№ 82231
гр. София, 04.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Частно гражданско дело
№ 20231110130015 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на Фирма за издаване на заповед за
изпълнение срещу К. З. В. за сумата от 1200 лв., представляваща главница по
договор за кредит № ********** от 26.08.2021 г., ведно със законна лихва от
20.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 40,43 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 26.08.2021 г. до 25.09.2021 г., мораторна
лихва в размер на 190,33 лв. за периода от 25.09.2021 г. до 18.04.2023 г.,
сумата от 84 лв., представляваща разходи във връзка с уведомяването и
събиране на вземането, сумата от 30,30 лв. държавна такса и 100 лв.
възнаграждение на юрисконсулт.
Настоящият състав намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в
частта, в която се претендира административни разходи във връзка с
уведомяването и извънсъдебно събиране на вземането на 84 лв. Така
посоченото вземане не се явява дължимо, като изводът за това може да се
направи въз основа на самите твърдение на заявителя. В случая дължимостта
е изключена от забраната на императивната норма на чл. 33,ал.1 от ЗПК,
предвид обстоятелството, че с договора е установена отделно и изрично
дължимостта на законната лихва за времето на забавата, която лихва е
претендирана със заявлението за времето на забавата.
В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да
извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите
нрави, както и за наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител и да отхвърли заявлението при наличие на такава клауза или при
обоснована вероятност за това, което задължение му е изрично вменено с
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО/, както и с разпоредбата на чл. 411,
ал. 2, т. 3 ГПК /редакция на закона, ДВ, бр. 100/2019 г./. По изложените
съображения съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в
частта по претендираните разходи за извънсъдебно събиране на
задължението.
При това положение заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за
претендираните разноски съразмерно на отхвърлената част от заявлението
или над сумата от 28,61 лв. до пълния дължим размер от 30,30 лв. за платена
държавна такса и над сумата от 47,22 лв. до пълния размер от 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение /изчислено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК/.
За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК,
следва да бъде издадена заповед за изпълнение.
1
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, подадено от Фирма срещу К. З. В. в частта, за
сумата от 84 лв., представляваща разходи във връзка с уведомяването и
събиране на вземането, както и за сумата над 28,61 лв. до пълния дължим
размер от 30,30 лв. за платена държавна такса и над сумата от 47,22 лв. до
пълния размер от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2