Р Е Ш Е Н И Е № 1968
Град Бургас, 22.11.2017г.
Административен съд – град Бургас, пети
състав, на десет и пети септември през две хиляди и седемнадесета година, в
публично заседание, в състав :
СЪДИЯ: Станимира Друмева
при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдия Друмева административно
дело № 1640 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.251 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ).
Образувано е по жалба на М.Й.В. с ЕГН **********, подадена чрез пълномощник – адвокат П. ***, със съдебен адрес:***, против заповед № ЛС-01-4/30.05.2017г. и заповед № ЛС-01-5/02.06.2017г., издадени от капитан II-ри ранг Ц.Ц. – командир на военно формирование 54960-Бургас.
Със заповед № ЛС-01-4/30.05.2017г. на старши матрос I-ви клас М.Й.В. на длъжност „Старши оператор“ в група „Цифрови комуникационни системи“ на „Комуникационен център“ в КИВ Бургас на военно формирование 54960-Бургас е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл.244, т.7, чл.245, ал.2 от ЗОВСРБ и чл.137, ал.4 от ППЗОВСРБ, и на основание чл.146, т.3, чл.161, т.3 и чл.165, т.3 от ЗОВСРБ е прекратен договора му за военна служба, освободен е от длъжност и от военна служба за нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл.242, т.1 и т.9 от ЗОВСРБ и неизпълнение на задължения, съгласно чл.109, чл.112, т.1 и т.3, чл.114, т.1, т.4 и т.7, чл.115, ал.1, т.1 и т.7 от УВС на ВС, чл.178, ал.1 и ал.3 от ЗОВСРБ и т.1.4.3, т.1.5.2 и т.1.6 от Етичния кодекс.
Със заповед № ЛС-01-5/02.06.2017г. старши матрос I-ви клас М.Й.В. е отчислен от списъчния състав на военно формирование 54960-Бургас, считано от 3.06.2017г., на основание чл.73, ал.8 от ППЗОВСРБ, заповед № ЛС-01-4/30.05.2017г. и обходен лист с рег. № 3973/02.06.2017г.
Жалбоподателят оспорва двете заповеди като незаконосъобразни, поради издаването им при особено съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. По отношение на заповед № ЛС-01-4/30.05.2017г. релевира възражения, че в същата липсва конкретизация досежно мястото, времето и начина на извършване на нарушенията, както и на обстоятелствата, при които са извършени, а също и мотиви защо всяко едно от тях е възприето от административния орган като „тежко нарушение на военната дисциплина“ по смисъла на чл.245, ал.2 от ЗОВСРБ, обуславящи налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. Други съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които се изтъкват от жалбоподателя са, че не е проведена в пълнота дисциплинарна процедура, а именно не е издадена заповед за назначаване на служебна проверка и определяне на комисия за извършването ú, не е извършена такава проверка, съответно не е изготвен протокол за резултатите от същата, не е изготвен и протокол от проведена беседа с М.Й.В. в сроковете и съгласно изискванията на чл.144 от ППЗОВСРБ. По отношение на заповед № ЛС-01-5/02.06.2017г. сочи, че същата е незаконосъобразна, тъй като отчисляването от военна служба е последица от прекратяването на договора за военна служба – в случая поради дисциплинарно наказание „уволнение“, което е наложено с незаконосъобразна заповед. Искането от съда е да отмени оспорените заповеди като незаконосъобразни. В съдебно заседание, чрез пълномощника си, подържа жалбата на изложените в нея основания и искането от съда. Ангажира доказателства. Претендира присъждане на разноските по делото.
Ответникът – командир на военно формирование 54960-Бургас капитан II-ри ранг Ц.Ц., представя административната преписка по издаване на оспорените актове и допълнителни писмени доказателства. В писмен отговор на жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва същата като неоснователна и сочи доводи за законосъобразност на издадените заповеди. Счита, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ съдържа всички законоустановени реквизити и са спазени изискванията относно тежестта на извършените нарушения при съблюдаване на принципа заложен в чл.145, ал.2 и ал.5 от ППЗОВС. Сочи, че основанието за отпадане на задължението за извършване на служебна проверка е разпоредбата на чл.246, ал.3 от ЗОВСРБ, тъй като деянието, заради което военнослужещият е уволнен, е констатирано с извършена вътрешноведомствена проверка от РС „Военна полиция“ - Сливен, която е специализирана структура за опазване на реда и сигурността в министерство на отбраната и е част от въоръжените сили. Резултатите от тази проверка са представени в постановлението на военен прокурор при ВОП-Сливен, с което е постановен отказ за образуване на досъдебно производство по прокурорска преписка с вх. № 36/2017г. Становището на ответника е, че в заповедта са описани фактите и обстоятелствата, установени от вътрешноведомствената проверка , извършена от РС „Военна полиция“ - Сливен. Искането от съда е да остави в сила оспорените заповеди. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки.
