Решение по дело №3975/2023 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1543
Дата: 2 ноември 2023 г.
Съдия: Атанас Шкодров
Дело: 20233110203975
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 септември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1543
гр. Варна, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Атанас Шкодров
при участието на секретаря И.ка Й. Друмева
като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно
наказателно дело № 20233110203975 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на пълномощник на „Медикус Варна 2" ЕООД против Наказателно постановление №
РД-И-047/16.09.2022 г., издадено от Изпълнителен Директор ИАЛ, с което на дружеството е
било наложено административно наказание „имуществена санкция“.
В жалбата се моли за отмяна на НП като се изразява позиция за маловажност на
случая. Оспорва се компетентността на актосъставителя и издателя на НП. Счита се, че е
пропуснат срокът по чл.34 от ЗАНН. АУАН не е бил връчван, а НП е издадено след една
година от проверката. Липсва описание на нарушението. Не са изпълнени задълженията за
преценка на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства при определяне на
наказанието. Не е преценено и наличието на маловажен случай на нарушение. Иска се
отмяна на наказателното постановление или изменянето му, като се наложи минимално
предвиденото в закона наказание.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез представляващ дружеството. По
същество се изразява становище, че липсва правно основание за налагане на наказание
имуществена санкция. Сочи се нарушение на чл.32 ал.1 т.1 и т.3 от Наредба № 28 от
9.12.2008 г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата
на лекарствените продукти. Нито в чл.294 , нито в чл.291 ал.1 от ЗЛПХМ е предвидено
такова нарушение. Отделно , в чл.294 изрично се сочи в кои случаи от закона се налага
наказание единствено от дива „глоба“. Липсва възможност за връзка и препратка на чл.294 с
чл.291 ал.1 от ЗЛПХМ . Поддържат се и се доразвиват доводите за отмяна или изменяне на
наказателното постановление. Претендира се възнаграждение.
1
Процесуален представител на въззиваемата страна, моли НП да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Моли да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 23.08.2022г. служители на ИАЛ София, сред които св. К.- С., съвместно със
служители на ОДМВР Варна, извършили проверка по спазване на законодателството от
страна на въззивното дружество. Проверката извършили в обект аптека, находяща се в гр.
Варна, кк „Златни пясъци“, хотел „Астория“.
В хода на проверката със съдействието на служител на ОДМВР Варна била
установена самоличността на лицето, което работело там. Това бил управителят на
дружеството. Изискани били документи – разрешение за търговия на дребно с лекарствени
продукти за аптеката, както и копия от документите за правоспособност и от трудовите
договори с работещите в аптеката лица, съответно и уведомленията по чл.62 ал.3 от КТ.
Документи на проверяващите не били предоставени. Единствено им била
показана снимка на разрешителното от телефон, като им било обяснено, че исканите
документи не се съхраняват там.
До приключване на проверката документи не били предоставени на
проверяващите.
За констатираното нарушение на 23.08.2022 год. срещу въззивното дружество
бил съставен АУАН, в който били описани установените при проверката обстоятелства.
Посочена била правна квалификация на нарушението по Наредба № 28 от 9.12.2008 г. за
устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на
лекарствените продукти вр. със ЗЛПХМ. Актът бил надлежно предявен и връчен на
управителя, който го подписал без възражения. Такива не постъпили по преписката и
впоследствие.
На 16.09.2022год., АНО издал атакуваното НП, като приел фактическите
констатации изложени в акта, приел е че въззивното дружество като работодател е
нарушило разпоредбата на чл.32 ал.1 т.1 и т.3 от Наредба № 28 от 9.12.2008 г. за
устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на
лекарствените продукти и наложил административно наказание имуществена санкция на
осн. чл.291 ал.1 вр. чл.294 от ЗЛПХМ в размер на 3 000 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни,
които се кредитират от съда изцяло като непротиворечиви, взаимно допълващи се и
преценени по отделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи.
Показанията на св. К.- С. са такива на свидетел- очевидец, който пряко е
възприел нарушението. Същите са категорични и безпротиворечиви, поради което съдът ги
кредитира изцяло.
2
Показанията на св. К.- С. се подкрепят от приложените по делото копие от
разрешение №АП-1937/15.08.2019г. ; констативен протокол; заповед и др.
Съдът намира, че НП е правилно и законосъобразно издадено при спазване на
процедурите по ЗАНН. При съставяне на акта за установяване на административно
нарушение е спазен тримесечния срок за съставянето му. Спазен е и срока за възражения по
акта, като НП е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му.
Проверяващите обективно, всестранно и пълно са изяснили фактическата
обстановка по административно наказателната преписка и са събрали безспорни
доказателства за извършеното административно нарушение, посредством личните си
възприятия и събраните писмени доказателства, след което са пристъпили към съставяне на
акт за установяване на административно нарушение.
Административно наказващият орган правилно е приел, че се касае за
нарушение на разпоредбите на Наредба №28 от 09.12.2008г. вр. ЗЛПХМ и е издал
атакуваното НП, като на база на събраните по преписката доказателства е дал правилна
правна квалификация на извършеното нарушение и правилно е определил санкционната
норма на ЗЛПХМ, която следва да намери приложение.
В чл. 32 ал.1 от Наредба № 28 от 9.12.2008 г. за устройството, реда и
организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти
императивно е възведено задължение във всяка аптека да се съхраняват и предоставят при
поискване от контролните органи документи, сред които разрешение за търговия на дребно с
лекарствени продукти; копия от документите за правоспособност и от трудовите договори с
работещите в аптеката лица, както и съответните уведомления по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на
труда.
