Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
Елин Пелин, 27.04.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Елинпелински
районен съд, 1-ви състав, в публичното си заседание на двадесети март през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВ ЧЕРНЕВ
при секретаря Любка Костова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 746 по описа за 2016 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Ищецът твърди, че по
силата на Договор за дарение, обективиран в нот.акт № 66, том 2, дело№ 560/1984
год. .издаден от Нотариус при Елинпелински районен съд, е собственик на дворно
място с площ от 1 195 кв.метра, съставляващо имот пл.№ 99 от кв.11 по плана на
с.Г. М., Софийска област, съгласно регулационния план от 1967 год., а сега УПИ III-….., квартал 25 по плана на с.Г.
М., с площ от 1 182 кв.м, съгласно ЗРП, одобрен със заповед №137/1985 год., при
граници: улица, УПИ IV-…, УПИ XVI- за паметник и озеленяване и УПИ II-…. от
същия квартал.
Твърди се, че собствения на ищцата
имот граничел с УПИ …., кв.25 по плана на с.Г.М., последният с граници: улица,
УПИ IV-…, УПИ X
Твърди
се, че с Разрешение за строеж № 135/15.05.2015 год., издадено от Община Г. М. и
Протокол за откриване на строителна площадка, ответникът започнал изграждането
на ограда между собствения на ищеца
имот, съставляващ УПИ III-….и
неговият имот, съствляващ УПИ IV-….
Твърди
се, че съгласно действащият план, регулационните граници на собствения на ищеца
имот - УПИ III-…..
и кадастралната граница с УПИ IV…..,
нe съвпадат.
За допусната в
грешка кадастралната основа на плана сигнализирал общинската администрация, за
което съставен Констативен протокол № 1/10.04.2012 год.
Въпреки
констатираната грешка, на ответника било издаденото разрешение на строеж на ограда
и самото й изграждане не било на действителната имотна граница.
За установяване на точното
местоположение на границата между собственият на ищеца имот и този на ответника,
се снабдил с комбинирана скица, от която видно, че действителната граница била
по цифрите „3-4“, а определената строителната линия за оградата и започналото й
изграждане ответникът е осъществил по цифрите „1-2“, с което ответникът бил
навлязъл в имота на ищеца с около 50 кв.метра. Спорните 50 /петдесет/ кв.метра
били част от собствения на ищеца имот и
понастоящем се владеят от ответника, след изграждане на новата ограда.
Ищецът поискал
промяна на кадастралната основа от общинската администрация Община Г.М., но с
писмо № 94-Ц-40-13 /2015 год. и 06.00-153/10/ 31.03.2016 год. било
отговорено,че се касае до спор за граници.
Иска се
съдът да установи действителната граница
между собственият на ищеца имот и този
на ответника и след като установи, че ищеца е собственик на спорни около 50 кв.метра ограничени в цифрите „1, 2, 3, 4“ от комбинираната скица, да установи
и допусне отстраняване грешка в кадастралната основа, като признае за
установено по отношение на ответника, че действителната граница между УПИ
111-518 и УПИ IV-…от кв.25 по плана с.Г. М.. е по цифрите „3-4“ от
комбинираната скица.
Ответникът
е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва исковата претенция.Оспорваме изцяло предявения иск, като неоснователен. Твърди, че ищцата не е
собственик на процесния имот, заключен между точките “ 1-2-3-4-1“ на
приложената към исковата молба комбинирана скица. Не е налице твърдяната от
ищцата грешка в кадастралната основа на действащия регулационен план, одобрен
със Заповед № АБ-137/ 04.06.1985 г.
Общата имотна граница между имота
на ищцата и този на ответника била
отразена вярно в кадастралната основа на регулационния план, одобрен със
Заповед АБ-137/ 04.06.1985 г. и в плана не била допусната твърдяната от ищцата
грешка в кадастралната основа.
Оспорва твърдението на ищцата, че „регулационните граници на собствения имот /на ищцата/ - УПИ III-…. кадастралната граница с УПИ IV-…, не съвпада".
Прави възражение за изтекла придобивна давност на основание чл. 200, ал. 2 ЗУТ в случай, че въпреки изложените съображения съдът приеме за установено, че
поради допусната грешка в кадастралната основа на регулационния план от 1985 г.
процесният имот, указан като пространство от 50 кв. м., заключен между цифри „1,
2, 3, 4, 1“, е част от имота, описан в нотариалния акт на ищцата, като излага
съображения в тази насока.
Съдът,след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено следното:
Предявен
е иск по чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.53, ал.2 от ЗКИР /първоначална редакция/,
сега чл.54, ал.2 от ЗКИР.
С
акт на дарение № …., том 2, дело№ ….02.10.1984 година ищцата се легитимира,
като собственик на празно дворно място с площ от 1 195 кв.м.,
представляващо имот 99, кв.11 по плана на с. Г…М., окр. София, при съседи: улица
и от три стнрани общинско място отредено за озеленяване /вж. цитирания
нот. акт
/.
Процесният
имот така, както е индивидуализиран с исковата молба /
УПИ III-518, квартал 25
по плана на с.Г М, с площ от 1 182 кв.м, съгласно ЗРП, одобрен със заповед
№137/1985 год., при граници: улица, УПИ IV. УПИ XVI- за паметник и озеленяване
и УПИ II-…./,
е образуван от част от имот №99 по плана на с. Г. М., одобре със заповед № 0-501/17.06.1967 година.Обособената част от
имот № попадала в общински парце за озеленяване.
Със
Заповед № ДС-И-119/19.10.2010 година е
разпоредено отписване от актовите
книги за държавна собственост на
недвижим имот – частна държавна собственост, представляващ 983 кв.м. от имот
пл.№ 99, кв.11 по плана на с. Горна Малина от 1967 година, за който съставен Акт за държавна собственост № 210/1969г. на СОНС, идентичен с УПИ III-518, в к. 25 по действащия план на с. Г. М..,
одобрен със Заповед №137/04.05.1985 година, съгласно скица от 2010 година /вж.
и Заповед № ДС-И-119/19.10.2010г. на обл. управител на Соф .област / л.60,61 от делото /.
От
приетите по делото съдебно- технически експертизи, в т.ч. и тройна такава от
12.03.2018 год. е видно, че процесният имот до 1985 година не е нанасян като самостоятелен
имот, но имот №…., кв.,11 по плана на с. Г. М….
от 1967година се идентифицира с обособена част от 1 236 кв.м. от имот №….., попадащ в
общински парцел за озеленяване.Следва да се държи сметка за приложимия графичен
метод за определяне площта на имота с
предполагаема грешка от около 5% и която грешка в настоящия случай е 3.84% за разликата в площта на имота от
1 195 кв.м. до възприетите с плана
от 1967 година 1 236 кв.м. /вж. цитираната СТЕ/. Прието е със
СТЕ, че общата кадастрална граница между
процесните имоти - този на ищцата
и този на ответника, съвпада със
страничната регулационна линия между УПИ-III-….и
УПИ-IV…., кв.25 по плана
от 1985 година, но е налице грешка в кадастъра.Оградата между двата имота,
изградена от ответника въз основа на
Разрешение за строеж № 35/15.05.2015 година по действащата регулационна
линия е разположена изцяло в имота на ищцата.Експертизата приема, че вярната
имотна граница трябва да следва регулационната линия по
плана от 1967 година.Регулацията от 1985 година между двата процесни
имота, вместо да следва кадастралните граници по предходния план, е изместена
на запад, с което е била допусната грешка.От така получената грешка в
кадастралната основа се е образувал
триъгълник с площ 50 кв.м. по т.т. „А-Б-Е-А“ на комбинирана скица към
заключението на тройната експертиза от
12.03.2018 година / скицата
приподписана от съда и представляваща неразделна част от настоящото решение/. Така
обособената по буквени означения част
представлява част от имота на ищцата, но по плана от 1985 година попада
в УПИ IV-….., кв.25, респ. изцяло в имота на ответника.
Заключението
по СТЕ сочи също, че грешка съществува в
кадастралната основа по плана от 1985год. и по отношение на имоти 518 и 145,
като в този случай вярната имотна граница е тази между имот №… и имот №….. по
плана от 1967 година /вж.
цитираната СТЕ
/.
