РЕШЕНИЕ
№ 454
гр. Пловдив, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Велина Бр. Дублекова
при участието на секретаря Мария Ив. Пеева
като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело №
20245300102242 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ.
Ищецът Д. А. А., ЕГН **********, с адрес гр. П. **** моли съда да
осъди Прокуратурата на Република България, седалище гр. София, бул.
„Витоша“ №2, да му заплати обезщетение в размер на 60 000 лв. за
неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на повдигнато срещу
него обвинение в престъпление, ведно със законната лихва, считано от
17.07.2024г. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че срещу него е повдигнато обвинение за извършване
на престъпление по чл. 210, ал.1, т.2 и т.5 вр. чл.209, ал.1 вр. чл. 18, ал.1 от НК
и престъпление по чл.248а, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, по ДП/ Сл. д.
№ 211/ 2012г. по описа на ОСО – Пловдив, пр.пр. № 7592/ 2011г. по описа на
Окръжна прокуратура- Пловдив, като е привлечен като обвиняем с
постановление на разследващия орган на 11.12.2014г. Твърди, че за периода от
2017г. до 02.10.2019г. Прокуратурата е внасяла 3 пъти обвинителен акт в ОС –
Пловдив, образувани са наказателни дела пред ОС- Пловдив, последното от
което е НОХД № 1887/ 2019г., приключило с оправдателна присъда, влязла в
сила на 17.07.2024г., по повдигнатото обвинение в престъпление по чл. 210,
1
ал.1, т.2 и т.5 вр. чл.209, ал.1 вр. чл. 18, ал.1 от НК. По повдигнато обвинение в
престъпление по чл.248а, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК твърди, че
наказателното производство е прекратено поради изтекла абсолютна давност
с протоколно определение от 09.06.2020г.
Ищецът твърди, че в резултат на воденото срещу него наказателно
производство е претърпял неимуществени вреди, които се изразяват в
следното: през цялото време, докато траело наказателното производство,
изпитвал силен страх да не бъде осъден и да му бъдат наложени предвидени в
закона наказания лишаване от свобода, конфискация на една втора от
имуществото му и глоба; изживял силен психически и емоционален стрес; бил
депресиран и потиснат, тъй като много се притеснявал как ще издържа
семейството си, в случай че бъде осъден; изпитвал срам пред близки и
приятели; чувствал се безпомощен и обречен; виждал себе си като
непълноценен с. и б., защото нямал да може да полага грижи за семейството
си ако бъде осъден; настъпило влошаване на здравословното му състояние –
бил диагностициран със заболяването „неинсулинозависим захарен диабет с
кетоацидоза“; наказателното производство се отразило негативно върху
професионалната му реализация. Ищецът твърди, че е нарушено правото му
на разглеждане на делото в разумен срок, с оглед на общата продължителност
от почти 10 години, като същевременно ищецът имал добросъвестно
процесуално поведение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Прокуратурата на Република
България е подал писмен отговор. Оспорва иска като неоснователен и
недоказан изцяло по основание и размер. Оспорва наличието на причинно-
следствена връзка между процесното наказателно производство и сочените от
ищеца негативни последици, касателно професионалната му реализация и
влошено здравословно състояние. Твърди, че воденето срещу ищеца
наказателно производство е било с фактическа и правна сложност, с
множество подсъдими, чието процесуално поведение се е отразило в
значителна степен на продължителността на процеса.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за
установено следното:
По допустимостта на иска.
Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
2
По основателността на иска.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани, от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление. Отговорността на държавата е
обективна. Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са
причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името на
съответния държавен орган, както и независимо от това дали осъществените
отделни процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие
със закона и в рамките на правомощията на съответния държавен
правозащитен орган. Достатъчно основание е обвинението в престъпление да
е признато за незаконно, а то винаги е такова, щом като привлеченото като
обвиняем лице бъде оправдано или наказателното производство спрямо него
бъде прекратено на основание, че деянието не е извършено или че
извършеното деяние не е престъпление.
