото място с управлявания от него влекач марка „*******"
с рег.№ * **
** ** и прикачена към него цистерна с рег.
№ * ** ** **.
Малко преди 15,30 часа движейки се по бул. „Цар
Освободител" приближил бензиностанцията. Платното за движение се състояло
от четири ленти - по две във всяка
посока, разделени помежду си с двойна непрекъсната бяла линия. При подхода за
влизане в бензиностанцията предприел завой наляво при наличие на двойна
непрекъсната хоризонтална маркировка, забраняваща тази маневра и отнел
предимството на движещия се в посока от квартал „Възраждане" към центъра
на града мотоциклет „*****" с рег. № * ** ** *,
управляван от В. П. Д. с ЕГН: **********.
Водачът на мотоциклета възприел опасността и предприел
действия за спиране, но поради високата скорост на движение не могъл да стори
това и се блъснал в задната дясна част на цистерната, в областта на двата
моста, в резултат на което починал.
От заключението на назначената в хода на досъдебното
производство Съдебно - медицинската експертиза, прочетено по реда на чл.282 от НПК и прието от съда като обективно и компетентно дадено е видно, че причината
за смъртта на В. П. Д. е тежкото несъвместимо с живота увреждане на мозъка -
разкъсване и размачкване.
Съобразно заключенията по назначените в хода на досъдебното производство авто-техническа
и допълнителна такава експертизи, приети от съда като обективни и компетентно
изготвени, подсъдимия Ю. Д. е имал възможността да възприеме движещият се срещу
него мотоциклет управляван от пострадалия В. Д. и да не допусне възникване на
произшествието от техническа гледна точка. Пострадалия В. Д. е управлявал
мотоциклет марка “*****” със скорост не – по ниска от 80-100 км/ч. При движение със скорост от 50 км/ч.
опасната зона за спиране на мотоциклета е 30,34 м. и удара между двете ППС е
бил предотвратим чрез спиране.
От протокол за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта с №
340/24.03.2014 год., се установява, че подсъдимият не
е употребил алкохол преди възникването на ПТП.
От справка за нарушител, издадена от Сектор „Пътна
полиция"- Бургас, е видно, че Ю.Д. е правоспособен водач, като последното
му наложено наказание за допуснато нарушение на правилата за движение е от м.
май 2010 г.
От същата справка издадена за пострадалия В. П. Д. е
установено, че същият е бил правоспособен водач на МПС за категориите А, В, В1
и АМ. За периода от 2009г. до 2014г. е бил наказван общо 16 пъти за извършени
нарушения на ЗДвП и ППЗДвП
– 11 пъти с наказателни постановления и пет пъти с глоба по фиш. Два пъти е
лишаван от право да управлява МПС поради движение с превишена скорост.
За да приеме гореизложената фактическа обстановка като
безспорна съдът изцяло кредитира събраните в хода на наказателното производство
гласни доказателства - самопризнанията
на подсъдимия дадени при условията на чл.371 т.2 от НПК, показанията на
свидетелите П.Д., К.Т., Е.Ж., Д.Д., П.Н. и К.В., писмените доказателства –
протоколи за оглед на местопроизшествие с приложени фотоалбуми, съдебно автотехнически и медицински експертизи, справка за съдимост
и справки от сектор “КАТ” при ОД на МВР – Варна. Гореописаните доказателства са
последователни и непротиворечиви и водещи до единствено възможен извод за виновността на подсъдимия.
Гореизложените установени обстоятелства водят до следните
правни изводи:
След преценка на всички
доказателства по делото съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК – поотделно и в
тяхната съвкупност съдът счита, че подсъдимият Ю. Г.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление наказуемо по чл. 343 ал.1 б.”В” от НК, тъй като на 21.03.2014 г. в гр. Варна при управление на
МПС - товарен автомобил „*******" с рег. № * **
** **, теглещ цистерна с д. к. № * ** **, нарушил правилата за движение - чл.
16 ал. 1 т.3 от Закона за движение по пътищата „ На пътно платно с двупосочно
движение на водача на ППС е забранено : Когато платното за движение има две и
повече пътни ленти да навлиза и да се
движи в лентите за насрещно движение”,
чл. 63 ал.2 т.2 от ППЗДвП: „ Двойна
непрекъсната линия М2 на пътните превозни средства е забранено да я застъпват и
пресичат”, чл. 20, ал.2, пр.2 от : „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”, и по
непредпазливост причинил смъртта на В. П. Д. с ЕГН: **********.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано физическо лице.
Изпълнителното деяние е
изразено в действие – подсъдимият е управлявал МПС и е нарушил правила за
движение установени в ЗДвП и ППЗДвП
– предприемайки маневра за завой наляво и за навлизане в крайпътна
бензиностанция е навлязъл в платно
предназначено за движение на насрещно движещи се ППС с което е нарушил чл.16
ал.1 т.3 от ЗДвП. При извършване на същата маневра е
пресякъл намиращата се на пътното платно в района на местопроизшествието пътна
маркировка - двойна непрекъсната линия М2 с което нарушил чл.63 ал.2 т.2 от ППЗДвП. Нарушил е и разпоредбата на чл.20 ал.2 пр.2 от тъй като не е намалил скоростта и не е спрял в момента
когато е възникнала опасност за движението. Тази опасност е възникнала при
навлизане на ППС управлявано от подсъдимия в платното за насрещно движение, но
той не е възприел движещия се срещуположно мотоциклетист въпреки, че е имал
възможност да стори това. Цитираните по-горе нарушения са в пряка причинно –
следствена връзка с настъпилото ПТП и с настъпилия съставомерен
резултат.
Наред с това следва да се
отчете, че за настъпването на този резултат с поведението си е допринесъл и
пострадалия мотоциклетист. Същият се е движил с неразрешена за движение в
населено место скорост – над 80 км/ч. В тази насока
не могат да бъдат споделени възраженията на повереника на частните обвинители обективирани в пледоарията му по същество, че независимо от
скоростта пътно - транспортното произшествие е било непредотвратимо. Съобразно
обективните данни по делото, че при навлизане на товарния автомобил в платното
за насрещно движение мотоциклетиста се е намирал на разстояние от около 70-80
м. и заключението на двете Авто технически експертизи
се установява, че пострадалия е възприел
опасността за него на значително разстояние и ако бе управлявал мотоциклета си
със разрешената за движение в населено место скорост от 50 км./ч би имал
възможност да спре след 30,34 м. и удар между двете ППС не би настъпил. Именно
извършеното от пострадалия нарушение на чл.21 ал.1 б.”А” от
е в пряка причинно – следствена връзка със смъртта на пострадалия и е едно от
основанията за настъпване на пътния инцидент.
Съдебния състав не споделя
възраженията направени и в досъдебното производство и
в пледоарията на защитата в хода на съдебните прения, че пострадалия е бил
неправоспособен водач за пътно – превозно средство за категория “А” каквото е
управлявания от него мотоциклет. Същия е придобил правоспособност за
управляване на ППС от категория “А” на 15.05.2012г. – преди изменението в
чл.151 ал.1 т.4 от – ДВ бр.54/2010г. в сила от
19.01.2013г. предвиждащо минимална възраст на водача от 24 години и е имал
право да управлява мотоциклет в мощност над 15 киловата.
От субективна страна деянието е извършено при форма
на вината непредпазливост – деецът не е предвиждал настъпването на обществено
опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Накърнени са обществените отношения свързани с реда на функциониране на
транспорта в страната.
Причина за извършване на деянието е нарушаването на
императивни разпоредби в ЗДвП и ППЗДвП.
За да определи вида и размера на
наказание удовлетворяващо целите на чл.36 от НК съдът съобрази конкретните
особености на престъпното посегателство и неговия извършител, както и
мотивиралите осъществяването му подбуди.
Степента на обществена опасност на
деянието настоящият състав намира за
сравнително висока, с оглед на настъпилия тежък вредоносен резултат –
причинена е смъртта на млад човек в началото на жизнения му път.
Степента
на обществена опасност на дееца е ниска.
Същия е неосъждан, през дългогодишната си работа
като професионален шофьор не е допускал
други ПТП. Извършването на настоящите нарушения на закона регламентиращ
поведението на участниците в движението и на правилника за неговото приложение
съдебния състав счита за инцидентна проява.
Вида на наказанието което настоящият
състав следва да наложи е “Лишаване от свобода”.
За да определи размера на наказанието
съставът отчете :
Като смекчаващи такива съдът прецени :
- доброто процесуално поведение на подсъдимия в хода
на наказателния процес и изразеното
съжаление за стореното
- липса на
предходна съдимост
-
обстоятелството, че до момента на ПТП е бил примерен водач на ПТП
- съпричиняване на съставомерния
престъпен резултат от пострадалия
Отегчаващи отговорността обстоятелства
не бяха отчетени.
С оглед на гореизложеното настоящият
състав намира, че наказанието следва да се определи при отчетлив превес на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и отчитайки, че и минимално
предвиденото в закона наказание от “Лишаване от свобода” за срок от 2 години се
явява несъразмерно тежко и неадекватно на обществената опасност на деянието и
дееца, определи наказанието при условията на чл.58А ал.4 вр.
чл.55 ал.1 т.1 от НК, като го отмери в размер на една година и шест месеца.
Като взе предвид, че за поправянето на
дееца не е необходима изолацията му от обществото, съдът на осн.
чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението на наказанието като определи изпитателен
срок от 3 /три/ години.
На осн. чл.343Г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК съдът лиши подсъдимия от право да
управлява МПС за срок от 1 година и шест месеца. За да прояви подобна
снизходителност съдебния състав отчете факта, че подсъдимия е професионален
шофьор, препитава се от тази си дейност и сам се грижи за непълнолетното си
дете
Съдът намира, че така определения размер на наказанието
ще спомогне подсъдимият да се поправи и превъзпита към спазване на законите, ще
се въздейства предупредително върху него и ще въздейства възпитателно и
предупредително спрямо останалите членове на обществото, като по този начин ще
бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл.36 ал.1 от НК.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът възложи
съдебните и деловодни разноски в тежест на подсъдимия.
По гореизложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :