№ 237
гр. Враца, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Тодоров
Членове:Христо Н. Христов
Пламен К. Кучев
при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20251400500177 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ДЕТСКА ГРАДИНА „***", БУЛСТАТ
***, със седалище и адрес на управление град ***, представлявано от Д. М. – Директор
против решение № 104/17.02.2025 г. по гр. д. № 2690/2024 г. на Районен съд – Враца, с което
е осъдена ДЕТСКА ГРАДИНА „***", да заплати на М. Е. П., с ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 2 008,56 лева, представляваща полагащо се, но неизплатено трудово
възнаграждение за периода от 01.01.2023 год. до 24.07.2023 год., съставляващо сумарния
размер на увеличеното трудовото възнаграждение на ищцата за посочения период, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -
21.08.2024 год. до окончателното изплащане на задължението. С решението е осъдена на
основание чл. 222, ал. 3, вр. чл. 228, ал. 2 КТ и чл. 31, ал. 2 от Колективния трудов договор и
на основание чл. 224, ал. 1 КТ, Детска градина „***“, да заплати на М. Е. П., сумата от 3
753,60 лева, представляващо дължимо, но неизплатено обезщетение в размер на единадесет
брутни месечни заплати, както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в
размер на 22 дни, съставляваща сумарния размер на обезщетението преизчислено във връзка
с увеличеното трудово възнаграждение на ищцата за периода от 01.01.2023 год. до
24.07.2023 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда - 21.08.2024 год. до окончателното изплащане на задължението.
Осъдена е на основание чл. 86 ЗЗД, Детска градина „***“, гр. Враца да заплати на М. Е. П.,
сумата от 708,25 лева, представляваща законна лихва върху главните задължения, за периода
от 30.09.2023 год. до 20.08.2024 год., като е отхвърлен иска в останалата му част до пълния
претендиран размер от 838,43 лева. Осъдена е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Детска
градина „***“, да заплати на М. Е. П., сумата от 1 421,40 лева, представляващи сторените по
1
делото разноски, съобразно уважената част от исковете. Осъдена е на основание чл. 78, ал. 6
ГПК, Детска градина „***“, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Враца сумата от 680,48 лева, включваща държавна такса за разглеждане на
делото и заплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице, извършило
съдебно - счетоводната експертиза. Постановено е на осн. чл. 242 ГПК предварително
изпълнение на решението.
Жалбоподателя ДЕТСКА ГРАДИНА „***", обжалва решението в осъдителната част,
като неправилно и незаконосъобразно. Претендира постановяване на решение, с което да се
отхвърлят изцяло предявените искове и присъждане на разноски. Трудовото правоотношение
на ищцата било прекратено със заповед № РД-10-03/ 21.07.2023 година, считано от същата
дата, поради придобито право на пенсия за стаж и възраст. Същата заемала в градината
длъжността „***". Колкото до искането на ищцата за актуализиране и заплащане на работна
заплата съгласно Анекс към КТД в средното образование от 10.08.2023 година, то тези
претенции били напълно неоснователни. Към 10.08.2023 година право на увеличение на
заплатата имали лицата, които са заети в образованието. Това било записано в алинея 2 на
чл. 27 от КТД, променен с анекса. Очевидно било, че ищцата не е в този кръг лица на
„заети" в образованието педагогически специалист към 10.08.2023 година и поради това не
можела да се ползва от извършеното увеличение. Съдът изобщо не обсъдил текста на
анекса, защото при тълкуването му трябвало да се вземе предвид факта, че този анекс е
задължителен за лице, което е заето към момента на сключването на анекса като служител в
образователната институция и не касае лица, които не се намират в трудово правоотношение
с детската градина изобщо. Анексът се отнасял единствено за хората, които действително
работят към 10.08.2023 година в образователна институция. Наличието на валидно
индивидуално трудово правоотношение към 10.08.2023 год. било абсолютна предпоставка за
практическото реализиране на посоченото в анекса увеличение. Лицата за които анекса
важал, трябвало да са били действително заети в образователната институция, т. е. да са
били в трудови правоотношения с нея. Качеството на служител се определя единствено от
разпоредбите на Кодекса на труда при наличието на трудово правоотношение.