Основателността на предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки:
повдигнато срещу ищеца обвинение за извършено престъпление; влязла в сила
оправдателна присъда или акт за прекратяване на производството; претърпени
неимуществени и/ или имуществени вреди; причинна връзка между
претърпените вреди и незаконното обвинение.
В настоящия случай по отношение на първите две предпоставки за
уважаване на иска за неимуществени вреди – повдигнато срещу ищеца
обвинение и влязла в сила оправдателна присъда, съдът намира, че същите са
налице, което се установява от приложените по делото материали по
наказателното производство – НОХД № 1887/ 2019г. по описа на Окръжен съд
– Пловдив, ВНОХД № 565/ 2023г. по описа на Апелативен съд- гр. Пловдив.
От същите се установява, че на ищеца му е било повдигнато обвинение за
престъпление по чл.210, ал.1, т.2 и т.5 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК,
изразило се в това, че през времето от началото на м.юни ***** в гр.С. и гр.П.
след предварително сговаряне с Б. В. З., И. А. Х., Р. Д. Н., П. С. К., Г. К. П., А.
Н.а П., с цел да набави за себе си и за другиго –Б. В. З., И. А. Х., Р. Д. Н., П. С.
К., Г. К. П. и А. Н.а П. имотна облага в размер 662 634 евро (равностойност в
3
лева – 1 295 999.46), да е възбудил и поддържал заблуждение у Б. М. В.а, Л. И.
Б. и Д. В. П.- с. на „КРЕДИ АГРИКОЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД – Централен офис
гр.С., за това, че „РОНИ-75”ЕООД осъществява и разширява активната си
търговска дейност и че ще обезпечи и изплати в пълен размер искания банков
кредит от „КРЕДИ АГРИКОЛ БЪЛГАРИЯ”ЕАД в размер на 942 822 евро
(равностойност в лева 1 843 999.55), разделен на 3 подлимита, а именно:
подлимит № 1 – до 280 188 евро (равностойност в лева 548 000.10) за покупка
на производствени помещения – ***************; подлимит № 2 – до 502 293
евро (равностойност в лева 982 399.72) за покупка, доставка и инсталация на
линии за производство на консервирана храна, конкретно линия за печен и
белен пипер, линия за стерилизиране на консерви и парен котел; подлимит №
3 – до 160 341 евро (равностойност в лева 313 599.74) за реконструкция и
реновиране на закупеното с подлимит № 1 имущество и с това да е направил
опит да причини на „КРЕДИ АГРИКОЛ БЪЛГАРИЯ”ЕАД имотна вреда в
размер на 662 634 евро (равностойност в лева – 1 295 999.46), като измамата
да е в големи размери, да е извършена от повече от две лица, сговорили се
предварително за нейното извършване и деянието да е останало недовършено
поради независещи от дееца причини.
Установява се, че наказателното производство е приключило с
оправдателна присъда, а именно: присъда от 14.07.2023г., постановена по
НОХД № 1887/ 2019г по описа на Окръжен съд – Пловдив, потвърдена с
решение № 81/ 17.05.2024г. постановена по ВНОХД № 565/ 2023г. по описа на
Апелативен съд- гр. Пловдив. Присъдата е влязла в сила на 17.07.2024г.
Съгласно приетото в мотивната част на присъдата не е осъществен от
обективна и субективна страна инкриминираният престъпен състав. Посочено
е, че действията на подсъдимия А. не покриват нито от обективна, нито от
субективна страна състава на престъплението измама, за което е предаден на
съда, поради което го признава за невинен и го оправдава по повдигнатото му
обвинение в този смисъл по чл.210, ал.1, т.2 и т.5 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.18,
ал.1 от НК.
