№ 202
гр. Монтана, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА Административно
наказателно дело № 20251630200647 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „А.И.Т." ЕООД, ЕИК: ХХХХ, чрез
юрисконсулт Х.Х., срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1
от Закона за пътищата №**********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, с който на жалбоподателя на основание чл. 179. ал. 3б, вр.
чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2500 лв., за нарушение на чл.102, ал. 2 от
ЗДвП.
Жалбоподателят счита обжалвания електронен фиш за
незаконосъобразен, постановен при нарушение на
административнопроизводствените правила. Твърди, че процедурата по
налагане на глоба спрямо него е опорочена. Излага подробни доводи в
подадената жалба. Моли за отмяната на електронния фиш. В съдебно
заседание жалбоподателят и негов представител не се явяват, изпращат
писмено становище.
1
Въззиваемата страна редовно призована не се явява, чрез процесуалния
си представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваният
ел. фиш законосъобразен.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото и становищата на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
На 30.04.2022г., в 07:57 часа, в община Монтана, за движение по път 1-1
км 113+188, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената
пътна мрежа,, е установено нарушение №
DEA2C4217FEA10B8E053011F160A5414, с ППС В.И., регистрационен номер
ХХХХХХ, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2,
екологична категория ЕВРО 6, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща
технически допустима максимална маса на състава 44000, като за посоченото
ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за
преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.
Нарушението е установено с устройство № 40052, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата, намиращо се на път 1-1 км 113+188.
Установеният собственик на заснетото пътно превозно средство А.И.Т.
ЕООД, със законен представител А. А. Т., на когото е издаден електронен фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено от електронната система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № **********.
Въз основа на гореизложеното, е издаден и обжалвания Електронен фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено от електронната система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № **********
от МРРБ, Агенция "Пътна инфраструктура, с който на жалбоподателя А.И.Т.
ЕООД, на основание чл. 179. ал. 3б, вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр., ал. 3 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „имуществена санцкия“ в размер на
2500 лв., за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283
НПК. Съдът намира същите намира за непротиворечиви в тяхната цялост,
поради което не следва да бъдат обсъждани поотделно.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и
съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за
издадените от административните органи наказателни постановления, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл. 84 от З
АНН, вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява
императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от
жалбоподателя аргументи.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав счита, че обжалваният електронен фиш, отговаря на изискванията на
процесуалния закон. Същият е издаден по утвърдения за това образец, от
компетентен орган. Съдържа всички необходими реквизити са своята
валидност.
По отношение на неговата материална законосъобразност, доколкото
разпоредбите на чл. 179, ал. 3б, вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП са поставени в
противоречие с общностното право, регламентиращо съответния тип
обществени отношения и по- конкретно с разпоредбите на Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно
подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване, минималното съдържане на заявлението за
таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на
оперативната съвместимост и за отмяна на Решение
2009/750/ЕО (Регламента), които е следвало да намерят пряко приложение,
няма допуснато административно нарушение.
Съдът е служебно известен за решение на Съда на ЕС по преюдициално
запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд -
3
Хасково с акт от 31.01.2023 година, в рамките на производство по дело
"Екострой " ЕООД срещу АПИ. Преюдициалното запитване се отнася до
тълкуването на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни
автомобили за използване на определени инфраструктури. Съгласно член 9а
от Директива 1999/62 се предвижда, че държавите членки установяват
съответен контрол и определят система от наказания, приложими за
нарушаване на националните разпоредби, приети по тази директива, както и
че те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението
им и че наказанията трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.
Преюдициалното запитване е относно обхвата на принципа за
пропорционалност на наказанията, посочен в тази разпоредба, тъй като
българското законодателство в разпоредбата на член 179, ал. 3-3б от
ЗДвП предвижда в случай на нарушение на различни материални разпоредби
от този закон глоби и имуществени санкции с фиксиран размер, възлизащ
съответно на 300, 1800 или 2500 лева.
Видно от решението по предюдициалното запитване Съдът на ЕС
изрично е посочил, че принципът на пропорционалност е част от общите
принципи на правото на Съюза, които следва да бъдат зачитани и от
националното законодателство. При тези условия налагането на глоба или на
имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на предвидени в
закона задължения, без да се предвижда различен размер на тази глоба или
имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението, е
непропорционално с оглед целите, посочени в правната уредба на Съюза.
Изводът който се налага от решението на Съда на ЕС по дело С-
61/2023 година е, че фиксираната по размер санкция така както е предвидена в
разпоредбите на член на 179, ал. 3-3б от ЗДвП е в противоречие с един от
основните и задължителни принципа на правото на ЕС, поради което същата
се явява незаконосъобразна.
Правото на ЕС като наднационална правна уредба е задължително за
всички държави членки и има приоритет по отношение на вътрешното
законодателство при колизия между тях, поради което задължение на всеки
правоприлагащ орган е да следи дали всяка вътрешноправна нормативна
разпоредба съответства на общностното право и като е налице противоречие
4
да приложи нормата от правото на ЕС.
Действително към настоящият момент е налице промяна в
нормативната уредба, актуализирана с промените в Закона за движение по
пътищата влезли в сила едва към месец февруари 2024г. (Доп. - ДВ, бр. 13 от
2024 г., в сила от 13.02.2024 г.), но към момента на извършване на процесното
нарушение такава не е била предвидена.
При спазване на едно от основните правила на правото на ЕС, че
решенията по преюдициалните запитвания на съда на ЕС са задължителни не
само за запитващите страни, но и за всички останали субекти на правото на
ЕС, настоящият състав намира, че Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси
по член 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от издаден от
Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ, с който на А.И.Т." ЕООД, ЕИК
ХХХХ, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2,
т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 2500 лв. е незаконосъобразен, поради което следва да бъде
отменен. /в този смисъл и практика на АДмС- Монтана, както следва: Решение
№ 444 от 28.04.2025 г. на АдмС - Монтана по к. а. н. д. №
105/2025г., Решение от 16.09.2024 г. по к. а. н. д. № 349/24 г., Решение №
1516/03.12.2024г. по к. а. н. д № 481/24 г., Решение № 1533/09.12.2024 г. по к.
а. н. д № 489/24 г., Решение № 1549/10.12.2024 г. по к. а. н. д № 412/24
г., Решение № 1550/10.12.2024 г. по к. а. н. д № 464/24 г., всички по описа на
АДмС - Монтана./
В хода на производството, разноски са претендирани и от двете страни.
Предвид изхода на делото такива се дължат само от въззиваемата страна. След
като съобрази фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че
следва да бъдат присъдени разноски за процесуално представителство на
жалбоподателя в размер на 150 лева.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
5
установено от електронната система за събиране на пътни такси по член 10,
ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, с който на „А.И.Т." ЕООД, ЕИК ХХХХ, на основание чл.
179. ал. 3б, вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. ал. 3 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „имуществена санцкия“ в размер на 2500 лв., за
нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.
ОСЪЖДА АПИ град София, да заплати на „А.И.Т." ЕООД, ЕИК ХХХХ
сумата от 150 /сто и петдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Монтана в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6