Следователно, ако трудовият договор на работника или служителя е прекратен, независимо
от основанието, то той не попадал в кръга лица, определен в нормативната уредба както и
КТД, съответно в Анекса към него. Втора предпоставка било лицето към 10.08.2023 г. да е
обхванато от действието на КТД, т.е. да е синдикален член. В градината нямало изградена
секция на СБУ и в синдикалната организация на КТ Подкрепа ищцата не била член. До
момента на завеждането на исковата молба ищцата не представяла доказателства за
членуването си в синдикална организация, за да се ползва от КТД, поради което счита, че тя
не е обхваната от действието на КТД. Няма представени писмени доказателства от
синдикалната организация по реда на КТД, че тя е член на синдикат. Счита, че
представените доказателства за такова членство са ирелевантни за доказването на нейните
твърдения. Ищцата следвало да доказва, че директора на ответната детска градина е
надлежно информиран. Напълно реално било след прекратяване на трудови
правоотношения, лицата да прекратят и членство към синдикат, чиято роля е да договаря по-
добри условия за заплащане. Възможността да се заплати членски внос за минал период
било предпоставка да се възползват лица с прекратени трудови правоотношения. Съгласно
новия текст на чл. 27, ал. 2 от КТД за системата на предучилищното и училищно
образование, приет с Анекса от 10.08.2023 год., било предвидено увеличение, считано от
01.01.2023 год. на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на
предучилищното и училищно образование педагогически специалисти и непедагогически
персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски. Именно към тази дата се
определял и кръгът от лицата, за които се прилагат договореностите в Анекса т.е. за всички,
които към 10.08.2023 г. са притежавали това качество „Работници и служители". Посочената
в Анекса дата 01.01.2023 год. не представлявала дата на влизане в сила на договорните
2
клаузи, а това бил началният момент, от който се увеличават работните заплати на лицата,
които притежават качеството работници и служители - синдикални членове към момента на
постигане на договореността -10.08.2023 год., т.е. основанието за увеличение на работната
заплата възниквало на 10.08.2023 год. Предвиденият минимален размер на основната
заплата за системата на предучилищното и училищното образование съгласно чл. 27, ал. 1 от
Анекса се определял, считано от 01.01.2023 год., единствено за тази категория лица, които
притежават качеството педагогически специалист. Аналогично било и предвиденото в § 3 от
Заключителната разпоредба на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от
2017 год. за нормиране и заплащане на труда /обн. ДВ, бр.75 от 01.09.2023 г./, където е
предвидено, че минималните размери на основните месечни работни заплати на
педагогическите специалисти влизат в сила от 1 януари 2023 год., но тази разпоредба касае
само тези лица, които имат качеството педагогически специалист към момента на приемане
на нормативния акт. Отказа за изплащане на увеличението бил породен от факта, че след
писмено запитване е получен отговор/писмо №8-3130/25.08.2023г./ от Заместник министър
на образованието и науката, както и на председателя на Съюза на ръководителите в
системата на народната просвета в България с идентичен отговор, а именно: Прави се
увеличение на лица с реални трудови правоотношения към датата на влизане на Анекса в
сила /10.08.23 г./. На лицата с прекратен договор преди подписване на Анекса без значение
на причините, не може да бъде направена промяна. При актуализирането на индивидуалната
работна заплата от 01.01.23 г. автоматично се актуализирали пряко свързаните с нея
допълнителни възнаграждения. С оглед гореизложеното не съществувала правна
възможност за лицата с прекратени трудови правоотношения до момента на определяне и
договаряне на новите работни заплати да получат разликата от увеличението на
индивидуалните работни заплати за минал период от време. Предвиденото увеличение се
извършва от работодателя единствено и само на работници и служители, които имат
действащи трудови договори към момента на увеличение на работните заплати, като
правното основание за това е предвидено в чл. 118, ал. 3 от Кодекса на труда. Допълнително
споразумение към трудов договор най-често се правело на основание чл. 119 от КТ - „с
изразено писмено съгласие между страните". Споразуменията можели да бъдат в случаи на
промяна в мястото на работа; в длъжността; във възнаграждението; преобразуване на
безсрочен Трудов договор в срочен и др. Съгласието и на двете страни по промените в
Трудовия договор се удостоверявало с техните подписи върху Допълнителното
споразумение. Документът се изготвял в два екземпляра, по един за всяка от страните. При
наличие на прекратено трудово правоотношение, нямало как да бъде подписано от лицето-
работник/служител. Кодекса на труда допускал редица случаи, при които работодателят има
право да промени условия по трудовия договор без съгласието на служителя. Например
увеличение на трудовото възнаграждение в полза на работник или служител, а в случая се
касаело за пенсионер /лице което не фигурира в списъчен състав на детската градина,
респективно в щатно и длъжностно разписание/. Със закона за Държавния бюджет на
България за 2023 година за функция „Образование" били разчетени средства за увеличение
на възнагражденията и свързаните с тях плащания на педагогическите специалисти от
01.01.2023 година с 15 %, както и на работните заплати на непедагогическия персонал, които
са обвързани с минималната работна заплата за страната от 01.01.2023 година. В рамките на
разчетените средства и утвърдените бюджети на институциите за 2023 година и при
спазване на трудовото законодателство, работодателите следвало да осигурят увеличение на
работните заплати на персонала. Съгласно новия текст на чл. 27, ал. 1 от КТД в
образованието, приет с анекс на 10.08.2023 година било предвидено увеличение, считано от
01.01.2023 година на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на
предучилищното и училищното образование специалисти и непедагогическия персонал и
съответните разходи за осигурителните им вноски именно към тази дата - 10.08.2023 година
се определял кръга на лицата, за които се прилагат договореностите в анекса - т.е. за всички,
3
които към 10.08.2023 година са притежавали качеството „Работници и служители" в тази
система. Качеството „Работник и служител", съответно и педагогически специалисти - се
определяло единствено от разпоредбите на Кодекса на труда при наличието на трудово
правоотношение. С други думи ако трудовият договор на работника или служителя е
прекратен - независимо от основанието - то той не попадал в кръга лица, определени в
нормативната уредба, както на КТД, така и в анекса към него. В тази връзка посочената в
анекса дата - 01.01.2023 година не представлявала дата на влизане в сила на договорните
клаузи, а началния момент, от който се увеличават работните заплати на лицата, които
притежават качеството на работници и служители към момента на постигането на
договореността - 10.08.2023 година, т.е. основанието за увеличение на заплатата възниквало
на 10.08.2023 година с подписването на анекса на 10.08.2023 година към КТД - поради което
към тази дата следвало да бъде очертан кръга на правоимащите лица. Предвиденият
минимален размер на основната заплата за системата на предучилищното и училищното
образование, съгласно чл. 27, ал.1 от Анекса се определял, считано от 01.01.2023 година
единствено за тази категория лица, които притежават качество педагогически специалисти.
