Р
Е Ш Е
Н И Е № 97
гр.
Видин, 04.01.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Видинският
окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и седми
ноември през две хиляди и осемнадесета
година в състав :
Председател : В.В.
А.П.
В.
М.
при
секретаря Ар.А. като разгледа докладваното от съдия В.М. гр.дело
№ 355 по описа за 2018год. и за да
се произнесе , взе предвид следното :
Производството
е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по ВЪЗЗИВНА жалба на С.С.Й. *** против Т.М.В.
ЕГН : **********,*** с правна
квалификация чл. 2, във вр. с чл. 3, т. 2 във вр. с чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.
Подържа във въззивната жалба, че
постановеното решение е незаконосъобразно, необосновано, постановено в
нарушение на процесуалните правила.Подържа, че като жертва на домашно насилие
може да доказва акта му само с декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН и това следва да се
приеме за безспорно и категорично доказателство. Представено е и
съдебномедицинско удостоверение № 12582018г от д-р И. Д.-началник отделение „С….“
при МБАЛ“С…АД-гр.М.и от д-р М. М. –хирург в МЦ“С… „ЕООД-гр.В.. Посочва, че ВРС
не е съобразил тези доказателства, а е изградил мотивите си върху гласните
доказателства, депозирани от близки на ответника. Посочва , че тези
доказателства не опровергават доказателствената сила на декларацията по чл.9
ал.3 ЗЗДН.
Подържа, че гласни доказателства не
са ангажирани, тъй като по време на самата „случка“ не е имало такива, не е
присъствал никой, освен те двамата с Т..
ВРС е постановил незаконосъобразен
съдебен акт, който следва да бъде отменен с произтичащите правни последици.
Ответната по делото страна не е
депозирала писмен отговор, въпреки предоставената възможност.
Видинският окръжен съд, като взе
предвид постъпилата въззивна жалба, становището на ответната по делото страна и
съобразявайки представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, прие
за установено следното от фактическа страна :
Молителката и ответникът са били във
фактическо съжителство от около година като са живели при ответника в с. К…,
общ. В…. Занимават се със
зеленчукопроизводство, като продукцията продават на пазара. От 07.08.2018г. са
се разделили и от тогава не поддържат контакти.
По делото е
представена Декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от С.С.Й., в която същата декларира,
че на
06.08.2018г. около 20.30ч. – 21.00ч.
спрямо нея е извършен акт на домашно насилие
от страна на ответника.
От представеното по делото
медицинско свидетелство изх. № 387/07.08.2018г. , изд. от д-р М.М. – хирург в
МЦ“С…“АД – В.., се установява, че след извършен преглед на молителката, лекарят
е констатирал оток на лява лицева половина, множество травматични увреждания в областта на
двете мишници и предмишници, както и
хематоми по гърба. Посочено е, че
получените травматични увреждания е
възможно да са настъпили по посочения от нея начин.
От
съдебномедицинско удостоверение № 125 от 08.08.2018г., изд. от д-р И. Д. – началник отделение „С….“ при МБАЛ
„Д-р С…“ АД – М., се установява, че след извършен преглед на молителката,
лекарят е констатирали множество травматични увреждания в областта на двете
мишници и предмишници, както и в областта
на ляво бедро, лява подбедрица, дясна колянна става. Посочено е, че уврежданията
добре отговарят да са получени по време и начин, посочен от прегледната.
От намиращите се в делото два броя
лист за преглед на пациент от Спешния център в гр. В…от 07.08.2018г., се
установява, че молителката е посетила Спешния център на посочената дата в
00.20ч. /л.56 от делото/ като е отразено
добро общо състояние, без да са посочени конкретни травматични увреждания, а
ответникът е посетил Спешния център на същата дата в 00.45 часа/ л. 34 от
делото/ като отново е отразено добро общо състояние, както и е констатирана
охлузна рана на лява ръка и ляво око.
От представените по делото преписки рег. № 178600-9138/ 2018г.
и № 178600-936082018г. по описа на РУ – В…, се установява, че са заведени
идентични жалби от С.С.Й. против Т.М.В.
по повод нанесен побой и отправени заплахи и закани.
От докладната записка се установява,
че по данни на молителката на 06.08.2018г.
около 20.30ч. между страните е възникнал
спор, прераснал в скандал, като ответникът е заявил на молителката, че й е
събрал багажа, иска да напусне къщата му, качил я е в автомобила и потеглили
към гр. В., като по това време според молителката ответникът я блъскал и заплашвал.
Оставили багажа й и се върнали в селото , молителката да си вземе документите. В къщата
скандала продължил, като според молителката, ответникът насочил оръжие към нея
и й заявил да напусне къщата. По време на този инцидент свидетели не е имало.
След това ответникът започнал да я блъска, рита, псува, като това се било
случило отвън в градината. Молителката
прескочила през оградата и отишла при
съсед, който да се обади на тел. 112, тъй като ответникът й бил взел телефона.
След това, отново се върнала, като междувременно ответникът набрал телефона на
сестра й, молителката говорила с нея и й казала да извика полиция. Дошъл
автопатрул, който отвел лицата в РУ – В.
за изясняване на случая.
Ответникът е отрекъл да е заплашвал молителката с огнестрелно оръжие, заявил е,
че не й е нанесъл побой, не желае да живеят повече заедно и й забранява да идва
в имота му на село. Посочено е също в докладната записка, че между страните е
възникнал спор за вещи и произведена стока.
Както на молителката, така и на ответника
е съставен Протокол за предупреждение по чл. 65 от ЗМВР.
От писмо от 13.09.2018г. от РУ – В…,
се установява, че на 06.08.2018г. в 21.41ч. в ОДЧ на ОДМВР – В… е получен
сигнал на тел. 112, подаден от Т.В. относно възникнал семеен скандал, като същият
е пожелал съдействие от органите на МВР, като е заявил, че желае жената, с
която живее да напусне жилището. Сигнала е посетен от дежурен патрул на РУ – В…
като на място е снета жалба и сведение от ответника, която е заведена в РУ – В….
Свидетелката В.Т. –
майка на ответника посочва, че към 21.30ч. се е прибрала в къщи и е видяла, че става нещо. Синът й и С. били
в къщата, в хола, като С. е викала силно,
и е обиждала сина й, удряла го където й падне, дори по окото, а Т. я е
държал за ръцете над лакътя, за да не го удря и
й е казвал да престане. Свидетелката посочва, че когато молителката я е
видяла, е започнала да вика и по нея. Дошла и внучката – дъщерята на ответника,
като С. и на нея е посегнала. Свидетелката посочва, че не е виждала сина й да
удря С. и по нея не е имало синини.
Свидетелката посочва също, че сина й се е обадил на полицията. Когато са
дошли полицаите, С. си е тръгнала с
вещите си, като е дошла сестра й да я прибере.
Свидетелката В…Т. М…. – дъщеря на
ответника, посочва, че на 06.08.2018г. отишла на село, защото баба й се е
обадила и й казала, че С. и баща й се карат. Когато отишла между 21.30ч. и
22.00ч. С. не е била там, защото била при съседите, но дошла и започнала да
вика, като казала, че си иска нещата. Според свидетелката, баща й е бил
приготвил багажа на С. на пейката, но тя не е искала да тръгне. Тогава Т. е звъннал на полицията и на сестра й. Дошла
сестра й, както и полицаи, като се е развикала пред тях, че това са лични
отношения и те нямали право да се бъркат. Свидетелката посочва, че молителката
е била агресивна, обиждала е баща й,
дори и нея е бутнала. Според свидетелката баща й, не е бил агресивен, до
идването на полицаите не е посягал на С.. Окото му е било посинено. Свидетелката посочва, че С. винаги се е държала агресивно и баща й
не е искал да живее повече с нея, но тя отказала да
напусне жилището. Свидетелката описва баща си като тих човек, както и посочва,
че не е видяла по молителката да има синини.
Свидетелката А… В. А. , която също е
присъствала на случката, установява, че
молителката е била агресивна, обиждала е. Посочва, че ответникът е тих човек,
държал се е нормално. Тази свидетелка също установява, че не е видяла белези по
молителката.
Свидетелят д-р М.М., който е издал
медицинското свидетелство, установява, че молителката не е имала епикриза, не е
била хоспитализирана. Това, което е отразено в медицинското свидетелство, е
видял към момента на прегледа, като може да има динамика на някои увреждания. Свидетелят посочва, че не
може да каже как са се случили нараняванията, както и кога са се случили,
всичко е по данни на пациента. Свидетелят посочва, че констатираните увреждания
може да са получени и по начина, посочен от лицето, а може и по друг начин.
Тази фактическа обстановка е
възприета от първоинстанционния съд и Окръжен съд-гр.Видин се солидаризира
напълно с нея.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
I. По
допустимостта на молбата за постановяване на мерки за защита по ЗЗДН.
Съдът намира молбата за допустима. Ответникът е бил във фактическо съжителство с молителката,
което означава, че е от кръга на лицата, посочени
в чл. 3, т. 2 от ЗЗДН. Молбата е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, един месец, считано от извършването на твърдения в нея акт на домашно насилие.
II. По
основателността на молбата по ЗЗДН.
Въззивният
съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260
и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално
легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания
акт съд.
Съдът извърши
служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира,
че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалване –
допустимо в обжалваната част.
При извършване
на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение в обжалваната част, настоящата инстанция, след
преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че същото е правилно и законосъобразно.
Предмет на настоящото производство е само твърденият с молбата за закрила
акт на домашно насилие на 06.08.2018г.
около 20.30ч. – 21.00ч. спрямо С.С. от страна на ответника-Т.В.,
в резултат на което в медицинско свидетелство изх. № 387/07.08.2018г.
, изд. от д-р М.М. – хирург в МЦ“С…“АД – В.,
е констатиран оток на лява лицева половина, множество травматични увреждания в областта
на двете мишници и предмишници, както и
хематоми по гърба.
Производството е инициирано по молба
на С. , с приложена декларация по чл9,
ал.3 от ЗЗДН,
Посочената по-горе в решението фактическа обстановка съдът прие за
установена след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът съпостави едни с други показанията на разпитаните по делото свидетели
и ги цени в частта относно инцидента от 06.08.2018г.
Съдът кредитира показанията на свид. В.Т. ., като взе предвид обстоятелството,
че е майка на ответника, но тя единствена от всички разпитани свидетели е била
пряк, непосредствен свидетел очевидец на процесния инцидент на 06.08.2018г. и
има непосредствени впечатления от случилото се. По начина, по който е описала
случилото се, личи, че не е предварително уговорено, подготвено. Описаното от
нея се потвърждава от показанията на свид В. Т. и А.В., които съдът също
кредитира, тъй като макар, че те не са
непосредствени свидетели на началото на инцидента, но са присъствали при идването на
полицаите и сестрата на С. и установяват
агресивното поведение на молителката, както към органите на реда, така и към
тях, изразяващо се във викове, обиди, блъскане.
Въз
основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Молбата е допустима по отношение на заявения с нея
акт акт на домашно насилие от 06.08.2018г, т.е. спазен е преклузивния 1-месечен
срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН. Разгледана
по същество молбата е неоснователна. Въззивният
съд намира изложените във въззивната жалба оплаквания за неоснователни.
От събраните пред районния съд писмени и гласни доказателства не се установи по
безспорен начин по пътя на пълното и пряко доказване твърдените обстоятелства
за осъществен на 06.08.2018г. акт на домашно насилие по отношение на
молителката С.С. от страна на нейният
фактически съжител-Т.В.. От свидетелските показания и другите събрани по делото
доказателства не се установиха тези, подлежащи на доказване обстоятелства.
В тази насока
следва да се отбележи, че в производството по ЗЗДН декларацията по чл.9, ал.3
от същия е достатъчно доказателство за наличието на осъществено домашно
насилие, описано в нея, но само при липсата на други ангажирани доказателства.
Безспорно разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗЗДН дава възможност заповед за защита
да се издаде само на база декларацията, но
само и единствено в случай, че няма други доказателства. Това е така, за да
се избегне евентуалната злоупотреба с права в производството. Именно, за да
избегне това, законодателят е предвид доказване с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, като е налице и отделно изброяване на допустими
такива за улеснение на молителите. В случая и двете страни по спора са
ангажирали други доказателства – гласни чрез разпит на свидетели и
писмени-съдебни удостоверения .Поради това е недопустимо заповед за защита да
се издаде само на база декларацията.
От
събраните по делото доказателства не се установи по безспорен начин твърдения
акт на домашно насилие спрямо молителката, описан в молбата за защита,
съществен на 06.08.2018г. Както бе посочено по-горе единственият непосредствен
свидетел на инцидента е била майката на ответника, която описа случилото се и от нейните показания се
установява, че събитията на въпросната дата са се развили по съвсем различен
начин от посоченото в молбата .
В
издадените на молителката медицински свидетелства са констатирани травматични увреждания, но тези документи,
сами по себе си, не могат да бъдат достатъчно доказателство за начина, времето
и мястото на възникването на уврежданията. В този смисъл са и показанията на свидетеля -д- р М., който посочва, че
уврежданията може да са получени и по начина, посочен от лицето, а може
и по друг начин. Това е така, защото
данните са снети от самото лице и могат да бъдат ориентир за лекаря, издаващ
медицинския документ, но за успешното доказване на тези твърдения в съда,
молителката следва да ангажира и други доказателства, от които да се направи
безспорния извод, че травматичните увреждания
са причинени по времето и начина, посочени от нея. В настоящия случай,
такива доказателства не се ангажираха. От свидетелските показания , се
установи, че ответникът е държал ръцете на молителката над лактите, за да се
предпази от ударите й, което съответства в пълна степен на констатираните
травматични увреждания в областта на
мишниците и предмишниците. Съдът не приема обаче, че тези увреждания са нанесени умишлено от ответника и
представляват акт на домашно насилие. Следва да се подчертае, че социалното предназначение
на ЗЗДН е да даде бърза и своевременна защита на лица, които действително се
намират в риск по повод упражнено по отношение на тях насилие, а не да служи за
уреждане на междуличностни спорове и да се ползва за цели извън разума и идеята
на закона и в частност за уреждане на
имуществени отношения между страните.С оглед
изложеното съдът намира молбата за защита от домашно насилие, осъществено
от Т.
В. спрямо С.С. на
06.08.2018г. за неоснователна.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника в първоинстанционното производство се
дължат разноски, каквито същият е претендирал пред окръжния съд в доказания размер- от 350лв. за
платено адвокатско възнаграждение.
Ръководен
от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
578/17.10.2018г по грд 2061/2018г по описа на Видински районен съд .
ОСЪЖДА
С.С.Й. *** да заплати на Т.М.В. ЕГН : **********,*** направените пред
въззивната инстанция разноски в размер на 350/триста и петдесет / лева.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.