Р Е Ш Е Н И Е
№ 687 / 14.11.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди
двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА
при секретаря Т.ка Стойнова, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 869 по описа за 2023 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268, ал. 1 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалбата на „ФАР“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Иван Вазов“ № 12Б, представлявано
от управителя К.С.К., подадена чрез процесуален представител адвокат А.П., срещу
Решение № 205/11.08.2023 г. на директора на Териториална
дирекция на Национална агенция за приходите-Пловдив, с което е оставена без
уважение като неоснователна подадената по административен ред жалба на дружеството
срещу Разпореждане изх.№ С-230013-137-0005870/28.07.2023 г. на старши публичен
изпълнител при ТД на НАП-Пловдив, офис Пазарджик.
Релевирани са доводи за незаконосъобразност на
оспорения административен акт, по които се претендира отмяната му. Твърди се,
че неправилно органът е приел, че не е налице изтекла погасителна давност на
публичните задължения на дружеството по подадени декларации на основание чл. 92 ЗКПО за 2012, 2013, 2014 и 2015 г. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът – директорът на ТД на НАП-Пловдив, чрез
процесуален представител юрисконсулт Т. С. оспорва жалбата и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение по приложен списък.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното
от фактическа страна:
С Възражение вх.№ С230013-000-0343592/13.07.2023
г. дружеството е поискало погасяване по давност на задължения по основание и
размер по изпълнително дело № 13110001517/2011 г. по подадени данъчни
декларации на основание чл. 92 ЗКПО за 2012, 2013, 2014 и 2015 г.
С Разпореждане изх.№ С230013-137-0005870/28.07.2023
г. старши публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив, офис Пазарджик не е
прекратил изпълнителното дело в частта му за установените задължения за
корпоративен данък за 2012, 2013, 2014 и 2015 г. като е посочил, че с
Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№
С180013-022-0080584/02.11.2018 г. давността е спряна и към момента на
произнасяне същата не е изтекла.
С обжалваното Решение № 205/11.08.2023 г. на
посочено правно основание чл. 267, ал. 2, т. 5 ДОПК, директорът на ТД на НАП-Пловдив
е оставил без уважение жалбата на дружеството срещу разпореждането на публичния
изпълнител като е посочил, че в рамките на 5-годишният давностен срок е наложен
запор на банковата сметка на дружеството в „Райфайзенбанк“ ЕАД на 06.11.2018
г., като обезпечителната мярка спира давностния срок и не е изтекъл
10-годишният срок.
При така установеното от фактическа страна,
Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Обжалваното решение е получено лично от управителя
на дружеството-жалбоподател на 31.08.2023 г., а жалбата срещу него е подадена чрез
органа в съда на 01.09.2023 г., т.е. в законоустановения срок, от активно легитимирано лице - адресат на акта, за
което оспорваният индивидуален административен акт е неблагоприятен, което
обуславя правен интерес за подаване на жалба, поради което е допустима, а
разгледана по същество – неоснователна по следните съображения:
По компетентността, формата, процедурата и
материалноправните предпоставки за издаване на решението на ответника и на
потвърденото с него постановление на публичен изпълнител не се установяват
основания за отмяна. Както постановлението на публичния изпълнител, така и
решението на директора на ТД на НАП-Пловдив са издадени от компетентни органи
при спазване на процесуалните правила и са мотивирани с фактически и правни
основания.
Между страните няма спор по фактите. Безспорно е,
че вземанията, послужили като основание за образуване на изпълнителното дело са
публични държавни вземания, установени окончателно по основание и размер. Дружеството-жалбоподател
обаче счита, че към датата на внасяне на възражението до публичния изпълнител
при ТД на НАП е налице изтекла погасителна давност за задълженията за периода
от 2012 г. до 2015 г., включително. Сочи, че по изпълнителното дело освен
наложения запор не са предприети други изпълнителни действия, поради което е
било налице основание за прекратяване на производството поради настъпване на
законова перемпция.
Спорен от правна страна е въпросът настъпили ли са
правнорелевантни факти, които да са годни да спрат протичането на давността за
процесните задължения.
Принудителното изпълнение върху вземания като
процесните може да бъде предприето, съответно въз основа на чл. 209, ал. 2, т.
2 ДОПК, както е в случая. За да бъдат предприети действия за принудително
събиране на публичното вземане, първото от които е изпращане на длъжника на
съобщение за доброволно изпълнение (чл. 221, ал. 1 ДОПК). Преди това
компетентният публичен изпълнител е длъжен да образува изпълнително дело, ако
публичното задължение не бъде платено в срок – чл. 220, ал. 1 ДОПК. С
образуването на изпълнително дело на практика се поставя началото на
изпълнителното производство.
Като общ институт, гарантиращ правната сигурност,
давността поставя възникването, развитието и погасяването на правните
задължения в зависимост от определен в съответния закон срок. Погасителната
давност се прилага и по отношение на вземанията на държавата. По същество тя
представлява период от време, в който носителят на субективното право (в случая
– държавата) може да претендира събиране на публичното вземане. Разпоредбата на
чл. 171, ал. 1 ДОПК постановява, че „публичните вземания се погасяват с
изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение,
освен ако в закон е предвиден по-кратък срок“. Основанията за спиране и
прекъсване давността са изрично и изчерпателно изброени в чл. 172, ал. 1 и ал.
2 ДОПК. Давността: а/ спира да тече (ал. 1): 1. когато е започнало производство
по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече
от една година; 2. когато изпълнението на акта, с който е установено вземането,
бъде спряно - за срока на спирането; 3. когато е дадено разрешение за
разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или
отсрочването; 4. когато актът, с който е определено задължението, се обжалва;
5. с налагането на обезпечителни мерки; 6. когато е образувано наказателно
производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на
публичното задължение; б/ се прекъсва (ал. 2, изр. първо) с издаването на акта
за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по
принудително изпълнение. От прекъсването на давността започва да тече нова
давност – ал. 3 на чл. 172.
Налагането на обезпечителни мерки, макар да не е
действие по принудително изпълнение, е предвидено като самостоятелно основание
(чл. 172, ал. 1, т. 5 ДОПК) за спиране на 5-годишната давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК. Видно от приложените по делото документи, с Постановление за налагане на
обезпечителни мерки с изх.№ 180013-022-0080584/02.11.2018 г. е наложен запор
върху налични и постъпващи суми по конкретна банкови сметки, по депозити,
вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми,
предоставени за доверително управление, находящи се в „Райфайзенбанк“ ЕАД за
сумата от 9 632,63 лв. В отговор на изпратено запорно съобщение с изх.№ 98129/09.11.2018
г. от Райфайзенбанк уведомяват публичния изпълнител, че запорът е наложен, като
банковата сметка няма наличност. От стриктното тълкуване на чл. 172, ал. 1, т.
5 ДОПК следва да се направи извод, че за да бъде спрян давностният срок на това
основание, не е достатъчно само да бъде издадено постановление за налагане на
обезпечителни мерки, а следва обезпечителните мерки да са действително
наложени. Моментът на налагането на обезпечителната мярка зависи от нейния вид,
като съгласно чл. 202, ал. 1 ДОПК запорът върху вземания на длъжника от банки
се смята наложен от часа в деня на връчване на запорното съобщение на банката.
Доколкото е налице отговор от 09.11.2018 г. от Райфайзенбанк, то следва да се
приеме, че с цитираното постановление давността по чл. 171, ал. 1 ДОПК, по
отношение всички посочени по-горе публични задължения е спряла да тече. В тази
връзка правилно решаващият орган е приел, че по отношение на тях 5-годишният
давностен срок е бил спрян преди изтичането му, на основание разпоредбата на
чл. 172, ал. 1, т. 5 ДОПК.
В случая не е изтекъл и абсолютният 10-годишен
давностен срок. Според разпоредбата на чл. 171, ал. 2 ДОПК, с изтичането на
10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е трябвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички
публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността. В
конкретния случай за най-старите задължения по изпълнителното дело 10-годишният
давностен срок е започнал да тече от 01.01.2014 г., тъй като същите е следвало
да се платят през 2013 г., и към настоящия момент не е изтекъл, поради което и
твърденията на дружеството-жалбоподател, че е било основание за прекратяване на
изпълнителното дело по силата на закона е неоснователно.
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата
против Решение № 205/11.08.2023 г. на директора на ТД на НАП-Пловдив е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена
С оглед изхода от спора, основателно се явява
своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника искане за
присъждане на разноски. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза
на НАП сумата от 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение съгласно
представен списък и на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ФАР“ ЕООД срещу Решение № 205/11.08.2023 г. на
директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите-Пловдив,
с което е оставена без уважение като неоснователна подадената по
административен ред жалба на дружеството срещу Разпореждане изх.№
С-230013-137-0005870/28.07.2023 г. на старши публичен изпълнител при ТД на
НАП-Пловдив, офис Пазарджик.
ОСЪЖДА „ФАР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пазарджик, ул. „Иван Взов“ № 12Б, ет. 1, офис 3, да заплати в полза на Национална
агенция по приходите сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: (П)