Аналогично било и предвиденото в Параграф 3 от ЗР на Наредба № 4 на МОН за нормиране
и заплащане на труда, където било предвидено, че минималните размери на основаните
месечни заплати на педагогическите специалисти влизат в сила от 01.01.2023 година, но
тази разпоредба касае само тези лица, които имат качеството педагогически специалисти към
момента на приемането на изменението на нормативния акт. Неправилно в този смисъл,
било заключението, че със ЗДБ за 2023 година, законодателят предвидил увеличение на
работните заплати на педагогическия персонал и то с определен процент и то със задна дата.
Такава разпоредба в ЗДБ за 2023 година не съществувала и не можела, защото в този закон
не се предвиждали конкретни увеличения на заплати. На следващо място съгласно § 2 от
НИД на Наредба 4 на МОН за нормиране и заплащане на труда, законодателят единствено
приел нови минимални размери на основаните заплати на педагогическия персонал, считано
от 01.01.2023 година, които се предвиждали за всички педагогически специалисти,
независимо от тяхното членство или не в синдикални организации. Както било цитирано по
- горе текста на чл. 27, ал. 2 от Анекса от 10.08.2023 година предвиждал „осигурените
средства от държавния бюджет на България за 2023 година в размер на 524 милиона лева да
се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 година на
индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното
образование педагогически специалисти и непедагогически персонал и съответните разходи
за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. С други думи - осигурените
средства следвало да бъдат използвани единствено и само за увеличение на индивидуалните
работни заплати на заетите в системата специалисти, което означавало, че към датата на
подписания анекс, съответният работник или служител да има подписан индивидуален
трудов договор с работодателя, да е заето лице в системата на предучилищното и
училищното образование, а ищецът не бил такъв, и поради липса на валидно съществуващо
трудово правоотношение. Кодексът на труда точно и ясно посочвал момента, в който влиза в
сила и действа КТД. Текстът на чл. 54, ал. 1 от КТ регламентирал, че КТД влиза в сила от
деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. Правилото било, че
клаузите на КТД действат занапред, за в бъдеще, но страните по договора могат да уговорят
друго. Под „друго", законът имал предвид друг момент или дата, различна от датата на
сключването/подписването му, от която ще влезе в сила. В случая не ставало дума за
„обратно действие" на анекса към КТД, началния момент, от който се увеличават заплатите
на лицата, притежаващи качеството на работници и служители към момента на постигането
на договореността - 10.08.2023 година, т.е. основанието за увеличението на заплатите
възниквало на 10.08.2023 година с подписването на анекса към КТД, поради което към тази
дата следвало да бъде очертан кръга на правоимащите лица. Сочи съдебна практика в
подкрепа на изложените доводи.
4
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна М. Е. П.. В
отговора въззиваемата страна заявява, че оспорва жалбата и намира, че същата е
неоснователна и следва да не бъде уважена. Съгласно нормата на чл. 260, т. 3 ГПК
въззивната жалба следва да съдържа указание в какво се състои порочността на решението.
Като "указание" по смисъла на чл. 260, т. 3 ГПК следвало да се разбират конкретните
оплаквания, доводи, поради които жалбоподателят не е доволен от обжалваното от него
решение. Изложеното в жалбата не можело да бъде възприето като конкретни доводи за
неправилност на решението в обжалваната му част, което не правело нередовна въззивната
жалба до степен, първостепенният съд да даде ясни и изчерпателни указания и срок на
жалбоподателя за отстраняване на допуснатите нередовности, като го предупреди и за
последиците от неизпълнението на указанията. В настоящия случай налице била редовна
жалба, но по съществото си същата била неоснователна. Съдът се произнесъл при правилно
прилагане на процесуалния и материалния закон и съобразил относимите и релевантни за
спора доказателства като постановил правилно решение, което не страда от каквито и да
било пороци. Наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на решението били
изцяло неоснователни. PC Враца разрешил правилно и законосъобразно спорния по делото
въпрос дали на М. П. се следвало увеличено брутно трудово възнаграждение и дължими
обезщетения след изменението на КТД с анекса от 10.08.2023 год., за които ищцата изрично
е отправила заявление вх. № 20/01.12.2023 год. и заявление вх. № 42/19.02.2024 год. до
ответника за преизчисляване, респективно плащане на трудово възнаграждение за периода
01.01.2023 год. до 24.07.2023 год. и дължими обезщетения. Между страните липсвал спор,
че през исковия период 01.01.2023 г. - 24.07.2023 г., ищцата заемала длъжността "***" при
ответника, като не и била изплатена сума, надвишаваща минимално установения с
изменението на КТД от 10.08.2023 г. размер за длъжността на същата, на основание клаузата
на чл. 27, ал. 3, т. 2 от КТД съобразно изменението му с чл. 1 от анекса, се следва увеличение
за този период, респективно на ищцата се следва и сумата представляваща обезщетението по
чл. 222, ал. 3, вр. чл. 228, ал. 2 КТ и чл. 31, т. 2 КТД в размер на 11 брутни заплати, както и
обезщетението по чл. 224 КТ за неизползван платен годишен отпуск. Правилно и
законосъобразно PC – Враца приел, че последващото прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, не засяга правното й
положение към по-ранния момент на приложимост на промяната. Тъй като с приемането на
разпоредбите били преуредени съществувалите между страните индивидуални
правоотношения, то следвало да се приеме, че считано от 01.01.2023 год. е увеличено
възнаграждението за длъжността, която е заемала ищцата. Счита, че част от съдържанието
на въззивната жалба, излиза от добрия тон по отношение работата на първоинстанционния
съд и може да бъде счетено, че подадената въззивна жалба попада в приложно поле на чл.
100а, ал. 1 ГПК и е нередовна. Съгласно чл. 3 от ГПК, участващите в съдебните
производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди били длъжни
да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите
нрави. PC Враца закрепвал в решението, че изрично в анекса е посочено неговото
темпорално действие - от минал момент - считано от 01.01.2023 год., което по същество било
придаване на обратно действие на клаузите му. Изцяло в опровержение на изложеното в
жалбата било изложеното в мотивите на обжалваното решение, че в потвърждение на
извода, че с Анекс № Д01- 192/10.08.2023 год. към Колективен трудов договор за системата
на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 год. е уговорено обратно
действие на клаузите на колективния трудов договор, предвиждащи увеличение на
работните заплати на педагогическите специалисти с 15%, е и публикуваната в ДВ, бр. 75 от
01.09.2023 год. Наредба за изменение и допълнение на Наредба за изменение и допълнение
на Наредба № 4 от 2017 год. за нормиране и заплащане на труда, издадена от министъра на
образованието и науката, в § 2 на която се съдържат промени в Приложение № 3 относно
минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите
5
специалисти. Съгласно § 3 от Заключителната разпоредба на същата, наредбата влиза в сила
от деня на обнародването й в "Държавен вестник", с изключение на § 2, който влиза в сила
от 1 януари 2023 год. т. е. и наредбата, с която се изменя Наредба № 4, придава обратно
действие на увеличението на работните заплати, в унисон на процесния Анекс.
Следователно, поради обратното действие на клаузите и разпоредбите, касаещи
увеличението на работните заплати на педагогическия и непедагогическия персонал в
процесния Анекс и в цитираната Наредба № 4, се обосновава извод, че всички учители и
непедагогически специалисти в системата на предучилищното и училищното образование,
които членуват в Синдиката на българските учители, макар и с прекратени трудови
правоотношения към момента на сключване на Анекса, но били в трудово правоотношение
със съответната образователна институция към 01.01.2023 год. до датата на прекратяване на
трудовото си правоотношение, независимо от причината за прекратяването, в т. ч. и ищцата
по като попадаща в обхвата на посочените лица, имат право на договорения увеличен
размер на възнаграждението, като увеличеният размер на възнаграждението се дължи за
периода от 01.01.2023 год. до датата на прекратяване на трудовия договор на служителя, а
по изложените по-горе съображения увеличението следва да се вземе предвид и при
определяне размера на дължимите при това прекратяване обезщетения. Да се приеме, че
лицата, работили в сферата на училищното и предучилищното образование в периода от
01.01.2023 год. до 09.08.2023 год., нямат право на процесното увеличение поради
прекратяване на трудовото им правоотношение преди датата на сключване на анекса от
10.08.2023 г., би довело до тяхното неравно третиране спрямо тези техни колеги, които са
продължили да работят и след тази дата, въпреки че до подписване на анекса и двете групи
служители са полагали труд за един и същ период, при едни и същи условия, респ. в един и
същ обем при съобразяване на въведената от законодателя с нормата на чл. 8, ал. 2 КТ
презумпция за добросъвестност при осъществяване на трудовите права и задължения. А за
това не е налице нито законово, нито обосновано по правилата на формалната логика
основание. Цитираната и приложена съдебна практика към и във въззивната жалба не
представлявала задължителна съдебна практика, а и следвало да се отбележи, че решението
влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание.
Препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Моли за потвърждаване на
обжалваното решение. Претендира разноски пред въззивната инстанция.
В съдебното заседание въззивника, чрез законния си представител поддържа
подадената жалба по доводите в същата. Представя писмена защита, в която излага
съображения за уважаване на жалбата.
В съдебното заседание въззиваемата страна, не се явява. Процесуалният й
представител поддържа подадената жалба по доводите в същият.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в
рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, въззивният съд
констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият
съдебен състав взе предвид следното:
Пред Районен съд – Враца ищцата М. Е. П. е предявила искова молба, с която след
уточнение с три допълнително подадени молби, е претендирано осъждане ответника
ДЕТСКА ГРАДИНА „***", да й заплати, сумите, както следва: на основание чл. 128, т. 2 КТ
сумата от 2 008,56 лева, представляваща полагащо се, но неизплатено трудово
възнаграждение за периода от 01.01.2023 год. до 24.07.2023 год., съставляващо сумарния
размер на увеличеното трудовото възнаграждение на ищцата за посочения период, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -
21.08.2024 год. до окончателното изплащане на задължението; на основание чл. 222, ал. 3,
6
вр. чл. 228, ал. 2 КТ и чл. 31, ал. 2 от Колективния трудов договор и на основание чл. 224, ал.
1 КТ, Детска градина „***“, да заплати на М. Е. П., сумата от 3 753,60 лева, включваща
дължимо, но неизплатено обезщетение в размер на единадесет брутни месечни заплати, в
размер 3440,80 лева, както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер
на 312,80 лева, за 22 дни, сумарния размер на обезщетенията преизчислени във връзка с
увеличеното трудово възнаграждение на ищцата за периода от 01.01.2023 год. до 24.07.2023
год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда - 21.08.2024 год. до окончателното изплащане на задължението. Ищцата
претендира и сумата от 838,43 лева, представляваща законна лихва върху главните
задължения, за периода от падежа на всяко от тях до 20.08.2024 г..
В срока по чл. 131 ГПК постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който се
оспорват предявените искове по аргументи подробно изложени в него.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства и е изслушано
заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза.
Районният съд е осъдил ответника Детска градина „***“, да заплати на ищцата М.
Е. П., сумите, както следва: сумата от 2 008,56 лева, представляваща полагащо се, но
неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 год. до 24.07.2023 год.,
съставляващо сумарния размер на увеличеното трудовото възнаграждение на ищцата за
посочения период, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 21.08.2024 год. до окончателното изплащане на
задължението; на основание чл. 222, ал. 3, вр. чл. 228, ал. 2 КТ и чл. 31, ал. 2 от Колективния
трудов договор и на основание чл. 224, ал. 1 КТ, сумата от 3 753,60 лева, представляващо
дължимо, но неизплатено обезщетение в размер на единадесет брутни месечни заплати,
както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 22 дни,
съставляваща сумарния размер на обезщетението преизчислено във връзка с увеличеното
трудово възнаграждение на ищцата за периода от 01.01.2023 год. до 24.07.2023 год., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда - 21.08.2024 год. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 708,25 лева,
представляваща законна лихва върху главните задължения, за периода от 30.09.2023 год. до
20.08.2024 год., като е отхвърлен иска за законна лихва в останалата му част до пълния
претендиран размер от 838,43 лева.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във
връзка с доводите на страните, настоящият съдебен състав приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между страните по делото, че в процесния период от 01.01.2023 год. до
24.07.2023 г. между ищцата и ответника е съществувало трудово правоотношение по силата
на валидно сключен трудов договор, съгласно който ищцата е заемала длъжност „***" при
ответника, както и че ищцата реално е полагала труд при ответника през процесния период.
Установява се от приложено по делото допълнително споразумение от 03.01.2023 г.,
че ищцата е работила по сключен трудов договор от 06.09.2006 г. на длъжност „***" в
Детска градина „***“ гр. Враца, като основното й месечно трудово възнаграждение е
изменено с посоченото допълнително споразумение на 1 533,00 лв., считано от 01.01.2023 г.,
а същата е получавала и допълнително възнаграждение за продължителна работа в размер
на 36 %.
Установява се от приложена по делото заповед от 21.07.2023 г. на директора на
Детска градина "***", че трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл.
чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, считано от 24.07.2023 г., поради придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Посочено е в заповедта на основание чл. 222, ал. 3, вр. чл. 228,
ал. 2 КТ и чл. 31, т. 2 КТД на ищцата да се изплати обезщетение в размер на 11 брутни
7
работни заплати, както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 22
работни дни, на основание чл. 224, ал. 1 КТ.
Установява се от представени по делото заявления от ищцата М. Е. П. до директора
на ДГ "***", от 01.12.2023 г. и от 25.08.2023 г., че със същите се иска да бъде изплатен
увеличения размер на възнаграждението за периода от 01.01.2023 год. - до 24.07.2023 год.,
както и да й бъде преизчислено на това основание размера на изплатеното й обезщетение.
Установява се от писмен отговор от 07.12.2023 год. от директора на ДГ "***" до
ищцата, че не съществува правна възможност за лицата с прекратени трудови
правоотношения да получат увеличения размер на трудовото си възнаграждение за минал
период.
От приложен по делото препис от членска карта на ищцата М. Е. П. се установява, че
същата е била член на Синдиката на българските учители за периода от 01.01.2023 г. до
24.07.2023 г..
На 06.12.2022 г. между Министерство на образованието и науката, Съюза на
ръководителите в системата на народната просвета в България, Сдружението на директорите
в средното образование на Република България, като работодатели и Синдиката на
българските учители към конфедерацията на независимите синдикати в България, Синдикат
„Образование" към конфедерацията на труда „Подкрепа", Независимия учителски синдикат
към конфедерацията на независимите синдикати в България, като синдикати, е сключен
колективен трудов договор (КТД) за системата на предучилищното и училищно образование,
с предмет въпросите на трудовите, осигурителните и социалните отношения и на жизненото
равнище, които не са уредени с повелителни разпоредби на Кодекса на труда и
подзаконовите нормативни актове. Съгласно чл. 4 от КТД, постигнатите договорености са
минимални, имат задължителен характер и се прилагат за работниците и служителите,
членове на синдикалните организации и за работодателите, членове на организациите на
работодателите-страни по договора. На 10.08.2023 г. между същите страни като
работодатели и синдикати е сключен Анекс към този КТД за системата на предучилищното
и училищно образование, като текстът на чл. 27 от КТД, който определя минималните
основни работни заплати на работещи в тази сфера е изменен. В ал. 2 от анекса е посочено,
че осигурените средства от държавния бюджет се изразходват само за увеличение, считано
от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата и съответните
разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Съгласно ал. 3, т. 2
индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към
момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни
заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %. Съгласно Анекса от
10.08.2023 г. към колективния трудов договор за системата на предучилищното и
училищното образование, текстът на чл. 27 се изменя, както следва: чл. 27, ал. 1 - За
системата на предучилищното и училищно образование се определят минимални основни
работни заплати, считано от 01.01.2023 г., както следва: за „*** и ***" - 1763,00 лв.; чл. 27,
ал. 2 - осигурените средства от държавния бюджет на Република България за 2023 г. в размер
на 524 млн. лв. се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на
индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното
образование педагогически специалисти и непедагогически персонал и съответните разходи
за осигурителните им вноски за сметка на работодателя.
По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, съгласно
заключението на която разликата между начисленото и полученото трудово възнаграждение
на М. П. и това, което й се дължи след увеличението, считано от 01.01.2023 г. на работните
8
заплати на педагогическите специалисти с 15 % за периода 01.01.2023 г. /дата на влизане в
сила на анекса от 10.08.2023 г. към КТД/ до 24.07.2023 г. - дата на прекратяване на трудовия
договор е в размер общо на 2008,56 лева. Размерът на сумата на обезщетенията по чл. 222,
ал. 3, вр. чл. 228, ал. 2 от КТ и чл. 31, т. 2 от КТД в размер на единадесет брутни трудови
заплати, и по чл. 224 в съответствие с увеличението съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 и
ал. 2 на анекса от 10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г. е в размер на сумата 3753,60
лева, включваща обезщетение по чл. 222 КТ, в размер 3440,80 лева и обезщетение по чл. 224
от КТ, в размер 312,80 лева. Общия размер на изчисленото увеличение съгласно
разпоредбата на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 на анекса от 10.08.2023 г. към Колективен трудов
договор за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022г. и
дължимата лихва от падежа на всяко плащане до датата на завеждане на исковата молба -
21.08.2024 г. е 838,43 лева.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав направи
следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за осъждането на ответника
да заплати на ищцата сумите, както следва: по чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 2008,56 лв.,
представляваща неизплатен увеличен размер с 15 % върху основната работна заплата на
трудовото възнаграждение на ищцата за периода от 01.01.2023 г. до 24.07.2023 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане; както и иск по чл. 222, ал. 3 КТ за сумата от 3440,80 лв.,
представляваща преизчислено с 15 % върху основната работна заплата увеличение на
заплатеното на ищцата след прекратяване на трудовия й договор обезщетение в размер на 11
брутни работни заплати, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане; както и иск по чл. 224, ал.
1 КТ за сумата от 312,80 лв., представляваща преизчислено с 15 % върху основната работна
заплата увеличение на заплатеното на ищцата след прекратяване на трудовия й договор
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 22 работни дни, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане.
По иска по чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищцата е да докаже следните кумулативни
предпоставки: 1. Наличие на трудово правоотношение по валидно сключен трудов договор с
ответното дружество в процесния период /от 01.01.2023 г. до 24.07.2023 г./; 2. Полагането на
труд /престирането реално на трудовата сила/ от ищцата при работодателя-ответник в
процесния период /от 01.01.2023 г. до 24.07.2023 г./ и 3. Размера на месечното трудово
възнаграждение и наличие на основание за изплащане на възнаграждение за процесния
период в увеличен размер. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на
изпълнение на задължението за погасяване на дълга.
По иска по чл. 222, ал. 3 КТ в тежест на ищцата е да докаже, че трудовото
правоотношение между страните е прекратено поради придобито от нея право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, след като е работила при ответника през последните 11
години, както и размера на брутното трудово възнаграждение и наличие на основание за
изплащане на възнаграждение за процесния период в увеличен размер. В тежест на
ответника е да докаже положителния факт на изпълнение на задължението за погасяване на
дълга.
9
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищцата е да докаже, че
трудовото правоотношение между страните е прекратено, при наличие на неизползван
платен годишен отпуск в размер на 22 работни дни и размера на обезщетението. В тежест на
ответника е да докаже положителния факт на изпълнение на задължението за погасяване на
дълга.
Спорът в настоящото производство е единствено правен, доколкото изложените от
ищцата факти не са оспорени от ответника. Няма спор, че между страните е съществувало
валидно трудово правоотношение, по което ищцата е полагала труд за периода от 2006 г. до
прекратяването му със заповед от 21.07.2023 г., считано от 24.07.2023 г., както и че
основанието за прекратяване на трудово правоотношение е поради придобиване право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст от ищцата. Не се спори, че на ищцата й се дължи
обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 11 брутни работни заплати, като заплащането
на същото е предвидено и в самата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.
Ответникът не оспорва, че при определянето на дължимите от него обезщетения и трудови
възнаграждения не е съобразил същите с измененията в Наредба № 4/2017 г. за нормиране и
заплащане на труда.
Спорният въпрос в производството е дали публикуваната в ДВ, бр. 75 от 01.09.2023
г. Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на
труда, с която е предвидено увеличение в размер на 15 % на основното трудово
възнаграждение на педагогическите специалисти, считано от 01.01.2023 г., е приложима и по
отношение на лицата, които към датата на обнародването на измененията не са били част от
образователната система. В случай че тази Наредба е приложима и следва основното
трудово възнаграждение да бъде увеличено, то съответно следва да бъдат увеличени и
дължимите се обезщетения по чл. 222 КТ и чл. 224 КТ, доколкото техните размери зависят
от него.
Съгласно диспозитивната разпоредба на чл. 54, ал. 1 КТ колективният трудов
договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. В
случая макар че видно от титулната част на същия той е сключен на 06.12.2022 г., в § 2 от
преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на КТД изрично е уговорено, че той влиза в
сила на 26.11.2022 г. Съгласно чл. 54, ал. 2 КТ колективният трудов договор се смята за
сключен за срок една година, доколкото в него не е уговорен друг срок, но за не повече от
две години. В разглеждания случай в договора не е предвиден срок на действие, поради
което следва да се счита, че същият е със срок от една година. Законът обаче предвижда
възможност страните да уговорят по-кратък срок на действие на отделни негови клаузи.
Съгласно чл. 56 КТ колективният трудов договор може по всяко време да бъде изменен по
взаимно съгласие на страните по реда за неговото сключване. Така, изрично в следващия § 3
от ПЗР на КТД е предвидено, че в тримесечен срок след влизане в сила на Закона за
държавния бюджет на Република България за 2023 г. страните предприемат действия за
изменение на така сключения КТД. Анекс към колективния трудов договор е сключен
впоследствие на 10.08.2023 г. Съобразявайки, че държавният бюджет за 2023 г. е следвало да
бъде изготвен и приет до края на 2022 г., както и че приемането на Закона за държавния
бюджет за 2023 г. е станало много по-късно, едва на 28.07.2023 г., но му е придадено обратно
действие, то същият е в сила от 01.01.2023 г.. С анекса е изменен чл. 27 от КТД, като считано
от 01.01.2023 г. индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти
са увеличени. Предвидено е минималната основна работна заплата за заеманата от ищцата
длъжност да бъде увеличена, считано от 01.01.2023 г. Съгласно ал. 3, т. 2 индивидуалните
основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на
увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-
високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %. В анекса изрично е предвидено, че
осигурените средства от държавния бюджет на Република България за 2023 г. в размер на
524 млн. лв. се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на
10
индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното
образование педагогически специалисти и непедагогически персонал и съответните разходи
за осигурителните им вноски за сметка на работодателя, като част от средствата-в размер на
465 млн. лв., за увеличението на индивидуалните работни заплати на работещите в
системата на предучилищното и училищното образование се разпределят по следния начин:
гарантират се минималните основни работни заплати на педагогическите специалисти по ал.
1, които отговарят на изискванията за заемане на съответната длъжност и индивидуалните
основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на
увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-
високи от тях, се увеличават с не по- малко от 15%.
В случая трябва да се даде отговор на въпроса имат ли обратно действие
относимите разпоредби и спрямо кои лица. Съгласно чл. 14 от Закона за нормативните
актове обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение и то с изрична
разпоредба. В § 46 от ПЗР на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г.
(обн. в ДВ, бр. 66 от 01.08.2023 г.) се предвижда, че законът влиза в сила от 01.01.2023 г. (с
изключение на конкретно посочени параграфи от ПЗР, които нямат отношение към
настоящия казус). С разпоредбата на § 2 от Наредбата за изменение и допълнение на
Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. в ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г.)
е изменено Приложение № 3 относно минималните размери на основните месечни работни
заплати на педагогическите специалисти. Съгласно § 3 от Заключителните разпоредби към
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на
труда (обн. в ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г.) наредбата влиза в сила от деня на обнародването й
в Държавен вестник, с изключение на § 2, който влиза в сила от 01.01.2023 г. Изменението
на КТД с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. също предвижда нови размери на минималните
основни възнаграждения, считано от 01.01.2023 г. При това проследяване на различни по
вид нормативни актове и фактът, че те се намират във взаимна връзка, съдът достига до
извода, че на тези разпоредби е придадено обратно действие във времето, като с тях са
предвидени по-благоприятни последици за адресатите им. Чрез обратното действие
законодателят преурежда възникналите вече в предходен момент правоотношения между
правните субекти. От това следва необходимостта за обсъждане и на въпроса какво е
действието на всички тези разпоредби спрямо лицата.
Съгласно чл. 57, ал. 1 от КТ колективният трудов договор произвежда правно
действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация
страна по договора, в индивидуалните им отношения с работодателя. Ищцата за периода от
01.01.2023 г. до 24.07.2023 г. е била синдикален член на една от сключилите го синдикални
организации, а наред с това е полагала труд в процесния период. И към датата на сключване
на процесния анекс от 10.08.2023 г. ищцата все още е била член на Синдиката на
българските учители, предвид липсата на ангажирани доказателства, че членството в
синдикалната организация се прекратява автоматично с пенсионирането на лицето, както и
че в конкретния случай членството на лицето е прекратено поради неплащането на
определен брой вноски.
Със забавеното приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 г. е разчетено от
01.01.2023 г. увеличение на минималните основни възнаграждения на всички работещи в
системата на образованието към тази дата, т. е. за всеки, който е бил в трудово
правоотношение към 01.01.2023 г. Паричните средства, предвидени за увеличение на
индивидуалните работни заплати, са съобразени именно с броя на заетите към 01.01.2023 г. в
системата за училищното образование. Никъде в анекса не е посочено, че увеличението се
отнася само за заетите в системата на образованието към датата на подписване на анекса.
Нещо повече, липсва изрично изключване на лицата, чийто трудови правоотношения са
прекратени към датата на сключване на анекса - 10.08.2023 г. Това е така, тъй като в
противен случай би се стигнало до неравно третиране на служителите, полагали труд при
11
същия работодател на равна или сходна длъжност след 01.01.2023 г., но чиито трудови
правоотношения са прекратени към датата на сключване на анекса към КТД 10.08.2023 г. Без
значение е фактът, че трудовото правоотношение е прекратено по-късно. Така
прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата преди подписването на анекса не
представлява правопогасяващ юридически факт, който да я лиши от правото й да получи
увеличение на трудовото й възнаграждение, дължимо за периода от 01.01.2023 г. до
24.07.2023 г.
От така направения анализ следва изводът, че посочените разпоредби се прилагат по
отношение на лицата, които към момента, към който нормите имат правно действие (т. е. към
01.01.2023 г.), са отговаряли на изискванията на закона - да са страни, полагали труд по
трудово правоотношение, обхванати от действието на КТД по силата на членственото си
правоотношение. В тази хипотеза попада и ищцата, която към 01.01.2023 г. е работела по
трудово правоотношение в системата на образованието, като е заемала длъжността „***" в
Детска градина „***“ гр. Враца и е била член на Синдиката на българските учители, като
независимо от пенсионирането си, считано от 24.07.2023 г., е продължила членството си в
КТ „Подкрепа", както към датата на приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 г.,
така и към датата на подписване на Анекса към КТД.
С придадената обратна сила на закона и подзаконовите нормативни актове се
предвиждат по-благоприятни последици за адресатите на посочените по-горе разпоредби.
Ищцата, която е полагала труд през периода от 01.01.2023 г. до 24.07.2023 г. има право да
получи предвиденото в Закона за държавния бюджет за 2023 г., Наредбата и КТД увеличение
на заплатата, тъй като съгласно чл. 128, т. 2 от КТ трудово възнаграждение се дължи и
заплаща за реално положен труд, какъвто ищцата е полагала за посочения по-горе период.
Следва да се посочи, че нито в Наредбата, нито в Анекса от 10.08.2023 г. е предвидено
изключване на лицата, чието трудово правоотношение е прекратено към момента на
сключване на Анекса, респ. на приемане на нормативната разпоредба. Такова изключение би
било дискриминационно.
Действително, наредбата е подзаконов нормативен акт, на част от разпоредбите на
който съобразно нормата на чл. 14, ал. 1 ЗНА изрично е придадено обратно действие, което
не би могло да бъде автоматично пренесено и спрямо клаузите на колективния трудов
договор с оглед неговия договорен характер. Доколкото, обаче, както наредбата, приета от
министъра на образованието и науката, така и КТД, респ. анексът към него, страна по които
е също министерството на образованието и науката, са приети, респ. сключени в резултат от
по-късното приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 г., обн., ДВ, бр. 66 от 1.08.2023
г., в сила от 1.01.2023 г., следва да се приеме, че и двата акта следват една обща, идентична
законодателна идея - да преуредят съдържанието на индивидуалните трудови
правоотношения на заетите към и след 01.01.2023 г. в сферата на образованието, като ги
изменят в по-благоприятна за служителите посока, предвиждайки увеличаване на
възнагражденията им със задна дата.
В случай че се възприеме тезата, че лицата, работили в сферата на училищното и
предучилищното образование в периода от 01.01.2023 г. до 09.08.2023 г., нямат право на
процесното увеличение поради прекратяване на трудовото им правоотношение преди датата
на сключване на анекса от 10.08.2023 г., би се достигнало до тяхното неравно третиране
спрямо тези техни колеги, които са продължили да работят и след тази дата, въпреки че до
подписване на анекса и двете групи служители са полагали труд за един и същ период, при
едни и същи условия, респ. в един и същ обем при съобразяване на въведената от
законодателя с нормата на чл. 8, ал. 2 КТ презумпция за добросъвестност при осъществяване
на трудовите права и задължения. А за това не е налице нито законово, нито обосновано по
правилата на формалната логика основание, а както бе обосновано и по-горе, извод в този
смисъл не следва и от съдържанието на процесния анекс от 10.08.2023 г., в който изрично е
12
предвидено да се прилага по отношение на педагогически специалисти, заемали съответната
длъжност към 01.01.2023 г. и/или след тази дата, без да е поставяно условие длъжността да
се заема и към 10.08.2023 г. - от датата на формалното подписване на допълнителното
споразумение към КТД.
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ, работодателят е длъжен да плаща в
установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. Това е основно задължение на работодателя като насрещна престация
за предоставената му и използвана от него работна сила на служителя. Приетото изменение
на КТД с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. предвижда нов размер на основните
възнаграждения, който се прилага считано от 01.01.2023 г., на заетите в системата на
образованието, съответно в случая следва да бъде преизчислено вече начисленото и
изплатено трудово възнаграждение на ищцата.
Според приетото по делото заключение на неоспорената от страните съдебно-
счетоводна експертиза разликата между изплатеното трудово възнаграждение на ищцата и
дължимото й след преизчисляване, съгласно договореното с Анекс № Д01192/10.08.2023 г. е
в размер на 2008,56 лв., сумата, която се дължи за обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, след
преизчисление съгласно посочения анекс, възлиза на 3440,80 лв., а обезщетението по чл.
224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 22 работни дни, след
преизчисление съгласно същия анекс, възлиза в размер 312,80 лв. или общата сума дължима
за двете обезщетения е в размер на 3753,60 лева, каквато е и присъдената от
първоинстанционния съд. Гореизложеното обосновава извод, че предявените искове по чл.
128, т. 2 КТ, по чл. 222, ал. 3 КТ и по чл. 224, ал. 1 КТ се явяват основателни и следва да
бъдат уважени изцяло.
С оглед уважаването на главните искове следва да се уважи и акцесорния иск по чл.
86, ал. 1 ЗЗД, като основателна е претенцията на ищцата за лихва за забава върху
неизплатените суми за периода от 30.09.2023 г. до 20.08.2024 г. в размер на сумата 708,25
лева, при съобразяване на установения по – висок размер на лихвата от заключението на
вещото лице и липсата на жалба от ищцата в частта, в която претенцията за лихва е
отхвърлена като неоснователна за разликата над сумата 708,25 лева до пълния претендиран
размер от 838,43 лева.
В обобщение на всичко изложено, настоящият съдебен състав намира подадената
въззивна жалба за неоснователна, като такива са и доводите в писмената защита.
Цитираните в писмената защита две решения на окръжни съдилища нямат задължителен
характер за настоящата инстанция, като въз основа на всичко обсъдено по-горе, по
настоящото дело съдът достигна до горните изводи. В същият смисъл е практиката на ОС –
Враца – решение по в. гр. д. № 156/2025 г. и решение по в. гр. д. № 144/2025 г., двете по
описа на ОС – Враца. С оглед пълното съвпадение на изводите на въззивната инстанция с
тези на районния съд, същият е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който
следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото на въззиваемата страна се дължат разноски, като предвид
представените доказателства за заплатени такива съдът намира, че въззивникът следва да
бъде осъден да й заплати разноски, в размер на сумата 1450,00 лева, за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
13
ПОТВЪРЖДАВА решение № 104/17.02.2025 г., постановено по гр. д. № 2690/2024 г.
по описа на Районен съд – Враца.
ОСЪЖДА ДЕТСКА ГРАДИНА „***", БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на
управление град ***, представлявано от Д. М. – Директор, да заплати на М. Е. П., с ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата 1450,00 лева, представляваща направени пред настоящата
инстанция разноски.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14