Р
Е Ш Е Н И Е
№ ________
Варна, ______________
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен
съд, VІІІ-ми състав, в публичното заседание
на десети ноември две хиляди и двадесета година
в състав:
|
Административен съдия: |
ИСКРЕНА
ДИМИТРОВА |
|
||
|
при секретаря |
Калинка Ковачева |
и с участието |
||
|
на прокурора |
Александър Атанасов |
изслуша докладваното |
||
|
от съдията |
Искрена Димитрова |
|
||
|
адм. дело № 2247/2020г. |
||||
Производството е по реда на чл.203, ал.1 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.1, ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по иск с правно основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ предявен от Ц.И.Т., ЕГН: **********,***, чрез адв.Й.А., против
Областна дирекция на МВР-Варна, за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди в окончателен размер на 124,00лв., причинени от изменено
наказателно постановление № 17-0819-001787/12.05.2017г. на н-к група към
ОДМВР-Варна, сектор „ПП“-Варна, представляващи разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение по НАХД № 4642/2019г. на Районен съд-Варна, ведно със законната
лихва от датата на влизане в сила на изменителния акт 03.10.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че с Решение №
2198/02.12.2019г. по НАХД № 4642/2019г. на ВРС, ХХVII-ми състав, влязло в сила на
02.03.2020г., е изменено НП № 17-0819-001787/12.05.2017г. на н-к група към
ОДМВР-Варна като е намален размера на глобата от 1000лв. на 600лв. Твърди, че
наличието на изменено по съответния ред наказателно постановление, осъществява
условието за допустимост на исковата претенция за вреди от незаконосъобразно
наказателно постановление. За обжалване на същото е направила разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 360лв., което видно от представения
договор за правна защита и съдействие е изплатено в брой на 08.11.2019г.
Твърди, че е налице имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с частично
отмененото наказателно постановление и е непосредствена последица от него,
съгласно ТР № 1 от 15.03.2017г. на I и II колегии на ВАС по тълк.дело № 2/2016г. Твърди, че в случая
размерът на дължимото обезщетение следва да се определи съобразно отменената
част от наказателното постановление, а именно 400лв. (уважена част) х 360лв.
(разноски) / 1000лв. (претенция – НП) или 144лв., от които 20лв. присъдени с
Решение № 1358/24.09.2020г. по адм.д. № 1436/2020г. на Адм.съд-Варна, XXIV-ти състав.
В съдебно заседание ищцата се представлява от адв.К. К., която поддържа исковата молба и моли да бъде уважена, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на изменителния акт, до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответната страна – Областна дирекция на МВР-Варна, чрез гл.юрк. Г. Г., оспорва предявения иск и моли същият да се остави без уважение. Счита, че не са налице предпоставките за завеждането му, т.к. в самото решение [на ВРС] е посочено, че актът е законосъобразен и само е намален размера на наложената глоба. Оспорва иска и по размер, т.к. не е изчислен съразмерно. С оглед фактическата и правна сложност на спора, и предвид уважения частичен иск, моли претендираните разноски за адвокатско възнаграждение да се редуцират до предвидения минимум.
Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава
заключение за неоснователност на иска и моли да бъде отхвърлен. Освен по
изложените от ответната страна възражения, счита, че в случая ищцата е имала
възможност да претендира разноски във въззивното производство, т.к. решението
на ВРС е постановено на 02.12.2019г., към който момент е било влязло в сила
изменението в ЗАНН относно присъждането на разноски.
След преценка на
събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна,
следното:
С Наказателно
постановление № 17-0819-001787/12.05.2017г. на началник група към ОДМВР-Варна,
сектор „ПП“-Варна, за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.177,
ал.4, пр.1, вр.чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП, на Ц.И.Т. била наложена глоба в
размер на 1000лв.
Наказателното
постановление било обжалвано пред Районен съд - Варна като в тази връзка е
образувано НАХД № 4642/2019г. С Решение № 2198/02.12.2019г. ВРС, ХХVІІ-ми състав, е приел, че НП №
№ 17-0819-001787/12.05.2017г. е издадено в съответствие с материалния закон, не
страда и от пороци, които го правят процесуално недопустимо, но е изменил
размера на наложената глоба, като е намалил същата от 1000лв. на 600лв.
Решението е оставено
в сила с Решение № 371/02.03.2020г. на Административен съд – Варна, III-ти касационен състав, постановено
по КНАХД № 8/2020г.
С молба С.д. №
3318/05.03.2020г. по КНАХД № 8/2020г. Ц.Т. поискала изменение на решението в
частта за разноските, като ѝ се присъдят разноските за адвокатско
възнаграждение в размер на 360лв., сторени в производството пред ВРС по НАХД №
4642/2019г.
С Определение на Адм.съд – Варна № 1059/28.05.2020г. по КНАХД №
8/2020г. молбата е изпратена по компетентност на Районен съд-Варна.
С Определение № 913/08.06.2020г. по НАХД № 4642/2019г. ВРС е оставил
искането за присъждане на разноски без уважение, по съображения, че изменението
на разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН е влязло в сила на 03.12.2019г., т.е.
след постановяване на Решение 2198/02.12.2019г., и законът не му придава
обратна сила.
На 01.07.2020г. Ц.И.Т. завела срещу ОДМВР-Варна иск с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди от измененото наказателно постановление № 17-0819-001787/12.05.2017г.,
в размер на 20,00лв., представляващи частичен иск от сумата в размер на 360лв.
– разноски за адвокатско възнаграждение по НАХД № 4642/2019г. Във връзка с
предявения иск е образувано адм.д. № 1436/2020г. на Адм.съд – Варна, по което е
постановено Решение № 1358/24.09.2020г., с което частичният иск е уважен. За да
уважи иска Адм.съд-Варна е приел, че са доказани предпоставките за реализиране
на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Прието е за неоснователно възражението
на ответника, подкрепено и от представителя на ВОП, че след като НП е изменено,
то липсва административен акт, отменен по надлежния ред. В тази връзка са
изложени мотиви, че разпоредбата на чл.204, ал.1 от АПК не сочи изрично
частично отменените и изменени административни актове и наказателни
постановления, но същата не следва да се тълкува ограничително, т.к. би се
стигнало до ограничаване на правото на иск с условия, които не са предвидени
изрично в закона. При тълкуване на чл.204 от АПК следва да се приеме, че
наличието на изменено по съответния ред наказателно постановление осъществява
условието за допустимост на исковата претенция за вреди от незаконосъобразно
наказателно постановление. В случая от събраните по делото доказателства се
установява, че ищцата е заплатила адвокатско възнаграждение за образуване и
защита по НАХД № 4642/2019г. по описа на ВРС. Налице е имуществена вреда, която
е в пряка причинна връзка с изменения като незаконосъобразен акт – наказателно
постановление и съгласно ТР№1/2017г. е непосредствена последица от него.
Решение № 1358/24.09.2020г. по адм.д. № 1436/2020г. на Адм.съд –
Варна не е обжалвано и е влязло в сила на 15.10.2020г.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Искът е предявен от лице, претендиращо присъждането на обезщетение
за претърпени от него имуществени вреди причинени от изменено наказателно
постановление, срещу юридическото лице, в чиято структура се намира органът
издал незаконосъобразното наказателно постановление, поради което е ДОПУСТИМ.
Разгледан по същество, искът е ОСНОВАТЕЛЕН.
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност.
За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда
на ЗОДОВ, трябва да са изпълнени кумулативно предвидените в чл.1, ал.1 на
закона предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган
или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт, действие или бездействие; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на някой от елементите от посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата.
В конкретния случай елементите от фактическия състав на чл.1, ал.1
от ЗОДОВ са безспорно установени по делото.
Дейността по административно наказване по естеството си е дейност
на администрацията, насочена към разрешаване на правен спор, възникнал по повод
на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на
независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със
защитата на реда в областта на държавното управление и представлява
санкционираща управленска дейност. Наказателното постановление се издава от
административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при
упражняване на административно-наказателна компетентност, законово предоставена
на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
До изменението на ЗАНН с ДВ, бр.94/29.11.2019г., ЗАНН и НПК не
предвиждат ред за присъждане на „разноски“ в производствата по обжалване на
наказателни постановления. Съгласно ТР № 2/03.06.2009г. постановено по т.д. №
7/2008г., на ОСС от І и ІІ колегии на ВАС, административните съдилища –
разглеждащи тези производства като касационна инстанция по реда на глава
дванадесета от АПК – също не присъждат разноски в производствата по касационни
жалби срещу решенията на районните съдилища.
Липсата обаче на уредба в ЗАНН, АПК и НПК за присъждане на
направените разноски при обжалване и отмяна на НП не изключва отговорността на
държавата за репариране на тези разноски. След като едно от условията на АПК за
образуване на производството по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е актът да е отменен по
административен и/или съдебен ред, и след като в тези производства е ползвана
адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на
адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго освен имуществена
вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен
административен акт (в настоящия случай наказателно постановление) и е
непосредствена последица от него.
Съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017г., постановено
т.д. № 2 от 2016г. на ОС на І и ІІ колегии на ВАС, при предявени пред
административните съдилища искове по чл.1, ал.1 ЗОДОВ за имуществени вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон.
За основателността на претенцията за репариране на адвокатското
възнаграждение не е достатъчно в производството по обжалване на наказателното
постановление да е осъществено процесуално представителство от адвокат, а
следва да бъде безспорно установено, че в тази връзка на същия е изплатено
възнаграждение, като тежестта за това лежи върху ищеца.
Видно от приобщеното НАХД № 4642/2019г. на Районен съд-Варна
пълномощно /л.4/, адв.А. е осъществил реално процесуално представителство и
защита на ищцата в производството по обжалване на наказателното постановление
пред ВРС.
Безспорно е установено и заплащането на договореното адвокатско
възнаграждение.
Съгласно т.1 Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегия (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС), постановено по т.д. № 6/2012г., съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
Приложения по НАХД № 4642/2019г. договор за правна защита и
съдействие серия Б № **********/08.11.2019г. /л.56/ отговаря на посочените
изисквания, т.к. в същия изрично е посочено, че договореното възнаграждение в
размер на 360лв. е изплатено в брой.
Неоснователно е възражението на ответната страна, подкрепено и от
заключението на прокурора при ВОП, че не са налице предпоставките за завеждане
на иска, т.к. с решението на ВРС е прието, че НП е законосъобразно и само е
намален размера на наложената глоба.
По въпроса дали по реда на ЗОДОВ могат да се претендират вреди от
изменени/частично отменени наказателни постановления е налице противоречива
практика на ВАС.
Една част от съставите приемат, че при тълкуване на чл.204, ал.1
от АПК следва да се приеме, че наличието на изменено наказателно постановление
по съответния ред осъществява условието за допустимост на искова претенция за
вреди от незаконосъобразно наказателно постановление – /така в Решение №
9775/25.09.2019г. по адм.д. № 3504/2019г; Решение № 10649/09.07.2019г. по
адм.д. № 2159/2019г; Решение № 1168/23.01.2020г. по адм.д. № 607/2018г./. Друга
част от съставите приемат, че при изменение на наказателни постановления и
намаляване размера на наложените глоби/санкции, не е налице незаконосъобразен
акт по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ и чл.203 от АПК. В тези хипотези наказателното постановление
не е отменено, административно нарушение е извършено, следователно налице е
незаконосъобразно поведение на санкционираното лице за което и
административно-наказателната му отговорност е реализирана. Намаляването на
наказанието не променя тези обстоятелства. Освен това се приема, че присъждане
на адвокатско възнаграждение съразмерно на намаления размер на санкцията не е
предвидено в закона. Не е и оправдано адвокатският хонорар по
административно-наказателни дела да зависи от размера на наложената глоба или
санкция, тъй като фокусът на защитата е върху наличието или липсата на
извършено административно нарушение – /така в Решение № 5869/17.04.2019г. по
адм.д. № 7145/2018г; Решение № 11066/13.08.2020г. по адм.д. № 3545/2020г./.
Настоящият съдебен състав споделя първото становище, т.к.
действително при ограничително тълкуване на чл.204, ал.1 от АПК – в смисъл, че
искова претенция е допустима само за вреди при цялостна отмяна на
административен акт или наказателно постановление, би се стигнало до
ограничаване на правото на иск с условия, които не са предвидени изрично в
закона.
Съществено обаче в случая се явява
обстоятелството, че спорът относно наличието на предпоставките по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, вече е разрешен с влязло в сила Решение № 1358/24.09.2020г. по адм.д. №
1436/2020г. на Адм.съд – Варна, ХХIV-ти състав, с което е уважена частичната претенция за присъждане на
обезщетение за вреди в размер на 20,00лв.
При уважаване на частичния иск обективните предели на
СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством
правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението
произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до
признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това че общите
правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и
за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН
при разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите, когато
предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от
вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в
останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. Предвид
правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия
исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на
вземането и правната му квалификация. След като със СПН е установено, че
правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено парично вземане,
е възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в
последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането да се
пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало, нито каква е
правната му квалификация – В този смисъл т.2 от Тълкувателно решение на ОСГТК №3/2016
от 22.04.2019г. по тълкувателно дело № 3 по описа за 2016г.
Неоснователно в заключението си по делото
представителят на Окръжна прокуратура-Варна сочи, че ищцата е имала възможност
да претендира разноски пред ВРС, т.к. решението по НАХД № 4642/2019г. е
постановено на 02.11.2019г., към който момент изменението на чл.63, ал.3 от ЗАНН е било в сила.
Съгласно разпоредбата на чл.5 ал.5 от Конституцията на Република България всички нормативни актове се публикуват. Те
влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен
друг срок. Съгласно чл.41 от Закона за нормативните актове обнародването се
смята направено в деня, посочен като ден на издаване на съответния брой на
Държавен вестник, като такъв ден се сочи денят, в който неговото
разпространяване може да започне. Изменението на чл.63, ал.3 от ЗАНН е
извършено с § 9 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди, публикуван в ДВ, бр.94 от
29.11.2019г. – петък, когато е започнало и неговото разпространение. Съгласно
разпоредбата на чл.41, ал.3 от ЗНА когато нормативният акт влиза в сила в
определен срок след деня на неговото обнародване, денят на обнародването не се
брои в този срок. Това е единствената норма, която урежда начинът на броенето
на срока по чл.5 ал.5 от Конституцията. Съгласно разпоредбата на чл.41, ал.4
ЗНА срокът изтича в 24 часа на последния ден, следователно в случая срокът е
изтекъл на 02.12.2019г. в 24 часа. Следователно в случая ЗИДЗОДОВ е влязъл в
сила на 03.12.2019г.
Решението на ВРС, с което е изменено
наказателното постановление е постановено на 02.12.2019г., преди влизане в сила
на изменението на чл.63, ал.3 от ЗАНН, като в закона не е предвидено обратно
действие – в който смисъл е и влязлото в сила Определение № 913/08.06.2020г. на
ВРС, XXVII-ми състав по НАХД № 4642/2019г., с което е оставена без уважение
молбата на ищцата за присъждане на разноски.
Доказан е и размера на иска. Пред ВРС са
направени разноски по обжалването на процесното наказателно постановление в
размер на 360лв. при обжалван материален интерес (наложената глоба) в размер на
1000лв. С влязлото в сила решение на ВРС размерът на глобата е намален на
600лв., така жалбата се явява уважена за 400лв. Съразмерно на уважената част,
адвокатското възнаграждение е в размер на 400лв.х360/1000 = 144лв., от които 20лв.
присъдени по частичния иск с влязло в сила решение на Адм.съд – Варна, и
остатък в размер на 124,00лв.
По така изложените съображения претенцията на
ищцата за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в окончателен размер
на 124лв. е основателна и доказана по основание и размер, и следва да се уважи.
Неоснователно обаче (вероятно поради допусната
техническа грешка) ищцата претендира законната лихва върху сумата, считано от
03.10.2019г., а в пледоарията по същество – считано от 03.12.2019г. Съгласно
т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005г. на ВКС по тълк. гр.д. №
3/2004г. на ОСГК, при незаконни актове на администрацията, какъвто е и
настоящият казус, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на
законната лихва върху сумата на обезщетението е влизане в сила на решението, с
което се отменят унищожаемите административни актове. В настоящия случай
решението на Районен съд - Варна, с което се изменя (отменя частично) наказателното
постановление е влязло в сила на 02.03.2020г. – датата, на която е постановено
Решение № 371/02.03.2020г. на Адм.съд – Варна и именно считано от тази дата се
дължи законната лихва. /Решение на ВАС № 5575/12.04.2019г. по адм.д. №
3614/2018г./.
При този изход на спора на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ в полза
на ищцата следва да се присъдят сторените в производството разноски. Съгласно представен
списък по чл.80 от ГПК се претендират разноски общо в размер на 370лв., от
които 10 лв. да държавна такса и 360лв. адвокатско възнаграждение с ДДС,
изплатено изцяло в брой съгласно договор за правна защита и съдействие серия Б
№ **********/04.11.2020г. Претендираното адвокатско възнаграждение е определено
в минималния размер съгласно чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 за адвокатските
възнаграждения, поради което възражението за прекомерност е неоснователно. На
основание §2а от ДР на Наредба № 1, следва адвокатското възнаграждение да се
присъди ведно с начисления ДДС.
Водим от горното Варненският административен съд, VІІІ-ми състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Варна
да заплати на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ на Ц.И.Т., ЕГН: **********,***,
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 124,00лв. (сто двадесет
и четири лева), представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД №
4642/2019г. на Районен съд-Варна, причинени от незаконосъобразно НП №
17-0819-001787/12.05.2017г., изменено с влязло в сила Решение №
2198/02.12.2019г. по НАХД № 4642/2019г. на ВРС, ХХVII-ми състав, ведно със законната
лихва от датата на влизане в сила на решението 02.03.2020г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪДЖА Областна дирекция на МВР-Варна
да заплати на Ц.И.Т., ЕГН: **********,*** разноски за производството в размер
на 370 (триста и седемдесет) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен
съдия: