№ 11654
гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20251110100853 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК са искове по чл. 411 от КЗ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът „З.А.Д. ДБ: Ж.З.“
АД дължи на ищеца „ЗД Л.И.““ АД сумата 2358,24 лева - главница,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски по застрахователна преписка, наречена „щета №5000-1261-21-
252367/2021 г.“, образувана при ЗК Л.И. АД, ведно със законна лихва от
09.10.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата 808,08 лева - мораторна лихва
за периода от 22.11.2021 г. до 08.10.2024 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело
№59849/2024 г. по описа на СРС.
В искова молба са изложени твърдения, че регресно вземане на
ищецазастраховател по имуществена застраховка срещу ответника-застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е възникнало във
връзка с изплатено застрахователно обезщетение за ПТП в гр. София на
13.07.2021 г. между л.а. БМВ Х3, с рег. №**********, застрахован при
ответника, и л.а. М. ГЛЕ 350Д, с рег. №*********, застрахован при ищеца. В
срока по чл. 412 от КЗ ответникът не е възстановил сумата. Претендира се
обезщетение за забава по чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ответникът оспорва искове по основание и размер, в т.ч. механизъм на
ПТП, причинна връзка и виновно поведение на водача, сочен за делинквент, а
вредите по л.а. М. ГЛЕ 350Д, с рег. №*********, да са настъпили от процесното
ПТП. Водачът на увредения автомобил е спрял внезапно без подаване на
светлинен сигнал за предприемане на маневра, поради което ПТП се дължи на
виновното му поведение, под евентуалност навежда възражение за
съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Оспорва иска по размер като завишен
поради несъответствие с действителната стойност на щетите.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
1
ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На осн. чл. 146, ал. 1, т.3-4 от ГПК, прието за безспорно и ненуждаещо се
от доказване, че към датата на ПТП ответникът е обезпечавал деликтната
отговорност на сочения за делинквент водач на МПС чрез сключване на договор
за застраховка „Гражданска отговорност“; ищецът е изплатил 2343,24 лв.
застрахователно обезщетение с 15 лв. ликвидационни разноски в изпълнение на
договор за застраховка „Каско на МПС“, действащ към датата на ПТП, сключен
със собственика на М. ГЛЕ 350Д, с рег. №*********.
Разпитани св. Т.-М., водач на л.а. „М. ГЛЕ 350Д“, с рег. №*********, и св.
П., водач на л.а. „БМВ Х3“, с рег. №**********, установяват непротиворечиво
настъпването на пътното-транспортното произшествие по авторство, време,
място и начин, съобразно посоченото от ищеца. Щетите по л.а. „М. ГЛЕ 350Д“, с
рег. №*********, са настъпили поради несъобразяване от страна на водача на
л.а. „БМВ Х3“, с рег. №**********, с местоположението на другия автомобил и
неспазване на безопасна дистанция, от което реализира ПТП с внезапно спрелия
пред него л.а.„М. ГЛЕ 350Д“. Тези фактически положения се потвърждават и от
заключението на съдебна техническа експертиза, неоспорена от страните и
преценена от съда по реда на чл. 202 от ГПК.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че пътно-транспортното
произшествие е настъпило по изключителна вина на водача на „БМВ Х3“, с рег.
№**********,чиято деликтна отговорност ответното дружество обезпечава.
Съгласно, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Според
правилото на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство е длъжен
да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или
спре рязко, което е безспорно нарушено, доколкото водачът на „БМВ Х3“, с рег.
№**********, не се е намирал на разстояние от другото МПС, при което да
избегне вредоносния резултат, а именно: необходимото разстояние на опасната
зона за спиране на автомобила, тоест на дистанция, която да му позволи да
избегне сблъсък с намиращото се пред него превозно средство.
От заключението на СТЕ се изяснява, че от техническа гледна точка
имуществените вреди по л.а. „М. ГЛЕ 350Д“, с рег. №*********, се намират в
пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, а средната пазарна стойност за
възстановяването на щетите е сумата 1770,68 лева, а като се отчете, че годината
на производство на автомобила е 2018 г., то при условията на оторизиран за
марката автосервиз – сумата 2343,24 лева. В тази връзка съдът отчита, че датата
на ПТП е 2021 г. и следва да намери приложение чл. 17, ал. 1 от Методиката към
Наредба № 24/8.03.2006 г., който посочва в кои случаи се приема за действителна
стойност на вредата- тази по фактури, когато са издадени от официален вносител
и за превозно средство със срок на експлоатация до 3 години. Автомобилът е
предмет на гаранционно поддържане към датата на настъпване на ПТП, а
застрахователят има задължение при вреди върху нов автомобил да заплати
стойността на ремонт с части от оторизиран (официален) сервиз на марката.
Следа да се отбележи, че при нови автомобили е налице гаранция, която става
невалидна при ремонт на автомобила в неоторизиран сервиз на марката. Това е
прието и в практика на ВКС, която изрично сочи, че при ремонт на нови
2
автомобили се вземат предвид цените в оторизиран сервиз - вж. Решение №
167/07.02.2017 г. по т.д. № 1655/2015 г., II ТО; Решение № 209/30.01.2012 г. по т.
д. № 1069/2010 г., II ТО. Ако не бъде взето предвид това обстоятелство, няма да
може да се стигне до реално „възстановяване“ на автомобила към състоянието
преди увреждането - същият вече няма да може да бъде ремонтиран в
гаранционен сервиз, което намалява неговата стойност и пострадалото лице би
загубило правата си по гаранцията. Ето защо налага се извод, че размерът на
претенцията за главница се определя по фактурата, издадена за ремонт на
автомобила, чиято стойност се потвърждава от вещото лице. Възражението по
чл. 51 от ЗЗД на ответника е недоказано и неоснователно, доколкото не се
установи противоправно поведение на водача на увредения автомобил, а СТЕ
установи, че не е имал обективна възможност да избегне удара. При това съдът
приема, че предявеният иск за главница е изцяло основателен, като са дължими и
15 лв., представляваща стойност на обичайни ликвидационни разноски на
ищеца-застраховател.
Търсеното парично задължение е дължимо и изискуемо, и като законна
последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба07.01.2025 г., поради което следва да бъде
присъдена. С оглед изхода на спора по главния иск, както и че отказът на
ответника по поканата за плащане на регресното вземане се явява
неоснователен, то акцесорната претенция подлежи на уважение в предявения
размер, който съдът установи по реда на чл. 162 от ГПК, без да се използва
ССчЕ, и при служебно прилагане на изчислителна система за лихвен калкулатор.
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има
право на съдебни разноски. Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи на
реализация и отговорността за разноски в рамките на заповедното производство.
За уважената част от иска, ответникът трябва да заплати на ищеца сумата общо
544,94 лв. съдебни разноски за настоящото и заповедно производство за платени
държавни такси, възнаграждение на вещо лице, свидетел и юрисконсулт. На осн.
чл. 25 и чл. 26 НЗПП съдът определи юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че З.А.Д. ДБ: Ж.З. АД, с ЕИК:********,
дължи на ЗК Л.И. АД, с ЕИК:*********, на основание чл. 411 от КЗ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, сумата 2358,24 лева - главница, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по застрахователна
преписка, наречена „щета №5000-1261-21-252367/2021 г.“, образувана при ЗК
Л.И. АД, ведно със законна лихва от 09.10.2024 г. до изплащане на вземането, и
сумата 808,08 лева - мораторна лихва за периода от 22.11.2021 г. до 08.10.2024 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. дело №59849/2024 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА З.А.Д. ДБ: Ж.З. АД, с ЕИК:********, да заплати на ЗК Л.И. АД, с
ЕИК:*********, на основание чл. 78, ал 1 от ГПК, сумата 544,94 лева – съдебни
разноски по ч.гр.дело №59849/2024 г. и гр. дело №853/2025 г., и двете по описа
на СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
3
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4