Съгласно разпоредбата на чл. 294 ЗЛПХМ който наруши разпоредбите на този
закон или наредбите по прилагането му, извън случаите по чл. 281 - 293, се наказва с глоба
от 1000 до 3000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - с глоба от 3000 до
5000 лв. Според § 4 от Наредба 28/2008 г. на МЗ за устройството, реда и организация на
работата в аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти, наредбата се издава на
основание чл. 219, ал. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина т. е.
съставлява наредба по прилагането на този закон. Според чл. 291 от същия закон когато
нарушението по чл. 294 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се
налагат имуществени санкции в размер, не по-малък от тройния размер на предвидените
минимални размери на съответните глоби т. е. не –по малък от 3000 лева и не по-голям от
тройния размер на предвидените максимални размери на съответните глоби т. е. не по –
голям от 9000 лв. При тази законодателна уредба, съдът намира, че определяйки конкретния
размер на имуществената санкция, наказващият орган се е съобразил в пълна степен с
разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, като е определил наказанието за нарушението, предвид
обстоятелството, че не са налице данни за извършени предходни нарушения в минимален
размер "имуществена санкция " от 3 000 лева.
3
Според настоящия съдебен състав адекватно на тежестта на нарушението, се
явява именно наказанието в минималния размер и в този смисъл наказателното
постановление следва да бъде потвърдено.
Що се отнася до наведените с жалбата основания за отмяна на наказателното
постановление, съдът не споделя същите, предвид на следното:
Оспорва се компетентността на актосъставителя и издателя на НП.
Съобразно приложената по преписката заповед №ЗОА-0741/16.09.2020г., АУАН
е съставен от оправомощено лице, в кръга на правомощията му. Компетентността на
издателя на наказателното постановление произтича от разпоредбата на чл.295 ал.3 от
ЗЛПХМ.
Счита се, че е пропуснат срокът по чл.34 от ЗАНН.
Доколкото АУАН е съставен в деня на установяване на нарушението, съдът
намира, че сроковете по чл.34 от ЗАНН са спазени.
Сочи се още, че АУАН не е бил връчван, а НП е издадено след една година от
проверката.
Съдът не кредитира подобна позиция, доколкото АУАН е бил надлежно връчен
на управляващия дружеството и е съставена разписка за това, неразделна част от
съдържанието на АУАН. Наказателното постановление пък е издадено в рамките на по-
малко от месец от съставяне на АУАН, т.е. при спазване на срока за издаването му.
Сочи се ,че липсва описание на нарушението.
Съдът, при проверка на обстоятелствените части на АУАН и НП не констатира
да са допуснати сочените нарушения. Напротив – и в АУАН, и в НП се съдържат всички
обстоятелства на извършване на нарушението – посочено е конкретното лице, извършило
нарушението, бездействието, осъществяващо състава на нарушението, конкретния
търговски обект, където е извършено нарушението, както и датата , часа и мястото на
извършване, т.е. в обстоятелствените части на акта и на постановлението са описани
всички елементи от състава на нарушението. Посочени са конкретни доказателства,
установяващи нарушението /АУАН/. При правилна цифрова квалификация на нарушението,
правилно е била преценена приложимата санкционна разпоредба.
Предвид на това, не може да се сподели извод, че съдържанието на АУАН и НП е
лишило санкционираното лице от правото да разбере обвинението и адекватно да се
защитава.
Счита се , че не са изпълнени задълженията за преценка на отегчаващите и
смекчаващите отговорността обстоятелства при определяне на наказанието.
Видно от съдържанието на наказателното постановление, при произнасянето си
наказващия орган е извършил преценка на факта, че нарушението е извършено за първи път
и е определил размер на наказанието в минимално предвидения.
Изразява се становище ,че не е преценено наличието на маловажен случай на
4
нарушение.
Съдът намира, че установените по делото факти не припокриват хипотезата на
маловажен случай на административно нарушение, тъй като конкретния случай не показва
занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид –
нещо повече, обемът от документи, които не са били съхранявани в обекта и представени на
проверяващите завишава степента на обществена опасност на нарушението и в този смисъл
правилно въззивното дружество е било санкционирано за извършеното административно
нарушение, предмет на разглеждане по делото.
На последно място, по същество се изразява становище, че липсва правно
основание за налагане на наказание имуществена санкция. Сочи се нарушение на чл.32 ал.1
т.1 и т.3 от Наредба № 28 от 9.12.2008 г. за устройството, реда и организацията на работата
на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти. Нито в чл.294 , нито в чл.291 ал.1
от ЗЛПХМ е предвидено такова нарушение. Отделно , в чл.294 изрично се сочи в кои случаи
от закона се налага наказание единствено от дива „глоба“. Липсва възможност за връзка и
препратка на чл.294 с чл.291 ал.1 от ЗЛПХМ .
Съдът, при преценка на правилността на квалификацията на деянието и
наложеното административно наказание, вече изложи мотиви защо ги счита за правилно
определени, поради което не следва да ги преповтаря.
Предвид изложеното, съдът намери, че следва да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за
възнаграждение на юрисконсулт.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № РД-И-047/16.09.2022 г., издадено от Изпълнителен
Директор ИАЛ, с което на „Медикус Варна 2" ЕООД е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева на основание чл. 32 ал.1 т.1 и т.3
вр. чл.294 вр. чл.291 ал.1 от ЗЛПХМ.

ОСЪЖДА „Медикус Варна 2" ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Дирекция
ИАЛ София сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
5
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6