По
отношение въведеното възражение за изтекла в полза на ответника давност
следва да се отбележи, че
направеното възражение не кореспондира с доказателствата по делото. Това е така,
тъй като от събраните в хода на
делото свидетелки показания се
установява, че след предприетото преди около две години изграждане на нова
ограда между двата процесни имота, има изменение на мястото на оградата в долния й
край /св.Н./.В тази връзка ищецът е поискал промяна в кадастралната основа
, което му било отказано с нарочно писмо рег. № 94-Ц-40-(13) 26.06.2015
година /л.26 от делото/. Пак в тази връзка
в показанията си пред настоящия състав св.Т.твърди, че „оградата е от преди пет години“. Но това твърдение не би могло да бъде възприето и от гледна точка на
установеното, че изграждането на новата
ограда „ е започнало преди около две години.Този факт се подкрепя и от съдържанието на издаденото в полза на ответника Разрешение за строеж от
2015 година. Въз основа на същото е реализирана оградата в оспорения от
ищеца вариант на разположение, като доказателствата
по делото не сочат процесната част от 50
к.м., заключена между точките „А-Б-Е-А“ и
онагледена на комбинираната скица на заключението по тройната СТЕ, да се е намирала във владение на
ответната страна и за конкретен период от пет и/или десет години до издаване на
разрешението за строеж на оградата и нейното реализиране през 2015 година.
Процесният имот, вт.ч. и претендираните 50 кв.м. заключени между точките „А-Б-Е-А“
на комбинираната скица на заключението по тройната СТЕ са се намирали в патримониума на ищцата
още през 1984 година , както и към момента на одобряване на новия план на
с. Г. М.
със Заповед № 137/1985год..
От изложеното по-горе се налага извод, че е допусната грешка в кадастралната основа на регулационния план от 1985 г., при което предявеният иск за установяване грешка в кадастралната основа на плана от 1985 година, одобрен със Заповед № 137/04.06.1985г. и установяване действителната граница между собственият на ищцата имот и този на ответника, която съгласно заключението по приетата по делото тройна съдебно-техническа експертиза минава по т.т. „А-Е“ от комбинирана скица от 12.03.2018г. към заключението на тройната СТЕ от 12.03.18г. , приподписана от съда и представляваща неразделна част от настоящото решение, както и че ищцата е собственик на спорните 50 кв.метра ограничени в т.т. „А-Б-Е-А“ на комбинирана скица от 12.03.18г. към заключението на тройната експертиза от същата дата, се явява основателен и доказан и като такъв следва да се уважи.
С оглед изхода на спора по настоящото дело следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата разноски по делото в общ размер на 502.42 лева, от които възнаграждение за един адвокат - 300.00 лева, държавна такса – 50.00 лева , 152.42 лева - депозит за вещо лице по приета по делото СТЕ.
Поради
изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ответника Х. Г.С. ***, с ЕГН **********, че към момента на влизане в сила
на кадастрален план на с. Г. М., обл. Софийска, одобрен със Заповед № 137/04.06.1985г., ищцата Ц.Д.Б. ***, с ЕГН
**********, е собственик на реална част с площ
от 50/петдесет/ кв. м., с
триъгълна форма, онагледена на комбинирана скица /приподписана от
съда и представляваща неразделна част от настоящото решение/ към
заключението на тройната
Съдебно-техническа експертиза от 12.03.2018 година/изготвена от
вещите лица инж. К.Н., инж. Кр.Ш. и инж.
Й.Н./,
заключена по точките „А-Б-Е-А“ обозначени на скицата, като имотната граница
между УПИ III-518 и и УПИ IV-340, кв.25 по плана на с.Г.
М., обл.Софийска е материализирана на място с
ограда по точките „А-Е“ от комбинираната скица, като реалната част
от 50 кв.м. по точките „А-Б-Е-А“ неправилно е заснета в кадастралния
план одобрен със Заповед № 137/04.06.1985г., като част от имота на ответника, а
именно: УПИ IV… , кв.25 по плана на с.Г. М.,
обл.Софийска, вместо
като част от имот УПИ
III-…..,
кв. 25 по плана на с.Г. М. , собственост на ищцата Ц.Д.Б..
ОСЪЖДА Х. Г.С. *** ,с ЕГН **********, да заплати на Ц.Д.Б. ***, с
ЕГН **********, разноски по
настоящото производство в размер на 502,42 /петстотин и два лева и 42 стотинки/
лева.
Решението подлежи на обжалване пред
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в 14 дневен срок от съобщението до страните,че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: