Р Е Ш Е Н И Е
№541/27.6.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, XII състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХУБЧЕВА
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря Димитрина
Георгиева и с участието на прокурора Паун Савов, като разгледа докладваното от
съдия Хубчева касационно административнонаказателно дело № 521 по описа на съда
за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Г.Г.Г.,
ЕГН **********, с адрес *** чрез адв. Л. М. против Решение № 206 от 13.04.2022
год. постановено по АНД № 1057 от 2021 год. по описа на Районен съд-Пазарджик,
с което е потвърдено Наказателно постановление №
21-1006-000432 от 09.03.2021 год.
издадено от началник група към ОДМВР- Пазарджик,
Сектор „Пътна полиция“, с
което на Г.Г.Г. за
нарушение на чл. 94 ал. 3 от Закона за движение
по пътищата (ЗДвП)
на основание чл. 178е от ЗДвП е наложена глоба в размер на 80,00 (осемдесет) лева.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на атакувания
съдебен акт. Моли се съдът да отмени първоинстанционното решение и вместо него
да постанови друго по същество на спора, с което да отмени процесното
наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът поддържа чрез своя
процесуален представител изложените в касационната жалба възражения и доводи.
Претендира присъждане на разноски по приложен списък, с оглед разпоредбата на
чл. 80 от ГПК, връзка с чл. 144 от АПК.
Ответникът – началник
група към ОДМВР- Пазарджик,
Сектор „Пътна полиция“ не изразява становище по касационната
жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Пазарджик дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен
съд-Пазарджик намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба
изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 211 от АПК и е съответна
на изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения:
Производството пред
Районен съд-Пазарджик е образувано по жалба на Г.Г.Г. против Наказателно постановление №
21-1006-000432 от 09.03.2021 год. издадено от началник група към
ОДМВР-Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“, с което му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 80,00 (осемдесет) лева, на основание чл. 178е от ЗДвП,
за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.
С обжалваното
първоинстанционно решение съдът е потвърдил наказателното постановление, като е
приел за безспорно установена следната фактическа обстановка:
На 13.02.2021 год.,
около 13:09 часа, в гр. Пазарджик, на ул. „Витоша“ пред № 16, като водач на лек
автомобил „Хонда Акорд“ с рег. ***, собственост на М. А. Г., е паркирал МПС
върху пешеходна площ-тротоар, без разрешението на собственика на пътя.
Горното било
възприето от свидетеля Я. Т. Р., който е заснел паркирания автомобил и подал
сигнал за извършеното нарушение на електронната поща на ОД на МВР-Пазарджик, с
описание на установеното от него и приложени снимки на заснетия автомобил на
дата 13.02.2021 год. в 13:09 часа. Тези снимки са били изведени от запис от
охранителни камери, монтирани на дома на свидетеля Р.,а също и такива от
записите на охранителната камера, и за други дати, на които автомобилът е
паркиран на тротоара. Въз основа на сигнала е образувана преписка с рег. №
100600-2596 от 15.02.2021 год. по описа на ОД на МВР-Пазарджик, която била
възложена на свидетеля Е. Т.-младши автоконтрольор в Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Пазарджик.
От показанията на свидетелят Т. се установява, че е разговарял за случая и със
свидетеля Р. и се запознал с направените от него снимки, между които и тези от
процесната дата-13.02.2021 год. След това свидетелят Т. е установил собственика
на паркирания автомобил-М. Г.. Последната е попълнила декларация, в която е отразила,
че на 13.02.2021 год. в 13:09 часа моторното превозно средство е било
управлявано от жалбоподателя Г.Г..
При така
установеното свидетеля Т. е съставил акта за установяване на административно
нарушение (АУАН), в присъствието на свидетеля Р., за описаното нарушение. Връчен
е на жалбоподателя срещу подпис. В него Г. не вписал възражения, нито
обяснения, във връзка с направените констатации.
Въз основа на съставения
АУАН на 09.03.2021 год. е издадено атакуваното наказателно постановление (НП),
което първоинстанционният съд е приел за законосъобразно.
Решението е правилно.
Изводите на
районния съд са направени въз основа на цялостна преценка на събраните по
делото писмени и гласни доказателства и пред настоящата инстанция не се сочат доводи,
които да обосновават отмяната на атакувания съдебен акт.
Решаващият съд правилно
е приел, че при съставянето на акта за установяване на административното
нарушение и на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Приел е, че са издадени от компетентни органи, в
предписаната от закона форма и при спазване на императивните изисквания на чл.
42 от ЗАНН и чл. 43 от същия. Правилен е изводът на решаващия съд, че НП не
страда от пороци във връзка с изпълнение на императивните изисквания на чл. 57
от ЗАНН, както и не е установил да е допуснато нарушение и на разпоредбата на
чл. 34 от ЗАНН. В решението си
първоинстанционният съд е изложил мотиви, които се споделят напълно от
касационната инстанция.
Съгласно
разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, за престой и паркиране в населените
места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за
движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се
престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до
2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или
администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на
сградите остава разстояние най-малко 2 (два) метра за преминаване на пешеходци.
Неспазването на тези правила съставлява административно нарушение по чл. 178е от ЗДвП, в която разпоредба е предвидена санкция за водач, който неправилно
паркира върху тротоара.
С приемането на
посочените правни норми законодателят е установил, че паркирането по начин,
различен от посочения по-горе, е забранено. С ал. 4 на същия текст се допуска
едно единствено изключение, което е само за престой, но не и за паркиране. Легални
определения за понятията „престой“ и „паркиране“ са дадени с разпоредбата на
чл. 93 от ЗДвП. Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба, пътно превозно
средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за
качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в
присъствието на водача. А по аргумент от ал. 2 на същия текст от ЗДвП,
паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го
характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с
необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или
сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. По
делото е установено, че автомобилът на касатора е бил паркиран, а не е бил в
състояние на престой, ето защо е правилен изводът на съда, че за него е
приложима нормата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.
Предвид изложеното,
обжалваното решение е правилно, постановено при липса на релевираните
касационни оплаквания, поради което атакуваният съдебен акт следва да се остави
в сила.
С оглед изхода на спора
разноски за настоящата касационна инстанция не следва да се присъждат.
Воден от горното и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд Пазарджик, ХII състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 206 от 13.04.2022 год. постановено по НАХД № 1057 от 2021 год. по
описа на Районен съд – Пазарджик.
Решението е
окончателно.
Председател: (П)
Членове:
1. (П)
2. (П)