№ 1770
гр. Бургас, 28.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно частно
гражданско дело № 20222100501079 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по повод депозирана частна жалба от Х. П. с ЕГН-
********** против Определение № 214/09.05.2022г., постановено по гр. дело
№ 391/2021г. по описа на Районен съд – Поморие, с което е прекратено
производството по делото поради недопустимост на предявената искова
претенция.
Твърди се, че съгласно петитума на исковата молба е предявен
положителен установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК и тази
претенция е допустима. Счита, че обжалваното определение е неправилно,
немотивирано, постановено в противоречие с материалния закон. Иска се
отмяна на атакуваното определение, като делото да бъде върнато на Районен
съд – Поморие за продължаване на съдопроизводствените действия.
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за
допустима.
По същество, съдът намира жалбата за основателна, а обжалваното
определение за неправилно по следните съображения:
Производството пред първоинстанционния ПРС е образувано по
исковата молба на частния жалбоподател за приемане за установено по
отношение на ответника, че като наследник на Ю. Х. П.ов /Х. П./, б.ж. на с.К.,
общ.Поморие, починал на 03.11.1987 г., е собственик по наследство на
посочените недвижими имоти, описани като земеделски земи в землището на
с.Косовец, общ.Поморие.
С разпореждане № 326/14.06.2021г. на осн.чл.129, ал.1 ГПК съдът е
оставил исковата молба без движение с указания ищецът да индивидуализира
1
имотите, да посочи основанието на което претендира да е собственик, да
внесе дължимата по делото държавна такса и да представи удостоверение за
данъчна оценка за имотите.
С определение № 150/20.07.2021г. исковата молба е върната на
осн.чл.129, ал.3 ГПК, поради невнасяне на дължимата държавна такса.
Това определение е обжалвано и отменено с определение №
1899/06.12.2021г. по в.ч.гр.д.№1374/21г. на БОС и делото е върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия по него.
С разпореждане № 1178/21.12.2021г. производството е оставено без
движение за довнасяне на д.т. и за вписване на исковата молба.
След размяна на книжата по делото и постъпил писмен отговор от
ответника, съдът е преценил, че предявената искова претенция е допустима и
с определение по реда на чл.140 ГПК № 79/15.02.2022г. е внесъл делото в
о.с.з. и е изготвил проект за доклад, който е съобщен на страните по делото,
като в последвалите две с.з. ход на делото не е бил даден.
С определение № 214/09.05.2022г. ПРС е прекратил производството по
гр.д. № 391/2021г., като е приел, че предявената претенция представлява опит
за реституция на земеделска земя при погасено субективно материално право
на възстановяване на собствеността, поради което е недопустима.
Така обжалваното определение за прекратяване на поризводството е
неправилно.
Настоящият съдебен състав намира, че съдът е достигнал до горния
извод неправилно и преждевременно, при нередовна исковата молба.
Исковата молба е нередовна, тъй като е налице противоречие между
обстоятелствена част, в която са изложени фактически твърдения относими
към иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, като обаче претенциите не са насочени към
ОСЗ и петитум по чл.124, ал.2 ГПК насочен срещу Община Поморие. В
исковата молба липсва надлежно формулиране на фактите, които формират
заявеното от ищеца основание за собственост върху процесния имот- липса
на реституция по ЗСПЗЗ и наследствено правоприемство, на какво основание
се твърди, че наследодателя е бил собственик на процесните земеделски земи;
били ли са в патримониума на наследодателя земеделските земи към момента
на настъпване на смъртта му, респективно станали ли са част от
наследствената маса, което води до невъзможност съдебният акт по
съществото на спора да формира СПН досежно съществуването или
несъществуването на спорното право. Липсват данни дали имотът е бил
земеделски към момента на обоществяването, изобщо бил ли е обобществен и
кога. В случая в обстоятелствената част на исковата молба липсват фактите, с
оглед на които ищецът твърди, че е придобил спорното право/ решение №
67/2014г., по гр.д.№ 7530/2013г./. Нещо повече, липсват към момента
фактически твърдения дали процесните имоти са били част от
кооперативното земеползване или са били одържавени или отнети по друг
начин и следователно са ли подлежали на реституция по ЗСПЗЗ. Към момента
по делото не са налични удостоверения за данъчни оценки и скици на
имотите. При това положение не може само от факта, че се сочи, че имотите
2
са земеделски земи /няма яснота дали се се намират към момента извън
регулационния план на населеното място/ да се прави извод, че те са
подлежали на реституция по реда на ЗСПЗЗ и след като не са били заявен за
възстановяване в законните срокове, попадат във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 214/09.05.2022 г. , постановено по гр.д.№
391/2021г. по описа на РС-Поморие, с което производството по делото е
прекратено.
ВРЪЩА делото на РС-Поморие за продължаване на
съдопроизводствените действия по него, съобразно указанията, дадени в
мотивите на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3