Р Е Ш Е Н И Е
№ 03.12.2018г. град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 29 октомври
В публично заседание в
следния състав:
Председател:
ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ИЛКОВА
гр. дело № 1977, по описа за 2018 година
Предявен е иск по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът
„Райфайзенбанк /България/” ЕАД гр. София /Банката/, чрез пълномощника си,
твърди в исковата молба, че в законоустановения срок и на основание чл. 422,
ал. 1, във връзка с чл. 415 ГПК, от името на ищеца предявява настоящия установителен иск касаещ вземания в общ
размер на 3787.24 лева, от които: Редовно падежирали главници, в размер на
1601.61 лева за периода от 15.10.2016 г. до 15.12.2017г.; предсрочно изискуема
главница в размер на 1754.45 лева с дата на настъпила изискуемост 03.01.2018
г.;изискуема редовна лихва в размер на 226.66 лева, начислена за периода от
15.09.2016 г. до 02.01.2018г. включително; изискуема наказателна лихва в размер
на 204.52 лева, начислена за периода от 15.10.2016 г. до 21.01.2018 г.
включително; законна лихва за забава за
периода от подаване на заявлението в съда - 22.01.2018 г. до изплащане на
вземането.
Сочи, че по
заповедно производство в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, по
силата на която на Х.П.М. е разпоредено да заплати на „Райфайзенбанк
(България)" ЕАД, дължими по Договор за кредит суми. Твърди, че на
19.03.2014 г. между ищеца и кредитополучателя Х.П.М. е подписан Договор за
потребителски кредит № 1403140844715192 от 19.03.2014 г., по силата на който Банката
отпуснала кредит в размер на 6099.00 лева.Кредитът първо бил усвоен на
20.03.2014 г. В чл. 5.1. от Договор за потребителски кредит № 1403140844715192
от 19.03.2014 г. „Райфайзенбанк (България)" ЕАД и кредитополучателя М.
договорили, че срокът на действие на договора е 15.03.2019 г. Съгласно чл. 430,
ал. 2 от ТЗ, договорът за банков кредит е лихвоносен. В чл.4 от Договор за
потребителски кредит № 1403140844715192 от 19.03.2014 г. страните са уговорили
размера на възнаградителна, наречена редовна лихва. В чл.4.1. от същият договор
за първите 12 месеца, считано от датата на усвояване на кредита
кредитополучателят заплаща на банката фиксирана годишна лихва в размер на 8.50
%. След изтичане на срока кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в
размер на 6-месечен SOFIBOR + 7.003
пункта надбавка, като стойността на 6-месечения SOFIBOR е определена за
26.02.2015 г.
Страните определили
размера на обезщетението за забава в плащането от кредитополучателя на
задължението за погасяване на главницата по кредита. При забава в заплащането
на дължими вноски по кредита е дължима неустойка-наказателна лихва, чийто
размер се определя като към размера на дължимата възнаградителна (редовна)
лихва се надбавят 10 пункта /чл. 4.6. от Договора/. Наказателната лихва се начислява
на годишна база върху забавените вноски за главница, считано от деня на
забавата до окончателното им погасяване.
Съгласно чл.5.2. от
Договора за потребителски кредит, кредитът следвало да бъде погасен: на 60
анюитетни месечни вноски, дължими на 15-то число на съответния месец, считано
от 15.04.2014 г. до 15.03.2019 r.,
включващи приложимата лихва. Размерът на анюитетната погасителна вноска,
дължима за първите 12 месеца с включена приложима лихва е 125.13 лева, съгласно
погасителен план към Договора. Уговорено било, че при промяна на лихвата се
променя и размерът на дължимата месечна вноска.
Банката изпълнила
всички свои задължения, съгласно подписания Договор за банков кредит и закона.
На кредитополучателя била отпусната парична сума за възмездно ползване. От
страна на кредитора не били нарушени императивни законови изисквания и
подзаконови нормативни задължения при сключването, изпълнението и промяната на
договорните отношения между страните.Обстоятелства, довели до настъпване на
предсрочната изискуемост на вземанията на Банката по кредита са:
Основно задължение
на заемателя, съгласно чл. 430 от ТЗ е да върне заетата сума е уговорения срок.
Съгласно чл.8.1. от Договора, неплащането на погасителни вноски по кредита
представлява неизпълнение. Съгласно чл.9.2. от същия, при неизпълнение, Банката
има право да обяви всички суми по кредита за предсрочно изискуеми и незабавно
платими.
Кредитополучателят
не е заплатил месечни погасителни вноски с падежни дати – от 15.10.2016г. до 15.12.2017 г., с оглед на което и на
основание горепосочената договорна разпоредба, във връзка с чл. 432 от ТЗ,
Банката обявила всички суми по кредита за предсрочно изискуеми.Предсрочната
изискуемост била обявена на кредитополучателя Х.П.М. на 03.01.2018 г. с писмо с
изх.номер изх-001-120976 от 08.12.2017 г. и изх.номер изх-00М 20978 от
08.12.2017 г.
Съгласно чл.20а от ЗЗД, уговореното в Договора има силата на закон за страните. Позовава се и на
Решение № 229 от 03.04.2014 г. на ВКС по т.д. № 956/2012 г., ІІ-ро т.о., в
което унифициращият съдебната практика съд е приел, че уговорка, че
волеизявлението на едната страна ще се счита за получено при достигането до
адреса на другата, посочен в договор, поражда действие и обвързва страните (в
този смисъл Решение № 40 от 17.06.2015 г. на ВКС по търг. д. № 601/2014 г., I
т.о., Решение № 23 от 24.03.2015 г. на ВКС по търг. д. № 1717/2013 г., I m.o.,
ТК, Решение № 35 от 07.05.2012 г. на ВКС по гр. д. №1877/2010 г. на V г о.). В
допълнение, в Решение №283/06.04.2010 г. на ВКС по гр.д. № 507/2009 г. на III
г.о. съдът приел, че, за да е надлежно връчването по пощата, не е необходимо то
да е извършено лично на получателя.
Предсрочната
изискуемост на всички вземания на Банката по Договор за потребителски кредит №
1403140844715192 от 19.03.2014 г. била осчетоводена на 03.01.2018 г.
Предсрочната изискуемост е санкция за неизправност на длъжника, последиците й
следва да включат пълно и точно изпълнение на задължението, каквото съществува
и в какъвто вид се дължи при настъпване на срока (уговорения падеж)- главница,
редовна (възнаградителна) лихва и лихва за забава. В Решение № 99 от 01.02.2013
г. по т.д. № 610/2013 г. на / т.о. Върховният касационен съд е приел, че при
уговорена в договор за заем за потребление предсрочна изискуемост на задължението
за връщане на заетата парична сума, настъпва предсрочна изискуемост и на
непадежиралите към този момент анюитетни вноски, включително в частта им за
възнаградителни лихви и такси.
Необходимите
изчисления за определяне на размера на тази претенция били отразени в
приложената справка по чл.366 от ГПК. Банката
предприела действия за принудителното събиране на вземанията си.
Подадено било заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 504/2018 г. по описа на
Районен съд - Стара Загора.
Ищецът моли, след
доказване на твърдените факти, съдът да се произнесе с решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника Х.П.М. съществуването и
изискуемостта на вземанията му, произтичащи от Договор за потребителски кредит
№ 1403140844715192 от 19.03.2014 г., а именно: редовно падежирали главници, в
размер на 1601.61 лева за периода от
15.10.2016 г. до 15.12.2017 г., предсрочно
изискуема главница в размер на 1754.45 лева с дата на настъпила изискуемост
03.01.2018 г.; изискуема редовна лихва в размер на 226.66 лева, начислена за
периода от 15.09.2016 г. до 02.01.2018 г.
включително; изискуема наказателна лихва в размер на 204.52 лева, начислена за
периода от 15.10.2016 г. до 21.01.2018 г. включително; законна лихва за забава
за периода от подаване на заявлението в съда - 22.01.2018 г. до изплащане на
вземането.
При условията на евентуалност - в случай че
предявения установителен иск по чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415 от ГПК бъде
отхвърлен частично като неоснователен досежно посочените като предсрочно
изискуеми по Договора за кредит суми, във връзка с указаното от ОСГТК на ВКС в
TP №4/2013 г. (т. 116), моли съдът да осъди ответника да му заплати следните
суми: редовно падежирали главници, в размер на 1601.61 лева за периода от 15.10.2016 г. до 15.12.2017 г., предсрочно изискуема главница в размер
на 1754.45 лева с дата на настъпила изискуемост 03.01.2018 г.;изискуема редовна
лихва в размер на 226.66 лева, начислена за периода от 15.09.2016 г. до
02.01.2018 г. включително; изискуема
наказателна лихва в размер на 204.52 лева, начислена за периода от 15.10.2016
г. до 21.01.2018 г. включително;законна лихва за забава за периода от подаване
на заявлението в съда - 22.01.2018 г. до изплащане на вземането, ведно със
законната лихва върху всяко отделно претендирано вземане, считано от датата на
завеждане на настоящата искова молба до окончателното им изплащане.
Съгласно Решение №
139 от 05.11.2014 г. на ВКС по търг. д. № 57/2012 г., 1-во т. о., ТК, когато
вземането произтича от договор за кредит с определени срокове за плащане на
отделните вноски, които са намерили отражение в счетоводните книги на банката.
Размерът и падежите на всяка вноска били определени в договора и за
настъпването на изискуемостта им не било необходимо удостоверяването на
обстоятелства по чл. 418, ал. 3 от ГПК. В тази хипотеза искът по чл. 422, ал. 1
от ГПК следвало да се уважи поне в размер на изискуемите и неплатени вноски по
кредита.
Твърди, че длъжникът
изпаднал в забава по отношение на предсрочно изискуемите вземания, считано от
датата на получаване на настоящата искова молба (в този смисъл сочи Решение
№706/30.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1769/2009 г.). В случай, че съдът уважи
евентуално съединените осъдителни искове, претендира законна лихва за забава
върху всяко отделно претендирано вземане, считано от датата на предявяване на
настоящата искова молба. Доколкото възнаградителната лихва и неустоечното
съглашение (наказателна лихва) са предвидени в Договора, очевидно било, че те
съставляват договорно задължение за страната, в чиято тежест са вменени.
Възнаградителният характер на редовната лихва и обезщетителният характер на
неустойката не препятствали приложимостта на чл. 86 от ЗЗД, тъй като задълженията
са самостоятелни и независими от задължението за обезщетение по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД (позовава се на Решение № 73/29.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 683 по
описа за
Съгласно Решение №
285/1977 на II г. о. на ВС, макар и да предявен евентуално, искът се смята за
висящ и по него съдът дължи да извърши всички процесуални действия, насочени
към разглеждането му по същество.
Моли също така да
бъде осъден ответника Х.П.М. да му заплати на всички направени по настоящото
дело разноски (платени държавни такси и хонорари за вещи лица), включително
юрисконсултско възнаграждение в размер на 450.00 лева, на основание чл. 78, ал.
1 и ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27, раздел
IV, от Наредба за заплащането на правната помощ.
В случай, че
предявените искове бъдат уважени частично, моли за изчисляване на разноските на
ищеца по съразмерност и след компенсация.
Моли, съобразно
указанията, дадени от ОСГТК на ВКС в т. 12 от TP №4/2013 г., съдът да се
произнесе и относно разноските в заповедното производство.
Прави и искане за
произнасяне на съда с неприсъствено решение, ако са налице условията за това.
Назначеният на
ответника Х.П.М. особен представител – адв. Т. Г. ***, е
депозирала писмен отговор на исковата молба в законоопределения срок, с който
не оспорва предявения предявения установителен иск по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК.
В съдебно заседание
ищецът не изпраща представител. Депозирал е писмено становище, с което поддържа
предявените искове. Ответникът се представлява от назначеният му особен
представител, който не оспорва предявения установителен иск. Преви възражение
за нищожност на клаузата за начисляване на
наказателна лихва по процесния договор за потребителски кредит.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка :
Видно от
приложеното ч.гр.дело № 504/2018 г. по описа на СтРС, на основание чл. 410 ГПК,
съдът е издал Заповед за изпълнение № 304/26.01.2018г.,
като е разпоредил ответникът Х.М. /длъжник/ да заплати на ищеца „РАЙФАЙЗЕНБАНК
/БЪЛГАРИЯ/” ЕАД гр. София /кредитор/ сумата от 1601.61 лева - Редовно
падежирали главници, за периода от
15.10.2016 г. до 15.12.2017 г.,сумата
от 1754.45 лева - Предсрочно изискуема
главница с дата на настъпила изискуемост 03.01.2018 г.; сумата от 226.66 лева -
- изискуема редовна лихва за периода
от 15.09.2016 г. до 02.01.2018г. включително;сумата от 204.52 лева - изискуема
наказателна лихва за периода от 15.10.2016 г. до 21.01.2018 г. , ведно със законна лихва върху главницата, считано от 24.01.2018г. до изплащането й,
което вземане е за неизпълнено задължение за връшане на банков кредит по
Договор за потребителски кредит № 1403140844715192/19.03.2014г. На осн. чл. 415,
ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 47, ал.5 от ГПК, на заявителя е указано, че в
едномесечен срок, от връчване на съобщението, може да предяви иск относно
вземането си. В указания срок заявителят предявява настоящия иск..
Видно от представения по делото
Договор за потребителски кредит № 1403140844715192/19.03.2014г., „РАЙФАЙЗЕНБАНК
/БЪЛГАРИЯ/” ЕАД гр. София /Банката/, е предоставила на Х.М., в качеството му на
кредитополучател, кредит в размер на 6099 лв., с краен срок на погасяване – 15.03.2019г.Договорено
е кредитът да бъде погасен на 60 анюитетни месечни вноски, с размер за всяка
вноска от 125.13 лв. В чл. 11 от Договора е уговорена автоматична предсрочна
изискуемост, когато при неплащане от страна на кредитополучателя изцяло или
частично на което и да е парично задължение по договора в продължение на 150
дни, считано от падежа на това задължение, считано от 151 – вия ден, кредитът /
главница, ведно с дължимите такси, разноски и лихви и наказателна надбавка/
става автоматично предсрочно изискуем, като банката има право да събере всички
дължими суми по предвидения в закона ред, без да е длъжна да спазва поредност
на способите и без да уведомява за това кредитополучателя.
С писма изх. №001 – 120978 и С изх.№ 001 – 120976 Банката уведомява
ответника за настъпилата предсрочна изискуемост по кредита, като го кани
доброволно да плати всички дължими суми. Видно от върнатите разписки, пратките
не са връчени, тъй като не са непотърсени в определения за това срок.
От заключението на назначената по
делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че сумата по отпуснатия
банков кредит в размер на 6 099 лв. е усвоена изцяло на 20.03.2014г., като
платените по договора суми до 15.11.2016г. от ответника са : 2 742.95 лв.
за главница; 997.29 лв. за редовна и просрочена лихва; 20.68 лв. за просрочена
наказателна лихва. Към датата на подаване на заявлението в съда по реда на чл.
410 от ГПК размерът на непогасените задължения по кредита са: 3 356.06 лв.
– главница; 226.66 лв. – изискуема
редовна лихва за периода 15.10.2016г. – 02.01.2018г.; 204.52 лв. – изискуема
наказателна лихва за периода 15.10.2016г. – 21.01.2018г.
При така установената
фактическа обстановка, съдът стига до следните правни изводи:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно осн. чл. 422
от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл. 430 от ТЗ. Ищецът претендира
установяване на вземанията му за заплащане на главница и лихви по договор за
банков кредит, уреден в чл. 430 от ТЗ. По силата на договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока.
В настоящия случай е безспорно сключването на договор
между ищеца и кредитополучателя Х.М. в
писмена форма, който е породил задължения за заплащане на главница и лихви. От заключението на вещото лице се установява, че предоставената в заем сума е усвоена.
Както се посочва по – горе, съгласно чл. 11 от Договора е
уговорена автоматична предсрочна изискуемост, когато при неплащане от страна на
кредитополучателя изцяло или частично на което и да е парично задължение по
договора в продължение на 150 дни, считано от падежа на това задължение,
считано от 151 – вия ден, кредитът / главница, ведно с дължимите такси,
разноски и лихви и наказателна надбавка/ става автоматично предсрочно изискуем,
като Банката има право да събере всички дължими суми по предвидения в закона
ред, без да е длъжна да спазва поредност
на способите и без да уведомява за това кредитополучателя. Видно от назначената
съдебно – икономическа експертиза ответникът до 15.08.2014г. е обслужвал
редовно кредита си, като след тази дата е извършвал месечни погасявания по
него, но със закъснение, вследствие на което се начислява просрочена
наказателна лихва. Към датата на подаване на заявлението в съда
по реда на чл. 410 от ГПК размерът на непогасените задължения по кредита са: 3 356.06
лв. – главница; 226.66 лв. – изискуема
редовна лихва за периода 15.10.2016г. – 02.01.2018г.; 204.52 лв. – изискуема
наказателна лихва за периода 15.10.2016г. – 21.01.2018г.Редовната изискуема
главница – редовно падежирали вноски преди обявяване на предсрочна изискуемост,
е в общ размер на 1 601.62 лв. за периода 15.10.2016г. – 15.12.2017г. вкл.
Сумата от 1754.44 лв. представлява главница по предсрочна изискуемост,
настъпила на 03.01.2018г. Редовната възнаградителна лихва в размер на 220.29
лв. е за периода 15.10.2016г. – 15.12.2017г., предсрочно изискуемата
възнаградителна лихва, в размер на 6.37 лв., е за периода 16.12.2017г. –
02.01.2018г. Редовно изискуемата наказателна лихва, в размер на 188.53 лв., е
за периода 15.10.2016г. – 21.01.2018г., а предсрочно изискуемата наказателна
лихва в размер на 15.99 лв. е за периода 03.01.2018г. – 21.01.2018г.
При анализа на
последната императивна предпоставка от фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗЗД – настъпила предсрочна изискуемост на задължението на ответника,
което се твърди да е неизпълнено, следва да се вземат предвид задължителните
постановки на т.18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. на ВКС по т. д. №
4/2013г. Съгласно последното в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става
изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно
изискуем като ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при
настъпване на определени обстоятелства, правото на кредитора следва да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Съгласно ТР № 4/2013 год. по тълк.дело № 4/2013 год. на
ОСГТК на ВКС и формираната съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК относно
недопустимостта предсрочната изискуемост на кредита да бъде обявена в
последствие след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
в хода на заповедното и в последствие на исковото производство съдът счита, че
релевантният момент за преценка дали е налице такава изискуемост е датата на
депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК. Предсрочната изискуемост на вземането
има действие от получаване от длъжника на изявлението на банката, че прави
кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили установените в
Договора за банков кредит предпоставки, обуславящи настъпването им. Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение не предпоставя уведомяване на длъжника за
предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и
до произнасяне на съда заповедното производство е едностранно.
В конкретния случай Банката е направила опит да извърши уведомяване на
длъжника за предсрочната изискеумост, като е изпратила писмо за това на
посочения в договора адрес. Същото
обаче не е потърсено в определения за това срок и е върнато.Съдът счита, че уведомяването на ответника за настъпилата
предсрочна изискуемост не е извършено надлежно. Видно от чл.12.9 от договора всички уведомления и
изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена форма и ще
се считат получени от кредитополучателя, ако по факс, чрез лично доставяне или
чрез изпращане по пощата или куриерска фирма с обратна разписка, достигнат до
адреса за кореспонденция на кредитополучателя, посочен в договора или в
уведомлението за промяна в адреса. В
клаузата на договора липсва изрично приравняване на опита за доставяне на
фактическото му получаване. Фингирането на недоставено или само на изпратено
съобщение като получено цели защитата срещу недобросъвестно поведение на
получаващата страна в случай, че същата се укрива или отказва да получава
съобщения. Тъй като в процесния договор липсва ясно правило относно предпоставките, при които
кредиторът може да счита, че опитът му за връчване представлява полагане на
дължимата грижа и при липса на изрично обвързване на неуспешния опит за
връчване с конкретни последици за получаващата страна, договорната клауза не
предвижда фингирано връчване на съобщения. Ето защо, съдът счита, че волеизявлението
на кредитора не е достигнало до длъжника и съответно не е настъпила предсрочна
изискуемост на вземането по договора за кредит. Такава предсрочна изискуемост по
кредита не е настъпила обаче само по отношение на вземанията, които към датата
на подаване на заявлението в съда не са с настъпил падеж. Тези вземания/вноски
по кредита са недължими. Останалите вземания, представляващи вноски по кредита и
други акцесорни вземания (неустойки, лихви), които са с настъпил падеж към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са
дължими от ответника. Съгласно заключението на счетоводната експертиза и
погасителния план към договора към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 24.01.2018г. е налице неизпълнение на задължението за
заплащане на редовната изискуема главница в общ размер на 1 601.62 лв.;
редовна възнаградителна лихва в размер на 220.29 лв. за периода 15.10.2016г. –
15.12.2017г.; редовна наказателна лихва в размер на 188.53 лв. за периода 15.10.2016г.
– 21.01.2018г. По делото ответникът не представя доказателства, установяващи плащането
на посочените суми.Ето защо, по отношение на същите суми предявеният
установителен иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, като в останалата част до претендирания размер подлежи на отхвърляне.
Особеният представител на ответника е направил
възражение за нищожност на договорената наказателна лихва.В случая дължимата
наказателна лихва е в размер на 188.53 лв. за периода 15.10.2016г. –
21.01.2018г.Наказателната лихва е определена на база клауза от договора за
потребителски кредит, по силата на която при забава на плащане на дължимите
суми, кредитополучателят дължи на Банката обезщетение за забава – наказателна
липва върху лихвата в размер на 10 % годишно възрху забавената главница за
времето на забава до окончателното изплащане на забавените задължения. Клаузата урежда хипотеза, в която се дължи неустойка за
забавено изпълнение от страна на кредитополучателя, като цели да обезщети
кредитодателя за вредите, които биха настъпили от неизпълнение. Клаузата противоречи на разпоредбата на чл.33 от Закон за потребителския кредит, действал и към момента сключването на договора за кредит. Съгласно
тази разпоредба, при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва за времето на забавата, а когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. Начинът по който е регламентиран размера на дължимото при забава обезщетение,
не оставя съмнение, че става въпрос за императивно правило, от които страните
не могат да се отклонят. Довод в тази насока може да се извлече и от посочената
в чл. 2 от ЗПК цел на закона – да се осигури засилена защита на потребителите
на този вид финансови услуги. Следователно, доколкото е налице противоречие на клаузата
за наказателна лихва с разпоредбата на 33 ЗПК,
тази клауза на договора е нищожна съобразно чл.26, ал.1 ЗЗД. Това обаче
не влече нищожност на цялото съглашение, тъй като, по арг. от чл.26, ал.4 ЗЗД,
уговорките в тази част от договора, се заместват от повелителното правило на
чл.33 ЗПК. Следователно за периода на забава кредитополучателят ще дължи
обезщетение, чийто размер следва да бъде изчислен съобразно размера на
законната лихва. След служебни изчисления съдът констатира, че дължимата законна
лихва върху неплатената главница от 1601.61 лв. за периода 15.10.2016г. до
21.01.2018г. възлиза на 206.43 лв. Тъй
като в настоящия случай се установява съществуване на вземането на ответника за
сумата от 188.53 лв. за изискуема наказателна лихва, то същата сума не
надвишава законната лихва, изчислена съобр. чл. 33 от ЗПК, поради което
възражението за нищожност се явява несъстоятелно.
Като взе
предвид изложените по- горе мотиви, съдът следва на същото основание да отхвърли и предявените
в условие на евентуалност осъдителни искове за отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски,
съразмерно с уважената част от исковете, както следва: в заповедното производство
– сумата от 80.02 лв., в настоящото производство – 665.47 лв., съобразно
списъка за разноски.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.П.М., ЕГН **********,***,
че дължи на "Райфайзенбанк /България/" ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр.София 1407, район Лозенец, бул. Никола Вапцаров 55, Експо 2000, вписано
в търговския регистър при Агенцията по вписванията под ЕИК *********,
представлявано от Ани Василева Ангелова - Изпълнителен директор, и Михаил Танев
Петков - прокурист, сумата от 1 601.61 лв., представляваща редовно
падежирала главница за периода 15.10.2016г. – 15.12.2017г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 24.01.2018г. до окончателното й изплащане; сумата от 220.29 лв., представляваща редовна възнаградителна лихва
за периода 15.10.2016г. – 15.12.2017г.; сумата
от 188.53 лв., представляваща редовна наказателна лихва за периода
15.10.2016г. – 21.01.2018г., съобразно Договор за потребителски кредит № 1403140844715192 от
19.03.2014г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
с № 304/26.01.2018г. по ч.гр.д. № 504/2018г. по описа на СтРС, като ОТХВЪРЛЯ установителния иск в
останалата част за сумата от 1754.45 лв., представляваща предсрочно изискуема
главница с настъпила изискуемост на 03.01.2018г., за сумата над 220.29 лв. до
претендираните 226.66 лв., представляваща редовна възнаградителна лихва като
отхвърля този иск и за периода 15.09.2016г. – 14.10.2016г. и за периода
16.12.2017г. – 02.01.2018г., както и за сумата над 188.53 лв. до претендираните
204.52 лв., представляваща наказателна лихва, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените, в условие на
евентуалност, от "Райфайзенбанк /България/" ЕАД, със седалище и адрес
на управление гр.София 1407, район Лозенец, бул. Никола Вапцаров 55, Експо
2000, вписано в търговския регистър при Агенцията по вписванията под ЕИК
*********, представлявано от Ани Василева Ангелова - Изпълнителен директор, и
Михаил Танев Петков - прокурист,против Х.П.М., ЕГН **********,***, осъдителни
искове, за сумата от 1754.45 лв., представляваща предсрочно изискуема главница
с настъпила изискуемост на 03.01.2018г., за сумата над 220.29 лв. до
претендираните 226.66 лв., представляваща редовна възнаградителна лихва като
отхвърля този иск и за периода 15.09.2016г. – 14.10.2016г. и за периода
16.12.2017г. – 02.01.2018г., както и за сумата над 188.53 лв. до претендираните
204.52 лв., представляваща наказателна лихва,, съобразно Договор за
потребителски кредит № 1403140844715192 от 19.03.2014г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Х.П.М., ЕГН **********,***, да заплати на "Райфайзенбанк /България/" ЕАД,
със седалище и адрес на управление гр.София 1407, район Лозенец, бул. Никола
Вапцаров 55, Експо 2000, вписано в търговския регистър при Агенцията по
вписванията под ЕИК *********, представлявано от Ани Василева Ангелова -
Изпълнителен директор, и Михаил Танев Петков - прокурист, направените по
ч.гр.д. № 504/2018 г. по описа на СтРС разноски, в размер на 80.02 лв., както и направените в настоящото
производство разноски в размер на 665.47
лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Стара Загора, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :