№ 26
гр. Русе, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Мария Велкова
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20224500500705 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Д. К. И. от гр.Русе чрез пълномощника й
адв. Р. Х.ва от АК-Русе против решение № 1151/14.09.2022 г., постановено по
гр.д.№ 1970/2022 г. по описа на Русенския районен съд в частта, с която е
отхвърлен предявеният от нея против „У.Б.“ АД-София иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 1000 лв. до размер на
7000 лв. Твърди се, че решението е неправило като постановено при
неправилно приложение на материалния закон по съображения, че не е
приложена правилно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД при определяне на размера
на дължимото обезщетение. Претендира отмяна на решението в обжалваната
част и постановяване на ново, с което искът да бъде уважен в пълен размер.
Претендира и направените разноски.
Ответникът по жалбата „У.Б.“ АД-гр.София, ЕИК ***** чрез
пълномощника си адв.Х.Х. от АК-София е подал отговор по реда и в срока на
чл.263 от ГПК, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.
Постъпила е въззивна жалба и от „У.Б.“ АД- гр.София против същото
1
решение, в частта, с която банката е осъдена да заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 1000 лв. Излагат се подробни доводи за
неправилност на решението като постановено при съществени процесуални
нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
Иска отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с
което искът се отхвърли изцяло. Претендира присъждане на направените
разноски за производството.
Д. К. И. чрез пълномощника си счита жалбата на насрещната страна за
неоснователна.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбите са подадени от процесуално легитимирани лица в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което са допустими и подлежат на разглеждане.
Производството по делото е образувано по предявен от Д. К. И. от
гр.Русе против „У.Б.“ АД- София иск за заплащане на сумата в размер на 7000
лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди,
настъпили в резултат на блокиране на разплащателната й сметка въз основа
на грешно наложен запор.
Установено е, че на 10.02.2017 г. „У.Б.“ АД-София от една страна и от
друга- Д. К. И. са сключили договор за /съвместна/ разплащателна сметка при
Общи условия за откриване, обслужване и закриване на банкова сметка на
физически лица и за предоставяне на платежни услуги и инструменти. По
силата на договора банката е открила, поддържала и обслужвала банковата
сметка на Д. И. с IBAN:********. Върху банковата сметка на И. е бил
наложен запор на 22.07.2020 г. въз основа на запорно съобщение по изп.д.№
20128320401049 по описа на ЧСИ Иван Х., вдигнат от ЧСИ на 05.08.2020 г.
На 22.07.2020 г. сметката на И. е била блокирана въз основа на запорно
съобщение, изходящо от същия ЧСИ, по който длъжник е трето, неучастващо
в процеса лице, за сумата от 558 377.73 лв. Поради допусната грешка в
обработването на данните, запорът е наложен не върху сметката на длъжника,
а върху банковата сметка на Д. И..
2
На 24.07.2020 г. след посещение в офиса на банката в гр.Русе, на
кантората на ЧСИ и след подаване на писмена молба от Д. И., банковата й
сметка е била деблокирана. За допусната грешка и за деблокирането на
сметката, И. е била уведомена по телефона от служител на банката- св. Л.П..
Последната сочи, че при посещението в офиса на банката е предоставила на
клиента видимата информация, отправила е запитване и с нормален тон е
обяснила, че след получаване на отговор клиентката ще бъде уведомена.
Установено е също, че Д. И. е преживяла силен стрес от съобщението за
наложен запор за задължение в размер на 558 377.73 лв., станала неспокойна,
тревожна, не можела да спи, плачела, не искала да се среща и да разговаря с
никой, трудно се концентрирала, споделяла, че мъжът, с когото живее на
семейни начала, не й вярвал. Това състояние продължило и след решаване на
възникналия проблем с банковата й сметка, поради което на 29.07.2020 г.
потърсила специализирана медицинска помощ. В издадения й амбулаторен
лист от лекар- психиатър е посочена диагноза- остра стресова реакция. В
амбулаторния лист е отразено, че състоянието й е влошено, психомоторно
видимо напрегната, с тревожен лицеизраз, споделя идеи с тревожно-
депресивен стил, свързани с инцидента- запор за голяма сума, плачлива,
дисмична и хипобулична, за което й е било предписано медикаментозно
лечение. Това й състояние продължило около една година като се успокоила
след приема на лекарствата.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че е сезиран
с иск с правно основание чл.49 от ЗЗД и е уважил претенция до размер на
1000 лв. Прието е, че в резултат на неправомерно наложения запор върху
банковата сметка, Д. И. е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в
стрес, притеснения, тревожност, безспокойство. Районният съд е приел, че за
репариране на тези вреди дължимото обезщетение съгласно чл.52 от ЗЗД
възлиза на 1000 лв., до която сума е уважил претенцията, а в останалата част е
отхвърлил иска. Присъдил е и лихва върху вземането от датата на
увреждането- 22.07.2020 г.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от деликт с правно основание чл.49 от
ЗЗД.
3
Определената от съда правна квалификация на главния иск е неправилна,
но това няма за последица недопустимост на обжалваното решение.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по заявените факти, но ги е подвел
под грешна правна норма, поради което не е налице произнасяне по
непредявен иск, а е налице хипотеза на неправилно приложение на
материалния закон.
Неправилната правна квалификация на иска и свързаните с това
последици по чл.270, ал.3, пред. последно от ГПК за обезсилване на
постановеното по непредявен иск решение и връщане на делото на
първоинстанционният съд за ново разглеждане, е налице само, когато съдът
се е произнесъл извън очертания от страните предмет на спора. При
произнасяне на съда съобразно заявените от ищеца факти, но при неправилна
правна квалификация на спорното право, е налице неправилно приложение на
материалния закон, което не води до недопустимост на решението и не е
основание за негото обезсилване. Въззивният съд като съд по същество
следва да даде правилната правна квалификация на спора и да го реши по
същество. В този смисъл е и трайната съдебна практика - решение
№941/30.12.2019 г. по гр.д.№ 1673/2008 г. на ВКС, решение №431/20.12.2011
г. по гр.д.№455/2011 г. на ВКС.
Въззивният съд след като съобразява изложените в исковата молба
фактически твърдения и петитума, приема, че правилната правна
квалификация на иска е по чл.79, ал.2 от ЗЗД- иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение на договорно
задължение, в който смисъл са и наведените от „У.Б.“ АД-София доводи.
В ТР № 4 от 29.01.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., е
въведено принципното разбиране, че и на договорно основание може да се
претендират неимуществени вреди. Съгласно задължителните указания,
дадени в ТР, при липсата на обща уредба на вредата от неизпълнението (или
неточното изпълнение) на договорни задължения и наличието на общи
правила за пределите на отговорността за обезщетение на имуществени
вреди, визирана в чл.82 от ЗЗД и за начина на определяне на обезщетението
за неимуществени вреди в чл.52 от ЗЗД, следва да се приеме, че и
нарушаването на общата забрана да се вреди другиму, и нарушаването на
договорно задължение може да причинят неимуществени вреди, които
4
подлежат на обезщетяване. Когато неимуществените вреди са причинени от
деликт, на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането съгласно чл.51 от ЗЗД (деликтната
отговорност е по-строга от договорната). Когато неимуществените вреди са
причинени от неизпълнението (или неточното изпълнение) на договорни
задължения, на обезщетяване подлежат вредите, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението, а при установена по делото
недобросъвестност на длъжника (знание на фактите, обуславящи по-тежката
му отговорност) - обезщетението е за всички преки и непосредствени
неимуществени вреди.
При изясняването на отношенията между банката и потребителя на
банковите услуги следва да се има предвид, че договорна е отговорността за
неизпълнение на задължение по съществуващо облигационно отношение
между страните, докато при деликта облигационната връзка между страните
възниква от момента на причиняването на вредата.
В разглеждания случай, между банката и потребителя е налице
облигационно правоотношение, породено от сключен договор при общи
условия, с основно съдържание- откриване, обслужване и закриване на
банкови сметки на физически лица и за предоставяне на платежни услуги и
инструменти срещу задължението на потребителя да заплаща дължимите
такси и комисионни, съгласно тарифата на банката.
Отговорността на банката за погрешно наложен запор и блокиране на
банковата сметка на клиента не може да бъде квалифицирана като деликтна,
тъй като вредите не са причинени от нарушаване на общото правило да не се
вреди другиму, а от неизпълнение на поети с договора задължения.
Налагането на запор върху сметката на Д. И. поради допусната грешка е в
нарушение на ОУ и е форма на неизпълнение на договора.
Неизпълнението като нов юридически факт, настъпил в договорната
връзка на страните, е породил нови правни последици. За потребителя е
възникнало субективното право да претендира обезщетение от
неизпълнението, вкл. и за претърпените от него неимуществени вреди.
С показанията на св.А.А. и св.Р.Р., които правилно са кредитирани
5
районния съд като последователни, логични и кореспондиращи на
доказателствата по делото, е установено по категоричен начин, че Д. И. е
преживяла силен стрес от запора за задължение в размер на 558 377.73 лв.,
станала е неспокойна, тревожна, не можела да спи, плачела, не искала да се
среща и да разговаря с никой, трудно се концентрирала, изживявала и
негативни емоции от факта, че мъжът, с когото живее на семейни начала, не й
вярвал. Това състояние продължило и след решаване на възникналия проблем
с банковата й сметка като на 29.07.2020 г. потърсила специализирана
медицинска помощ. В издадения й амбулаторен лист е посочена диагноза-
остра стресова реакция и от отразено, че състоянието й е влошено,
психомоторно видимо напрегната, с тревожен лицеизраз, споделя идеи с
тревожно- депресивен стил, свързани с инцидента- запор за голяма сума,
плачлива, дисмична и хипобулична, за което й е било предписано
медикаментозно лечение. Това й състояние продължило около една година
като се успокоила след приема на лекарствата.
Свидетелските показания и представения медицински документ са
доказателства, които установяват както наличието на остра стресова реакция,
така и връзката на установеното от лекарят обективно състояние с погрешно
наложения запор на банковата й сметка.
Преживеният силен стрес от погрешно наложения й запор върху
банковата й сметка за сума, в изключително големи размери, и последвалите
от това тревожност, безспокойство, проблеми със съня, плачливост и идеи с
тревожно- депресивен стил, имат характер на неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от допусната груба грешка от страна на
банката. Допусната груба грешка от страна на банката може да се приравни
на недобросъвестност в договорните отношения, което ангажира
отговорността на банката й за заплащане на обезщетение за причинените на
И. неимуществени вреди.
Въззивният съд като съобразява, че претърпените от Д. И.
неимуществени вреди са в резултат от допусната груба грешка от страна на
служител на банкова институция, чиято основна функция е да предлага
услуги, свързани със съхранение на ценности и кредитиране и към който
правен субект са налице по- високи изисквания, като отчита времето, за което
е била отстранена допусната грешка- два дни, възрастта на ищцата- 35 години
6
към момента на неизпълнението, интензитета на стреса с оглед огромната
сума, заради която е била блокирана сметката й, продължителността на
негативните преживявания, приема, че справедливият размер на
обезщетението възлиза на 3000 лв., до който размер искът е основателен.
С оглед на изложеното решението в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск над сумата от 1000 лв. до размер на 3000 лв. е неправилно и
следва да се отмени като вместо него се постанови ново, с което искът се
уважи до размер на 3000 лв.
Решението е неправилно и в частта, касаеща момента, от който е
присъдена законната лихва. В обжалваното решение поради дадената грешна
правна квалификация на иска, първоинстанционният съд е присъдъл
законната лихва от датата на деликта. Законната лихва в случая е дължима не
от датата на неизпълнението, а от завеждане на иска, тъй като не са налице
твърдения и съответно доказателства ищцата да е канила банката да й заплати
претендираното обезщетение.
В останалата обжалвана част, с която предявеният иск е отхвърлен над
сумата от 3000 лв. до размер на 7000 лв. решението е правилно като краен
резултат и следва да бъде потвърдено.
Разноските за производството следва да се определят съобразно
правилата на чл.78 от ГПК.
В първоинстанционното производството производство Д. И. е направила
разноски в размер на 1480 лв.- платени държавна такса и адв.
възнаграждение. Съобразно уважената част от иска същата има право на
разноски в размер на 635 лв.
По делото банката е представлявана от адвокат, но по делото не е
представен договор за правна защита, поради което няма доказателства за
договорено и платено адв. възнаграждение, поради което неправилно съдът е
присъдил такова в полза на банката.
В полза на ищцата следва да се присъди горепосочения размер на
направените от нея разноски за първоинстанционното производство.
Разноските за въззивното производство са в тежест на банката. Същата
дължи заплащане на направените от Д. И. разноски съобразно уважената част
от жалбата- сума в размер на 60 лв.
7
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1151/14.09.2022 г., постановено по гр.д.№
1970/2022 г. по описа на Русенския районен съд в частта, с която е отхвърлен
предявеният от Д. К. И. от гр.Русе против „У.Б.“ АД- гр.София иск за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, от
неизпълнение на договорно задължение над сумата от 1000 лв. до размер на
3000 лв., в частта, с която е определена датата, от която се дължи законна
лихва върху вземането, както и в частта за разноските и ВМЕСТО него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „У.Б.“ АД- гр.София да заплати на Д. К. И. от гр.Русе и
сумата в размер на 2000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от неизпълнение на договорно задължение, ведно със
законната лихва, считано 08.04.2022 г. до окончателното плащане на
вземането в общ размер на 3000 лв., както и сумата в размер на 695 лв.
разноски за двете инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8