Определение по дело №3550/2017 на Административен съд - Пловдив

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

Номер   1229               Година    2018, 18.06.         Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен Съд – Пловдив, Първо отделение, ІІІ състав

 

на   29  Май  Година 2018

 

в  открито заседание в следния състав :

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

 

СЕКРЕТАР: МИГЛЕНА НАЙДЕНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ КОМСАЛОВА адм. дело номер 3550 по описа за  2017 година

 

Образувано е по жалба на Д.С.М.,***, против „Писмо-виза“ за изготвяне на инвестиционен проект за строителство на мансарден етаж на жилищна сграда в УПИ ** /ПИ *****по КК и КР на г*А., изх. № 94-В-273 от 20.06.2017г. на Главния Архитект на Община А..

Твърденията са за незаконосъобразност.

Излагат се съображения в жалбата. Претендират се разноски, представя се списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът – Главният архитект на Община А. не взема становище.

Заинтересованата страна – В.Я. чрез процесуалния си представител адв. С., настоява да се приеме, че съдебният контрол е недопустим. Алтернативно се излагат доводи за законосъобразност на акта, ако се приеме че е на лице индивидуа­лен административен акт, който да подлежи на съдебен контрол. Претендира разноски, представя списък по чл.80 от ГПК.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните по делото, след преценка на материалите по административната преписка и събраните по делото доказателства, намери за установено след­ното:

Оспорено е писмо изх. № 94-В-273 от 20.06.2017г. на Главния Архитект на Об­щина А., с което по повод Заявление вх. № 94-В-273 от 09.06.2017г. на осно­вание чл.140 във в* с чл.50 т.1 б.“б“ от ЗУТ е разрешено изготвянето на инвестиционен проект за преустройство на таванско помещение в жилище с надзид от 1,50 м. в УПИ II-170 /ПИ с идентификатор *****по КК и КР на г*А.. Към същото не е приложена графична част, което е безспорно по делото че липсва такава, както и е вид­но от приетото по делото заключение по допусната СТЕ.

Трайна е съдебната практика, че характеристиката и предназначението на писмото/скицата-виза за проектиране по чл.140 ал.3 от ЗУТ я определят като индиви­дуален админи­страти­вен акт по чл.21 ал.1 от АПК във в* с чл.214 ал.1 от ЗУТ.

Като такава тя подлежи на съдебно оспорване по реда на чл.215 ал.1 от ЗУТ.

В случая с оспореното писмо, издадено на посочените по-горе правни основания, е допуснато именно временно строителство в хипотезата на чл.50 ал.1 т.“б“ от ЗУТ, за което по силата на закона се изисква издаването скица-виза проектиране, поради което и аргументите на заинтересованата страна за противното не се споделят от състава на съда.

Безспорно е по делото, че оспореният индивидуален административен акт е и съобщен на оспорващия – така собственоръчно поставен от същия подпис върху Съоб­щение изх. № 94-В-273 от 28.11.2017г. с поставена дата 28.11.2017г., поради което и жалбата подадена на 11.12.2017г. е в срок.

Конкретно в случая обаче във връзка с допустимостта на съдебния контрол съдът изследва обстоятелството дали жалбоподателят е ак­тивно процесуално легити­миран да оспори процесния индивидуален административен акт или не, в качеството си на носител на вещни права по отношение на имот, съседен на имота, за който е изда­дена процесната скица-виза за проектиране.

Касае се до абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи и служебно, като при липсата й оспорването е недопустимо – чл.159 т.4 от АПК.

По принцип активна легитимация за обжалване притежават онези лица, които са засегнати от разпоредителната част на оспорения административен акт. Това се касае както до случаите в които актът се оспорва като незаконосъобразен, така и в случаите в които се претентира нищожността на същия.

Задължително условие за допустимост на оспорването е актът да засяга лицето, което го обжалва, като елементът "засягане" е предпоставка за възникване на процесу­алния правен интерес от търсената съдебна защита. По смисъла на чл.120 ал.2 от Кон­ституцията на Република България "засегнати" са онези лица, които са носители на ма­териалноправни последици от волеизявлението на органа, респ. в чиято правна сфера се отразява неблагоприятно порочния административен акт. Процесуалноправ­ният ин­терес от съдебното обжалване следва да е насочен към премахване на неблагоприят­ни правни последици, респ. към предотвратяването им или към постигането на благоп­риятни правни резултати. Във всеки отделен случай релевантно за установяване на процесуалноправния интерес е наличието в правната сфера на жалбоподателя на су­бективното право или защитения от правото интерес, засегнат с акта. Административ­ният акт следва да засяга правната сфера на жалбоподателя, а не други чужди пра­ва. Интересът следва да е личен и пряк.

В случаите на одобряване на скица-виза за проектиране нормата на чл.131 от ЗУТ оп­ределя кръга на засегнатите лица.

Съгласно разпоредбата на чл.131 от ЗУТ заинтересовани лица в производ­ството по одобряване на подробните устройствени планове /ПУП/ и на техните из­менения, са собствениците и носителите на ограничени вещни права според дан­ните от имотния регистър, а до неговото въвеждане-данните от кадастралния регистър, както и лицата, на които е предоставена концесия, когато недвижимите имоти са непосредствено за­сегнати от предвижданията на плана.

Отговорът на въпроса кои са непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП /в случая на скица по чл.140 ал.3 от ЗУТ/ недвижими имо­ти е даден с изричната разпоредбата на чл.131 ал.2 от ЗУТ, което изброяване съгласно константната съдебна практика е изчерпателно. Именно в аспекта на всяка една от хипотезите на посочения чл.131 ал.2 от ЗУТ следва да бъде преценен и правния интерес от оспорването за жал­боподателя.

Тази преценка относно твърденията за незаконсъобразността на акта, следва да бъде сторена всякога към датата на издаване на самият индивидуален администрати­вен акт, а не към последваща такава, вкл. в случаите на оспорване на същия като нищожен преценката е към момента на подаване на жалбата в съда.

В конкретната хипотеза не се спори, по делото, че жалбоподателят не е собст­веник или носител на вещни права върху имота, засегнат от издадената виза. Имотът, в който същият се легитимира като носител на вещни права, е съседен – в този смисъл правният интерес не може да произтече от нор­мата на чл.131 ал.2 т.1 от ЗУТ.

На следващо място от събраните по делото доказателства съдът противно на за­стъпеното в жалбата в случая не може да се обоснове правен интерес и от разпо­редбата на чл. 131 ал.2 т.2 от ЗУТ, поради следните аргументи.

На практика както от съдържанието на оспорената скица-виза за проектиране, така от приетото по делото заключение на вещото лице по допусната СТЕ, така и от приложените писмени доказателства, се установява че не с писмото-виза за проекти­ране се предвижда свързаното застрояване между имота в който оспорващия се леги­тимира като носител на вещни права и този на заинтересованата страна, нито се пред­вижда такова различно от предвиденото с действащия за процесната територия ПУП, който в частта му за застрояването е този одобрен със Заповед № А-312 от 08.06. 1992г. на Кмета на Община А. /л.50, 52 и 108/.

Тази заповед – текстова и графична част са налични като заверен препис по де­лото и оспореното писмо – виза за проектиране не установява нещо различно от същи­те.

Така действащия ПУП – ПЗ относно двата имота, одобрен със Заповед № А-312-08.06.1992г. на Кмета на Община А., установява свързаното застрояване, т.е. това е сторено с предходен влязъл в сила подробен устройствен план, а не с оспорения в това производство административен акт.

От същите тези писмени доказателства се установява, че с процесното писмо -ви­за за проектиране не е променян нито начина на застрояване /свързано в конкретния случай/, нито характера на застрояването /ниско/, нито устройствените показатели за процесната територия, установено с този предходен влязъл в сила подробен устройст­вен план. В този смисъл относно начина и характера на застрояването е на лице и изричен експертен извод в приетото заключение на вещото лице  -  Раздел В, т.1, като се държи сметка че установената от експерта височина на сградата е 7,45 м., поради което и промяната на подпокривното пространство в жилище, посредством надзид от 1,50 м, не би преминало височината от 10,00 м. /чл.23 ал.1 т.1 от ЗУТ/.

Или в обобщение се налага категоричният извод на съда, че свързаното застроя­ване между имота на оспорващия и този на заинтересованата страна е установено с предходен влязъл в сила ПУП, като с процесното писмо – виза за проектиране не се ус­тановява ново и различно от предвиденото вече свързано застрояване, нито е на лице промяна в характера на застрояването, нито е на лице промяна в уст­ройствените пока­зателите, всички те установени с предходния влязъл в сила ПУП – така изрично е по­сочено в самото писмо, че следва да бъдат съобразени при изготвянето на инвестици­онния проект вкл. и изискванията на Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и норми за устройство на отделните видове територии и устройствени зони“.

Или в обобщение съдът приема, че оспорващия не е заинтересовано лице и по смисъла на чл.131 ал.2 т.2 от ЗУТ, както неправилно се поддържа от същия.

В този смисъл съгласно съдебната практика под „промяна в застрояването“ се разбира промяна в начина, характера на застроява­не, респ. в устройствените показате­ли за процесната територия, а не случаи като про­цесния, с който на практика тези същ­ностни елементи на действащия влязъл в сила ПУП не са променяни.

В този смисъл е Решение № 4942 от 15.04.2010г., постановено по адм.дело № 15332/2009г. на ВАС, II о.

Както е посочено и във влязлото в сила Определение, постановено по адм.дело № 2539/2016г. по описа на Административен съд – Пловдив, „по въпроса, че правният интерес се обосновава с факта на засягане на правната сфера на конкретния субект от конкретния индивидуален административен акт, а не предходен такъв, е формирана трайна съдебна практика по приложението на чл.131 ал.2 от ЗУТ в различните му хипотези – така освен цитираното по-горе определение, в този смисъл са и Определе­ние № 2625 от 25.02.2013г., по адм.дело № 1784/2013г. по описа на ВАС /където из­рично е прието, за да се потвърди изводът на първоинстанционния съд за недопусти­мостта на съдебния контрол, че „Назначената по делото тройна съдебно-техническа ек­спертиза установява намалени разстояния между строежите в процесния УПИ I-620 и съседния такъв, собственост на жалбоподателката, но правното основания за тяхното наличие не е новопредвидено с визата за проектиране.“, Определение № 1728 от 19.02.2007 г. на ВАС по адм. д. № 1221/2007 г., II о. /в което за да се потвърди изводът за недопустимостта на съдебния контрол изрично също така и прието, че „не се пред­вижда свързано застрояване, а предвиденото такова е по предходен план“/ и д*“.

На следващо място не се установява да се допускат намаления отстояния, т.е. не е на лице хипотезата на чл.131 ал.2 т.3 от ЗУТ, още повече че се касае за застроя­ване на калкан, т.е. свързано такова със съществуващата в имота на оспорващия жи­лищна сграда, отделно от това видно от приложения снимков материал на практика сгра­дата в имота на оспорващия, разрешена и изградена при същият действащ план за застрояване видимо надвишава височината на сградата в имота на заинтересованата страна.

С обжалваната виза не се променя предназначението на УПИ **, който е предмет на самата виза, т.е. правен интерес не може да се черпи и от правната норма на чл.131 ал.2 т.4 от ЗУТ.

УПИ ** не попада в сервитут, в защитена територия за опазване на кул­турното наследство или в забрана, охранителна или защитна зона, вкл. такава за обек­ти, свързани с отбраната и сигурността на страната, за които с нормативен акт и/или специфични правила и нормативи са въведени ограничения в режима на застрояване и ползване на поземления имот, а и дори да бе обратното това само по себе си не може да обоснове правен интерес от оспорването за конкретния жалбоподател, т.е. неприло­жима е и хипотезата на чл.131 ал.2 т.5 от ЗУТ /така доказателство на л.97-98/.

Или в обобщение за оспорващия, като лице което не попада в кръга измежду лимитативно изброените такива с нормата на чл.131 ал.2 от ЗУТ, не е на лице правен интерес от оспорването на процесния индивидуален администра­тивен акт.

Всички въпроси повдигнати с жалбата, касаят спорът по същество, поради което и не се коментират от състава на съда.

Или в обобщение безспорно е, че М. би бил активно легитимирано да об­жалва писмото – виза за проектиране, единствено и само ако същото /а не предходен администрати­вен акт и/или друг такъв/ засяга недвижимия имот, по отношение на който е носител на вещни права, каквото в случая не е на лице.

При горната констатация съдът достига до правилния извод, че жалбата до съ­да е процесуално недопустима, като подадена от лице, за което липсва правен интерес от оспорването, поради което и на основание чл.159 т.4 от АПК следва да бъде оставане без разглеждане, а производството по делото - прекратено.

За тази цел се следва отмяна на определението с която е даден ход на делото по същество.

От ответника не е поискано присъждане на съдебни разноски, поради което и съ­дът не дължи произнасяне по този въпрос.

При този изход на спора, на основание чл.143 ал.3 от АПК и своевременно сто­рена претенция за присъждане на разноски, на заинтересованата страна /за която ад­министративният акт е благоприятен/ се следват такива в размер на 500 лева /съгласно списък по чл.80 от ГПК и доказателства за изплатено възнаграждение за ад­вокат съгласно Договор за правна защита и съдействие от 12.02.2017г., л.79-гръб/, които оспорва­щият следва да бъде осъден да заплати.

Водим от горното, съдът:

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И

 

ОТМЕНЯ протоколно определение от 29.05.2018г. с което е даден ход на делото по съществото на спора.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.С.М.,***, против „Писмо-виза“ за изготвяне на инвестиционен проект за строителство на мансарден етаж на жилищна сграда в УПИ ** /ПИ *****по КК и КР на г*А., изх. № 94-В-273 от 20.06.2017г. на Главния Архитект на Община Асеновград, като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА и

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 3550/2017г. по описа на Ад­ми­нистративен Съд – Пловдив, Първо отделение, ІІІ състав.

ОСЪЖДА Д.С.М.,*** да заплати на В.Д.Я.,***, сумата от 500 /петстотин/ лева, разноски по делото.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 7 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : /П/