Следва да се посочи обаче, че гореизложеното е относимо само за
претенцията за неимуществени вреди, претърпени от незаконно повдигнато
обвинение в престъпление по чл.210, ал.1, т.2 и т.5 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.18,
ал.1 от НК, тъй като само в тази част наказателното производство е
4
приключило с оправдателна присъда, което се явява предпоставка за
основателността на иска. Не така стоят нещата по отношение на повдигнатото
срещу ищеца обвинение в престъпление по чл.248а, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1
от НК, тъй като не е налице никоя от посочените в нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ хипотези, обуславяща правото на ищеца на обезщетение за
неимуществени вреди, по следните съображения:
По делото се установява, че наказателното производство е прекратено с
определение, постановено в открито съдебно заседание от 09.06.2020г., по
НОХД № 1887/ 2019г. по описа на Окръжен съд – Пловдив поради изтичане на
предвидената в закона давност за наказателно преследване. От данните по
наказателното дело също така се установява, че наказателното производство е
образувано преди наказателното преследване да е погасено по давност.
Последният обвинителен акт е внесен от Прокуратурата в съда за образуване
на наказателно дело на 02.10.2019г., като в тази връзка е образувано НОХД №
1887/ 2019г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. От данните по
наказателното дело се установява, че абсолютната давност за наказателно
преследване по чл.81, ал.3 от НК за това престъпление по отношение на
ищеца е изтекла на 09.04.2020г.
Съгласно ТР №3 от 22.04.2005 г., т.д. №3/2004 г. на ОСГК на ВКС
процесуалните действия извършени преди изтичане на давността или
амнистиране на деянието не дават право на обезщетение, защото са били
законни. Отговорът на въпроса дължи ли Прокуратурата на Република
България по иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обезщетение за вреди, след като
наказателното производство е прекратено поради изтичане на абсолютната
давност, е изяснен с ТР 3/2004 г. ОСГК ВКС, т. 8: искът е допустим, но
неоснователен, освен ако наказателното производство продължи по искане на
обвиняемия или подсъдимия по реда на чл. 24, ал. 2 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3
НПК и чл. 289, ал. 2 НПК, или прокурорът внесе предложение за оправдателна
присъда и лицето бъде признато за невинно с влязла в сила присъда. Тогава
държавата отговаря за вреди, ако наказателното производство е било
образувано преди наказателното преследване да е било погасено по давност
или деянието амнистирано. В случая, обезщетение на основание уредената в
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ хипотеза не се дължи на ищеца, доколкото по смисъла
на специалния закон не е установена незаконност на повдигнатото обвинение–
5
то не е прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето, или че
извършеното деяние не е престъпление, нито има постановена влязла в сила
оправдателна присъда, наказателното преследване не е било погасено по
давност или деянието – амнистирано преди образуване на наказателното
производство. Следва да се посочи, че ищецът е имал възможност, но не се е
възползвал от правото си да иска продължаване на наказателното
производство. Видно от протокола от съдебното заседание ищецът е заявил, че
желае наказателното производство да бъде прекратено в тази част. По
изложените съображения ищецът няма основание да претендира обезщетение
за вреди от незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл.248а, ал.1
вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, и в тази част исковата претенция е
неоснователна.
По отношение на следващите две предпоставки- претърпени
неимуществени вреди и причинна връзка между претърпените вреди и
незаконното обвинение, съгласно ТР № 3/2005г. по т.д. 3/2004 на ОСГК на
ВКС държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица
от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или
липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите.
По отношение на неимуществените вреди съдът намира следното:
В практиката на ВКС се приема, че когато при незаконно повдигнато
обвинение се претендират неимуществени вреди в рамките на обичайния
размер – то тяхното настъпване и причинната връзка с незаконния наказателен
процес се предполагат /в този смисъл са и Решение № 480/2012. по гр.дело №
85/2012 г., IV г.о. на ВКС; Решение № 138 по гр.д. № 637/2012, IV г.о. на ВКС;
Решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 г., IV г. о. на
ВКС/.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че са
налице всички кумулативно изискуеми елементи на фактическия състав – като
претърпяването на неимуществени вреди и причинната връзка с незаконно
водения процес, се установяват от въведената с цитираната практика на ВКС
житейска презумпция.
С исковата молба ищецът излага твърдения за претърпени
неимуществени вреди, които се отличават по своя интензитет от обичайното
за подобни случаи.
6
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди във
връзка с незаконно повдигнато му обвинение са събрани гласни доказателства
– изслушани са показанията на св. Д. Д. /без родствена връзка/ и св. О. Ц. /с.а
на ищеца/.
От показанията на св.Д. се установява, че за периода 2017г.– 2018г. до
2022г. – 2023г. ищецът е работил във фирмата на свидетеля, като ш. на т. а..
Отношенията между ищеца и свидетеля са били и приятелски, и служебни, и
семейни, познават се и са приятели много преди ищецът да започне работа при
него. Заради воденото срещу ищеца наказателно дело и необходимостта
ищецът да се явява на заседания в съда, той не можел да си изпълнява
трудовите задължения и това наложило да бъде освободен от работа. Ищецът
споделял многократно на свидетеля, че се страхува да не получи присъда. Бил
много притеснен, защото децата му били малки и можел да ги остави и не
знаел те как щели да се оправят. На свидетеля му е известно, че ищецът е бил
съден преди това, но не знае подробности дали е лежал в затвора.
От показанията на св. Ц. се установява,че през последните десет
години ищецът имал проблеми с органите на прокуратурата и съдебните
органи. Последното дело продължило 10 години, по което ищецът бил
обвиняем, и делото приключило с оправдателна присъда за ищеца. През
цялото време ищецът бил много притеснен, защото не знаел как ще приключи
делото, имали две д., за които трябвало да се грижи. През това време, където е
намирал работа, трябвало непрекъснато да отсъства, защото трябвало да се
явява на дело и имало периоди, в които по два - три пъти в месеца отсъствал.
Ищецът много се притеснявал, защото можел да влезе в затвора, бил много
притеснен, подтиснат и се затворил в себе си по едно време. Явяването му по
заседанията повлияло на трудовата му ангажираност, защото не всеки
работодател можел да го търпи това нещо и непрекъснато сменял работата
заради това нещо. В началото на 2024 година ищецът бил диагностициран със
захарен диабет, като в момента е непрекъснато на хапчета. Ищецът много
обича децата и се грижи за тях и затова бил притеснен, че не можел да намери
работа, а ако намери работа, на работодателя не му харесва, че той трябва да
отсъства, а и за свидетелката се притеснявал, че била сама с две д. и няма как
да се справи. И сега продължавал да бъде притеснен, още не можел да
повярва. На свидетелката й е известно, че през времето на тяхното
7
съжителство ищецът е имал и други наказателни дела, както и че е лежал в
затвора през това време, лежал е в затвора четири години – от 2013г. до 2017г.
През това време свидетелката се справяла много трудно, работела на три
работи, макар, че била в майчинство. Ищецът и тогава се притеснявал, че не е
до тях и толкова време няма да го има. Със здравето също не бил добре
тогава, но били други причини - имал високо кръвно, може би заради това, че
е влязъл в затвора и заради притеснение, че свидетелката е останала сама с две
д..
Предвид гореизложеното искът за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди се явява доказан по своето основание и съдът следва
съгласно чл. 52 ЗЗД да определи размера на неимуществените вреди по
справедливост.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени с ППВС
4/68г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Сред тези обстоятелства, с оглед
спецификата на правното основание по чл.2, ал.1, т.3, пр. 1 ЗОДОВ,
практиката на ВКС отнася: тежестта на престъплението, за което е било
повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното
наказателно преследване; интензитетът на мерките на процесуална принуда;
броят и продължителността на извършените с участието на подсъдимия
процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху
пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е
обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на
общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му
емоционална сфера, здравословното му състояние, характера и интензитета на
претърпените емоционални, психически и нравствени терзания, възраст на
увредения, обществено и социално положение, разгласа и публичност на
воденото наказателно производство, икономическите условия в страната и
стандарта на живот, установената практика за присъждане на обезщетения при
сходни случаи /в този смисъл са Решение № 358 от 06.01.2015 г. по гр. д. №
2026/2014 г. на ВКС, Решение № 149 от 2.05.2011 г. на ВКС по гр. д. №
574/2010 г., III г. о., ГК., Решение № 5 от 13.03.2013 г. по гр. д. № 638/2012г. на
8
ВКС/. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост,
определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни
по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от
него увреждания по най-пълен начин да обезщетява претърпените от него
болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент /в
този смисъл е ППВС 4/68г. и ТР 3/2005 по т.д 3/2004 ОСГК/.
Всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликта,
включително от деликтите по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ , подлежат на
обезщетяване. Обичайните, типични неимуществени вреди от незаконно
обвинение са тези, които нормално, предвидимо от правилата на житейската
логика и психологията едно обвинено в извършването на престъпление лице
търпи, като: стрес и притеснения от повдигнатото обвинение и за развитието
на наказателното производство; страх от несправедливо осъждане и налагане
на наказание по НК; негативни изживявания и чувство за онеправданост;
накърняване на чувството за собствено достойнство, за справедливост и на
самооценката на лицето, както и на доверието му в държавността; смущения в
социалното общуване; дестабилизиране на здравословното състояние без
болестни прояви. Причинната връзка на тези вреди с незаконното наказателно
преследване е очевидна и тя не подлежи на формално доказване, а
пострадалият не следва да доказва отделните си негативни преживявания в
рамките на обичайните вреди. При условията на пълно главно доказване
следва да се установят вредите извън обичайните т.е. "специфичните" такива
като: конкретно увреждане на здравето; нетипични значими смущения в
личната сфера на обвинения или в обичайната му битова, обществена и
професионална среда и др., както и причинната връзка между специфичните
вреди и незаконното наказателно преследване.
Като съобрази горното съдът намира, че при определяне размера на
обезщетението следва да се вземат предвид следните обстоятелства,
установени в настоящия случай:
Повдигнатото обвинение за престъпление по чл.210, ал.1, т.2 и т.5 вр.
чл.209, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК е за тежко умишлено престъпление, т.е. при
осъдителна присъда е съществувала реална възможност на ищеца да бъде
наложено ефективно наказание лишаване от свобода, предвид на което е
нормално да се приеме и не се нуждае от специално доказване, че ищецът е
9
имал отрицателни стресови преживявания, изпитвал е напрежение и
притеснения по време на продължилото срещу него наказателно
производство.
По отношение на ищеца първоначално е била взета най- леката мярка
за неотклонение „П.“, като наложената мярка за неотклонение не е довела до
ограничаване на личната и имуществената сфера на ищеца. Наложената мярка
за неотклонение не е възпрепятствала ищеца да води обичайния си начин на
живот и да реализира трудови доходи.
На следващо място наказателното производство срещу ищеца е
продължило в значителен период от време, надхвърлящ разумните за това
срокове. За преценката на съда дали делото е разгледано в разумните за това
срокове от значение е общата продължителност и предмета на производството,
неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и
поведението на останалите участници в процеса. От данните по наказателното
производство се установява, че същото е продължило 9 години, 7 месеца и 6
дни, като в този период се обхваща досъдебното производство и
разглеждането на делото в съдебна фаза – на две инстанции. Действително
процесното наказателно производство се отличава с фактическа и правна
сложност, но въпреки това неговата продължителност е надхвърлила
обичайните и разумните за това срокове. Ищецът е имал негативни и стресови
преживявания вследствие на повдигнатото му обвинение в един значително
продължителен период от време – близо десет години, като същевременно не
се констатира недобросъвестно процесуално поведение на ищеца, което да е
довело до тази продължителност на наказателното производство.
На следващо място от събраните по делото доказателства не се
установи обаче, че негативните преживявания на ищеца се отличават по
характер и интензитет, значително над обичайните за подобни случаи, като в
случая съдът отчита продължителността на водения наказателен процес и
съответно продължителността на негативните преживявания на ищеца.
Действително от показанията на свидетелите Д. и Ц. се установява, че ищецът
е преживял негативни преживявания, свързани с значителен психически стрес,
притеснения и страх от осъждане. От показанията на свидетелите се
установява, че ищецът бил притеснен, че може да бъде осъден и да не може да
се грижи за семейството си, ако влезе в затвора. Но не са събрани по делото
10
доказателства (в това число показанията на разпитаните свидетели), които да
мотивират извод за преживени от ищеца негативните преживявания,
отличаващи се по характер и интензитет, значително над обичайните за
подобни случаи. Не се потвърдиха твърденията на ищеца, че е бил
депресиран, че е изпитвал срам пред близки и познати, че се е чувствал
безпомощен и обречен. Следва да се посочи, че за част от периода (от
привличането на ищеца като обвиняем до 2017г.) същият е изтърпявал
ефективно наказание лишаване от свобода и според показанията на св. Ц. е
бил притеснен, че с.ата му е останала сама с две д.. През този период от време
не е бил добре със здравето, имал е високо кръвно налягане, като свидетелката
сочи, че това е вероятно от притеснения, че е влязъл в затвора. Тези негативни
преживявания на ищеца и недоброто му здравословно състояние съдът отчита,
че нямат връзка с воденото срещу него наказателно производство, а са
вследствие на постановената осъдителна присъда и наложеното му наказание
лишаване от свобода, което ищецът е търпял ефективно.
Не се установи от събраните по делото доказателства твърдението на
ищеца, че воденото срещу него наказателно производство е повлияло
негативно на професионалната му реализация. От показанията на св. Ц. се
установява, че след като е излязъл от затвора, ищецът си е търсил работа, но е
било много трудно да му дадат заради това, че е лежал в затвора и поради това
се наложило да почне като международен ш.. От приетата по делото справка
за сключени трудови договори на ищеца, че установява, че за периода
13.09.2018г. – 02.09.2022г. ищецът е имал сключен договор с „ЕК ПЕТРОЛ“
ООД. В тази насока са и показанията на св. Д., че ищецът е работил при тях
(във фирма „ЕК ПЕТРОЛ“ ООД) за периода 2017г. – 2018г. до 2022г. – 2023г.,
като ш.. Действително от показанията на св. Д. се установява, че заради
откритите съдебни заседания, на които ищецът е трябвало да присъства, се е
налагало да отсъства от работа и това е водело и до затруднения за
работодателя му да обезпечи съответния курс, който е следвал да бъде
изпълнен от ищеца, като в крайна сметка тези отсъствия са били основаната
причина да бъде прекратено трудовото правоотношение. От справката се
установява също така, че шест дена, след като е прекратен договорът с „ЕК
ПЕТРОЛ“ ООД, ищецът е сключил трудов договор с „БАУ ИНВЕСТ“ ЕООД –
на 08.09.2022г., като на 15.11.2022г. е сключил втори трудов договор с
„ИНВЕСТРОЙ ГРУП 2010“ ЕООД. От справката се установява, че и към
11
настоящия момент ищецът е трудово зает.
По отношение на твърдението на ищеца за влошаване на соматичното
му здраве вследствие на воденото срещу него наказателно производство съдът
намира следното:
По делото е прието заключение по СМЕ, неоспорено от страните, от
което се установява, че ищецът е диагностициран със заболяване
неинсулинозависим захарен диабет с кетоацидоза. Съгласно заключението
основната диагноза е Захарен диабет тип 2 в рамките на метаболитен синдром,
с данни за двукратни пролежавания по спешност в Клиника по
Ендокринология във връзка с остро настъпило усложнение – диабетна
кетоацидоза (м. април и м.октомври 2024г.). Съгласно заключението
хроничният стрес от процесното наказателно производство би могло да
представлява провокиращ (отключващ) фактор за проявата на Захарен диабет
тип 2, при налична генетична предиспозиция. Категоричен отговор по въпроса
дали стресът сам по себе си е довел до развитие на диабетна кетоацидоза (и в
двата описани при ищеца случаи) не може да бъде даден, тъй като за проявата
на кетоацидоза се обсервират и други основни фактори. В заключението е
посочено, че кетоацидозата е възможно остро усложнение на заболяването
Захарен диабет тип 2, което е животозастрашаващо и изисква спешна
хоспитализация, но също така е обратимо състояние, т.е. може да бъде
овладяно при предприети подходящи диагностично- терапевтични мерки.
Диабетната кетоацидоза, като възможно остро усложнение на заболяването
Захарен диабет тип 2, възниква вследствие влиянието на редица фактори, като
най- честите причини са: вметнати инфекции; новооткрит, нелекуван захарен
диабет; мозъчно- съдов инцидент, остър миокарден инфаркт; травма,
оперативна интервенция; пропускане/ спиране на инжектиране на инсулин
или преустановяване на налична перорална антидиабетна терапия. С оглед на
установеното по делото относно здравословното състояние на ищеца, при
определяне размера на обезщетението съдът приема за установено наличието
на възможна връзка между воденото срещу ищеца наказателно производство и
проявилото се при ищеца заболяване Захарен диабет тип 2, доколкото
съгласно заключението, при наличието на генетична предиспозиция, е
възможно хроничинят стрес, какъвто в случая се явява наказателното
производство, да бъде фактор за развитието на клинико- метаболитни
12
нарушения, включващи наддаване на телесно тегло, инсулинова
резистентност, повишаване на стойностите на К3, изява на Захарен диабет тип
2. Съдът не приема за доказано, че влошаването на здравословното състояние
на ищеца, изразяващо се с проявата на диабетна кетоацитоза е в резултат на
преживения от ищеца стрес от воденото наказателно производство. В
обобщение може да се мотивира извод, че влошаване на общото здравословно
състояние на ищеца с проявление на заболяване Захарен диабет тип 2 е
възможно да е в причинна връзка с воденото наказателно производство, но
проявата на остро усложнение на неговото състояние – диабетна кетоацидоза,
макар същото да се дефинира като възможно остро усложнение на
заболяването Захарен диабет тип 2, не е в пряка причинна – връзка с
наказателното производство, доколкото проявата на кетоацидоза се обуславя
от други фактори, различни от силния стрес. Силният стрес би могъл да играе
роля в развитието на острото усложнение, но сам по себе си, не е достатъчен.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна, че дължимото на ищеца справедливо обезщетение по
смисъла на чл.52 от ЗЗД, за претърпените от него неимуществени вреди от
повдигнатото му незаконно обвинение в извършено престъпление по чл. 210,
ал.1, т.2 и т.5 вр. чл.209, ал.1 вр. чл. 18, ал.1 от НК, за което с влязла в сила
присъда е бил оправдан, следва да бъде определено в размер на 15 000 лв.
Съдът намира, че този размер е съобразен със значителната продължителност
на наказателното производство, тежестта на повдигнатото обвинение,
предвиденото наказание „лишаване от свобода“ със специален минимум, и
възможността за кумулативно налагане на допълнително наказание с тежки
последици за ищеца и неговите близки – „конфискация“ на част (до една
втора) от имущество му, многобройността и интензивността на проведените
процесуални действия с участието на ищеца, преживените от ищеца негативни
емоции – притеснения, страх от осъждане, възможно влошаване на
здравословното състояние на ищеца, доколкото хроничният стрес,
предизвикан от наказателното производство, може да се прояви като
отключващ фактор на заболяването Захарен диабет тип 2. Същевременно,
съдът отчита, че проявилото се като остро усложнение на заболяването
Захарен диабет тип 2 диабетна кетоацидоза, което е наложило на два пъти
хоспитализация на ищеца, не е в пряка причинна връзка с преживения от
ищеца стрес от воденото наказателно производство. Така определеният размер
13
е съобразен и с обстоятелството, че по време на наказателното производство
по отношение на ищеца е взета най- леката мярка за неотклонение „П.“, която
не е възпрепятствала ищецът да води обичайния си начин на живот и да
реализира трудови доходи.
Към този размер на обезщетението следва да се добави и дължимото
на ищеца обезщетение за неимуществените вреди, претърпени във връзка с
нарушеното право на ищеца на разглеждане на делото в разумен срок. Съдът
намира, че това обезщетение следва да бъде определено в размер на 5 000 лв.,
който размер отчита, че наказателното производство е било със значителна
фактическа и правна сложност, повдигнати са обвинения на пет лица,
разпитвани са множество свидетели, събрани са голям обем доказателства,
извършени са многобройни процесуално-следствени действия.
Така определеният общ размер на обезщетението за неимуществени
вреди от 20 000 лв. е съобразен с критериите за справедливост, формулирани в
ППВС №4/1968 г., с икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането /влизане в сила на оправдателната присъда/, както и със
съдебната практика по сходни случаи.
Ето защо предявеният иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде уважен до сумата от 20 000 лв., като за
разликата до пълния претендиран размер следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
С исковата молба е направено искане за присъждане на законна лихва
върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата
на влизане в сила на оправдателната присъда- 17.07.2024г. до окончателното
заплащане на сумата. Искането е основателно и следва да бъде уважено.
В частта за разноските.
Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 от ЗАдв, за предоставена безплатна правна помощ. В
тази връзка са представени доказателства за оказана безплатна адвокатска
помощ, представен е договор за правна защита и съдействие, сключен между
ищеца и адв. А. Б., от който е видно, че е договорена безплатна адвокатска
помощ. Претендира се адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна
адвокатска помощ по чл.38, ал.1, т.2 и чл.36 от ЗАдв, като бъде присъдено
14
дължимото минимално възнаграждение, което в настоящия случай, с оглед
материалния интерес, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възлиза на сумата от 5450 лв. Съобразно уважената част от иска следва да
бъде присъдена сумата от 1816,67 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, седалище гр. София,
бул. „Витоша“ №2, да заплати на Д. А. А., ЕГН **********, с адрес гр. П.
**** сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно повдигнато
обвинение за престъпление по чл.210, ал.1, т.2 и т.5 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.18,
ал.1 от НК, за което ищецът е оправдан с присъда от 14.07.2023г., постановена
по НОХД № 1887/ 2019г по описа на Окръжен съд – Пловдив, влязла в сила на
17.07.2024г., ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано
от 17.07.2024г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска за разликата до пълния предявен размер от 60 000 лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, седалище гр. София,
бул. „Витоша“ №2, да заплати адв. А. Б. Б., ЕГН **********, вписан в АК –
Пловдив, със служебен адрес гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 144А,
ет.5, офис 5, сумата от 1816,67 лв. /хиляда осемстотин и шестнадесет лева
и шестдесет и седем стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение
за осъществена безплатна адвокатска помощ, на основание чл.38, ал.1, т.2 във
вр. чл.36 ЗАдв, за производството по гр. дело № 2242/ 2024г. по описа на
Окръжен съд- Пловдив.
Сумите могат да бъдат заплатени от Прокуратурата на Република
България по следната банкова сметка, IBAN: ****, с титуляр А. Б. Б..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
15
16