№ 1389
гр. Варна, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Дияна Д.
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20213110106495 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от „Банка ДСК” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, срещу
Рока Б. /Rocca Bacarella/, гражданка на Италия, родена на 13.05.1957 г.,
притежаваща статут на продължително пребиваващ в Република България
гражданин на ЕС, ЛНЧ **********, с настоящ адрес: гр. Варна, ул. „Петър
Слабаков“ № 2, вх. 1, ап. 2, обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 9, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от ЗПК за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца следните суми: сумата от 13 204,32 лв.,
представляваща непогасена главница по договор за кредит за текущо
потребление от 02.10.2019 г., сумата от 856,32 лв., представляваща
договорна възнаградителна лихва за периода от 05.05.2020 г. до 04.05.2021 г.,
както и сумата от 117,91 лв., представляваща обезщетение за забава (лихвена
надбавка за забава), начислено за периода от 05.06.2020 г. до 04.05.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата
молба – 05.05.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.
По твърдения в исковата молба, на 02.10.2019 г. между страните бил
сключен договор за кредит за текущо потребление при Общи условия, по
силата на който „Банка ДСК“ АД предоставила на ответника Р. Б. кредит в
размер на 15 000 лв. със срок на погасяване от 60 месеца, на месечни
погасителни вноски, включващи главница и лихва, съобразно погасителен
план-приложение към договора. Кредитът бил усвоен на 02.10.2019 г., когато
банката превела сумата по разрешения кредит по посочена разплащателна
сметка, чрез която било уговорено и погасяването му. Страните договорили
олихвяването на заетите средства с преференциална променлива
възнаградителна лихва в размер на 6.60 % годишно, формирана от
1
референтен лихвен процент, представляващ индикатор „Среден лихвен
процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства със срок над 1
ден до 2 години“ – 0,170 % към датата на сключване на договора, който при
отрицателна стойност се приема с нулева стойност, и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 6,430 % при изпълнение на Условията
по програма ДСК Партньори плюс, подробно описани в приложение № 2 към
договора. По време на действие на договора лихвата била намалявана
едностранно от банката при отчитане промяната на референтния лихвен
процент. Погасителните вноски по кредита били погасени до вноска с падеж
05.05.2020 г., вкл., след което плащанията били преустановени. Към датата на
исковата молба – 05.05.2021 г., ответникът бил в забава в плащанията на 12
месечни погасителни вноски, първата от които с падеж на 05.06.2020 г., като
просрочието му надвишава 90 дни, поради което в полза на ищеца
възникнало правото по т. 18.2 от ОУ да обяви целия остатък от кредита за
предсрочно изискуем, за което исковата молба служела като покана за
плащане и уведомление за упражненото потестативно право на банката. Така
незаплатените суми по кредита възлизали в следните размери: 13 204,32 лв.
главница, вкл. предсрочно изискуема, 856,32 лв. възнаградителна лихва за
периода от падежа на първата просрочена вноска - 05.05.2020 г. до датата,
предхождаща исковата молба - 04.05.2021 г., и 117,91 лв. лихвена надбавка за
забава по т. 18.1 от ОУ в размер на 10 % върху частта от дължимата и
незаплатена по погасителен план просрочена главница, натрупана за периода
от 05.06.2020 г. до 04.05.2021 г.
Въз основа на тези фактически твърдения по същество ищецът счита
процесният договор за потребителски кредит за действителен и моли за
уважаване на предявените осъдителни искове. Претендира и разноски по
делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК особеният представител на ответника депозира
писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за
неоснователност на предявените искове поради ненастъпила предсрочна
изискуемост. В тази връзка се позовава на т.18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, като поддържа, че волеизявлението на банката за отнемане
преимуществото на уговорения в полза на длъжника срок не било достигнало
до знанието на последния преди подаване на исковата молба, респ.
последиците на предсрочната изискуемост не били настъпили.
С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на исковите
претенции.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му
представител гл.юрк. Биляна Чернева, поддържа исковата молба и
обективираното е нея искане и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Особеният представител на ответника адв. М.Д. поддържа отговора.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
От съдържанието на приложения договор за кредит за текущо
потребление от 02.10.2019 г. (л. 7), сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Рока
Б. /Rocca Bacarella/, се установява, че банката се е задължила да отпусне на
посоченото физическо лице кредит в размер на сумата от 15 000 лв. (чл. 1)
2
срещу насрещното негово задължение да върне предоставените му средства
заедно с възнаградителна лихва, при променлив годишен лихвен процент от
6,60 %, формиран от стойността на референтен лихвен процент,
представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни
депозити в лева на домакинства със срок над 1 ден до две години“ (0,170 %
към датата на договора), и фиксирана преференциална надбавка в размер на
6,430 %, приложима при изпълнение на Условията по програма ДСК
Партньори плюс (чл. 8), и годишен процент на разходите от 7,11 % (чл. 10).
Уговорен е срок за издължаване на кредита от 60 месеца, считано от датата на
усвояването му по посочената разплащателна сметка с титуляр Rocca
Bacarella (чл. 2 и чл. 4). Съгласно договора погасяването се извършва чрез
същата разплащателна сметка и е разсрочено на отделни месечни анюитетни
вноски с падежна дата 5-то число на месеца, за който се дължат, съобразно
погасителен план – приложение № 1 (чл. 5 и чл. 7). В договора е
обективирано и съгласие на кредитополучателя за събиране на суми от негови
сметки в банката за удовлетворяването й при неизпълнение на задълженията
по кредита (чл. 11). Уговорено е и задължение на кредитополучател за
заплащане на такси съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните,
които Банка ДСК прилага по извършени услуги на клиента (чл. 18).
Договорът е сключен при Общи условия, към които чл. 21 изрично препраща.
От приложения погасителен план (л. 11) се установява, че плащанията
по кредита са разсрочени на 60 месечни погасителни вноски с падеж 5-то
число на съответния месец, първите 59 от които в размер на по 294,20 лв., а
последната – в размер на 192,19 лв., всички включващи съответна част от
дължимата главница и договорна лихва. Отразена в плана е дата на първо
погасяване на 05.10.2019 г. и краен срок за издължаване до 02.10.2024 г. Общо
дължимата от потребителя сума е посочена в размер на 17649,99 лв., от която
15000 лв. главница, 2549,99 лв. лихва и 100 лв. такса, събрана в пълен размер
на 02.10.2019 г.
Приобщени са и уговорените между страните Промоционални условия
по стандартен кредит за текущо потребление – приложение № 2 към договора
(л. 13 и сл.). В т. 2 от Условията са посочени лихвените условия, при които се
дължи уговорената преференциална лихва. Клаузата на т. 6 предвижда, че при
нарушаване на същите кредитополучателят губи правото да ползва
отстъпките изцяло или частично, като приложимият лихвен процент се
променя, като максималният размер, до който може да достигне, е
променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски
кредити, посочен в договора за кредит, заедно със съответните изменения на
променливата му компонента.
Приложени са също и Общите условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление (л. 8-10), които са подписани от страните на всяка
страница. В чл. 7.1. и сл. от ОУ е предвидена възможност за кредитора да
променя едностранно лихвения процент по кредита, уговорен като зависим от
стойността на посочения в договора референтен лихвен процент, два пъти в
годината, съобразно обявената на интернет страницата на БНБ негова
стойност, като новият референтен лихвен процент и неговите компоненти се
оповестява в офисите на кредитора и на интернет страницата му и въз основа
на неговата промяна кредиторът определя нов размер на месечната вноска за
лихва и/или главница. Според чл. 18.2. вр. чл. 18.3. от ОУ при допусната
3
забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият непогасен
остатък от главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с със
законната лихва по чл. 86 ЗЗД до окончателното погасяване на задължението,
вкл. по принудителен ред. Случаите, при които кредиторът има право да
превърне кредита в предсрочно изискуем, са посочени неизчерпателно в
клаузата на чл. 19.1. от ОУ, сред които е и хипотезата на всяко неплащане в
срок на уговорените погашения по лихва и/или главница (чл. 19.1., т. 1). В чл.
25-29 от ОУ е регламентирано правото на кредитополучателя да се откаже от
сключения договор за потребителски кредит, вкл. условията и сроковете за
това, както и правните последици.
Приета е и приложимата Тарифа за такси по кредити за текущо
потребление – приложение № 3 към договора (л. 12). В т. 1.1.1. от същата е
предвидено заплащането на такса за разглеждане на искане и одобряване на
кредит от 10 000,01 лв. до 25 000 лв. вкл. във фиксиран размер от 100 лв.
Обсъденият договор и всички приложения към него, вкл. погасителен
план, Общи условия, Промоционални условия и Тарифа, са на български
език, подписани от кредитополучателя и съдържащи изрично удостоверяване
от преводача Илиана Дечкова Д. относно истинността на направения от него
превод на документите от български на италиански език. Видно от
приложеното потвърждение № 00986-1 от 21.05.2018 г., издадено от
Дирекция „Консулски отношения“ при МВнР на Република България (л. 70),
лицето Илиана Дечкова Д. е включено в Списък на физическите лица, които
извършват преводи на документи и други книжа от чужд на български език и
от български на чужд език на територията на Република България за
извършване на преводи от/на италиански и руски езици.
От приобщеното извлечение от банкова сметка с титуляр Rocca
Bacarella (л. 19) се изяснява, че по посочената в договора за кредит сметка е
преведена сумата от 15000 лв. на 02.10.2019 г., като на същата дата е
удържана и такса в размер на 100 лв., а в периода 05.10.2019 г.-05.05.2020 г.,
вкл., са събирани месечни вноски за плащане по заем, включващи главница и
лихва.
От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (л. 64
и сл.) се доказва, че кредитът е изцяло усвоен на 02.10.2019 г., когато е
постъпила уговорената сума от 15000 лв. по посочената в договора
разплащателна сметка на кредитополучателя. Установява се още, че
дължимите погасителни вноски са изцяло погасени до тази с падеж
05.05.2020 г., вкл., след което плащанията са преустановени и от падежа на
първата незаплатена вноска (05.06.2020 г.) до датата на подаване на исковата
молба в съда (05.05.2021 г.) допуснатата забава е 334 дни (365-31), като не са
платени 11 последователни погасителни вноски. Вещото лице Р. С. определя
непогасените задължения по кредита към 05.05.2021 г. в размер на следните
суми: 13204,32 лв. главница, вкл. 2425,55 лв. падежирала и 10,778,77 лв.
предсрочно изискуема, 856,32 лв. договорна възнаградителна лихва за
периода 05.05.2020 г. – 04.05.2021 г. и 117,91 лв. лихвена надбавка за забава,
начислена за периода 05.06.2020 г. – 04.05.2021 г. Според заключението за
периода на действие на договора посоченият в първоначалния погасителен
план годишен лихвен процент от 6.60 % е намаляван от банката, като от
10.01.2020 г. до 05.07.2020 г. главницата е олихвявана с редовна лихва в
размер на 6.58 %, от 06.07.2020 г. до 05.01.2021 г. – с редовна лихва в размер
4
на 6.56 %, и от 06.01.2021 г. до 05.04.2021 г. – с редовна лихва в размер на
6.54 %. Така посочената промяна е съобразена и от вещото лице при
определяне на дължимата незаплатена възнаградителна лихва за процесния
период. При изслушването на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК експертът
пояснява, че след 06.04.2021 г. е начислявана санкционна лихва в размер на
10 % годишно (л. 73).
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предмет на разглеждане са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от ЗПК за
заплащане на главница, вкл. предсрочно изискуема, възнаградителна лихва и
обезщетение за забава по сключен между страните договор за потребителски
кредит.
Същите са допустими, доколкото са налице нормативно установените
положителни процесуални предпоставки за съществуването и надлежно
упражняване на правото на иск и липсват процесуални пречки за това.
Основателността на исковете е обусловена от наличието на следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно
възникнало облигационно правоотношение въз основа на процесния договор
за кредит, 2.) точното изпълнение на поетите от ищеца задължения, вкл.
предоставянето на уговорената сума, 3.) настъпила изискуемост на
задълженията в претендирания размер, както и 4.) неизпълнение на същите от
страна на ответника, респ. неговата забава. Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявените
негови вземания, както и размера им. По отношение на неизпълнението,
което е отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на
ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи
положителния факт, който го изключва - точно изпълнение и/или други
правопогасяващи или правоизключващи факти.
От обсъдените писмени доказателствени средства се доказва, че на
02.10.2019 г. между страните е сключен договор за кредит за текущо
потребление при ОУ. Въз основа на договора банката се е задължила да
предостави на ответника - физическо лице кредит за лични (текущи) нужди с
уговорено разсрочено връщане на средствата, поради което сделката има
характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал.
1 от Закона за потребителския кредит (обн. ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила
от 12.05.2010 г.) и възникналото облигационно правоотношение се регулира
от разпоредбите на посочения специален закон в редакцията му, изм. ДВ,
бр.17 от 26 февруари 2019 г., действаща към момента на сключването й.
Материално-правните норми на закона са императивни и за спазването им, в
т.ч. и за наличието на неравноправни клаузи в договора, съдът следи
служебно – арг. от чл. 7, ал. 3 ГПК.
От гореизложеното съдържание на потребителския договор се
установява, че са спазени изискванията на ЗПК и същият е валиден.
Уговорените между страните клаузи са обективирани на хартиен носител и са
формулирани по ясен и разбираем начин, както и с еднакъв шрифт по вид,
5
формат и размер, не по-малък от 12, с което е спазена регламентираната в чл.
10, ал. 1 ЗПК форма за действителност на договора. В съдържанието му е
поместена и необходимата за потребителя задължителна информация по чл.
11, ал. 1, т. 7-10 и т. 20 ЗПК относно общия размер на кредита и начина на
усвояването му, приложимия лихвен процент, методиката за изчисляване и
условията за неговата промяна, годишния процент на разходите, вкл. взетите
предвид допускания за определянето му и общата сума, дължима от
потребителя, както и правото на последния да се откаже от договора в
определен срок. Приложен е и погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
съобразно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.
Както договорът, така и приложимите към него Общи условия, са
подписани от страните на всяка страница, в съответствие с чл. 11, ал. 2 ЗПК, и
автентичността на тези документи не е оспорена, поради което съдът намира,
че е налице валидно възникнало облигационно правоотношение между
страните.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът
кредитира напълно като компетентно изготвено, правилно и обосновано, е
доказано също и усвояването на банковия кредит чрез превеждането на
уговорената сума от 15 000 лв. по посочената разплащателна сметка на
ответника. Това обстоятелство се потвърждава и от извършените частични
плащания, установени от същото експертно заключение и приобщеното
извлечение по сметка, които може да бъдат тълкувани като извънсъдебно
признание на възникналия дълг.
На основание чл. 9, ал. 1 ЗПК след получаването на средствата за
потребителя е възникнало насрещно задължение да върне на банката
предоставената му главница заедно с възнаградителна лихва на уговорените
погасителни вноски и при настъпване на посочения в погасителния план
техен падеж.
В рамките на дължимата служебна проверка по чл. 7, ал. 3 ГПК съдът
констатира, че клаузите от договора и ОУ, предвиждащи заплащането на
възнаградителната лихва, съдържат необходимата за потребителя
информация по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и размерът на лихвата е уговорен в
рамките на свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД, в съответствие с
изискванията за добросъвестност. От събраните доказателства се изяснява, че
при действието на договора лихвата е намалявана едностранно от банката при
спад на приложимия референтен лихвен процент, която едностранна промяна
е предвидена в договора и в крайна сметка води до изгодни за потребителя
правни последици.
Във връзка с изискуемостта на вземанията ищецът се позовава на
настъпила предсрочна изискуемост на кредита поради допусната забава в
плащането на 12 месечни погасителни вноски – хипотеза, попадаща в
предметния обхват на т. 18.2. от ОУ, предвиждаща неблагоприятните
последици за длъжника при просрочие над 90 дни.
Според задължителните указания, дадени в т. 18 от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, обусловено от наличието
на две кумулативни предпоставки: обективния факт на неплащането и
упражненото от банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като
6
правните последици настъпват от момента, в който волеизявлението на
кредитора достигне до длъжника. В съдебната практика се приема още, че в
хипотеза на предявен осъдителен иск за заплащане на суми по договор за
кредит това волеизявление на кредитора може да бъде обективирано в
исковата молба, като последиците му настъпват с връчването на препис от
нея на ответника по иска, в т.ч. и на назначения негов особен представител
(така – решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на ВКС, I т.о.).
От доказателствата се установява, че кредитът е обслужван редовно до
05.05.2020 г., когато е извършено последното плащане, покриващо вноската
със същата падежна дата, след което плащанията са преустановени, респ.
ответникът е изпаднал в забава на 05.06.2020 г., когато е падежирала
следващата месечна погасителна вноска. От посочената дата до подаването на
исковата молба на 05.05.2021 г., просрочието е продължило повече от 90 дни,
съответно е настъпило уговореното в договора обективно условие за
отнемане преимуществото на уговорения в полза на длъжника срок.
Не са налице данни банката да е упражнила правото да обяви кредита за
предсрочно изискуем преди сезирането на съда, поради което и с оглед
цитираната съдебна практика съдът приема, че волеизявлението й в този
смисъл, обективирано в исковата молба, е достигнало до ответника с
получаването на препис от същата от особения представител, тоест на
16.09.2021 г. (л. 48).
Към тази дата са настъпили и правните последици на упражненото
потестативно право на кредитора, като е отпаднало действието на уговорения
погасителен план и цялата неизплатена главница, включена в погасителните
му вноски, е станала изискуема. До датата на предсрочната изискуемост
ответникът дължи и падежиралата възнаградителна лихва по кредита.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза неизплатена
главница възлиза на 13204,32 лв., а падежиралата в исковия период от
05.05.2020 г. до 04.05.2021 г. възнаградителна лихва – на 856,32 лв. Така
установените размери на вземанията съответстват на претендираните суми по
предявените осъдителни искове за тях, поради което същите следва да бъдат
изцяло уважени, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
С оглед доказаното просрочие по кредита, на основание чл. 33, ал. 1
ЗПК за ответника е възникнало и задължение за заплащане на обезщетение за
забава върху неизплатените задължения в размер на законната лихва. В
случая такава се претендира само върху главницата и според експертното
заключение за процесния период от 05.06.2020 г. до 04.05.2021 г. лихвата за
забава се равнява на търсената сума от 117,91 лв. Следователно и този иск е
доказан по основание и размер и подлежи на уважаване.
По възнаграждението на особения представител:
Съдът намира, че на назначения особен представител адв. М.Д. Д.,
вписана в АК-гр.Варна, следва да бъде изплатено възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство на ответника по делото,
изразяващо се в депозиране на писмен отговор на исковата молба и явяване в
проведеното открито съдебно заседание, в размер на определения депозит от
500 лв., за която сума да се издаде разходен касов ордер.
7
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и направеното
искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по делото в
общ размер на 1478,17 лв., от които 628,17 лв. за държавна такса, 500 лв.
депозит за особен представител, 250 лв. депозит за вещо лице и 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, последното определено по реда на чл. 78,
ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Разноски не са претендирани от ответника, като такива не му се и
следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Рока Б. /Rocca Bacarella/, гражданка на Италия, родена на
13.05.1957 г., притежаваща статут на продължително пребиваващ в Република
България гражданин на ЕС, ЛНЧ **********, с настоящ адрес: гр. Варна, ул.
„Петър Слабаков“ № 2, вх. 1, ап. 2, да заплати на „Банка ДСК” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“
№ 19, следните суми: сумата от 13 204,32 лв. (тринадесет хиляди двеста и
четири лева и тридесет и две стотинки), представляваща непогасена главница
по договор за кредит за текущо потребление от 02.10.2019 г., сумата от
856,32 лв. (осемстотин петдесет и шест лева и тридесет и две стотинки),
представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 05.05.2020 г.
до 04.05.2021 г., както и сумата от 117,91 лв. (сто и седемнадесет лева и
деветдесет и една стотинки), представляваща обезщетение за забава (лихвена
надбавка за забава), начислено за периода от 05.06.2020 г. до 04.05.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата
молба – 05.05.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 9, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от ЗПК.
ОСЪЖДА Рока Б. /Rocca Bacarella/, гражданка на Италия, родена на
13.05.1957 г., притежаваща статут на продължително пребиваващ в Република
България гражданин на ЕС, ЛНЧ **********, с настоящ адрес: гр. Варна, ул.
„Петър Слабаков“ № 2, вх. 1, ап. 2, да заплати на „Банка ДСК” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“
№ 19, сумата от 1478,17 лв. (хиляда четиристотин седемдесет и осем лева и
седемнадесет стотинки) за сторените по делото разноски, на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Присъдените в полза на ищеца „Банка ДСК” АД суми може да
бъдат заплатени по посочена от него банкова сметка с IBAN
BG96STSA93000020011111.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на назначения особен представител на ответника
адв. М.Д. Д., вписана в АК-гр.Варна, възнаграждение в размер на 500 лв.
(петстотин лева) от внесения за целта депозит, за което да се издаде разходен
касов ордер.
8
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните
им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9