Р Е Ш Е Н И Е №177
гр.Шумен,23.VІІ.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен
съд,в открито съдебно заседание ,
на втори юли 2019г. г.,в състав:
Председател:Лидия Томова
Членове:1.Зара
Иванова
2.Ненка Цветанкова
при
секретар Силвия Методиева,като разгледа в.гр.д.214/2019г. на Шуменския окръжен
съд,докладвано от председателя,за да се произнесе,взе предвид :
Производството по настоящото в.гр.д.214/2019г. на ШОС е образувано по
въззивна жалба на С.Р.В.,с ЕГН **********,с пост.адрес ***,действащ чрез
пълномощника си адв.С.Т. ,ШАК,съд.адрес ***,к-чрез адв.С.Т.
срещу Решение № 101 от 4.ІІ.2019г.по гр.д. №
2604/2018г. на Районен съд-Шумен,с което са уважени всички обективно съединени
искове на ищците С.К.К.,с ЕГН **********,с пост.адрес *** и С.М.М.-К.,с ЕГН **********,същия
постоянен адрес,с процесуален представител и съдебен адрес за призоваване:адв.А.Ш.,***,
против жалбоподателя и ответник в първоинстанционното С.Р.В.,с горните данни,с
правно основание на исковете по чл.108 от ЗС,по чл.59ал.1 от ЗЗД и с цена на
иска 1299 лв и по чл.109 от ЗС вр. с чл.210ал.1 от ГПК.
Оплакванията във въззивната жалба са
за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното първоинстанционно решение ,по подробно изложени в жалбата
съображения.Моли съдът да постанови решение,с което да бъде отменено
обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго,с което исковете да
бъдат изцяло отхвърлени.
Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба от
насрещната страна,с който оспорва
нейната основателност и доказаност.Моли да бъде потвърдено обжалваното
първоинстанционно решение.
И двете страни по въззивното
производство не сочат и не представят нови доказателства.Претендират да им
бъдат присъдени направенит деловодни разноски.
Настоящият въззивен съдебен състав,като прецени
валидността и допустимостта на обжалваното първоинстанционно решение,а по
същество-неговата правилност ,с оглед наведените оплаквания в
жалбата,възраженията по нея и всички
събрани по делото доказателства,както и заключениията по приетите в
първоинстанционното производство съдебни експертизи,прие следното:
Въззивната жалба е подадена
от процесуално легитимирано лице-ответник в първоинстанционното производство
,по реда и в срока по чл.259 и сл.от ГПК,поради което е
редовна и допустима.
Разгледана по
същество,въззивната жалба се явява неоснователна
и недоказана,поради следното:
Първоинстанционното производство по
гр.д.№2604/18г. на ШРС,чието решение е предмет на настоящото въззивно
производство,е образувано по искова молба на С.К.К.,ЕГН **********,с
пост.адрес:г*** и С.М.М.-К.,ЕГН **********,на същия п.адрес,с процесуален
представител и съдебен адрес:адв.А.Ш.,***, против С.Р.В.,ЕГН **********,с
пост.адрес:с***,с предявени субективно и
обективно съединени искове,с правни основания: по чл.108 от ЗС;по чл.59ал.1 от ЗЗД,с цена на иска първоначално 1299лв,намалена на 400 лева и по чл.109 от ЗС .
Ищците излагат в исковата си
молба,че са собственици на следния ПОЗЕМЛЕН ИМОТ: с
идентификатор 47161.501.660 по кадастрална карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-65/06.10.2015 г. на ИД на АГКК, с адрес: с.М.,ул.””№, с площ от 503 кв. метра, представляващ УПИ
XVI-239 в кв. 41 по дворищно- регулационния план
на с.М., одобрен със Заповед РД-25-151 от 06.02.2012
г., заедно с построената в имота жилищна сграда с идентификатор 47161.501.660.1
със застроена площ 75 кв. метра, брой етажи 1, еднофамилна, при граници на
имота по нотариален акт: улица , улица , УПИ XII-241, УПИ XI-239 в кв. 41 и при
съседи съгласно кадастралната скица на поземления имот: 47161.501.639,
47161.501.661, 47161.501.241, 47161.501.630.
Жилищната сграда била изградена
върху избено помещение/мазе/с площ от 32 кв.м.
Ответникът
бил собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 47161.501.661 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
АГКК гр. Шумен, с площ от 583 кв. метра, с адрес: с.М.,
ул. № 1, представляващ УПИ XI-239 в кв. 41 по дворищно регулационния
план на с.М., одобрен със Заповед
РД-25-151 от 06.02.2012 г., заедно с построените в поземления имот:
селскостопанска сграда с идентификатор 47161.501.661.1 с площ 42 кв. метра,
селскостопанска сграда с идентификатор 47161.501.661.2 с площ 15 кв. метра и
селскостопанска сграда с идентификатор 47161.501.661.3 с площ 17 кв. метра, при
граници на имота по нотариален акт: улица , УПИ X-240, УПИ XII-241, УПИ XVI-239
в кв. 41 и при съседи по кадастралния план на ПИ: улица ,
47161.501.660, 47161.501.240, 47161.501.241.
Двата имота по-рано били един
общ поземлен имот ,с идентификатор
47161.501.239 ,с площ 1140 кв.
метра, собственост на Н.С.Ч. и Н.С. Л., придобит
по наследство от общия им наследодател С.Л.. Със
Заповед РД-25-151 от 06.02.2012 г. на Кмета на Община Ш. поземленият имот бил
разделен на УПИ XI-239 в кв. 41 с площ 583 кв. метра и УПИ XVI-239 в кв. 41 от
503 кв. метра.
С нотариален акт за собственост №
44,т.,рег.№,дело № /3.VІІ.2012г. Н.С.Ч. и Н.С.Л. били признати за
собственици по давностно владение и
наследство на УПИ ХІ-239 в кв.41,,с построените в него стопански постройки и
УПИ ХVІ-239 в кв.41,с построената в него жилищна сграда.
С
Договор за доброволна делба Акт 45, том , рег. № /03.07.2012 г. на Нотариус , посочените по-горе наследници поделили реално имота, като Н.С.Ч.
придобила стопански постройки с дворно място от 583 кв. метра, УПИ XI-239 в кв.
41 ,а Н.С.Л. придобил
жилищна сграда с дворно място от 503 кв. метра, УПИ XVI-239 в кв. 41 по плана
на с.М..
С НА № 83, том , рег. № , дело № /10.07.2012г. Н.С.Ч. прехвърлила своя имот,получен
след делбата,на ответника С. Р.В.. Неговият наследник С.Н.С.продал
на ищеца С.К.К.,при режим на
СИО с ищеца С.М.М.-К. своето дворно
място от 503 кв. метра, УПИ XVI-239 в кв. 41 по плана на с.М.,
заедно с построената в имота жилищна сграда.
След
закупуването на имота,ищците С. и С. К.установили,че под жилищната сграда се
намира мазе /изба/ от 32 кв.м.,което се ползвало само от ответника чрез
стълбище,намиращо се в неговия съседен поземлен имот,изградено по
времето,когато двата имота били един общ
имот-преди разделянето му съз Заповед № РД-25-151 от 6.ІІ.201`2г. на Кмета на
Община-Шумен.Ищците нямали достъп до избеното си помещение, ключът от което се
държал от ответника.
Водомерната
шахта за чиста вода на
ответника била долепена до жилищната сграда на ищците,а водопроводните тръби ,с водозахващане от ул.””минавали
под нея. Ответникът продължавал да ползва
старите водопроводни съоръжения-шахтата и водопровода,минаващ под сградата на
ищците.Тези съоръжения били изградени преди десетилетия и било напълно възможно
да аварират вследствие настъпилата корозия,при което съществувала опасност от силно повреждане или разрушаване
на жилищната сграда на ищците.
Ответникът
осигурявал ел.захранване на стопанските сгради в имота си чрез ел.кабели,които
преминавали над цялата жилищна сграда на ищците и се свързвали с ел.стълб на
ул.””в с.М.,въпреки,че имотът на ответника не граничел с тази улица,тъй като
лицето на имота му било на ул.””.Вследствие неподдържането на ел.кабелите,те
висяли над вратите и прозорците на жилището на ищците,създавайки опасност от
пожар при авария.
Посочените
ВИК и ел. съоръжения създавали опасност при ползване на ищцовия имот от наводнение или пожар, не били изградени в нарушение на нормативните изисквания и ответникът нямал
сервитутни права.
Ищците мнгократно канили
ответника да освободи избеното помещение и да им предаде ключа от него,но
последният не се отзовал.
С
нотариална покана рег.№6917 и рег.№6918 на нотариус ищците поканили ответника
да предаде ключа от избеното помещение на нотариус ,както и да уредят
доброволно спора относно захранването на ел.енергията и водоползването на
имота,собственост на ответника,както и този за дължимото обезщетение за
ползването на избеното помещение.С Протокол рег.№ 7817 от 5.ІХ.2018г. на
нотариус било удостоверено,че ответникът не се е явил в кантората му и не е
предавал ключа от избеното помещение
При така
изложените обстоятелства,ищците на основание чл.108 от ЗС молят съдът да приеме
за установено,че те са собственици на описания в исковата молба недвижим имот и
да бъде осъден ответника да им предаде владението върху процесното избено
помещение,а на основание чл.59ал.1 от ЗЗД-ответникът да бъде осъден да им
заплати обезщетение за лишеното ползване от този имот за периода от 15.ІV.2015
г. до 15.ІХ.2018г.,в размер на 1299 лева/по
32 лв месечно/,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от
21.VІІІ.2018г. до окончателното й изплащане.
На основание
чл.109 от ЗС,молят ответника да бъде осъден да преустанови ползването на
водопроводната шахта за чиста вода,изградена непосредствено до жилищната сграда на ищците с №
47161.501.660.1 и да прекрати ползването на водопроводна тръба, минаваща под
същата сграда и водовземането от ул. „” в с.М. и да изгради собствена водопроводна шахта на разстояние,безопасно за
жилищната сграда,както и водопровод в собствения си поземлен имот с
идентификатор 47161.505.661,с адрес:с.М.,ул.””№,с водовземане от ул.””,с.М.,община
Ш.,обл.Ш..
Молят
също,на основание чл.109 от ЗС,ответникът да бъде осъден да да прекъсне ел. захранването на имота си,
чрез кабели преминаващи над ищцовата жилищна сграда и да изгради електропреносна мрежа
и ел.захранване на имота си съобразно действащите нормативни актове.
Ищците претендират да им бъдат
заплатени направените деловодни разноски.
Не постъпил писмен отговор на исковата молба от насрещната страна,по реда и
в срока по чл.131 от ГПК.В хода на съдебното производство оспорва исковете като
неоснователни и недоказани и моли да бъдат отхвърлени.
В съдебно
заседание от 10.ХІІ.2018г. искът по
чл.59ал.1 от ЗЗД е оттеглен до размер
на сумата 400 лева и в частта му за сумата от 899 лева производството по същия иск е
прекратено.
За да разреши
спора,районният съд,след като е отделил спорното от безспорното, е събрал
всички необходими, относими и допустими по делото доказателства,като е приел и
заключение по СТЕ ,в
основен и допълнителен вариант.Правилно е разпределена доказателствената тежест
между страните.
Не
се спори между страните, като се доказва и от представените писмени доказателства,че са собственици на описаните в исковата
молба имоти,придобити по посочения в исковата молба начин и време.Не се спори също,че
под жилищната сграда на ищците се намира складово помещение/изба/,с полезна
площ от 18,5 кв.м.
По
иска с основание по чл.108 от ЗС:
Правилно
е прието от районния съд,че дори и да не е описано в нотариалния акт за
собственост на жилищната сграда на ищците,процесното избено помещение е част от
нея и според действащите правни норми не представлява самостоятелен обект,респ.изключва
се възможността то да бъде самостоятелна собственост на трети лица.Ето защо ,ирелевантно
за правото на собственост е дали процесната изба е описана в нотариалния акт за
покупко-продажба №74,т.,рег.№,дело № /15.ІV.2015г.нанотариус ,рег.№,с район на
действие ШРС,по силата на който ищците са станали собственици на сградата,в
която тази изба се намира.Тя е неотделима функционална принадлежност към
предмета на разпореждането-жилищния обект и следва главната вещ,съгласно чл.98 от ЗС.поради
това ищците са собственици и на процесното избено помещение.
Обосновано,въз
основа на писмените и гласни доказателства по делото ,районният съд е счел за установено по несъмнен начин,че
ищците са лишени от правото на ползване на собственото си избено помещение,като
ответникът е създал пречка за това,лишавайки
ги от достъп до него, чрез заключването му и отказ да предаде ключа,въпреки многократните настоявания на ищците и
отправената от тях до ответника нотариална покана,рег.№6917/13.VІІІ.2018г.,връчена
му на 21.VІІІ.2018г. Няма представени доказателства по делото ответникът да
владее или държи процесната изба на някакво правно основание,поради което
законосъобразен се явява правният извод на районния съд,че ответникът владее
процесната изба ,собственост на ищците,без правно основание,поради което искът
по чл.108 от ЗС за предаване владението на имота от владеещия го несобственик/ответника/ на
невладеещия го собственик/ищците/ е основателен и доказан.
По иска
с основание по чл.59ал.1 от ЗЗД:
В общия
случай на чл.59ал.1 от ЗЗД,за възникване на задължението за заплащане на
обезщетение,не е необходима специална покана ,а самото обезщетение се дължи от
началото на неоснователното владение върху чуждата вещ.В това отношение е
налице трайна и безпротиворечива съдебна практика,част от която е коректно
цитирана от ищците/въззиваемите/по делото.В конретния случай началният момент
на
дължимото обезщетение е датата на сключване на разпоредителна сделка
за придобиване на главната вещ-жилищната
сграда-15.ІV.2015г.,тъй като оттогава ищците-собственици са лишени от възможността
да ползват избата в същата сграда.Размерът на дължимото обезщетение от 400 лева
е правилно определен от районния съд,според пазарния наем,въз основа на
заключението по СИЕ,по което страните не са направили възражения.
По
предявените искове с правно основание по чл.109 от ЗС:
Фактическата обстановка ,свързана със споровете по тези искове, е
всестранно,изчерпателно и правилно установена от районния съд,въз основа на
събраните писмени и гласни доказателства,както и на приетото заключение по СТЕ.Всички
фактически изводи са обосновани
като съответни на
доказателствения материал.При така съществуващите доказателства друга
фактическа обстановка,различна от установената от районния съд,не може да се
приеме.Ето защо и на основание чл.272 от ГПК,въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционното решение в тази им част.
При така установената фактическа обстановка
районният съд правилно е приложил и материалния закон. Правните съображения и изводи на районния съд за
доказано наличие в процесния случай на законовите предпоставки по чл.109 от ЗС
за уважаване на негаторните искове,са напълно
законосъобразни ,като са съобразени и с
тълкувателната съдебна практика,свързана с приложимите в случая правни
норми,в ч. на ТР №4 от 6.ХІ.2017г. по т.д. № 4/2015г. на ОСГК на ВКС.
Правилно е
прието от районния съд,че при установените по делото факти за изградена
водопроводна шахта на ответника непосредствено до жилището на ищците и
водопроводни тръби,минаващи под същото жилище,създават реална опасност за
цялостта и здравината на тази сграда.Процесната водопроводна инсталация е
изградена около 1960 година,т.е. преди около 60 години,а според Наредба
№4/2005г,. изискванията са един водопровод да е корозионно защитен в рамките на
50 години.
Законосъобразно
е становището на районния съд,че за основателността на негаторния иск е ирелевантно
кой и кога е изградил водопроводната инсталация ,като възражението на ответника,че става въпрос за
заварено положение,което ищците следва да търпят,е неоснователно.Съгласно
пар.10 от действащия понастоящем Закон за водите,в сила от 28.І.2000 г. „заварените
разрешителни се привеждат в съответствие с изискванията на закона”.Според
заключението на вещото лице по СТЕ,водопроводната шахта за чиста вода в имот
УПИ ХІ-239 кв.41 на с.М.–собственост на ответника,не отговаря на нормите,тъй като
е долепена до жилищната сграда на ищците,а съгласно нормативната разпоредба
следва да е на разстояние до 2м. от уличната регулация.Според същото
заключение,ответникът следва да изгради водпроводна шахта за чиста
вода,водопрекарване и водовземане за имота
си ,посочен по-горе,от ул.””,където е лицето на имота
му,а не от ул.””,на която се намира ищцовият имот.Липсват
по делото писмени документи,в ч.договори или учредено сервитутно право,одобрен
проект или разрешително,издадени на ответника за изграждане на такава
водопроводна система,като самият той не е правил постъпки за такова
разрешително.
Изграденото ел.захранване на имота на ответника е в нарушение на
действащия към момента Закон за енергетиката/Д.в.бр.107/9.ХІІ.2003г./ ,в чл.2
ал.2 от който е регламентирано,че преносът на ел.енергия се извършва при гарантиране защитата на
живота и здравето на гражданите и собствеността.Така съществуващите кабели
създават опасност от пожар.Според проверката и констатациите на вещото лице по
СТЕ,за стопанския имот на ответника,съседен на този на ищците,е преминала
процедура за присъединяване по реда на Наредба № 6 за присъединяване на
производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи и е сключен договор за присъеднияване през
2012 година.За процесния имот,собственост на ответника,електромерът е преместен
на уличния стълб и захранването от новомонтирания електромер на уличния стълб
до сградата,тогава собственост на ответника,е изпълнено през 2012
годинаКабелните линии са изпълнени през 2012 година за имота на ответника С.В..Ищците
стават собственици на сградата през 2015 година и по делото няма данни за
постигнато съгласие между страните за преминаване на захранващите линии през
имотите им ,в ч.през и над жилището на ищците.Въззивният съд споделя като
изцяло обоснован и законосъобразен
извода на районния съд,че такова състояние ,което да създава опасност за
цялостта на ищцовия имот и за тяхното здраве и живот,ищците не са длъжни да търпят, поради липса
на ответни сервитутни права за преминаването им през ищцовия имот, какъвто
единствено способ за това урежда позитивното право – ЗВ, ЗЕ и актовете по
прилагането им, или наличие на съгласие между собствениците, но съответно на уредените
пак в тях и ЗУТ, технически изисквания. При това положение поддържането на състояние, което пречи на
ищците да упражняват правото си на собственост е достатъчно за уважаване на
негаторните искове.
С оглед и
във връзка с всичко изложено по-горе,въззивният съд намира,че обжалваното
решение е правилно-обосновано и законособразно.Няма основания за неговата
отмяна,поради което въззивната жалба против същото решение е неоснователна и
недоказана.Ето защо обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде
потвърдено.
При този
изход на спора,жалбоподателят следва да заплати на въззиваемите направените от
тях деловодни разноски за въззивното съдебно производство,възлизащи общо на
600/шестотин/ лева.
Водим от
горното,Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 101 от 4.ІІV2019г. по гр.д. №2604/2018г.на Шуменския окръжен
съд.
ОСЪЖДА жалбоподателя Стоян Р.В.,с ЕГН **********,с
пост.адрес ***,действащ чрез пълномощника си адв.С.Т., ШАК,съд.адрес:***,к,да
заплати на въззиваемите С.К.К.,с ЕГН **********,с пост.адрес *** и С.М.М.-К.,с
ЕГН **********,същия постоянен адрес,с процесуален представител и съдебен
адрес:адв.А.Ш.,***,направените от тях деловодни разноски за въззивното съдебно
производство,възлизащи на 600/шестотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд
на Република България,в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове :1.
2.