№ 268
гр. Разград, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и девети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20243330100088 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано е по искова молба на „ДРУЖБА“ АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Разград, ул.
“Тутракан“ № 4, представлявано от управителя Х.А.М., чрез пълномощник,
съдебен адрес: град ***, партер, срещу „ТРАК БГ“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град Разград, ул. „Петър Берон“ № 16,
представлявано от В.Г.Н., с която се моли за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищцовото дружество сумата от 10580,54 лева, от
които 8926,50 лева главница по неплатени месечни наеми от 14.05.2021
година до 13.04.2023 година по фактури, размер и падеж, подробно описани в
ИМ, и 1654,04 лева мораторна лихва по забавените плащания по неплатени
месечни наеми от 14.05.2021 година до 13.04.2023 година по фактури, размер
и падеж, подробно описани по-горе, ведно със законната лихва върху тази
сума до пълното и погасяване. Претендира направените съдебни разноски.
Ищецът сочи, че по силата на договор за наем от 01.07.2017 година,
ищецът отдал за временно и възмездно ползване на ответника собствения си
недвижим имот - търговски обект, находящ се в град Разград, улица ***,
(ляво от портала на Завод Дружба) със застроена площ от 146,00 квадратни
метра, за което бил съставен и подписан договор за наем от 01.07.2017
година, с предназначение за ползване от наемателя, като магазин за
промишлени стоки. За ползването на обекта ответникът следвало да заплаща
наемна цена от 500,00 лева без ДДС, която не включвала консумативни и др.
разходи. Срокът на договора за наем бил определен от страните на пет
години. С Анекс № 1 от 01.04.2020 година към договора за наем, предвид
пандемичната обстановка и извънредното положение в страната,
наемодателят приел и намалил месечния наем на 300,00 лева без включен
1
ДДС, за което наемателят дал изричното си съгласие. С последващ Анекс от
04.07.2022 година към договора за наем, действието на договора за наем било
продължено за срок от още една година, считано от 04.07.2022 година, като
било уговорено, че ако до 30 дни преди изтичане на срока на договора нито
една от страните не уведоми писмено другата за прекратяване на договора, то
последния става безсрочен, както се твърди, че се е случило. Наемите били
заплащани от ответника до месец април 2021 година. От месец май 2021
година и до месец април 2023 година наем не бил заплащан. По всяка
Фактура, съгласно Закона за счетоводството, бил фактуриран месечен наем за
текущия месец, за който се ползвал имота, а консумираните ток и вода
касаели префактурирани от предходния месец разходи. Падежът на всяко
наемно плащане бил определен от страните в срок до 15 дни след получаване
на Фактурата от наемодателя. В крайна сметка след напускане на търговския
обект длъжникът оставил неплатени наеми общо в размер, както следва:
за 2021 година: Фактура № ********** от 14.05.2021 година в размер
на 388,08 лева с ДДС; Фактура № ********** от 15.09.2021 година в размер
на 387,46 лева с ДДС; Фактура № ********** от 15.10.2021 година в размер
на 416,35 лева с ДДС; Фактура № ********** от 15.11.2021 година в размер
на 452,93 лева с ДДС; Фактура № ********** от 15.12.2021 година в размер
на 472,38 лева с ДДС;
за 2022 година: Фактура № ********** от 17.01.2022 година в размер
на 504,50 лева с ДДС; Фактура № ********** от 15.02.2022 година в размер
на 477,02 лева с ДДС; Фактура № ********** от 15.03.2022 година в размер
на 441,20 лева с ДДС; Фактура № ********** от 15.04.2022 година в размер
на 493,55 лева с ДДС; Фактура № ********** от 16.05.2022 година в размер
на 442,34 лева с ДДС; Фактура№ ********** от 15.06.2022 година в размер
на 433,36 лева с ДДС; Фактура № ********** от 15.07.2022 година в размер
на 418,46 лева с ДДС; Фактура № ********** от 15.08.2022 година в размер
на 421,20 лева ********** от 15.09.2022 година в размер на 425,52 лева
********** от 14.10.2022 година в размер на 421,24 лева ********** от
15.11.2022 година в размер на 403,94 лева ********** от 15.12.2022 година в
размер на 402,84 лева с ДДС; Фактура № ********** от 16.05.2022 година в
размер на 442,34 лева с ДДС; Фактура № ********** от 15.06.2022 година в
размер на 433,36 лева с ДДС; Фактура № ********** от 15.07.2022 година в
размер на 418,46 лева с ДДС; Фактура № ********** от 15.08.2022 година в
размер на 421,20 лева с ДДС; Фактура № ********** от 15.09.2022 година в
размер на 425,52 лева с ДДС; Фактура № ********** от 14.10.2022 година в
размер на 421,24 лева с ДДС; Фактура № ********** от 15.11.2022 година в
размер на 403,94 лева с ДДС; Фактура № ********** от 15.12.2022 година в
размер на 402,84 лева с ДДС;
За 2023 година: Фактура № ********** от 16.01.2023 година в размер
на 392,03 лева с ДДС; Фактура № ********** от 16.02.2023 година размер на
378,94 лева с ДДС; Фактура № ********** от 15.03.2023 година в размер на
375,44 лева с ДДС и Фактура № ********** от 13.04.2023 година в размер на
377,82 лева с ДДС.
Твърди се, че общия размер възлиза на сумата от 8926,50 лева (осем
хиляди деветстотин двадесет и шест лева и петдесет стотинки).
Предвид неплащането на наемните вноски и забавените плащания се
твърди, че същите следва да се компенсират с плащане на мораторна лихва в
размер на законната лихва от падежиралото вземане до завеждане на
2
настоящия иск. Претенциите за дължимите лихви по фактури и период са:
За 2021 година: Фактура № ********** от 14.05.2021 година в размер
на 388,08 лева с ДДС, претендирала лихва в размер на 113,62 лева; Фактура
No ********** от 15.09.2021 година в размер на 387,46 лева с ДДС,
претендирала лихва в размер на 100,10 лева; Фактура № ********** от
15.10.2021 година в размер на 416,35 лева с ДДС, претендирана лихва в
размер на 104,14 лева; Фактура № ********** от 15.11.2021 година в размер
на 452,93 лева с ДДС, претендирана лихва в размер на 109,26 лева; Фактура
№ ********** от 15.12.2021 година в размер на 472,38 лева с ДДС,
претендирана лихва в размер на 110,15 лева.
За 2022 година: Фактура № ********** от 17.01.2022 година в размер
на 504,50 лева с ДДС, претендирана лихва в размер на 113,14 лева; Фактура
№ ********** от 15.02.2022 година в размер на 477,02 лева с ДДС,
претендирана лихва в размер на 103,11 лева; Фактура № ********** от
15.03.2022 година в размер на 441,20 лева с ДДС, претендирана лихва в
размер на 91,89 лева; Фактура № ********** от 15.04.2022 година в размер на
493,55 лева с ДДС, претендирана лихва в размер на 98,49 лева; Фактура №
********** от 16.05.2022 година в размер на 442,34 лева с ДДС,
претендирана лихва в размер на 84,61 лева; Фактура № ********** от
15.06.2022 година в размер на 433,36 лева с ДДС, претендирана лихва в
размер на 79,16 лева; Фактура № ********** от 15.07.2022 година в размер на
418,46 лева с ДДС, претендирана лихва в размер на 72,93 лева; Фактура No
********** от 15.08.2022 година в размер на 421,20 лева с ДДС,
претендирана лихва в размер на 69,83 лева; Фактура No ********** от
15.09.2022 година в размер на 425,52 лева с ДДС, претендирана лихва в
размер на 66,83 лева; Фактура № ********** от 14.10.2022 година в размер на
421,24 лева с ДДС, претендирана лихва в размер на 62,69 лева; Фактура No
********** от 15.11.2022 година в размер на 403,94 лева с ДДС, 56,54 лева;
Фактура № ********** от 15.12.2022 година в размер на 402,84 лева с ДДС,
претендирана лихва в размер на 53,06 лева.
За 2023 година: Фактура № ********** от 16.01.2023 година в размер
на 392,03 лева с ДДС, претендирана лихва в размер на 48,13 лева; Фактура №
********** от 16.02.2023 година в размер на 378,94 лева с ДДС,
претендирана лихва в размер на 42,70 лева; Фактура № ********** от
15.03.2023 година в размер на 375,44 лева с ДДС, претендирала лихва в
размер на 39,03 лева и Фактура № ********** от 13.04.2023 година в размер
на 377,82 лева с ДДС, претендирана лихва в размер на 35,53 лева;
Твърди се, че общият размер за претендираната мораторна лихва е в
размер на 1654,04 дева (хиляда шестстотин петдесет и четири лева и четири
стотинки).
Ответникът преустановил изпълнението на падежирали свои
задължения за плащане на наемната дена, с оглед което за ищеца възникнал
правен интерес от водене на исковете. Твърди се, че представителят на ищеца
няколкократно се опитал да води разговори за доброволно уреждане на
спорното право с подписване на споразумение за отсрочване на дълга на
ответника, но без резултат. Към момента представителят на ответното
дружество не желаел и не приема дори разговори по телефона във връзка със
спора.
Ответникът не е подал писмен отговор.
3
Съдът съобразявайки горното, счита че са налице законовите
предпоставки за постановяване на НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ по чл. 239,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, без да мотивира същото по същество:
На ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа, включително и неподаването на писмен отговор на
исковата молба, и неявяването им в съдебно заседание. Указания в този
смисъл са дадени с разпореждането на съда за връчване на исковата молба по
реда на чл. 131 от ГПК, съобщението за което ответното дружество е
получило. Впоследствие предупреждение за горните последици се съдържа в
определението на съда за насрочване на делото и в призовката, изпратена на
ответното дружество за насроченото съдебно заседание, която е връчена
редовно.
Ето защо съдът счита, че са изпълнени условията на чл. 239, ал. 1, т. 1
от ГПК.
Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК. Сочените в
исковата молба обстоятелства се подкрепят от събраните в хода на делото
писмени доказателства, като установяват дължими вземания на ищеца срещу
ответника, произтичащи от възникналото договорно правоотношение с
ответника. При преценка на обсъжданите доказателства и предвид липсата на
други конкуриращи такива, ангажирани от ответната страна, съдът счита, че
може да се направи обоснован извод за вероятната основателност на
осъдителните искове по чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовата страна е направила изрично искане за постановяване на
неприсъствено решение, съобразно изискванията на чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Отново съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
следва да бъдат присъдени направените и претендирани от ищеца съдебни и
деловодни разноски в настоящото производство общо в размер на 1775,22
лева, от които 1352,00 за заплатено адвокатско възнаграждение (приложени
доказателства на л. 7 – обратна страна) и 423,22 лв. за заплатена държавна
такса.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основаниеч л. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД „ТРАК БГ“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Разград,
ул. „Петър Берон“ № 16, представлявано от В.Г.Н., ДА ЗАПЛАТИ на
„ДРУЖБА“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Разград, ул. “Тутракан“ № 4, представлявано от управителя Х.А.М., съдебен
адрес: град ***, партер, следните суми: 8926,50 лв. (осем хиляди
деветстотин двадесет и шест лева и 50 стотинки), представляващи
неплатена цена (месечни наеми) по сключен между страните Договор за наем
№ 01/2017 за търговско помещение, находящо се в гр. Разград на ул. ***,
дължима за периода от м. май 2021 година до м. април 2023 година по
описани подробно в исковата молба фактури, издадени в периода от
14.05.2021 г. до 13.04.2023 г., ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва, считано от 17.01.2024 г. до изплащане на дължимото;
1654,04 лв. (хиляда шестстотин петдесет и четири лева и четири
стотинки), представляващи лихва по забавените плащания по неплатени
4
месечни наеми (законна лихва), начислена за периода от датата на падежа на
всяко вземане, а именно 16-то число на съответния месец до 08.01.2024 г.,
както и за разноските по делото общо в размер на 1775,22 лв. (хиляда
седемстотин седемдесет и пет лева и 22 стотинки).
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване (чл. 239, ал. 4 от
ГПК). Решението не подлежи на въззивно обжалване в уважената част, като
на основание чл. 240, ал.1 от ГПК ответникът разполага със защита срещу
решението - може да иска отмяната му, ако е бил лишен от възможността да
участва в делото.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5