РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Ямбол , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в публично заседание
на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Петранка С. Жекова
Членове:Гергана Ж. Кондова
Петранка П. Кирова
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Георги Димитров_ Георгиев (ОП-Ямбол)
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212300600085 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по протест на РП-Ямбол срещу Присъда №
260016/01.02.2021 г., постановена по НОХД № 1111/2020 г. по описа на Районен съд Ямбол,
с която подс.П. Г. Х. е признат за невиновен в това на **.**.**** г., около 20.20 часа в гр.
*****, да е нарушил мерки, издадени против разпространяването на заразна болест по
хората, визирани в Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020 г., изменена със Заповед № РД-01-229
от 22.04.2020 г. и Заповед № РД-01-265 от 14.05.2020 г., всички на Министъра на
здравеопазването на Република България, като лице, пристигащо от рискова зона, поставен
под карантина за срок 14 дни, считано от **.**.**** г., с Предписание за поставяне под
карантина № ******/****** от **.**.**** г. на Регионална здравна инспекция-Ямбол, и не е
изпълнил задължението си да не напуска дома си, находящ се в гр. *****, ул. „*** ******”
№ **, където е следвало да пребивава за посочения в предписанието срок, а напуснал дома
си и посетил заведение „*** ****”, находящо се в гр. *****, ул. „*********” № ***, като
деянието е извършено по време на епидемия, а именно обявена с Решение на Министерския
съвет на РБ № 325 от 14.05.2020г. „извънредна епидемична обстановка на територията на
РБ”, свързана с епидемичното разпространение на COVID-19, считано от 14.05.2020 г.,
поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението за извършено
1
престъпление по чл.355, ал.2 вр.ал.1 от НК.
В подаденият протест не се правят нови доказателствени искания. Твърди се
неправилност и необоснованост на постановената присъда и се претендира отмяната й и
постановяване на нова такава, с която подс.Х. да бъде признат за виновен по повдигнатото
му обвинение за извършено престъпление по чл.355, ал.2 вр.ал.1 от НК.
Участващият по делото прокурор при ОП-Ямбол поддържа протеста. Намира за
законосъобразни и обосновани съображенията, изложени в същия и отнасящи се до
наличието на съставомерно извършено деяние от подсъдимия както от обективна, така и от
субективна страна по повдигнатото му обвинение, както и до липсата на законови
основания за приложение разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от НК. В допълнение към изложените в
протеста съображения сочи, че от събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че със Заповед № РД-01-265/14.05.2020 г. на Министъра на здравеопазването е
отменена Заповед № РД-01-183/06.04.2020 г., изменена със Заповед № 229/22.04.2020г. В
заповедта от 14.05.2020 г. бил уреден въпросът относно влизането в страна на български
граждани, водачи на товарни автомобили, като същите се поставят под карантина за срок от
14 дни в дома си или на друго място за настаняване, с предписания на здравните органи,
като по време на карантинния период лицето има право да извършва определени дейности, с
цел извършване или приключване на международен превоз на стоки и товари. Извършеното
от подсъдимия по време на карантинния период на **.**.**** г. не е било измежду
разрешените дейности и с посочената цел. Към **.**.**** г. подсъдимият е бил надлежно
поставен под карантина с предписания на здравните органи. Заповедта на министъра от
14.05.2020 г. не поставяла изисквания за издаване на ново предписание за поставяне на
водачите на товарни автомобили под карантина. Така също навежда, че действително със
Заповед № РД-01-274/21.05.2020 г., в сила от 22.05.2020 г., е отменена заповедта от
14.05.2020 г. и в т.10 на заповедта от 21.05.2020 г. е предвидено отлагането на карантината
за водачи на товарни автомобили, български граждани, които са били поставени под
карантина към **.**.**** г., какъвто е настоящият случай, но само при определени условия.
Въпросната заварена карантина, съгласно изр. 2 на т.10 на въпросната заповед, не отпадала
автоматично, а след като директорът на РЗИ или упълномощено от него длъжностно лице
отмени съответните предписания за поставяне под задължителна карантина. В конкретния
случай въпросните предписания от **.**.**** г. спрямо подсъдимия не са били отменени,
т.к. липсвала такава издадена изрична заповед от Директора на РЗИ или от упълномощено
от него длъжностно лице. Предвид изложеното и в случай, че съдът приеме протеста за
основателен, прокурорът предлага, да бъде постановена нова присъда, с която да да бъде
отменена изцяло оправдателната присъда на районния съд, постановена по НОХД №
1111/2020 г. и да бъде постановена нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за
виновен по предявеното му обвинение с обвинителния акт. На основание чл. 58а, ал. 1 НК да
му бъде определено наказание лишаване от свобода в неговия минимум, с приложение
разпоредбата на чл. 66 ал. 1 НК за изпитателен срок от 3 години. Алтернативно, в случай, че
съдът приеме, че са налице изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства,
2
претендира наказанието лишаване от свобода да бъде заменено с пробация при двете
задължителни пробационни мерки в техния минимален срок от 6 месеца.
В съдебно заседание въззиваемият – подсъдим П.Х. участва лично и със защитник –
адвокат от АК-*****. Двамата оспорват основателността на депозирания протест и молят
въззивния съд да потвърди присъдата като обоснована и правилна.
Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивния протест, доводите на
страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна
проверка на атакувания съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.313 и сл.от
НПК, констатира от фактическа и правна следното:
Въззивният протест е процесуално допустим, като подаден в сроковете по чл.319,
ал.1 от НПК, а разгледан по същество – се преценява като неоснователен, по следните
съображения:
Възприетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка е в съответствие
и се подкрепя от събраните по делото в хода на досъдебното производство гласни и писмени
доказателства, поради което проверяващия съд намира за ненужно да я преповтаря. Освен
това, страните по делото не спорят относно фактическата обстановка, а относно правото.
В допълнение към приетата от районния съд фактическа обстановка следва да се
добави единствено установеното от въззивният съд релевантно за спора обстоятелство, че в
изпълнение на т.I.10.изр.2 от Заповед № РД-01-274/21.05.2020 г., Директорът на РЗИ-
Ямбол е издал Заповед №РД-01-81/22.05.2020 г. /публикувана и на интернет
страницата на РЗИ-Ямбол/, с която е отменил издадените до 21.05.2020 г. предписания
за налагане на 14-дневна карантина на водачи на товарни автомобили - български
граждани, извършващи или приключващи международен превоз на товари, с адреси за
изтърпяване на карантината на територията на област Ямбол.
Решаващият съд при установяването на фактическата обстановка правилно и
обосновано е приел и кредитирал както признанията, направени от страна на подсъдимия по
реда на чл.371, т.2 НПК, така и събраните в хода на досъдебното производство писмени и
гласни доказателства, които ги подкрепят, а именно - обясненията на подс.П.Х.,
показанията на свидетелите М. М., И. Т., И. И., М. Г. и Д. Г., както и писмените
доказателства - Заповед РД-01-183/06.04.2020 г., Заповед № РД-01-229 от 22.04.2020 г.,
Заповед РД-01-265 от 14.05.2020 г., всички на Министъра на здравеопазването, справка
от търговския регистър, справка за пътуване на лице, предписание за поставяне под
карантина № ******/******, предписание за поставяне под карантина №******/****
ОЗ, предписание № ***/**.**.**** г. и формуляр към него и справка за съдимост.
Посочените свидетели са без родствени връзки с подсъдимия и по делото липсват каквито и
да било доказателства, указващи предубеденост или заинтересованост на същите от изхода
на делото. Показанията на тези свидетели са логични, последователни и безпротиворечиви
3
както вътрешно, така и с останалите събрани и кредитирани от съда доказателства,
преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Правилно и обосновано решаващият съд е
кредитирал и събраните по делото писмени доказателства като изготвени и приобщени по
делото по предвидения в закона ред.
При правилно изяснена фактическа обстановка съдът е направил напълно
обоснован правен извод, че в случая е налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК и е оправдал
подсъдимия по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.355, ал.2 вр.ал.1 от НК,
като е приел, че осъщественото от него деяние, макар да осъществява формално признаците
на посоченото по-горе и предвидено в закона престъпление, не е престъпно, т.к.
обществената му опасност е явно незначителна.
Безспорно установено по делото е, че на **.**.****г. подс.Х. влязъл в
РБългария от РТурция през ГКПП Лесово и на същия на основание Заповед РД-01-
183/06.04.2020 г. и Заповед № РД-01-229 от 22.04.2020 г., с която първата е изменена
като е уредена възможността предписанията за поставяне под карантина да се попълват
и в електронна форма, двете на Министъра на здравеопазването, чл.63 от Закона за
здравето и чл.29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет
на заразните болести, му било издадено от инспектор при РЗИ-Ямбол Предписание за
поставяне под карантина № ******/****** от **.**.**** г., попълнено в електронна
форма, в което било отразено, че подсъдимият пристигал от рискова зона и се поставял
под карантина за срок от 14 дни, считано от **.**.**** г. Безспорно е, че с разписка за
връчена декларация за запознаване с предписанието от **.**.**** г. подсъдимият бил
запознат със съдържанието на предписанието, с което се задължавал да спазва 14-
дневна карантина, считано от **.**.**** г., като бил задължен да не напуска дома си,
находящ се в гр. ****, ул. „*** ******” № **, където следвало да пребивава за
посочения в предписанието срок. Безспорно е, че подсъдимият се прибрал в гр. *****,
в дома си, находящ се на ул. „*** ******” № **, за да изпълнява там наложената му
карантина, чийто контрол бил възложен на служители при ОД на МВР-Ямбол.
Безспорно по делото обстоятелство е, че с Решение на Министерския съвет на
Република България № 325 от 14.05.2020 г. на територията на Република България
била обявена извънредна епидемична обстановка, свързана с епидемичното
разпространение на COVID-19, считано от 14.05.2020 г. В тази връзка била издадена
Заповед №РД-01-265 от 14.05.2020г. на Министъра на здравеопазването, която също
въвеждала задължителна карантина за всички лица, влизащи на територията на
Република България.
Безспорно установено по делото е, че със Заповед РД-01-183/06.04.2020 г. ,
Заповед № РД-01-229 от 22.04.2020 г. и Заповед РД-01-265 от 14.05.2020г., всички на
Министъра на Здравеопазването, била предвидена т.н. ”отворена карантина” за
водачите на тежкотоварни автомобили - български граждани, съгласно която по време на
карантинния период лицето има право да извършва определени дейности, с цел извършване
или приключване на международен превоз на стоки и товари.
Страните по делото не спорят и за това, че на **.**.**** г. подс.Х. напуснал
дома си, находящ се в гр. *****, ул. „*** ******” № **, където до момента пребивавал
за посочения в издаденото му предписание от РЗИ-Ямбол 14-дневен срок и около 20:20
часа посетил заведение „*** ****”, находящо се в гр. *****, ул. „*********” № ***,
4
като седнал на една от външните маси в заведението.
Дотук изложеното налага правния извод за формално осъществен от подс.Х.
състав на престъпление по чл.355, ал.2 вр.ал.1 от НК, т.к. на **.**.**** г. е нарушил
мерки, издадени против разпространяването на заразна болест по хората, визирани в Заповед
№ РД-01-183 от 06.04.2020 г., изменена със Заповед № РД-01-229 от 22.04.2020 г. и Заповед
№ РД-01-265 от 14.05.2020 г., всички на Министъра на здравеопазването на Република
България, като лице, пристигащо от рискова зона, поставен под карантина за срок 14 дни,
считано от **.**.**** г., с Предписание за поставяне под карантина № ******/****** от
**.**.**** г. на Регионална здравна инспекция-Ямбол, и не е изпълнил задължението си да
не напуска дома си, находящ се в гр. *****, ул. „*** ******” № **, където е следвало да
пребивава за посочения в предписанието срок, а напуснал дома си и посетил заведение „***
****”, находящо се в гр. *****, ул. „*********” № ***, като деянието е извършено по време
на епидемия.
Както е известно обаче, конкретиката на всеки случай е тази, която обосновава
позицията за наличието или не на условията, заложени в разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК.
Престъпленията, засягащи народното здраве поначало са такива със завишена
степен на обществена опасност. Това обаче не може да бъде пречка за приложението на чл.
9, ал.2 от НК, ако при обсъждането на конкретното деяние се разкрива неговата
малозначителност – липса или съществена незначителност на отрицателното въздействие
върху защитените отношения. При конкретната фактическа обстановка настоящият състав
намира, че поведението на подсъдимия може да се разглежда на плоскостта на
предпоставките по втората алтернатива – явна незначителност на обществената опасност на
деянието. Несъмнено, инкриминираните действия на подсъдимия формално осъществяват
признаците на неправомерно нарушаване на мерки, издадени против разпространяването на
заразна болест по хората и с оглед на това попадат в обсега на наказателноправната забрана
по чл. 355, ал.2 вр. ал.1 от НК. Същевременно, спецификата на конкретната престъпна
проява на подс.Х. съдържа в себе си нисък потенциал за засягане на защитените обществени
отношения, т.к. в деня следващ инкриминирания такъв, а именно - на 21.05.2020 г.
Министъра на здравеопазването е издал нова Заповед № РД-01-274, с която отменя
Заповед №РД-01-265 от 14.05.2020г. и по силата на т.I.10.изр.1 от нея, считано от
22.05.2020 г. е отпаднала задължителната 14-дневна карантина за водачите на товарни
автомобили - български граждани, извършващи международни превози на товари,
които са поставени под карантина към датата на влизане в сила на заповедта и не са
били с контактни лица, болни от Ковид-19 и причината за поставянето под карантина е
извършването на международен превоз на товари - какъвто е и настоящият процесен
случай. Впоследствие и в изпълнение на т.I.10.изр.2 от Заповед № РД-01-
274/21.05.2020 г., Директорът на РЗИ-Ямбол е издал Заповед № РД-01-81/22.05.2020 г.
/публикувана и на интернет страницата на РЗИ-Ямбол/, с която е отменил издадените
5
до 21.05.2020 г. предписания /т.е. включително и процесното такова от **.**.**** г./ за
налагане на 14-дневна карантина на водачи на товарни автомобили - български
граждани, извършващи или приключващи международен превоз на товари, с адреси за
изтърпяване на карантината на територията на област Ямбол. Посочените Заповед №
РД-01-274/21.05.2020 г. но Министъра на здравеопазването и Заповед № РД-01-
81/22.05.2020 г. на Директора на РЗИ-Ямбол, издадени непосредствено след **.**.****
г., когато подс.Х. е нарушил предвидените мерки, издадени против разпространяването
на заразна болест по хората, само доказват, че обществената опасност на осъщественото от
подс.Х. е явно незначителна, поради което извършеното от него не е с престъпен
характер.
Обобщено, изброените фактори, оценени в тяхната съвкупност, разкриват
присъствие на втората форма на малозначителност по чл. 9,ал. 2 от НК – обществената
опасност на деянието е явно незначителна и това изключва престъпния му характер. Ето
защо следва да се приложи разпоредбата на чл. 24, ал.1, т. 1 от НК.
Поради всичко това, въззивният съд напълно споделя направения от решаващия съд
извод, че в случая престъпното деяние, вменено във вина на подс.Х. е малозначително по
смисъла на чл.9, ал.2 от НК, но по съображения, различни от приетите от него, а именно - че
подсъдимия бил спазвал задължението си да не напуска адреса през по-голямата част от
периода на карантината, че не е бил болен от заразна болест, както и че в качеството си на
международен шофьор имал право на т.н. „отворена карантина”, за която се установява
категорично, че е била позволена единствено в случаи на изпълнение от страна на водачите
на товарни автомобили на техни трудови задължения.
От цялостната проверка на атакувания съдебен акт съдът не констатира пропуски и
грешки водещи до изменение или отмяната му, поради което и на осн. чл.338 вр.чл.334, т.6
от НПК, Ямболски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260016/01.02.2021 г., постановена по НОХД №
1111/2020 г. по описа на Районен съд Ямбол.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6