Р Е
Ш Е Н
И Е
№ от 22.02.2024
град София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, I-9 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и четвърта
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИ АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ю. Асенова, като разгледа докладваното от съдия
Анастасова гражданско дело № 3381 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Предявени са субективно съединени искове с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК от „С.“ АД срещу Държавата, представлявана от
М.Р.Р.Б., и Областна администрация на област
София-град за установяване, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор 68134.1377.1084.5
по кад. карта и регистри на гр.София, представляващ
двуетажна сграда със застроена площ от 860 кв.м. с адм. адрес гр.София, район
„Надежда“, ул. „******.
В исковата молба са изложени съображения, че ищецът е
собственик на процесния недвижим имот, но при опит да се снабди кадастрална
схема за имота разбира, че същият е актуван като публична държавна собственост
с АДС№08408/25.03.2014г. Към датата на исковата молба ищецът упражнявал
фактическа власт върху имота, който е негова собственост по силата на
приватизационни договори от 1996г. и 1998г. Върху имота е вписана законна
ипотека през 2017г. От предоставяне на сградата до датата на исковата молба
същата се ползва от ищеца и държавата не е имала претенции към него. Неуспешни останали опитите имотът да бъде
деактуван поради неправилното му вписване като публична държавна
собственост с АДС № 08408/25.03.2014г. на Областния управител на София-град. След
отказа бил сезиран Областният управител на София град, като заявлението е
препратено на МРРБ, от което е получен отговор с неверни твърдения относно
правото на собственост върху недвижимия имот.
Ответниците Държавата, представлявана от М.Р.Р.Б. и Областна администрация на област София-град не
представят писмени отговори в срок.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 9 състав, като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, във вр. с чл. 12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е установителен
иск с правно
основание чл. 124, ал.
1 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск
срещу ответника Областна администрация на област София-град е недопустим като в тази връзка
следва да изложи следните съображения: поначало процесуалната
легитимация на страните в исковия процес се определя от твърденията, обективирани в исковата молба, относно притежаването на
спорното материално право от ищеца и оспорването му от конкретния ответник. В
дадения случай изложеното в обстоятелствената част на исковата молба сочи на
наличие на спор за собственост между ищеца и държавата. По
отношение на правния си интерес от депозирането на иск срещу Областна администрация на област
София-град ищецът е
аргументирал само и единствено с обстоятелството, че съответната областна
администрация е компетентна да преценява и води регистрите на недвижимите имоти
държавна собственост като отказът да бъде деактуван
имота е постановен от Областната администрация /л. 150/. В тази връзка обаче
следва да се посочи, че надлежен ответник по иска за собственост е самата държава, а
определянето на конкретния правен субект, който да вземе участие в съдопроизводствените действия, е въпрос не на процесуална
легитимация, а на процесуално представителство, което по отношение на държавата
е уредено в закона по императивен и нетърпящ отклонения начин. Независимо кой
държавен орган е предизвикал правния спор, пред съда държавата се представлява
поначало от министъра на финансите, а при спор за недвижими имоти – държавна собственост
представителството се осъществява от М.Р.Р.Б. /чл.31 ГПК/. В
тази връзка следва да се посочи, че Областният управител може да представлява
държавата, само ако е упълномощен от органите, посочени в нормата на чл.32, т.4 ГПК, но в
никакъв случай не разполага със собствена процесуална легитимация в спор, по
който страна е самата държава. Обстоятелството, че в исковата молба е
посочен ненадлежен представител на държавата, не прави процеса недопустим, нито
исковата молба- нередовна, защото в изпълнение на основополагащия за процеса
принцип за законност /чл.5 ГПК/ съдът е длъжен служебно да приложи
императивните законови правила относно представителството на държавата, като
конституира надлежния й представител – в случая Министърът на регионалното развитие и
благоустройството, на когото да връчи за отговор съдебните книжа по реда на
чл.131 ГПК. Без всякакво значение е кой е органът, упражняващ поначало правото
на собственост на държавата върху процесния имот по
смисъла на чл.14, ал.1 ЗДС, и дали този или друг орган е предизвикал с
поведението си правния спор- веднъж повдигнат пред съда, същият подлежи на
разглеждане по реда на приложимия процесуалния закон, който урежда и
представителството на държавата. /в този смисъл е Решение № 181/14.06.2012г.
по гр. дело № 96/2012г. по описа на ВКС, II ГО/.
С оглед изложените съображения производството
по делото по отношение на предявения иск срещу ответника Областна администрация на област
София-град следва да
бъде прекратено като недопустимо.
За уважаване на иска срещу ответника Държавата, представлявана от М.Р.Р.Б., ищецът носи доказателствената
тежест да установи чрез пълно и главно доказване правопораждащия
правото му на собственост върху процесния имот факт, в рамките на очертаното в
исковата молба придобивно основание, чрез
установяване на кумулативното наличие на следните предпоставки: обстоятелството,
че ищецът е правоприемник на „О.“ АД; наличието на сключени приватизационни
договори от 01.08.1996г., от 13.05.1998г. и от 20.05.1998г., по силата на които
ищецът е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот.
При анализа на предпоставките от фактическия състав на предявения иск
следва да се посочи следното: от представения
по делото договор за продажба на акции от „С.“ ЕАД от 01.08.1996г. /л. 6
и сл./ се установява, че на 01.08.1996г. между държавата, в качеството й на
продавач и „О.“ АД, в качеството му на купувач е сключен договор за продажба на
2752 акции от „С.“ ЕАД /еднолично търговско дружество с държавно имущество/, с
номинал по 1000 лева, представляващи 80% от капитала на дружеството.
От представения по делото договор за продажба на акции от „С.“ ЕАД от 13.05.1998г. /л. 9 и сл./ се
установява, че на 13.05.1998г. между Министерство на промишлеността, в качеството му
на продавач и „О.“ АД, в качеството му на купувач е сключен договор за продажба
на 627 акции от „С.“ ЕАД /еднолично търговско дружество с държавно имущество/,
с номинал по 1000 лева, представляващи 18.23 % от капитала на дружеството.
От представения по делото
договор за продажба на акции от „С.“ ЕАД от 20.05.1998г. /л. 11 и
сл./ се установява, че на 20.05.1998г. между Министъра на промишлеността, в качеството му
на продавач и „О.“ АД, в качеството му на купувач е сключен договор за продажба
на 61 акции от „С.“ ЕАД /еднолично търговско дружество с държавно имущество/,
представляващи 1.77 % от капитала на дружеството.
От представената по делото
Заповед № РД-16-219/20.03.1997г. на Министерство на промишлеността /л. 13/ се
установява, че с посочената заповед е определена комисия, която да организира и
проведе предаването на движимото и недвижимото имущество на „С.“ ЕАД.
От представения по делото Протокол за предаване и приемане владението
върху имуществото от „С.“ ЕАД на „О.“ АД
от 01.10.1997г. /л. 14 и сл./ се установява, че на посочената е предадено и
прието владението.
От представеното по делото Решение с № 8/07.07.1999г. по фирм. дело № 23201/1991г. по описа на СГС, Фирмено
отделение /л. 20/ се установява, че на посочената дата в Регистъра за търговски
дружества по партидата на „С.“ АД са вписани следните промени: на основание чл.
270а ТЗ е вписано вливане на „О.“ АД – в ликвидация в „С.“ АД; вписано е
прекратяване на ликвидацията на „О.“ АД и заличаването му от Търговския
регистър без ликвидация, поради вливането му в „С.“ АД.
От представената по делото справка за притежаваните дълготрайни активи
земи и сгради на „С.“ АД,
съгласно годишния финансов отчет за 2016г. /л. 21/ се установява, че
дружеството притежава земя от 1800 кв. м. и земя от 924 кв. м. и следните
сгради: инженерен корпус 2, топъл преход и инженерен корпус 3, находящи се в гр.
София, бул. „Рожен“ № 5 /съобразно отразената забележка/.
От представения по делото Акт № 11371/17.06.1987г. за държавна
собственост /л. 22/ се установява, че инженерен корпус 2 с площ от 419 кв. м.
/построен през 1986г./ и топъл преход с
площ от 129 кв. м. /построен през 1987г./, находящи се в гр. София, район II, квартал № 8, ул. „Ал. Толстой“ № 101 са с цена на
имота 300000 лева са държавна собственост, съгласно Заповед № 9 на Министъра на
финансите от 25.11.1986г. като е отразен, че и преди това е бил държавен имот
като имотът е предоставен за оперативно управление на държавната организация
Център „С.“.
По делото са представени писмо от 16.02.2017г., издадено от Агенция за
приватизация и следприватизационен контрол /л. 29/ и Удостоверение /л. 30/, от
които се установява, че ищцовото дружество няма
задължения, произтичащи от неизпълнение на сключените три договори за продажба
на акции от „С.“ ЕАД.
По делото е представен Акт с № 08408/25.03.2014г. за
публична държавна собственост /л. 32/, от който се установява, че същият е
съставен на основание чл. 68, ал. 1, чл. 2, ал. 2, т. 4 и чл. 71, ал. 1 ЗДС,
чл. 10, ал. 2 ЗНП, вр. чл. 103 и чл. 104 ППЗДС като в него е посочен и процесният недвижим
имот: самостоятелен обект с идентификатор 68134.1377.1084.5
по кад. карта и регистри на гр.София, представляващ
двуетажна сграда със застроена площ от 860 кв.м. с адм. адрес гр.София, район
„Надежда“, ул. „****** /л. 32, стр. 2/.
От приетата по делото СТЕ /л. 107 и сл./, кредитирана
от съда като компетентно и обективно изготвена се установява следното: съвкупността
от сградите по АДС 11371/17.06.1987г. и Разрешение за строеж с №
11/21.03.1990г. са идентични и отговарят на сграда с идентификатор 68134.1377.1084.5
с обща площ от 860 кв. м. като корпус 2 е с площ от 373.20 кв. м. /по АДС – 419
кв. м./; топла връзка е с площ от 108.88 кв. м. /по АДС – 129 кв. м./ и корпус
3 /временна сграда/ е с площ от 377.67 кв. м. /по писмо за продажба на л. 28,
стр. 2 – 370 кв. м.
От представеното по делото Решение 1/30.10.1991г. по
описа на СГС, Фирмено отделение /л. 134 и сл./ се установява, че СГС е
регистрирал Акционерно дружество с държавно имущество „С.“ АД.
От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза
/л. 167 и сл./, кредитирана от съда като обективно и професионално изготвена се
установява следното: процесните сгради, идентифицирани от вещото лице П. в
приетата СТЕ, а именно: инженерен корпус 2 – 373.20 кв. м. – по АДС 419 кв. м.;
Топъл преход – 108.88 кв. м. – по АДС 129 кв. м.; инженерен корпус 3 – 377.67
кв. м. – по писмо за продажба 370 кв. м. са
включени в баланса на „С.“ АД при неговата приватизация, в изготвения
за целта приключителен баланс към 30.09.1997г.; при
извършената проверка в счетоводството на ищцовото
дружество не се установи наличие на счетоводни регистри и счетоводен баланс към
31.03.1991г. и към 28.06.1991г. – датата на преобразуване на държавно
предприятие Център „С.“, поради което експертизата не може да отговори на
поставения въпрос какво е било имуществото на Център „С.“ към датата на
преобразуването му, дали е включвало процесния имот и дали този имот е преминал
към „С.“ ЕАД.
От приетата по делото допълнителна
съдебно-икономическа експертиза /л. 197 и сл./, кредитирана от съда като
обективно и професионално изготвена се установява следното: в учрежденския
актив не са били открити търсените счетоводен баланс към 31.03.1991г. на
преобразуваното държавно предприятие Център „С.“ и разделителен протокол за
предадените и поети от акционерна фирма „С.“ активи и пасиви, с придружаващите
го счетоводни регистри и инвентарна книга към 31.03.1991г., поради което
експертът не може да отговори на поставения въпрос какво е било имуществото на
Център „С.“ към датата на преобразуването му, дали е включвало процесния имот и
дали този имот е преминал към „С.“ ЕАД.
Във връзка с представения по делото акт за държавна
собственост /л. 32/ следва да се вземат предвид и следните съображения: със ЗДС и ЗОС се определят и прецизират основанията
за придобиване от Държавата и общината на право на собственост. Тези закони
определят правното основание, на което държавата, респективно общината
придобива правото на собственост. То следва да бъде посочено в Акта за държавна
общинска собственост, респективно в Акта за частна общинска собственост. Когато
това основание изисква настъпването на конкретен юридически факт, или
реализиране на сложен фактически състав – завещание, дарение, отчуждаване,
реституция, които не настъпват по силата на закона, в акта следва да се посочи
и фактическото основание освен правното. Съгласно чл. 5, ал. 1
от ЗОС, Общината удостоверява възникването, изменението и
погасяването на правото си на собственост с акта за общинска собственост
Последователна е съдебната практика, че Актът за държавна общинска собственост
и Актът за частна общинска собственост се ползват с доказателствена сила, съгласно
разпоредбата на чл. 5, ал. 2
от ЗОС и ЗДС,
но тя при оспорване може да бъде опровергана, защото самият акт не създава
права за държавата, респективно за общината /аргумент от нормата на чл. 5, ал. 3
от ЗОС/. Правото на собственост за тях възниква с реализиране на
фактическото и правно основание за придобиване правото на собственост, което
при оспорване, подлежи на доказване от държавата, респективно от общината /в
този смисъл е и Решение № 541
от 6.07.2010 г. по гр. д. № 661/2009 г. по описа на ВКС, II гр. о./.
В тази връзка следва да се посочи още, че актовете за
държавна, съответно за общинска собственост, са официални документи, съставени
от длъжностни лица по определен ред и форма, с които се удостоверява
възникването, изменението и погасяването на държавната, съответно на общинската
собственост. Освен описание на имота и неговото местонахождение, в акта се
посочва и основанието - както правното, така и фактическото, по силата на което
имотът е станал държавна /общинска/ собственост. Това е така, тъй като актовете
за държавна /общинска/ собственост нямат правопораждащо
действие, а само конституират придобитото по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи право на собственост /в този смисъл са Решение № 321 от 14.10.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1167/2010 г., I г. о., ГК и Решение № 269 от 3.08.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 643/2011 г., I г. о., ГК/.
В случая в представения по делото Акт с №
08408/25.03.2014г. за публична държавна собственост /л. 32/ е посочено, че
същият е съставен на основание чл. 68, ал. 1, чл. 2, ал. 2, т. 4 и чл. 71, ал.
1 ЗДС, чл. 10, ал. 2 ЗНП, вр. чл. 103 и чл. 104 ППЗДС
като в него е посочен и процесният недвижим имот: самостоятелен
обект с идентификатор 68134.1377.1084.5 по кад. карта
и регистри на гр.
София, представляващ двуетажна сграда със
застроена площ от 860 кв. м. с адм. адрес гр. София, район „Надежда“, ул. „****** /л. 32, стр. 2/.
В случая обаче от подробно анализираните по-горе
доказателства безспорно се доказа, че ищецът е собственик на процесния имот въз
основа на сключените приватизационни сделки като ответникът не е ангажирал каквито
и да било доказателства, че е собственик на имота на посоченото в акта за
държавна собственост придобивно основание.
Предвид изложените съображения предявеният иск се
явява основателен и доказан изцяло.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за
ищеца, като съобразно представения списък по чл. 80 ГПК /л. 199/, същите
възлизат на сумата от 15592.74 лева /ДТ – 3083.74 лв.; такса за вписване на ИМ
– 309 лв.; депозит за вещи лица – 700.00 лв.; адвокатско възнаграждение – 11 500
лв./.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК ищецът следва да
заплати на ответника ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ НА ОБЛАСТ София сумата от 700.00
лева – разноски за производството пред СГС /сумата от 600 лева – депозити за
вещи лица и сумата от 100.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение/.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 3381/2020г. по описа на
СГС, 9 с-в В ЧАСТТА по отношение на
предявения от „С.“ АД, с ЕИК ******, със съдебен адрес:*** срещу ОБЛАСТНА
АДМИНИСТРАЦИЯ НА ОБЛАСТ София, с ЕИК ******, с адрес: гр. София, ул. „******иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищецът е собственик
на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с
идентификатор 68134.1377.1084.5 по кад. карта и
регистри на гр. София, представляващ двуетажна сграда със застроена площ от 860
кв. м. с адм. адрес гр. София, район „Надежда“, ул. „******.
ОСЪЖДА „С.“ АД, с ЕИК ******, със съдебен адрес:*** да
заплати в полза на ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ НА ОБЛАСТ София, с ЕИК ******, с
адрес: гр. София, ул. „******, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 700.00 лева – разноски за
производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО в тази си част има характер на определение и подлежи
на обжалване с частна жалба от страните в 1-седмичен срок от съобщението пред
Софийски апелативен съд.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал.1 ГПК, по иск,
предявен от „С.“ АД, с ЕИК ******, със съдебен адрес:*** срещу
ДЪРЖАВАТА, с адрес: гр. София, ул. ******, представлявана от М.Р.Р.Б., че С.“ АД е собственик на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор 68134.1377.1084.5
по кад. карта и регистри на гр. София, представляващ
двуетажна сграда със застроена площ от 860 кв. м. с адм. адрес гр. София, район
„Надежда“, ул. „******.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВАТА,
с адрес: гр. София, ул. ******, представлявана от М.Р.Р.Б.,
да заплати, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на „С.“ АД, с ЕИК ******,
със съдебен адрес:*** сумата от 15592.74
лева – разноски за производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: