Р Е Ш
Е Н И Е № …
18.07.2022г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-11 състав, в публично заседание на двадесет и седми април през
две хиляди двадесети и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ВРАНЕСКУ
при секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдията т. дело N 1937 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени
искове с правно осн. чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД вр. 342,ал.2 от ТЗ от
„У.Л. „ ЕАД ЕИК ******** срещу „Т.Т. „ООД
ЕИК ********и „ Ф.Ю.Г. „ ЕООД ЕИК ********
.
ИЩЕЦЪТ с исковата молба твърди, че между
него и втория ответник е сключен договор за финансов лизинг на движимо
имущество № 117361 на 15.07.2015г.. По силата на този договор ищецът се е
задължил да придобие и да предостави при условията на финансов лизинг ползване
на този ответник, на следните движими вещи : вентилатор 75 КВ, система за
отвеждане на пара и прах отделяни при пелетиране,
система за контрол на процеса на сушилната и вентилатор 50 000 куб. и
инсталация за рекуперация и обезпрашаване на
изходящата пара, горелка на чипс и съоръжения за
горелка към барабанна сушилна, а този втори ответник се е задължил да заплаща
месечните погасителни вноски, съгласно Погасителен план – Приложение № 2. Договорено
в чл.3 от договора, че лизинговия обект и неговия доставчик се избира от лизингополучателя. На 23.09.2015г. е подписан Договор за покупко - продажба на оборудване № UCL – TT –
FF117361 по силата
на който Т.Т. ООД, първия ответник, се е задължил да произведе и достави на ищеца
вещите, предмет на договора за лизинг. Страна по този договор е и втория
ответник, като лизингополучател и лице избрало лизинговия
обект. Ищецът твърди, че е изпълнил задължението да заплати 60 % от цената на
стоките или сумата от 91 916.64 лв.
с ДДС , за което са издадени две фактури за по 45 958.32 лв. с ДДС
от 24.09.2015г. и протокол за прихващане от тази дата. Въпреки плащането
изпълнителя не е изработил и доставил оборудването и договорът за покупко - продажба не е изпълнен към момента на предявяване
на исковата молба. Това съответно води до неизпълнение и на договора за
финансов лизинг и съответно до загуби за ищеца. Предвид пълното неизпълнение по
договорите твърди, че с така предявената искова молба разваля договора за
покупко-продажба на оборудването. В чл.3,ал.3 от договора за лизинг лизингополучателя е поел пълна отговорност при неизпълнение
от страна на доставчика и дължи към лизингодателя
възстановяване на всички разходи и плащания, които последния е извършил към
доставчика. Съгласно т.4 от Приложение № 3 към договора за лизинг твърди, че
втория ответник е поел задължение да възстанови на лизингодателя
платената от последния сума към изработващия оборудването в 5 дневен срок от
получаване на писмената покана. Твърди, че отговорността на двамата ответници е солидарна. Моли ответниците
да бъдат осъдени да заплатят при условията на солидарност получената сума от
91 916.64 лв.. Претендира направените разноски за настоящото производство.
ОТВЕТНИЦИТЕ уведомявани по реда на чл.50,ал.2 ГПК не вземат становище по иска.
Съдът,
като съобрази становищата на страните и събраните писмени доказателства, намира
за установено следното :
От представения договор за финансов лизинг № 117361 от дата 15.07.2015г. се
установява, че ищецът като лизингодател е поел
задължение да закупи от посочен от лизингополучателя
доставчик движимо оборудване за производство на чипс,
описано в приложение № 1 от договора, а лизингополучателя
Ф.Ю.Г. ЕООД, втория ответник по делото е поел задължение да заплати сумата по
лизинговия план, приложение 2 по
договора, общо сумата от 70 088.60 лева / без вкл.ДДС/ за периода
15.08.2015г.-15.08.2019г.. Страните са договорили в чл.3, ал.3 от договора за
лизинг, че при пълно или неточно изпълнение на договора за лизинг, което е
толкова голямо, че страните са изгубили интерес
от изпълнението, то лизингополучателя понася
всички вреди от това неизпълнение, като следва да възстанови на лизингодателя всички разходи и плащания към доставчика. При
изпълнение на последното има право да му се прехвърлят всички вземания на лизингодателя към доставчика.
Съдът констатира, че нито в тази разпоредбата, нито в
някоя друга от договора за лизинг е уговорена солидарна отговорност между лизингополучателя
и доставчика към лизингодателя за направените от
последния разходи. Соченото приложение № 3 към лизинговия договор не е
представено от ищеца, нито сочената като необходима покана до лизингополучателя за възстановяване на платените от ищеца
суми.
Представен по делото е и тристранен
договор подписан между ищеца и двамата ответници, наименован Договор за покупко-продажба на оборудване UCL-TT-FF 117361 от
23.09.2015г., където първия ответник Т.Т. ООД е
наречен продавач, ищецът У.Л. ЕАД е наименован
купувач и Ф.Ю.Г. ЕООД –лизингополучател. Видно от
чл.1 на този договор първият ответник се е задължил да произведе, продаде и
достави на ищеца , а той да закупи конкретно посочени елементи в тази
разпоредба – вентилатор, система за отвеждане на пара и прах, система за
контрол на процеса на сушилната и вентилатор, инсталация за рекуперация
и обезпрашаване на изходящата пара, горелка на чипс и съоръжения за
горелка към барабанна сушилна. Продажната цена е в размер на 153 194.40 лв.с
ДДС- ал.4 на чл.1. Изработеното се предоставя при условията на финансовия
лизинг и се доставя директно на лизингополучателя –
чл.4. Съгласно чл.15 пълното и неограничено правото на собственост преминава от
продавача към купувача от момента на фактическото предаване на актива с
подписване на приемо-предавателен протокол. Съгласно
чл.26 от договора купувачът се е задължил да заплати оборудването съгласно
Приложение 2 от договора, в чийто чл.11 е уговорен начина на плащане:
-
76 597.20
лв. без ДДС при поръчката на оборудването, като от тях
= 38 998.600 лв. без ДДС
съгласно споразумителен протокол за прихващане на
суми и
= 38 298.60 лв. без ДДС преди доставка на оборудването
-
12 766.20
лв. без ДДС след пускане на оборудването и окончателното му предаване.
Видно от чл.27 в договора е
уговорено, че купувача е задължен към продавача единствено за плащане на
договорната цена. Второто изречение предвижда , че ако лизингополучателя
е извършил авансови плащания направо към
продавача преди този договор, то тези плащания се считат извършени от купувача
към продавача, ако е налице и изричен допълнителен протокол за прихващане.
От
представеното по делото Споразумение/ протокол за прихващане от 24.09.2015г.
подписан също от трите страни по договора за продажба, е видно, че втория
ответник Ф.Ю.г. ЕООД е извършил в полза на първия ответник - Т.Т. ООД плащане в
размер на 45 958.32 лева с ДДС , по издадена към нето фактура № 516 от
24.077.2015г. . Изрично е прието, че с това плащане се погасява задължението на
Ф.Ю.г. ЕООД към У.Л. ЕАД за първоначална вноска по договора за лизинг, както и
с това плащане се погасява задължението на У.Л. ЕАД към Т.Т.
ООД по първата вноска по договора за покупка , по издадената фактура 673 от
24.09.2015г.. Последната е представена по делото на стр.63, като във същата е
посочен аванс по договор за изработка и продажба от 15.07.15г.. В
споразумението изрично е посочено, че след така извършеното прихващане за
ищецът, като купувач е останало задължението за изплащане на сумата от 107 236.08 лв. с ДДС по договора за
покупко-продажба.
От представеното по делото платежно
нареждане от 28.09.2015г. се установява извършено плащане от У.Л. ЕАД към Т.Т. ООД в размер на
45 985.32 лв., като основание е посочена фактура № 674 от 24.09.2015г..
Предвид че е била надплатена сумата от 27 лв., същата е върната от първия
ответник към ищеца с преводно нареждане от 16.11.2015г.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи
: Между ищецът и първият ответник е
сключен договор за финансов лизинг, по който ищецът е лизингодател, а ответника лизингополучател,
по силата на който ищецът е поел задължение да закупи от посочен от лизингополучателя продавач , в конкретния случай и
изработващ оборудването,индивидуализирано производствено оборудване, което да
се предостави за ползване на лизингополучателя и
придобиване след изтичане срока на лизинга, при конкретно договорена цена. След
заплащане на първоначалната вноска,
оставащата част от цената следва да се
заплаща от лизингополучателя към ищеца лизингодател, съобразно погасителен план. Сключен е и
тристранен договор за покупко-продажба между страните по делото, съдържащ в
себе си и елементи на изработка, с който лизингодателя
е изпълнил задължението си да пристъпи към закупуване от посочено от лизингополучателя трето лице необходимото му оборудване.
В тежест на ответните страни и
конкретно на първия ответник да се установи, че е изработил оборудването и го е
предал на купувача, на адреса на лизингополучателя.
По делото обаче не се доказаха тези обстоятелства, поради което съдът приема
пълно неизпълнение на поетите с договора задължения от страна на продавача, да
изработи и предостави оборудването на купувача, чрез лизингополучателя.
След като не е изпълнено задължението за изработване на оборудването и
предаването му, макар от договора и приложенията към същия да не се установява
срок за това, то съдът намира, че към датата на исковата молба са минали 5
години от възлагането и съответно е отпаднал интереса от изработване на това
оборудване, поради което с предявяване на исковата молба съдът приема, че
договора за покупко-продажба следва да се счита развален. Следва извод, че след
като имаме пълно неизпълнение от страна на първия ответник, то получените от
него суми се явяват получени без правно основание и конкретно на отпаднало
правно основание, след като договора за продажба се явява развален. Получените на отпаднало правно основание суми
подлежат на връщане на основание чл.55 от ЗЗД.
Установи си по
делото обаче, че първоначалната вноска, представляваща половината от исковата
сума е заплатена не от ищеца, а от втория ответник към първия такъв, и страните
изрично са признали това плащане за изпълнение по договора за лизинг за
погасяване на първоначалната вноска,както й за изпълнение задължението на ищеца като
купувач за първата част от авансовото плащане по договора за покупка.
Следователно след като плащането на сумата от 45 958.32 лв. не е извършено от страна на ищеца,
а от втория ответник то и връщането на тази сума не следва да се извърши нему. С
плащането на втория ответник към първия същият е изпълнил и свое задължение към
лизингодателя за първоначалната вноска, с което е по
същество погасил част от лизинговата сума, чрез която се извършва покупката, и
която от друга страна не се явява излязла от патримониума
на ищеца, за да му бъде възстановявана по чл.55 от ЗЗД.
На ищеца обаче следва да се възстанови заплатената от
него сума по фактура 674 от 24.09.2015г. изплатена на първия ответник с
платежно нареждане от 28.9.15г. или искът се явява основателен за сумата от 45 958.32
лв., тъй като 27 лв. са възстановени м.11.15г. На осн.чл.55,
ал.1,пр.3 от ЗЗД първия ответник, получил сумата на отпаднало основание, следва
да бъде осъден да я заплати на ищеца.
Съдът намира, че исковите претенции са изцяло
неоснователни до пълния претендиран размер спрямо
втория ответник Ф.Ю.Г. ЕООД. В нито един от двата договора няма предвидена
солидарна отговорност между лизингополучателя и
доставчика на оборудването, т.е. между двамата ответници.
За да може съдът да присъди сумата солидарно, такава солидарна отговорност
следва да е изрично предвидена в договор или да произтича от закона. Няма
законова норма, която да предвижда такъв вид отговорност, нито както се посочи
страните са я договорили. Действително в чл.3, ал.3 от договора за лизинг лизингополучателя
се е задължил да поеме всички разходи по покупката на лизингодателя,
но това е отделно и самостоятелно основание за да се търси сумата от този
ответник, какъвто иск по делото не е предявен. Касае се за самостоятелна
договорна отговорност по договора за лизинг, и липсва основание исковата сума
да се присъжда по предявен иск с пр.осн.чл.55 от ЗЗД
конкретно спрямо този ответник, като лизингополучател
. Наред с това не е представено и Приложение
3 към договора за лизинг, на
който ищецът се позовава в исковата молба, нито покана до лизингополучателя
за възстановяване на разходите, но съдът намира, че това не би променило
изводите му, доколкото отговорността на този ответник може да се ангажира само
въз основа договора за лизинг, а същия не се твърди да се разваля с исковата
молба, нито се правят конкретни искания въз основа на договорна отговорност произтичаща от този
договор спрямо втория ответник като лизингополучател.
Наред с това половината от исковата сума се установи, че този ответник е
заплатил към продавача. Предвид на
изложеното искът срещу този ответник следва да се отхвърли изцяло.
По
направеното искане за разноски на ищеца следва да се присъдят такива единствено
за внесена ДТ в размер на 3 676.67 лева,
тъй като макар и представляван от
адвокат ищецът не е представил доказателства за изплащане на адвокатско
възнаграждение и неговия размер. Сумата се дължи от първия ответник, по
отношение на който искът е основателен. Втория ответник разноски не дължи
предвид отхвърляне исковете спрямо него, а
същия няма искане за направени от него разноски.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„Т.Т. „ООД *** да заплати на У.Л. „ ЕАД ***, съд.адрес ***, чрез адв.Д. сумата от 45
958.32 лева. / четиридесет и пет хиляди деветстотин петдесет и осем лева и
тридесет и две стотинки / като получена на отпаднало правно основание на осн.чл.55ал.1,пр.3 от ЗЗД, заплатена по договор за
покупко-продажба на оборудване от 23.09.2015г., както и да му заплати сумата от
3 676.67 лева / три хиляди шестстотин седемдесет и шест лева и шестдесет и
седем стотинки / на осн.чл.78 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за главницата за разликата до пълния предявен размер, като
неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ искът с пр.осн.чл.55,ал.1,пр.3
от ЗЗД предявен от „У.Л. „ ЕАД ***, съд.адрес ***, чрез адв.Д. срещу „ Ф.Ю.Г.
„ ЕООД *** за заплащане на сумата от 91
916.64 лева заплатена по договор за покупко-продажба на
оборудване от 23.09.2015г., като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2 седмичен
срок от уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: