РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Габрово, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на деветнадесети
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Полина Пенкова
Ива Димова
при участието на секретаря Ваня Ил. Николова
в присъствието на прокурора П. П. Д.
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Частно наказателно дело №
20234200200217 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 32, във вр. с чл. 16 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС).
Образувано е по постъпило в Окръжен съд – Габрово искане от Федерална
република Германия за признаване и изпълнение в Република България на решение на
несъдебен орган на издаващата държава. Представено е Удостоверение по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на решение за
плащане на финансова санкция, постановено от несъдебен орган – Polizeipräsidium
Rheinpfalz - Zentrale Bußgeldstelle, Федерална република Германия, по отношение на
българския гражданин И. И..
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово счита, че са изпълнени
изискванията на закона и финансовата санкция следва да се признае за изпълнение.
Засегнатото лице И. И. се явява лично в съдебно заседание. Заявява, че е
запознат с решението на издаващата държава за налагане на финансова санкция и не го
оспорва. Представя документ за нареден банков превод за сумата от 228,50 евро,
1
удостоверяващ извършено плащане на цялата дължима сума, във връзка с която е
направено искането на чуждия несъдебен орган.
Съдът, като взе под внимание събраните по делото доказателства и ги обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Окръжен съд – Габрово е компетентен да се произнесе по признаването и
изпълнението на решението на чуждия несъдебен орган, тъй като засегнатото лице има
местоживеене в района на съда.
Засегнатото лице И. И. И. е гражданин на Република България, роден на *** г.,
с постоянен адрес в гр. С. и настоящ адрес в с. М.
Искането на издаващата държава се основава на Решение № 21.6017127.1 за
налагане на финансова санкция. Същото е постановено на 28.11.2022 г. от
несъдебен/административен орган – Polizeipräsidium Rheinpfalz - Zentrale Bußgeldstelle,
и е влязло в сила на 24.12.2022 г. Деянието, за което е наложена санкцията, се изразява
в превишаване на допустимата максимална скорост с лек автомобил извън населено
място с 35 км/ч. Уточнено е, че допустимата скорост е 100 км/ч., а констатираната
скорост е 135 км/ч. (след приспаднат толеранс); час и дата на деянието: 22.08.2022 г. в
11:52 часа; място на деянието: Neustadt/Wied, федерална магистрала 3, 48.050 км,
посока на движение: Köln; регистрационен номер на автомобила: ***. Деянието е
квалифицирано като административно нарушение съгласно § 41, ал. 1, вр. с
Приложение 2, чл. 49 от Правилника за движение по пътищата (StVO), § 24 от Закона
за движение по пътищата (StVG), 11.3.6 от Федералния каталог на глобите (BKat).
Паричната сума, която е наложена с решението като санкция за извършеното
административно нарушение е 200 евро, а паричната сума за разходи по
административното производство е 28,50 евро, или общо 228,50 евро.
Съдът установи, че в случая е налице влязъл в сила в държава членка на ЕС акт
за налагане на задължение за плащане на финансова санкция в размер на 228,50 евро,
от които 200 евро глоба и 28,50 евро разноски по административната процедура. Актът
за налагане на задълженията попада в приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 3 от
ЗПИИРКОРНФС.
Удостоверението по чл. 4 от рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета е
представено по делото в образец с превод на български език, издадено от
компетентния орган на издаващата държава. Спазени са изискванията за форма,
съдържание и превод, съгласно чл. 4 и чл. 5 от ЗПИИРКОРНФС.
Съдът намира, че не са налице предвидените в чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС
факултативни основания, при които може да се откаже признаване и изпълнение на
решението за налагане на финансова санкция.
В Република България не е постановено решение срещу същото лице за същото
деяние и няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна от издаващата и
2
изпълняващата. Давностният срок за изпълнение на решението не е изтекъл съгласно
немското и българското законодателство. Деянието, за което засегнатото лице е
наказано по административен ред във ФРГ, не е било от компетентност на български
административни или съдебни органи. Не е налице имунитет или привилегия по
българското законодателство, което да прави изпълнението на решението
недопустимо. Решението не се отнася за деяние, което по българското законодателство
се счита за извършено изцяло или отчасти на територията на Република България или е
било извършено извън територията на издаващата държава и българското
законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по
отношение на такава деяние. Възрастта на засегнатото лице не изключва отговорността
му.
След преценка на изложените обстоятелства съдът намира, че са налице
условията на чл. 30, ал. 1 и ал. 2, т. 1, вр. с чл. 14, ал. 2, т. 5 от ЗПИИРКОРНФС за
признаване на решението. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 8 съдът следва да
определи размера на паричното задължение в левова равностойност според
съотношението евро/български лев към деня на постановяване на решението. Размерът
на наложената с решението парична санкция е в общ размер 228,50 евро. Левовата
равностойност на сумата е 446,91 лева.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 33 във вр. с чл. 17 от Закона
за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане или
решения за налагане на имуществена санкция, а именно за приспадане на изцяло
изплатената от лицето имуществена санкция до размера от 228,50 евро. В проведеното
съдебно заседание е представен документ, че по банков път по сметка на чуждия
несъдебен орган е внесена сумата от 228,50 евро, съответстваща на пълния размер на
имуществената санкция. Поради пълното изпълнение, настоящото решение не следва
да се изпраща на НАП за извършване на действия по събирането на задължението.
Разноските остават за сметка на държавата, на основание чл. 13 от ЗПИИРКОРНФС.
Въз основа на изложеното и на основание чл. 32, ал. 1, във вр. с чл. 16, ал. 7, т.
1 от ЗПИИРКОРНФС, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение № 21.6017127.1 за налагане на финансова санкция,
постановено на 28.11.2022 г. от несъдебен/административен орган - Polizeipräsidium
Rheinpfalz - Zentrale Bußgeldstelle, Федерална република Германия, влязло в сила на
24.12.2022 г. /FILE № ІІІ 5 – 9352/2Е-B15-36A 4471/2023/, с което на българския
гражданин И. И. И., роден на *** г., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С. и
настоящ адрес в с. М., общ. С. , е наложена финансова санкция (глоба и разноски) в
3
размер на 228,50 евро, равностойни на 446,91 (четиристотин четиридесет и шест) лева
по фиксирания курс на БНБ, за извършено административно нарушение на правилата
за движение по пътищата.
ПРИСПАДА парична сума в размер на 228,50 евро, равностойни на 446,91
лева, представляваща изцяло изплатено задължение по наложената финансова санкция
с Решение № 21.6017127.1 за налагане на финансова санкция, постановено на
28.11.2022 г. от несъдебен/административен орган - Polizeipräsidium Rheinpfalz -
Zentrale Bußgeldstelle, Федерална република Германия, влязло в сила на 24.12.2022 г.,
на основание чл. 33 във вр. с чл. 17 от ЗПИИРКОРНФС.
Да се уведоми, на основание чл. 38 от ЗПИИРКОРНФС, компетентният орган
на издаващата държава, който отговаря за изпълнение на решението - Bundesamt für
Justiz, Adenauerallee 99-103, 53113 Bonn, Deutschland (Федерална република Германия),
като копие от уведомлението да се изпрати и на Министерство на правосъдието на
Република България.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в 7-
дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4