Решение по дело №414/2021 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: 28
Дата: 4 февруари 2022 г. (в сила от 2 март 2022 г.)
Съдия: Стоян Иванов Стоянов
Дело: 20213420200414
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Силистра, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на десети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стоян Ив. Стоянов
при участието на секретаря М. П. Л.
като разгледа докладваното от Стоян Ив. Стоянов Административно
наказателно дело № 20213420200414 по описа за 2021 година
Жалбоподателя, Г. С. И. с ЕГН:**********, чрез процесуалния си
представител, моли съда да отмени Наказателно постановление №38-
0001262/12.05.2021 год. на Директор на РД „АА“-Р., с което му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1500 лева за нарушение на
разпоредбите на Закона за движението по пътищата. Твърди, че при
провеждане на производството са били допуснати множество процесуални
нарушения. Също така твърди, че е било нарушено правото му на защита, тъй
като не са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, както и
коя именно от разпоредбите на Наредбата е нарушил. Също така счита, че ако
има извършено нарушение, то не правилно квалифицирано. Твърди, че не
може свидетелите, които са посочени в акта да бъдат такива, тъй като те не са
присъствали при установяване на нарушението.
Ответникът по жалбата счита, че Наказателното постановление е
законосъобразно и моли съда да го потвърди.
Силистренски районен съд, като прецени доводите на страните и провери
данните по делото, при за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в срок от лице имащо право на жалба и е
процесуално допустима.

На жалбоподателя е бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение и в последствие в предвидения срок е било
1
издадено и обжалваното наказателно постановление. При обжалването по
съдебен ред, в тежест на административно-наказващия орган е да докаже
извършването на нарушението от страна на жалбоподателя. От събраните
доказателства се установи, че жалбоподателя работи в „А.-И.“ ЕООД.
Фирмата притежава лиценз за извършване на периодични технически
прегледи на автомобили. На 04.03.2021 година, жалбоподателя е бил член на
комисия, извършила периодичен технически преглед на лек автомобил марка
„Мицубиши“ с рег.№. На свидетелите Д. и К. бил предоставен диск със запис
на посочения по-горе технически преглед. От него те установили, че нито
жалбоподателя, нито друг член на комисията извършваща техническия
преглед прави визуален оглед на шарнирите на окачването на автомобила. За
това е бил съставен и акта за установяване на нарушението. В последствие за
същото е било издадено обжалваното Наказателно постановление.
Така установената по-горе фактическа обстановка се установява от
всички събрани в хода на административнонаказателното производство
гласни и писмени доказателствени средства/списък към разрешение на л.8,
списък на техническите специалисти, протокол за извършен преглед за
техническа изправност л.9-12, удостоверение за техническа изправност л.13,
показанията на свидетелите Д. и К., доказателствената сила на акта за
установяване на нарушението и вещественото доказателствено средство –
видеозапис/съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП//. Всички те са непротиворечиви,
взаимно допълващи се, последователни и логични. Преценени по отделно и в
своята съвкупност водят до извода, че действително визуален оглед на
шарнирите на окачването при извършване на периодичния технически
преглед не е бил извършен.
До същия извод е достигнал и Наказващия орган. Същият е приел, че
това деяние представлява административно нарушение, квалифицирано по
текста на чл.178, ал.7, т.3 от Закона за движението по пътищата.
Действително цитираната по-горе разпоредба предвижда състав на
административно нарушение за технически специалист, който не провери
изправността на оборудването, частите, агрегатите, уредбите, механизмите,
елементите и характеристиките на пътните превозни средства, които
подлежат на преглед за проверка на техническата изправност, по методите,
определени с наредбата по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Това е № Н-32 от
16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства. Тя задължава техническите
специалисти при извършване на периодичен преглед за проверка на
техническата изправност на пътно превозно средство да спазват изискванията
за извършване на периодичен преглед на пътно превозно средство,
определени в самата Наредба и това да става със съоръжения и средствата за
2
измерване и в материална база, които отговарят на изискванията, определени
в нея. Тези изисквания и методи са посочени в Приложение №5 от Наредбата.
В тях е посочено /5.3.4/, че проверката се извършва визуално, но може да се
използват и детектори за свободния ход на колелото. В самото приложение
№5 е посочено, че методите за проверка са препоръчителни. Тоест,
допустими са и други методи, различни от посочените. Тъй като на
жалбоподателя е повдигнато обвинение, че не извършил визуална проверка на
шарнирите на окачването, съдът се е ограничил до събирането на
доказателства само за това обвинение. От видеозаписа се установяват много и
различни действия от техническия специалист, при които той може и да е
извършил проверка по друг метод или да е използвал детектор за свободния
ход, но те не са включени в предмета на доказване и не подлежат на
установяване ат страна на съда. Ако е имал интерес да установи, дали изобщо
е била извършена проверка на шарнирите, то тежестта за такова доказване е
била на Наказващия орган.
От друга страна цитираната методика препоръчва методите за
проверка. В конкретния случай те са два, а като стана ясно са само
препоръчителни и е възможно използването на други. Но не е задължително
да бъдат използвани всичките, а е достатъчен само един да бъде използван, за
да се провери изправността на шарнирите. И след като не е използван метода
на визуалната проверка, за което е повдигнато обвинение, а няма цялостно
обвинение за неизвършена на проверка въобще, съдът приема, че Наказващия
орган е счел, че проверка е била извършена но по друг метод, различен от
визуалната проверка.
С изложеното по-горе се дава отговор и на възраженията на
жалбоподателя, като не е необходимо съдът да се спира на всяко едно от тях.
Налага се извода, че при правилно установена фактическа
обстановка, Наказващия орган не е приложил правилно материалния закон,
поради което Наказателното постановление следва да бъде отменено, а на
жалбоподателя да бъдат присъдени и извършените в хода на производството
разноски.

Предвид изложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, Силистренския
районен съд,
3
РЕШИ:
Отменя Наказателно постановление №38-0001262/12.05.2021 год. на РД
„АА“-Р.
Осъжда РД „АА“-Р., да заплати на Г. С. И. сумата от 120/Сто и
двадесет/ лева, представляваща извършени разноски в хода на
производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд
гр.Силистра в четиринадесет дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
4