Решение по дело №313/2019 на Районен съд - Момчилград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 февруари 2020 г. (в сила от 28 май 2020 г.)
Съдия: Йордан Иванов Геров
Дело: 20195150100313
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

30

     Година

19.02.2020

    Град

Момчилград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Момчилградски районен

съд                  

 

състав

 

На

18.02.

                                        Година

2020………..

В публично заседание и следния състав:

                                          Председател

Йордан Геров

 

Секретар

Хюсние Алиш

 

 

като разгледа докладваното от

Съдията Геров

 

 

гражданско

дело номер

313

по описа за

2019

година.

За да се произнесе взе предвид следното:

В исковата молба ищецът твърди, че на 18.04.2018г. е бил сключен Договор за потребителски кредит № ******7248 между „******България" ЕООД като кредитор и М.В.С. като длъжник. Договорът е бил сключен при следните параметри: сума на кредита: 600 лв.; срок на кредита: 11 месеца; размер на вноската по кредита: 66.40 лв.; годишен процент на разходите (ГПР): 49.88 %; годишен лихвен процент: 41.17 %; лихвен процент на ден: 0.11%; общо задължение по кредита: 730.40 лв. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 660.55 лв.; размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 60.05 лв. общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: общо задължение: 1390.95 лв.; общ размер на вноска: 126.45 лв.; дата на погасяване: 20 ден от месеца. Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от него са били Общи условия (ОУ), които са били предадени при подписване на договора и с които длъжниците внимателно са се запознали преди подписване на договора, приемат и нямат забележки към тях и се задължават да ги спазват, за което полагат подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ. Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставя безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценя доколко предлагания ДПК съответства на неговите възможности и финансово състояние. Правят се разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който предлага дружеството, като при желание за ползването му клиентът подписва Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. „******България" ЕООД изпълнявала точно и в срок задълженията си по договора, като на 18.04.2018г. превела парична сума в размер на 600.00 лв. по посочена от длъжника М.В.С. банкова сметка (***еренция: ******14312, от дата 18.04.2018г.).От своя страна длъжникът поел задължение по Договор за потребителски кредит № ******7248 като го сключва за срок от 11 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 126.45 лв. и падежна дата 20-то число на месеца. Крайният срок за погасяване на кредита съгласно погасителния план към ДПК е изтекъл на дата 20.03.2019г. с изтичането на който срок е настъпила и изискуемостта на задължението на длъжника в пълен размер.Съгласно уговореното в ОУ при прекратяването на ДПК на основание т.12.3 от Общите условия, клиентът дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителен план, включващи и възнаграждение при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и такси. Към настоящия момент размерът на погасеното от М.В.С. задължение по ДПК № ******7248 е бил в размер на 0.00 лв. /нула лева/. В настоящето производство „ ******България" ЕООД се отказва да търси претендираните с подаденото заявление лихви за забава в размер на 10.81 лв. и такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30.00 лв., поради липса на материален интерес. Претендират само законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Предвид изложеното твърдят, че длъжникът М.В.С. дължи на „******България" ЕООД сумата от на 1 390.95 лв., представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № ******7248. Твърдят, че кредиторът чрез упълномощен от него кредитен експерт /КЕ/, представя на клиента образец на искане за получаване на потребителски кредит. С помощта на КЕ,КЛ и СД са длъжни надлежно да попълнят и проверят всички клаузи и данни на ДПК. След това КЛ/СД са длъжни собственоръчно да подпишат искането и да го предадат чрез КЕ на кредитора. Ако са изпълнение всички изброени условия Кредиторът се задължава да  отпусне на клиента парични средства с параметрите според т.VI Параметри на договора за потребителски кредит. Твърдят, че ако потребителят е желал, той е могъл да се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без да посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ. Ответникът не е сторил това, а е усвоил предоставената в заем сума, направил е плащания по заема, което считат за показателно относно наличието на съгласие за получаване на заема при одобрените параметри.Ответникът се е съгласил с цената на кредита и със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с правото си да се откаже от сключения договор, така и с погасяването на кредита. Поради неизпълнението на договорното задължение, „******България" ЕООД подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, входирано в Районен съд- гр.Момчилград. По заявлението е било образувано ч.гр.дело № 156/2019г. На „******България" ЕООД е връчено указание за предявяване на установител иск срещу ответника М.В.С., получено от заявителя на 28.05.2019г. Молят съда да постанови решение, с което да установи съществуването на вземане в полза на „******България" ЕООД срещу длъжника М.В.С. в размер 1 390.95 лв., представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № ******7248, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението. Претендира разноски, както по заповедното производство, така и по настоящото производство.

 Ответника М.В.С. чрез назначения му особен представител адв.С. в срока по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор. Счита предявения иск за допустим, но неоснователен.

В съдебно заседание за ищеца не се явява представител. Депозирал е писмена молба чрез ю.к.Радина Илиева, с която моли съдът да уважи изцяло предявения от него иск. Претендира за разноски съгласно представения списък.  

 За ответника се явява назначения му особен представител адв.С. ***, който счита предявения иск и неоснователен и недоказан. Изразява становище съдът да постанови решение съобразно събраните доказателства по делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

 От приетото и приложено като доказателство по делото ч.гр.д.№156/2019 год. по описа на МРС, се установява, че ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: Сумата в размер на общо 1431.76 лв., от които сумата в размер на 1420.95 лв. паричното вземане включва: главница в размер на 1390.95 лв.; такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30.00лв., начислени за периода от 21.05.2018 год./дата на изпадане в забава/ до 31.07.2018 год./дата на прекратяване на договора/ и неустойка в размер на 0.00лв; законова лихва за забава в размер на 10.81 лв. от 21.05.2018 год./дата на изпадане на длъжника в забава по договор за потребителски кредит № ******7248 до 31.07.2018 год./дата на прекратяване на договора/; законна лихва от 29.03.2019 год. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 28.64 лв.-платена държавна такса и сумата в размер на 150.00 лв.- юрисконсулско възнаграждение. Вземането произтича от следните обстоятелства: неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № ******7248 от  18.04.2018 год.

Тъй като Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, то на заявителя за дадени указания да предяви иск за установяване на вземанията си, които той е получил на 28.05.2019 год. В срок, а именно на 28.06.2019 год. същият е представил доказателства, че е депозирал ИМ, вх.№1431/28.06.2019 год. пред РС-Момчилград, въз основа на която е образувано настоящото производство.

 Претенциите, предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 156/2019 год. по описа на МРС, и предмет на настоящата искова молба са напълно идентични, поради което и производството се явява допустимо.

От представения и приет като доказателство по делото Договор за потребителски кредит № ******7248 се установява,че между „******България" ЕООД и ответника М.В.С. е сключен такъв на 18.04.2018 год. при следните параметри: сума на кредита: 600 лв.; срок на кредита: 11 месеца; размер на вноската по кредита: 66.40 лв.; годишен процент на разходите (ГПР): 49.88 %; годишен лихвен процент: 41.17 %; лихвен процент на ден: 0.11%; общо задължение по кредита: 730.40 лв. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 660.55 лв.; размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 60.05 лв. общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: общо задължение: 1390.95 лв.; общ размер на вноска: 126.45 лв.; дата на погасяване: 20 ден от месеца. Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от него са били Общи условия (ОУ), които са били предадени при подписване на договора и с които длъжниците внимателно са се запознали преди подписване на договора, приемат и нямат забележки към тях и се задължават да ги спазват, за което полагат подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ. Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставя безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценя доколко предлагания ДПК съответства на неговите възможности и финансово състояние. Правят се разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който предлага дружеството, като при желание за ползването му клиентът подписва Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.

На 18.04.2018г. ищеца превела парична сума в размер на 600.00 лв. по посочена от длъжника М.В.С. банкова сметка. *** установените изисквания към момента на подписването му / 18.04.2018г./ и е сключен при пълното съгласие и със желанието на М.С..

Както на преддоговорния етап, така и при сключването на договора и подписването на относимите към него документи са спазени всички законови изисквания и процедури. Ответника се е запознал със съдържанието на Договора и останалите документи и се е съгласил с тях, което е удостоверил чрез полагането на подпис върху тях. Съгласно чл.20а, ал 1. „Договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили". Въпреки това, ответникът не изпълнил задълженията си по договора. В чл.VI „Параметри" на самия договор подробно са посочени размерът на отпуснатата сума, размерите на ГПР и ГЛП, лихвеният процент на ден, дължимата сума по кредита, размерът на възнаграждението по закупения пакет от допълнителни услуги, общото задължение по договора и размерът на месечните вноски.

В Общите условия към Договора са описани подробно процедурите, които са приложими спрямо правоотношението, възникнало между страните на основание сключения договор. В чл.7,8 и 9 от ОУ са изброени правата и задълженията както на длъжника, така и на кредитора. В чл.12 от ОУ се съдържат и санкциите, които би понесъл длъжникът, в случай че не изпълнява своите задължения съгласно уговореното между страните.

Ответникът  се е запознал с условията на договора и се е съгласил с тях, което е удостоверил като се е подписал на договора, общите условия и всички свързани с договора документи. На ответника е предоставен и погасителен план, отговарящ на законовите изисквания, също подписан от страните.

Съгласно т.14 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) услуга е „всяка материална или интелектуална дейност, която се извършва по независим начин, предназначена е за друго лице и не е с основен предмет прехвърляне владение на вещ". От това правило се налага изводът, че споразумението за предоставяне на допълнителни услуги действително представлява услуги, в смисъл на дейности, които ще се извършат по повод на договора за кредит в полза на друго лице - кредитополучателя. Съгласно съдебната практика с договора за предоставяне на услуга изпълнителят поема задължение да извърши конкретни действия, срещу дължимо от възложителя възнаграждение, като тези действия обикновено са фактически, а не правни. Доколкото втората част от определението за договор за потребителски кредит по чл.9, ал.1 от ЗПК предоставя известна свобода за кредитора да предоставя допълнителни услуги, които са извадени от договора за потребителски кредит, то законодателно е допустимо уговарянето на такива.

С оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат Договор за потребителски кредит № ******7248 и подписаното към него Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.

„******България" ЕООД в качеството си на кредитор не създава задължение за потребителя при сключване на договор за потребителски кредит, да сключи и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Тази възможност през клиента се явява опционална.

В допълнение следва да се отбележи, че са налице действащи законови разпоредби, които изрично посочват кои клаузи в даден договор биха били неравноправни. По отношение на подобни случаи чл. 24 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) изрично препраща към чл. 143-148 от Закона за защита на потребителя (ЗЗП). Така чл. 143 от ЗЗП в 19 точки определя кои клаузи биха поставили потребителя в неравноправно положоние спрямо кредитора. Видно от цитираната разпоредба и от приложените по делото доказателства е, че Споразумението за представяне на пакет от допълнителни услуги е съобразено с изискванията на закона и не попада в нито една от множеството хипотези, описани в чл. 143 ЗЗП.

Също така, всички суми по договора представляват индивидуално уговорени клаузи, а именно - каква сума клиентът желае да му бъде отпусната, какви ще са ГЛП и ГПР по договора, както и дали да бъде подписано споразумение за предоставяване на допълнителни услуги и какво възнаграждение ще се дължи за него. Клаузите, в които са посочени размерът на ГПР и ГЛП не са част от общите условия, а се намират в самия договор и са уговорени индивидуално.

От представения по делото договор е видно, че същият е сключен в размер, идентичен със заявените от ответника параметри, посочени от същия в искане за отпускане на потребителски кредит. Преди сключването на процесния договор, на ответника е предоставен Стандартен европейски формуляр - веднъж с отправеното Искане за отпускане на потребителски кредит и веднъж преди сключването на самия кредитен договор. От него е видно, че дружеството в качеството си на кредитор е предоставило преддоговорна информация във форма съгласно Закона за потребителския кредит (ЗПК) и във формуляра са посочени същите параметри, както в Договора за потребителски кредит. Ответникът е посочил, че е получил екземпляр от него, изписал е имената си и се е подписал. Параметрите на кредита са посочени в европейския формуляр, който е подписан от кредитоискателя и който му е предоставен, втори път са посочени в договора за потребителски кредит преди подписване на същия от кредитоискателя и от кредитора.

Кредитополучателят е получил предоставената му в заем сума, съгласил се е с цената на кредита на преддоговорния етап с получаването на Стандартен европейски Формуляр за сравняване на различни предложения, така и със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с необективиране на желанието си да се откаже от сключения договор, каквато възможност му е дадена в чл. 7.1. от ОУ към договора.

По делото е представено и извлечение по сметка по Договор за кредит № ******7248 съгласно което неизплатената от ответника сума към 24.06.2019 год. е в размер на 0.00 лева. Остатъчното задължение е в размер на 1390.95 лв.

Предвид изложеното  и прието за установено от фактическа страна, съдът счита, че предявения положителен установителен иск за съществуване на вземането на кредитора по заповедното производство е процесуално допустим. Разгледан по същество е основателен и доказан.

В настоящето производство „ ******България" ЕООД се отказва да търси претендираните с подаденото заявление лихви за забава в размер на 10.81 лв. и такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30.00 лв., поради липса на материален интерес. Претендират само законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

 С оглед на гореизложеното, съдът счита исковата претенция за изцяло основателна и доказана, установена по основание и по размер, поради което положителния установителен иск следва да се уважи така, както е предявен.

 

 

 

 

Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.8 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното производство разноски в общ размер на 178.64 лв., от които 28.64 лв. д.т. и 150 лв. ю.к.възнаграждение, както и направените в исковото производство съдебни и деловодни разноски в размер на 656.01 лв., от които: 28.64 лв. д.т.; 327.37 лв. депозит за особен представител; 300 лв. за процесуално представителство.

 

 

 

 

Водим от изложеното съдът 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника М.В.С., с ЕГН:**********,***, че съществува вземане в полза на “******БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК:******, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. ******, чрез пълномощник ю.к.К.Е.С.за сумата от 1 390.95 лева, представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № ******7248 от 18.04.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 29.03.2019 год. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед № 67/01.04.2019 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 по ч.гр.д.№ 156/2019 г. по описа на Районен съдМомчилград.

ОСЪЖДА М.В.С., с ЕГН:**********,*** да заплати на на “******БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК:******, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Б******, чрез пълномощник ю.к.К.Е.С.сумата в размер на  178.64 лв. разноски по заповедното производство и сумата в размер на 656.01 лв., направени разноски в исковото производство.

 Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                           Районен съдия:

                                                                   /Й.Геров/