№ 498
гр. Дупница, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20241510102038 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на А. М. Ч. срещу „ЮтеКредит България“
ЕООД.
Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за кредит № L304510 от 17.08.2022г.,
по силата на който бил отпуснат заем в размер на 500 лв. Заявява, че в договора била
включена клауза, по силата на която ищецът следвало да заплати допълнителна „такса за
разглеждане“ в размер на 24,55 лв. Счита, че посочената клауза била нищожна и
неравноправна, а включването й в договора било стандартно и бланкетно, а не резулат от
индивидуално уговаряне. Намира размера на клаузата за необосновано висок. Подържа, че
същата е нищожна поради противоречие със закона (чл. 10а и чл. 19, ал. 4 ЗПК) и добрите
нрави. Моли да бъде проглА.а нищожността на процесната клауза, предвиждаща
заплащането на такса за разглеждане, както и ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца заплатената въз основа на тази клауза сума в размер на 24,55 лв..
Ответникът е получил препис от исковата молба, по която е депозирал отговор в срока
по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове като недоптустими и неоснователни.
Счита, че процесният договор за кредит не бил в обхвата на ЗПК. Намира, че клаузата била
индивидуално уговорена. Позовава се на злоупотреба с право. Моли за отхвърляне на
предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявеният установителен иск за нищожност е по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 24
ЗПК вр. чл. 143, ал. 1 вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, а предявеният
1
осъдителен иск е по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже сключването на твърдения от него договор за заем,
наличието на предвидена в договора клауза с твърдяното от ищеца съдържание,
противоречието на клаузата за такса за разглеждане с императивна разпоредба на закона или
основанията, на които твърди, че чрез същата се заобикаля такава разпоредба, респ.
основанията на които се твърди, че същата противоречи на добрите нрави; заплащане на
твърдяната от ищеца сума в полза на ответника на основание посочената нищожна клауза. В
тежест на ответника е да докаже, че оспорената клауза е уговорена индивидуално, респ.
наличието на валидно основание за получаване на процесната сума.
В настоящия случай между страните не е налице спор по отношение на фактическите
обстоятелства, на които се основава иска, а именно, че между тях е сключен договор за
кредит № L304510 от 17.08.2022г., по силата на който бил отпуснат кредит в размер на 500
лв., както и че в договора е включена клауза, по силата на която ищецът следвало да заплати
допълнителна „такса за разглеждане“ в размер на 24,55 лв. От приетата от ОС-Кюстендил
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, е видно, че ищецът е заплатил
процесната сумата от 24,55 лв.
Основният спор между страните е правен и касае валидността на цитираната по-горе
договорна клауза, по който въпрос съдът намира следното:
Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а
съгласно ал. 2 кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. От съдържанието на цитираните разпоредби
е видно, че законът допуска заплащането на такси и комисионни за предоставянето на
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит (тъй като предполагат
извършването на разходи от кредитора за услуги, различни от основната услуга по
отпускане на кредита), но забранява заплащането на такива, свързани с усвояването и
управлението на кредита (тъй като те са част от разходите по предоставяне на основната
услуга по отпускане на кредита, което предполага включването им като част от ГПР, а не
като отделна такса).
В конкретния случай претендираната такса не попада в приложното поле на чл. 10а, ал.
1 ЗПК, тъй като срещу заплащането й кредиторът не дължи никакво конкретно поведение.
Уговорената такса несъмнено е свързана с отпускането (усвояването) на кредита, поради
което клаузата, в която е предвидено заплащането й е в пряко противоречие с чл. 10а, ал. 2
ЗПК, а последното обуславя извод, че е нищожна (чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД). От описанието на
услугата следва, че предоставянето й се осъществява преди подписването на договора, при
изпълнението, на който кредиторът не дължи конкретно поведение. Поетото задължение
възниква за потребителя със сключване на договора без значение дали услугата е
предоставена и без значение дали кредиторът ще осъществи някакво поведение насреща или
не. С други думи, без всякакво значение е обстоятелството, че обсъжданата „услуга“ била
предоставяна преди сключването на договора, при положение, че заплащането й е
2
предвидено именно в договора. Включването на процесната такса оскъпява кредита за
потребителя, като същевременно увеличава печалбата за кредитора в пряко противоречие с
нормативното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно размера на ГПР.
По изложените съображения следва да се приеме, че процесната клауза, в която е
предвидено заплащането на „такса за разглеждане“ в размер на 24,55 лв. се явява нищожна
поради противоречие с императивни правни норми, поради което предявеният
установителен иск следва да се уважи като основателен.
С оглед това, че ищецът е извършил плащане въз основа недействителната клауза,
платената от него сума в размер на 24,55 лв. подлежи на връщане като платена без
основание (чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД), което обуславя основателността и на предявения
осъдителен иск, който също следва да се уважи изцяло.
При този изход на спора право на разноски има ищецът за претендираните от него въз
основа представения списък по чл. 80 ГПК суми за платени държавни такси (100 лв. – за
първоинстанционното производство и 50 лв. – за въззивното призводство) и адвокатско
възнаграждение. На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в полза на Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“, с БУЛСТАТ *********, следва да се присъди адвокатско възнаграждение
в размер на 480 лв. за първоинстанционното производство и 300 лв. за въззивното
производство, определени съобразно действителната фактическа и правна сложност на
настоящото производство. При определяне на посочените адвокатски възнаграждения съдът
отчита и всички дължими данъчни и осигурителни тежести, които следва да се смятат
включени в посочените адвокатски възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения установителен иск от А. М. Ч., ЕГН: **********, с адрес:
Столична община, с. ***, ул. *** срещу „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Черковна“ № 38, офис 4 нищожността на
клаузата от договор за кредит № L304510 от 17.08.2022г., сключен между А. М. Ч., ЕГН:
********** и „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********, по силата на която се дължи
заплащане на „такса за разглеждане“ в размер на 24,55 лв.
ОСЪЖДА „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Черковна“ № 38, офис 4 ДА ЗАПЛАТИ на А. М. Ч., ЕГН:
**********, с адрес: Столична община, с. ***, ул. *** следните суми: 24,55 ЛЕВА –
подлежаща на връщане сума, платена от ищеца А. М. Ч. без основание въз основа нищожна
клауза от договор за кредит № L304510 от 17.08.2022г., по силата на която се дължи
заплащане на „такса за разглеждане“, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 03.02.2023г. до окончателното плащане, както и стротените по делото разноски, а
3
именно: 100 ЛЕВА – държавна такса за първоинстанционното производство и 50 ЛЕВА –
държавна такса за въззивното производство.
ОСЪЖДА „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Черковна“ № 38, офис 4 ДА ЗАПЛАТИ на Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“, с БУЛСТАТ ********* следните суми: 480 ЛЕВА -
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца по гр.д. №
159/2023г. и гр.д. № 2038/2024г. по описа на РС-Дупница и 300 ЛЕВА - адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца по в.гр.д. № 54/2024г. по
описа на ОС-Кюстендил.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок от
датата на получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4