О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 182/ 07.04.2020 г.
гр. Варна
Варненският апелативен съд, гражданско отделение,
втори състав, в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Д. Джамбазова в.ч.гр.д.
№ 94 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Д.Л.Г., чрез адв. И. В. срещу определение № 589/14.02.2020 г. по гр.д. № 1962/2019 г. на Окръжен съд – Варна, с което е прекратено производството по делото.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на определението. Посочва, че оспорването на автентичността на завещанието рефлектира върху неговата действителност по чл. 42, б. „б“ от ЗН. Счита, че доводите за неавтентичността на саморъчно завещанието са идентични с тези за недействителността му поради нарушаване на изискването по чл. 25, ал. 1 от ЗН. Моли за отмяна на прекратителното определение.
Предвид етапа на производството не е осъществявана двустранна размяна на книжа, на основание чл. 129, ал. 3, изр. 2 от ГПК.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът формулира следните съображения:
Пред Окръжен съд – Варна е предявен иск от Д.Л.Г. срещу З. А.С. и П.С.Р., като наследници на Ж.П.А. за установяване неавтентичността на саморъчното завещание на последната от 29.05.2019 г., с което завещава цялото си движимо и недвижимо имущество в полза на П.С.Р..
Инцидентният установителен иск е предявен във висящо производство по съдебна делба /гр. д. № 10341/2019 г. на Районен съд – Варна/.
В исковата молба е посочено, че се оспорва истинността и автентичността на завещателното разпореждане.
С молба с вх. № 33018/07.11.2019 г. ищцата е посочила, че завещанието е неавтентично и с невярно съдържание. Обосновава правния си интерес от предявяване на иска с накърняване на правата й като наследник по закон на завещателката.
По същество:
В съдебната практика се приема, че доколкото завещанието е диспозитивен документ, то не може да се поставя въпроса за верността на направеното в него волеизявление, който въпрос стои само за свидетелстващите документи /така Решение № 90/27.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3433/2013 г., II г. о., ГК/.
В случая, възможно би било единствено оспорване на автентичността на направеното завещателно разпореждане от страна на Ж.П.А..
Ищцата е заявила единствено оспорване на автентичността на саморъчното завещание, без да е релевирала изрични твърдения за нищожността на същото поради липса на форма по чл. 42, б. "б", вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗН. В случая липсва ясно и недвусмислено заявление на страната, че оспорва действителността на едностранната сделката.
На следващо място, подобно оспорване би могло да бъде разгледано във висящото производство по съдебна делба, поради което следва да се приеме, че страната не е обосновала правния си интерес от предявяване на настоящия иск, въпреки дадените изрични указания в тази насока.
Предвид горното, определението е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 589/14.02.2020 г. по гр.д. № 1962/2019 г. на Окръжен съд – гр. Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.