№ 36
гр. Велико Търново, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно гражданско
дело № 20214000500419 по описа за 2021 година
намери за установено следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260111/14.07.2021 г. по гр.д. № 823/2020 г. Плевенският окръжен съд е
осъдил на основание чл. 55, ал. 1 изр.3 ЗЗД М. И. Д. от град Долна Митрополия да върне на
Р. Г. А. от град София сумата от 20 000 евро с левова равностойност 39116.60 лв.
представляваща платена част от продажна цена, поради развалянето на предварителния
договор от 14. 01. 2016 г. за покупко-продажба на недвижим имот – самостоятелен обект
сграда с идентификатор 68134.4083.550.1.6 с адрес на имота: град София, район Младост ж.
к „Младост“ - *******, който самостоятелен обект се намира на етаж № 3 в сграда с
идентификатор 68134.4083.550.1; с предназначение : жилищна сграда със смесено
предназначение; сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4083.550.1
с предназначение на самостоятелния обект: ателие за творческа дейност; брой нива на
обекта: 1, площ от 63.30 кв.м., дължима на отпаднало основание, ведно със законна лихва
върху сумата, считано то датата на завеждане на исковата молба – 22.10.2020 г. – до
окончателното изплащане на сумата. С решението М.Д. е осъдена да заплати на Р.А.
разноски по делото в размер на 3497.92 лв.
Въззивна жалба срещу горното решение е подадена от ответницата по делото М. И.
Д. с оплаквания, че решението е неправилно, постановено в противоречие с материалния
закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателката
1
счита, че в случая не е доказана нито една от предпоставките за уважаване на иска по чл.55
ал.1 изр.3 от ЗЗД. Ищецът не представя писмени доказателства, установяващи заплащането
на сумата от 20 000 евро на ответницата, както и че тези средства произтичали от неговия
патримониум. В жалбата се оспорва извода на съда, че сумата от 20 000 евро е изплатена от
ищеца на ответницата, като се твърди, че наличието на вносната бележка у ищеца по
никакъв начин не доказва, че именно той е платил по банков път тази сума по банкова
сметка на ответницата. Изложен е довод, че събраните по делото доказателства опровергават
записаното в предварителния договор относно плащането на 20 000 евро от ищеца на
ответницата. Освен това събрани са писмени и гласни доказателства, че в началото на 2016г.
ищецът не е разполагал с пари-нямал трудови договори, не се осигурявал. Искането е да се
отмени решението и вместо него да се постанови решение, с което да се отхвърли
предявения иск.
В писмения си отговор по въззивната жалба Р. Г. А. изразява становище, че жалбата е
неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение.
Великотърновският апелативен съд като взе предвид оплакванията в жалбите,
становищата на страните и доказател ствата по делото, приема за установено следното:
Производството по г.д. № 823/2020г. по описа на Окръжен съд-Плевен е образувано
по предявен от Р. Г. А. против М. И. Д. иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД за
връщане на сумата от 20 000 евро.
Ответницата в писмения отговор на исковата молба оспорва иска. Оспорва
обстоятелството, че още преди подписването на договора ищецат е платил 20 п000 евро
задатък. Оспорва съдържанието на т.2 от предварителния договор, че сумата от 20000 евро
ей е изплатена. Твърди, че в началото на 2016г. е потърсена от ищеца, който настоявал тя да
му плати същата сума, която е заплатила на бившата му съпруга М. Д. за апартамента в
гр.София, тъй като имал принос в придобиването му и бил ощетен. Ответницата твърди, че
във връзка със закупуване на апартамент за дъщеря й в гр.Варна са събрани общи семейни
спестявания общо в размер на 42 000 евро и че част от тази сума в размер на 20000 евро на
13.01.2016г. ответницата е внесла по своя сметка в „Райфайзенбанк“ с цел да ги преведе на
продавачката С. В.. Възразява, че предварителния договор е нищожен поради липса на
съгласие и привиден-и двете страни не са имали намерение да сключват окончателен
договор.
От фактическа страна се установява следното:
На 14.01.2016 г между страните по делото е сключен предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот. Подписите на страните по този договор са
нотариално заверени на 14.01.2016г.
Съгласно т.1 от предварителния договор продавачът М. И. Д. се задължава да
прехвърли на купувача Р. Г. А. собствеността върху недвижим имот в град София, - ателие
№ 6 с идентификатор 68134.4083.550.1.6. със застроена от 63.30 кв. м. находящ с в град
София, град София район Младост ж. к Младост № А блок 537, ет. 3.
2
Съгласно т.2 от предварителния договор, описаният в точка първа недвижим имот, се
продава за сумата от 21 000 евро, която сума купувачът ще изплати на продавачите по
следния начин: 1. Сумата от 20 000 евро капаро са изплатени от купувача на продавачите на
13.01.2016 г. по банков път по банкова сметка на продавача М. И. Д. с IBAN BG37RZBB
9155100*******; 2. Остатъкът от продажната цена в размер на 1 000 евро ще бъде заплатена
от купувача на продавачите изцяло и по банков път в деня на подписване на окончателния
договор, във формата на нотариален акт. Съгласно уговореното в точка три от
предварителния договор продавачът М. И. Д. се задължава да прехвърли собствеността на
купувача върху недвижимия имот в срок до 14.01.2017 г., като се ангажира и съпругът й П.
Ц. Д. да се яви за прехвърляне на собствеността на недвижимия имот лично или чрез
упълномощен представител.
Недвижимия имот, предмет на предварителния договор, М.Д. е придобила чрез
покупка от М. П. Д. по нотариален акт № 88 том 2 рег.№ 32019 от 21.12.2013г. на нотариус
А. Ч.. Недвижимия имот ответницата е придобила по време на брака си с П. Ц. Д..
Последният е починал на 1.08.2016г.
По делото ищецът представя вносна бележка за внасяне на сумата от 20 000 евро на
13.01.2016 г. по сметка на М. И. Д. в „Райфайзенбанк България“ ЕАД. Вносител по тази
вносна бележка е М. И. Д., като основанието за внасяне на сумата е „захранване“.
На 29.07.2020 г. ищецът по делото Р.А. е изпратил до М. И. Д. нотариална покана, с
която я кани на 9.09.2020 г. в 10.00 часа да се яви в кантората на Нотариус И. Н. и да
осигури прехвърлянето в негова полза на 100 % върху собствеността на ателие № 6 с
окончателен договор по предвидения в закона ред, а в случай че не се яви и не се сключи
нотариален акт за покупко-продажба, за него ще е налице пълно неизпълнение на
задълженията и в този случай нотариалната покана да се счита за уведомление за разваляне
на предварителния договор от 14.01.2016г. на основание чл.87 от ЗЗД поради съществено
неизпълнение на задълженията й. Нотариалната покана е връчена на М.Д. на 9.09.2020г.
От заключението на икономическата експертиза се установява, че банковата сметка
BG37RZBB 9155100******* е открита на 13.01.2016 г. с титуляр М. И. Д. в „Райфайзенбанк
България“ ЕАД. На 13.01.2016 г по тази банкова сметка е постъпила сума в размер на 19943
евро с основание захранване на касата на „Райфайзенбанк България“ ЕАД /касово внасяне с
вносна бележка/. Реално вносната бележка е за 20 000 евро, но от тази сума е удържана
комисионна в размер на 57 евро съгласно тарифата на банката. Вносител на сумата е М. И.
Д.. На 19.01.2016 г. М.Д. е извършила превод по банкова сметка на името на С. В. В. в
размер на 20 000 евро.
При тези данни от фактическа страна въззивният съд прави следните правни изводи:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Установено е по делото, че страните са сключили предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот в гр.София, представляващ ателие № 6, подробно описан в
договора. Не се спори от страните, че не е сключен окончателен договор за покупко-
3
продажба на недвижимия имот, предмет на предварителния договор. Ищецът е отправил
нотариална покана до ответницата за сключване на окончателен договор, но до сключване
на такъв не се е стигнало. Нотариалната покана съдържа уведомление от Р.А. за разваляне
на предварителния договор от 14.01.2016г. на основание чл.87 от ЗЗД поради съществено
неизпълнение на задълженията от страна на М.Д.. Предварителния договор за покупко-
продажба на недвижим имот, сключен между страните е развален.
Развалянето на предварителния договор не се оспорва от ответницата.
Спорен по делото е въпросът получила ли е ответницата сумата от 20 000 евро по
предварителния договор.
Предварителния договор от 14.01.2016г. е подписан от страните по делото.
Подписите на страните върху този договор са нотариално заверени.
Възражението на ответницата, че предварителния договор е нищожен, поради липса
на съгласие е неоснователно и недоказано. Ответницата е подписала договора, като по този
начин е изразила съгласието си за сключването му.
Възражението за привидност на предварителния договор също е неоснователно и
недоказано. По делото не е установено предварителния договор, сключен между страните
по делото на 14.01.2016г., да е привиден. Ответницата не представя писмени доказателства,
изходящи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган,
които да правят вероятно твърдението й, че съгласието по предварителния договор е
привидно. Поради липсата на такива писмени доказателства, съгласно разпоредбата на
чл.165 ал.2 от ГПК, свидетелските показания за установяване привидност на предварителния
договор, сключен между страните, са недопустими. С оглед на тази забрана, съдът не
обсъжда показанията на разпитаните по делото свидетели.
С оглед направеното изявление в т.2 от предварителния договор, че сумата от 20 000
евро е изплатена от купувача на продавачите на 13.01.2016г./т.е. в дена предхождащ,
сключването на договора/ по банков път, по банкова сметка на продавача М. И. Д. IBAN
BG37RZBB 9155100*******, въззивният съд приема, че продавачката по предварителния
договор е получила от купувача по същия сумата от 20 000 евро. Обстоятелството, че по
вносната бележка за внасянето на сумата от 20000 евро по банкова сметка на каса в
„Райфайзенбанк България“ АД, като вносител е посочена М.Д., не опровергава
направеното изявление в предварителния договор, че сумата от 20 000 евро е изплатена от
купувача на продавачката, тъй като в предварителния договор страните в т.2 изрично са
заявили, че сумата от 20 000 евро капаро са изплатени на продавачите на 13.01.2016г., т.е. че
плащането е извършено в деня предхождащ сключването на договора. Това изявление на
страните кореспондира с обстоятелството, че ищецът притежава и представя по делото
вносната бележка за внасяне на сумата от 20 000 евро по банковата сметка на ответницата на
13.01.2016г. Освен връзката с предварителния договор и изплащането на сумата от 20 000
евро от ищеца на ответницата, по делото не е установена друга причина, поради която
вносната бележка за вноска на 20 000 евро по сметката на ответницата, да се намира у
4
ищеца.
Освен това граматическото и логическото тълкуване на посоченото в т.2 от
предварителния договор изявление, както и обстоятелството, че вносната бележка от
13.01.2016 г. се намира у ищеца, водят до извода, че с подписването на предварителния
договор страните са потвърдили, че частта от продажната цена за имота от 20 000 евро, е
била вече заплатена.
В частта за направените в предварителния договор изявления на страните, същият
представлява частен свидетелстващ документ по смисъла на процесуалния закон и съгласно
чл.180 от ГПК съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са
направени от подписалите ги лица. Освен това частният документ се ползва с материална
доказателствена сила, ако удостоверява неизгодни за издателя му факти.
В случая в частта, с която страните са заявили, че сумата от 20 000 евро капаро е
изплатена от купувача на продавачите на 13.01.2016 г по банков път по банкова сметка на
продавача М. И. Д., предварителния договор е частен свидетелстващ документ за знание и
материализира удостоверителното изявление на страните за даден факт-плащането на
сумата от 20 000 евро капаро. В самия предварителен договор страните са заявили, че част
от цената по този договор е платена, а именно сумата от 20 000 евро. В случая
удостоверителното изявление на М.Д., съдържащо се в т.2 от предварителния договор има
доказателствено значение за това, че сумата в размер на 20 000 евро е получена от нея.
Твърдението на ответницата М.Д., че този факт не се е осъществил, че сумата от 20 000 евро
не е била платена, представлява оспорване на съдържанието на документа. Съгласно чл. 164
ал. 1 т. 6 от ГПК свидетелски показания не се допускат за опровергаване на изходящ от
страната частен документ. В случая ответницата цели опровергаване съдържанието на
предварителния договор, поради което свидетелските показания, които тя ангажира за това
опровергаване, са недопустими. Ето защо съдът не съобразява показанията на свидетелите,
разпитани по делото.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателката, че първостепенният съд е приел
сумата от 20 000 евро за получена от ответницата само на базата на наличието на вносната
бележка у ищеца. Изводът за извършено плащане на сумата от 20000 евро по
предварителния договор първостепенният съд е основал преди всичко на изявлението на
ответницата в предварителния договор относно този факт.
Твърдението в жалбата, че във вносната бележка е посочено, че паричните средства
предмет на банковата операция са нейни спестявания, е несъстоятелно, тъй като във
вносната бележка от 13.01.2016г., представено от ищеца по делото, не се съдържа
отбелязване за това, че паричните средства са спестявания на ответницата. Във вносната
бележка, приложена по делото, е посочено само основанието за банковата операция–
„захранване на сметка“.
Ирелевантно за спора е обстоятелството дали заплатената от ищеца на ответницата
сума от 20 000 евро произтича от патримониума на ищеца. Без значение за решаване на
5
спора е и обстоятелството дали ищецът е разполагал със сумата от 20 000 евро към
13.01.2016г. Поради неотносимостта на тези обстоятелства за спора съдът не обсъжда
събраните по делото доказателства за доходите на ищеца, а именно удостоверения от НАП,
Справката от Агенцията по вписванията за придобиване на имоти, както и справката от
Търговския регистър.
Без значение за решаване на спора е и обстоятелството по какъв начин ответницата се
е разпоредила със средствата от нейната банкова сметка, като например извършения от нея
превод на 19.01.2016г. по банкова сметка на С. В.. Без значение по делото е обстоятелството
относно закупуването на недвижим имот в гр.Варна от ответницата.
Според разпоредбата на чл.55 ал.1 предложение трето от ЗЗД, който е получил нещо с
оглед на отпаднало основание, е длъжен да го върне.
В случая основанието за извършеното плащане на сумата от 20000 евро е отпаднало,
поради което и на основание чл.55 ал.1 предложение трето от ЗЗД, ответницата следва да
върне на ищеца сумата от 20 000 евро.
Изводите на Окръжен съд-Плевен в обжалваното решение съвпадат с тези на
настоящата инстанция, поради което обжалваното решение следва да се потвърди.
При този изход на делото жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на
ответника по въззивната жалба разноските, направени от него за тази съдебна инстанция за
адвокатско възнаграждение. Договореното и заплатено адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция, видно от договора за правна защита и съдействие, е в размер на 2000
лв. Основателно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съобразно Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения адвокатското
възнаграждение, съобразно материалния интерес по жалбата, е в размер на 1703.50 лв. Ето
защо на основание чл. ал.5 от ГПК следва да се намали претендираното адвокатско
възнаграждение като се присъди само сумата от 1703.50 лв.
Водим от горното, Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260111 от 14.07.2021г. на Окръжен съд-Плевен,
постановено по гр.д. № 823/2020 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА М. И. Д. ЕГН ********** гр.Долна Митрополия, ******** да заплати на Р.
Г. А. от гр.София, ж.к. „Младост-1“, ********, с ЕГН ********** сумата от 1703.50 лв. за
направените по делото разноски за въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7