Бургаският административен съд, след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:
Съгласно представената кадрова справка, жалбоподателят М.Й.В. е назначен на кадрова военна служба от 2.01.2002г. Към момента на издаване на оспорената заповед, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, той е старши матрос I-ви клас, назначен на длъжност „старши оператор“ в група „Цифрови комуникационни системи“ на „Комуникационен център“ на „Комуникационно-информационен възел“-Бургас на военно формирование 54960-Бургас.
На 17.05.2017г. във военно формирование 54960-Бургас е получено постановление от 11.05.2017г. на военен прокурор от Военно-окръжна прокуратура -Сливен (ВОП-Сливен) за отказ да се образува досъдебно производство по прокурорска преписка с вх. № 36/2017г. по описа на ВОП-Сливен срещу военнослужещи от военно формирование 54960-Бургас, на основание чл.24, ал.1, т.1 от НК. В постановлението се сочи, че преписката е образувана по докладна записка на капитан И.Н.К.– оперативен дежурен при Регионална служба „Военна полиция“ - Сливен във връзка с получен сигнал за нерегламентиран добив на дървесина от страна на списъчния състав на ВМС - МО. Сигналът е подаден чрез входящо обаждане на 17.01.2017г. в 21:20 часа на единния телефонен номер от Национална система 112 от мобилен номер ********** от лице от мъжки пол, представило се като Ц.М.. В хода на разговора лицето заявило, че през деня група военнослужещи добивали дърва незаконно със служебен автомобил УАЗ в близост до обект № 205 (складов район за химическо имущество) в гр.Черноморец към военно формирование 54960-Бургас. Също така заявило, че и на следващия ден (18.01.2017г.) групата ще да добива дърва, но с използването и на товарен автомобил ЗИЛ.
По повод на сигнала е извършена проверка от Регионална служба „Военна полиция“-Сливен (РСВП-Сливен) по преписка вх.№ 161/2017г. по описа на службата, в хода на която са изпратени писма до директорите на мобилните оператори. В резултат е установено, че абонатен номер ********** през този период се е ползвал от сина на жалбоподателя и Т.И.Ч.. От длъжностно лице в РСВП-Сливен е снето сведение с вх. № 1706/29.05.2017г. от М.Й.В.. В същото жалбоподателят заявил, че е чул разговори между колеги, определени за осигуряване на дърва за огрев извън формированието. Заявил също, че тъй като се страхувал да не бъде уволнен се обадил на телефон 112 от мобилния телефон на сина си и се представил пред оператора с името на командира на военното формирование, за да съобщи, че неговите колеги по заповед на началниците са извършили незаконна сеч и на следващия ден ще повторят деянието.
Длъжностни лица от PCВП-Сливен са извършили и проверка на място в складовия район в гр.Черноморец. При огледа са констатирали наличието на 177 кг. дърва за огрев и 85 кг. дървени отпадъци за подпалки. От командира на военно формирование 54950-Бургас са изискани документи, на основание на които на 17.01.2017г. е отпуснат и доставен дървения материал за огрев за нуждите на обект 205 (складов район за химическо имущество) в гр.Черноморец, както и справки за състава на военнослужещите, участвали в нарязването и превозването на дървения материал, за автомобила, който е бил използван, както и за дежурните длъжностни лица от денонощния наряд за дати 17.01.2017г. и 18.01.2017г. на обекта. Командирът на военното формирование е изпратил с придружително писмо рег.№ 822/31.01.2017г. до инспектора в РСВП-Сливен изисканата информация и документи, в т.ч. заявка за доставка на КЕИ до командира на военно формирование 32890-Бургас с рег.№ 3/17.01.2017г., копие от нареждане с рег.№ 5/17.01.2017г., складова разписка с № 51863/17.01.2017г., заявка-нареждане № 84 за използване на автобронетанкова техника на 17.01.2017г., утвърдена на 16.01.2017г., пътен лист № 380126/17.01.2017г.
Събраните по преписката материали са дали основание на прокурор от ВОП-Сливен да не повдигне обвинения и да откаже образуване на досьдебно производство срещу длъжностни лица от военно формирование 54960-Бургас. Деянието на старши матрос В. е определено от военния прокурор като виновно неизпълнение на служебни задължения, което е нарушение на военната дисциплина по смисъла на Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България (УВСВСРБ), ЗОВСРБ, както и неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на военнослужещите. Препис от постановлението е изпратено на командира на военно формирование 54950-Бургас за сведение и налагане на дисциплинарно наказание.
Жалбоподателят е запознат със съдържанието на постановлението и със заключението на военния прокурор при ВОП-Сливен и му е дадена възможност да даде писмени обяснения по случая. В обясненията си с рег. № 3819/30.05.2017г. старши матрос В. е изразил съжаление за постъпката си и я определил като крайно неуместна, некоректна и неетична. Посочил е, че подал сигнала на телефон 112 в състояние на афект, предизвикан от семейни и лични проблеми.
След запознаване с резултата от извършената проверка от ВОП-Сливен и даденото от старши матрос В. сведение, командирът на военно формирование 54960-Бургас е издал оспорената в настоящото съдебно производство заповед № ЛС-01-4/30.05.2017г. след като е определил деянието на жалбоподателя като грубо нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл.242, т.1 и т.9 от ЗОВСРБ, изразяващо се в неизпълнение на изискванията на чл.109, чл.112, т.1 и т.3, чл.114, т.1, 4 и 7, чл.115, ал.1, т.1 и т.7 от УВСВСРБ, чл.178, ал.1 и ал.3 от ЗОВСРБ, както и т.1.4.3, т.1.5.2, и т.1.6 от Етичния кодекс, за което е наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.244, т.7, чл.245, ал.2 от ЗОВСРБ и чл.137, ал.4 от ППЗОВСРБ. Предвид изложената фактология и посочените доказателства в постановлението на военния прокурор, дисциплинарнонаказващият орган е приел, че старши матрос В. умишлено е въвел в заблуждение органи на МВР с цел да навреди на командира си и да предизвика проверка срещу колегите си, като преднамереността в действията на военнослужещия личи ясно и от избора му на името, с което се е представил пред дежурния на телефон 112. С това той създал интрига, уронваща престижа и авторитета не само на колегите си, но и на командира на военното формирование. В мотивите на заповед ЛС-01-4/30.05.2017г. е посочено, че В. е съзнавал последиците от действията си и е очаквал проверката да доведе до негативни последици за неговите колеги и за командира му. От друга страна е посочено, че използваният ресурс от органите на МВР и PCBП-Сливен за неверния сигнал ще остане за сметка на държавата. Според дисциплинарнонаказващия орган с това поведение, което е в разрез с моралните ценности, етичните правила и уронващо престижа на ВМС на Република България, старши матрос В. е най-малкото надежден защитник на Родината.
При тази установена фактическа обстановка съдът обосновава следните правни изводи:
Жалбата е подадена против индивидуални административни актове, подлежащи на съдебен контрол, пред компетентния съд, от надлежна страна имаща правен интерес от оспорването и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е основателна.
Съгласно чл.248 от ЗОВСРБ, дисциплинарните наказания се налагат от длъжностните лица, определени с правилника за прилагане на закона. Според чл.137, ал.4 от ППЗОВС, дисциплинарното наказание „уволнение“ се налага от длъжностните лица, които имат право да прекратяват договора за военна служба и да освобождават от военна служба. По делото не е спорно, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ е издадена от материално компетентният дисциплинарнонаказващ орган – командира на военно формирование 54960-Бургас
, сключил договора за военна служба със жалбоподателя и оправомощено длъжностно лице, съгласно заповед № ОХ-771/05.11.2013г. на министъра на отбраната, да назначава, преназначава и освобождава от длъжност, да повишава и понижава във военно звание войници (матроси) на длъжности в подчиненото военно формирование.
Съгласно чл.246, ал.2 от ЗОВСРБ, когато на военнослужещия се налага дисциплинарно наказание уволнение, съответният командир или началник назначава извършване на служебна проверка за събиране на доказателства за извършеното нарушение, изслушва нарушителя или приема писмените му обяснения. Материалите от служебната проверка се изпращат на наказващия орган. Съобразно чл.246, ал.3 от ЗОВСРБ, извършването на служебна проверка по ал.2 не е задължително, ако нарушението е установено с финансова ревизия, с вътрешноведомствена проверка или с влязла в сила осъдителна присъда.
Оспорената заповед № ЛС-01-4/30.05.2017г. е издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не е назначена и не е извършена служебна проверка за установяване на вменените на жалбоподателя дисциплинарни нарушения, в нарушение на правилото на чл.246, ал.2 от ЗОВСРБ, като не са били налице нито една от предпоставките, предвидени в чл.246, ал.3 от ЗОВСРБ, при които служебната проверка не е задължителна, а именно влязла в сила осъдителна присъда, извършена финансова ревизия или вътрешноведомствена проверка, с която е установено нарушението. Неоснователно е възражението на ответника, че извършената проверка от РСВП-Сливен е вътрешноведомствена, тъй като служба „Военна полиция“, независимо, че е пряко подчинена на министъра на отбраната, е самостоятелно обособена структура, както и самото военното формирование 54960-Бургас, съгласно § 1, т.10 от ДР на ЗОВСРБ. По делото не са налице и убедителни доказателства, че в хода на проверката, извършена от РСВП-Сливен е изследвана цялостната организация на работата във военното формирование, цялостното поведение и отношението на жалбоподателя с неговите колеги. Липсват данни да са разпитани военнослужещите, които имат връзка с подадения от жалбоподателя сигнал и имат преки впечатления не само за неговото поведение и работа, но и за ситуацията, предизвикала подаване на сигнала. Констатациите в постановлението за отказ да се образува досъдебно производство на военен прокурор при ВОП-Сливен, че извършеното от жалбоподателя осъществява признаците на виновно неизпълнение на служебните задължения, което е нарушение на военната дисциплина по Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България, Закона за отбраната на въоръжените сили на Република България, както и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на служителите са твърде общи. Препис от постановлението е изпратено на командира на военното формирование за сведение и налагане на дисциплинарно наказание, без да се указва вида на наказанието. Предвид това не може да се приеме, че командирът на военно формирование 54960-Бургас е бил обвързан от някакви задължителни указания в същото и освободен от задължението по чл.246, ал.2 от ЗОВСРБ да назначи служебна проверка. Извършването на такава проверка по реда, установен в чл.142 и следващите от ППЗОВСРБ в случая безспорно е било задължително, за да бъдат събрани доказателства, установяващи по несъмнен и категоричен начин, че извършеното от жалбоподателя представлява именно тежко нарушение на военната дисциплина, което обуславя налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение, съгласно чл.245, ал.2 от ЗОВСРБ.
Дори да се приеме, че извършената от РС„ВП“-Сливен проверка е вътрешноведомствена, не са налице доказателства жалбоподателят да е бил запознат със заключителното становище на длъжностното лице от тази служба относно неизпълнение на конкретни негови служебни задължения, т.е. относно констатации за конкретни тежки нарушения на военната дисциплина. Жалбоподателят е запознат единствено със съдържанието на постановлението за отказ да се образува досъдебно производство, в което, както се посочи, липсват конкретни констатации за извършени тежки нарушения на военната дисциплина, обуславящи налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. В тази връзка жалбоподателят е лишен от възможността да бъде изслушан или да даде писмени обяснения като възрази срещу обвинение в извършване на конкретни нарушения и/или срещу вида на наказанието, което административният орган възнамерява да му наложи.
В разпоредбата на чл.245, ал.2 от ЗОВСРБ, посочена като правно основание за налагане на дисциплинарното наказание на жалбоподателя, е посочено, че дисциплинарното наказание „уволнение“ може да се наложи и при други тежки нарушения на военната дисциплина. Извън хипотезите по чл.245, ал.1 от ЗОВСРБ, при които налагането на това наказание е задължително, законодателят е предоставил възможност на административния орган да прецени дали да го наложи, в случаите, когато се установят тежки нарушения на военната дисциплина. В такъв случай, при определяне на дисциплинарното наказание административният орган следва да вземе предвид освен тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на военнослужещия до извършване на нарушението в какъвто смисъл му вменява задължение разпоредбата на чл.139, ал.1 от ППЗОВСРБ. Нарушенията на военната дисциплина, описани в заповедта, с която на В. е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание не са сред случаите по чл.245, ал.1 от ЗОВСРБ. Независимо от това, в заповедта не са изложени фактическите основания, мотивирали административния орган да приеме, че тези нарушения са тежки нарушения на военната дисциплина. Съгласно чл.145, ал.2 от ППЗОВСРБ, тежестта на нарушението се определя с оглед значимостта на неизпълненото задължение и степента на неизпълнението. Съгласно чл.145, ал.3 от ППЗОВСРБ, настъпилите последици се определят в зависимост от резултатите от извършеното дисциплинарно нарушение. В случая, в заповедта липсва обосновка по смисъла на чл.145, ал.2 и ал.3 от ППЗОВСРБ за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение на жалбоподателя. Не е изследвано какво е било и поведението му до извършване на нарушението.
С оглед акцентирането в заповедта върху факта, че жалбоподателят е действал умишлено и е целял настъпване на вредни последици за своите колеги и командира си може да се приеме, че според административния орган това е причината да му бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Този факт, обаче, не е достатъчен, тъй като изводът, че В. е действал умишлено, както е съзнавал, че подаденият сигнал е неверен и е целял да създаде негативни последици за колегите и командира си, не се подкрепя по несъмнен начин от събраните доказателства. Даденото от него писмено сведение пред служител от РСВП-Сливен и обяснението, което той е дал пред командира на военното формирование не доказват умисъл в действията му. Изложената в тях информация относно обстоятелствата, мотивирали го да подаде сигнала, е противоречива. В писменото сведение той сочи, че на 17.01.2017г. е чул разговори между неговите колеги, че са определени от командир Ч.да ходят за дървен материал извън формированието същия ден, който материал ще бъде занесен в складов район в Черноморец – обект 205. От разговора им разбрал, че те ще вземат дървата от горист район в близост до формированието, както и че ще ходят за дърва и на другия ден. Според изложеното в сведението, В. останал с впечатлението от разговора на колегите си, че те са извършили незаконна сеч на дърва по заповед на началниците. Поради това той решил да съобщи за това на тел.112, но се страхувал да не бъде уволнен, ако се разбере, че той е подателят на сигнала, поради което използвал телефона на сина си и се представил пред оператора с името на командира си Ц.М.. В писменото обяснение, дадено пред командира на формированието В. излага съвсем различни причини за подаването на сигнала – твърди, че е бил в състояние на афект, породен от семейни и лични проблеми, че решението му е крайно неуместно, некоректно и неетично, но отново заявява, че не е имал намерение да навреди на никого. Въпреки това, не са събрани други доказателства, установяващи по несъмнен начин умисъл и преднамереност в действията му.
По изложените мотиви съдът приема, че оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и освобождаване от военна служба е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в проведеното срещу жалбоподателя дисциплинарно производство и в противоречие с материалноправни разпоредби – основания по чл.146, т.3 и т.4 от АПК за отмяната ú като незаконосъобразна.
Заповедта за освобождаване от военна служба е предпоставка за издаване на заповед по чл.73, ал.8 от ППЗОВСРБ за отчисляване на лицето от списъчния състав на формированието, поради което отмяната на заповед № ЛС-01-4/30.05.2017г. на командира на военно формирование 54960-Бургас води до отмяна на последващата му заповед № ЛС-01-5/02.06.2017г. за отчисляване на военнослужещият от списъчния състав на военно формирование 54960-Бургас.
При този изход от спора и с оглед своевременно направеното искане от пълномощника на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото, на основание чл.143, ал.1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 1500 лева, представляваща договорено и платено изцяло в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представен по делото договор за правна защита и съдействие от 16.06.2017г.
Водим от горното
и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
Административен съд – Бургас, пети състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед № ЛС-01-4/30.05.2017г. и заповед № ЛС-01-5/02.06.2017г., издадени от командира на военно формирование 54960-Бургас капитан II-ри ранг Ц.Ц., с които на старши матрос I-ви клас М.Й.В. на длъжност „Старши оператор“ в група „Цифрови комуникационни системи“ на „Комуникационен център“ в „Комуникационно-информационен възел“-Бургас на военно формирование 54960-Бургас е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, прекратен е договора му за военна служба, освободен е от длъжност и от военна служба, и е отчислен от списъчния състав на военно формирование 54960-Бургас, считано от 3.06.2017г.
ОСЪЖДА Военно формирование 54960-Бургас да заплати на М.Й.В., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, сумата от 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева), представляваща направени съдебно-деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :