РЕШЕНИЕ
№ 1416
гр. П., 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20225330201431 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Делото се разглежда за втори път от Районен съд гр. П., доколкото с
Решение № 397 от 10.03.2022 г., постановено по КАНД № 1/2022 г. по описа
на Административен съд гр. П. е било отменено Решение № 1711 от
18.10.2021 г. постановено АНД № 1890/2021 г. по описа на Районен съд гр. П.
и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 20-1030-015286 от
12.01.2021 г. на *** към ОДМВР П., сектор „Пътна полиция“ П., с което на Г.
Д. Г., ЕГН: **********, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закон за движение
по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание "глоба" в размер
на 2 000 (две хиляди) лева и административно наказание "лишаване от право"
да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца на основание чл.
174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП. На основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети
общо 12 точки.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата чрез процесуалния
си представител – адв. А.П., моли съда да отмени обжалваното наказателно
постановление, като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание
1
жалбоподателят не се явява лично, представлява се от адв. П. и претендира
заплащане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален
представител. До съда е депозирана писмена молба-становище, в която се
излагат доводи за потвърждаване на наказателното постановление, като се
претендират и разноски за осъществена юрисконсултска защита. При
евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за намаляване размера
на адвокатския хонорар до предвидения минимум в Наредбата.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния законов срок, изхожда от надлежна
страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е
неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
С Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 315620
от 08.12.2020 г. било установено, че на същата дата около 01:00 часа в гр. П.
на ул. "Б.Б." срещу № 64 жалбоподателят управлявал лек автомобил "Нисан
Примера" с рег. № ***, собственост на Д. Г., като извършва следното
нарушение: В 01:15ч. в сградата на 01 РУП П. отказал да бъде изпробван за
употреба на наркотични вещества с техническо средство Дрегер Drug Check
3000 STK 5 – ARNJ 0921.
Записано било от актосъставителя, че по този начин е нарушена
разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Актът бил предявен на жалбоподателят, който го подписал без възражения.
На жалбоподателя бил издаден и талон за медицинско изследване номер
088802 и 8 (осем) броя стикери за сигурност и поверителност номер А032280.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и оспорваното наказателно
постановление, в което административнонаказващият орган е възприел
залегналата в акта фактическа обстановка и е наложил на основание чл. 174,
ал. 3, пр. 2 от ЗДвП следните наказания: глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, както и на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 12 контролни точки.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена
въз основа на събраните писмени доказателства, включително и от
2
съставения АУАН, чиято презумптивна сила, регламентирана в нормата на
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, не само, че не се разколебава, но дори се потвърждава
от доказателствата по делото, поради което съдът възприема именно
изложената в АУАН и НП фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Настоящият съдебен състав счита, че по делото са налице категорични и
безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя административно
нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. По силата на тази законова разпоредба
водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от две години и глоба 2000 лв.
Установява се от доказателствата по делото, че на посочената в АУАН и в
НП дата и час жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство Дрегер Drug Check 3000 STK 5 – ARNJ 0921 за
установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози. В тази
връзка му е бил издаден и талон за медицинско изследване. Същият е
получил талон за медицинско изследване, с който се е запознал и подписал,
но въпреки това няма данни да е отишъл в посоченото лечебно заведение за
да даде кръв и да бъде изследван. Единствено от волята и желанието на
жалбоподателя е зависело той да отиде и да даде кръвна проба, с която да
докаже, че действително не е употребил наркотични вещества. Предвид
горното съдът намира за правилен направения от наказващия орган извод, че
водачът е нарушил посочената по–горе разпоредба, поради което е ангажирал
неговата отговорност. По делото не бяха ангажирани доказателства за
противното, а следва да бъде посочено отново, че съгласно изричната
разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП актовете издадени по реда на същия
3
закон имат презумптивна доказателствена сила до установяване на
противното и в тежест на нарушителя е при условията на пълно и главно
доказване с всички доказателствени средства да докаже, че констатациите в
АУАН не отговарят на обективната действителност. Доказателства в тази
насока от жалбоподателя не са ангажирани.
Компетентността на актосъставителя и на административно наказващия
орган се установява от приложените по делото Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. – т. 2. 11. и т. 1. 3. и Заповед № 8121з- 825/19.07.2019 г. В
тази връзка, неоснователно се явява възражението на жалбоподателя за липса
на материална компетентност на органа съставил АУАН и
административнонаказващият орган издал НП.
Фактите, изложени в АУАН, са оспорени в жалбата. Но в съдебно
заседание адв. П. изразява становище, че не оспорва фактическа обстановка.
Същевременно не са представени и никакви доказателства, които да оборват
констатациите.
В настоящия казус също така не са налице основанията за прилагане
принципа "ne bis in idem". Издаденото от *** към ОДМВР П., сектор „Пътна
полиция“ П. НП № 20-1030-014563/30.12.2020 г. и процесното НП макар и да
са издадени за едно и също по вид нарушение, извършено от едно и също
лице, и на една и съща дата, то по същността си представлява отделно деяние
и нарушение на закона. В НП № 20-1030-014563/30.12.2020 г. нарушението е
извършено в 03:20 часа на 08.12.2020 г., а в процесното НП е отразен час на
извършване на нарушението 1.15ч на същата дата. Т.е каса е се две отделни
нарушения. От доказателствата по делото се установява, че около 01:00 часа,
в гр. П., ул. „Б.Б.“ срещу № 64 жалбоподателят управлявал лек автомобил л.
а. "Нисан Примера" с рег. № ***. При което бил проверен от контролните
органи и заведен в сградата на 01 РУП П., същият отказал да бъде изпробван
за употреба на наркотични вещества, за което мл. автоконтрольор при 01 РУП
П., Ат. Ив. В. съставил АУАН, въз основа на който е издадено и процесното
НП. След което жалбоподателят бил освободен. На същата дата, но по-късен
час, а именно в 03:20ч., на същото място в гр. П., ул. „Б.Б.“ срещу № 64, било
установено че жалбоподателят отново управлявал, същият горепосочен лек
автомобил, за което отново бил отведен в сградата на 01 РУП на ОДМВР П..
Отново направил отказ да бъде тестван за наркотични вещества. С това
осъществил второ нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. За което му бил
4
съставен нов АУАН от мл. автоконтрольор при 01 РУП – П., Й.И. съответно
било издадено ново НП, с което било наложено и отделно наказание.
С оглед на изложеното, не се споделя аргумента на процесуалния
представител на нарушителя, че в случая се дублира
административнонаказателната отговорност. Касае за две отделни
самостоятелни нарушения на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и за всяка от тях е
наложено следващото се наказание, и не може да се твърди, че деецът е бил
наказан два пъти за едно и също нещо, в нарушение на правилото ne bis in
idem.
Съдът намира, че издаването на две отделни наказателни постановления и
налагането на две отделни наказания, за едно и също по вид нарушение
извършено от жалбоподателя, не нарушава изискванията за справедливост на
процеса, и за пропорционалност между количеството и интензитета на
упражнената държавна репресия и преследваните цели. По делото се доказа
престъпната упоритост на нарушителя, която не следва да бъде толерирана. С
изм. на ЗДвП с ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г. в разпоредбата
на чл. 189з от ЗДвП е предвидено, че за нарушенията по този закон не се
прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и
наказания, която разпоредба макар и неприложима в конкретния случай,
предвид датата на издаване на НП и на извършване на нарушението, се явява
индиция за променения законодателен подход при правоприлагането спрямо
нарушения на правилата по пътищата.
С оглед крайния изход на спора, разноски са дължими от жалбоподателя на
въззиваемата страна. Въззиваемата страна е направила искане за присъждане
на разноски в производството при първото разглеждане на делото по АНД №
1890/21 г. по описа на Х н.с., РС-П., където страната е била представлявана от
юрисконсулт.
В производството по КАНД № 1/22 по описа на АС-П. страната не се
представлявала от пълномощник/юрисконсулт и не е поискано присъждане на
разноски, като съдът с решението си изрично е посочил, че съобразно изхода
на спора и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане на
делото съдът следва да се произнесе по отговорността за разноските за водене
на делото и пред касационната инстанция.
В настоящото производство също въззиваемата страната не е била
представлявана от юрисконсулт или друг представител и не е направила
5
искане за присъждане на разноски.
Съобразно с чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН, съдът намери, че следва да се
определи в полза на въззиваемата страна възнаграждение в минималния
размер от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение, като разноски по АНД
№ 1890/21 г. по описа на РС-П..
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 20-1030-015286 от
12.01.2021 г. на *** към ОДМВР П., сектор „Пътна полиция“ П., с което на Г.
Д. Г., ЕГН: **********, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закон за движение
по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание "глоба" в размер
на 2 000 (две хиляди) лева и административно наказание "лишаване от право"
да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца на основание чл.
174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП. На основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети
общо 12 точки. ОСЪЖДА Г. Д. Г. ЕГН: **********, да заплати на
ОД на МВР - П., сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляващи разноски в
производство по АНД 1890/21г. по описа на Х н.с., РС – П..
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд П. по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6