РЕШЕНИЕ
№
699/11.11.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Хасково, в открито заседание на осми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Хайгухи Бодикян
при секретаря Ивелина Въжарска ……………………….. и в присъствието на прокурор ……………...................……………….. като разгледа докладваното от съдия Бодикян адм. дело № 1411 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1 от ЗУТ.
Образувано е по жалба от Л.Л.Г., подадена
чрез пълномощник – адв. В.Л., с посочен съдебен
адрес: ***, против Заповед №2075/18.11.2019г., издадена от Кмет на Община
Хасково.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед била неправилна, издадена
била при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и норми, в
нарушение на материалния закон, което я правело незаконосъобразна. Сочи се, че
атакуваната заповед била формално материално незаконосъобразна, липсвали
основания за издаването ѝ. На първо място се сочи, че в настоящия случай
не било необходимо проектиране на улична отсечка – тупик
по така изградените на място огради на съответните поземлени имоти в с.
Александрово, общ. Хасково. Отсечката или мястото, което било прието от
общината за път, никога не било отреждано за път, а било подстъп към имота, на
който бил собственик жалбоподателя – УПИ IX-25, кв.7 по плана на с. Александрово, общ. Хасково,
одобрен със Заповед 708/91г. и се ползвало само от него. Цитират се
разпоредбите на чл.135, ал.1, ал.3 и ал.4 от ЗУТ и се сочи, че становището на
лицата по ал.4 и в частност на Главния архитект, било част от фактическия
състав от издаване на мотивираното предписание или отказ да се изработи проект
за изменение на плана. Това становище задължително следвало да се вземе от
административния орган по ал.1 преди произнасянето му по искането за изменение
по реда на чл.135, ал.3 от ЗУТ. Неговата липса представлявала процесуално
нарушение и водела до незаконосъобразност на крайния административен акт – в
случая разрешение на Кмета на Общината да се изработи проект за изменение на
плана. Експертното становище на Главния архитект било неизменна част от
административната процедура и се изготвяло в помощ на кмета на общината. Сочи
се, че изискването за експертно становище на Главния архитект, предхождащо
издаването на акта по чл.135, ал.3 от ЗУТ, било обусловено от обстоятелството,
че в случая се касаело за строго специфични въпроси от техническо естество, с
каквато компетентност Кметът на Общината по правило не разполагал, както и от
необходимостта от предварително проучване на данни от технически характер, с
каквато компетентност несъмнено разполагал Главния архитект по силата на това
му длъжностно качество. Даването на такова становище очевидно обезпечавало
необходимостта от пълно, всеобхватно и компетентно изследване на заявения
въпрос, свързан с изменението на регулацията. По преписката не било налице
становище на Главния архитект, въз основа на което да е издаден процесния административен акт, съгласно изискването на
чл.135, ал.4 от ЗУТ. Такова нямало посочено и в Протокол №15/11.10.2019г. на
Община Хасково, връчен на жалбоподателя. На следващо място се твърди, че
административният орган нарушил и разпоредбата на чл.35 от АПК. Това била една
от процесуалните норми, чието нарушение по правило водело до невъзможност да се
установят юридическите факти, относими към спора и с
оглед на това да се приложи правилно и материалния закон. Сочи се, че
атакуваната заповед била изготвена при допуснато нарушение на чл.59, ал.2, т.4
от АПК, което обуславяло извода за нейната незаконосъобразност поради
неспазване изискванията за форма. В случая административният орган в процесната заповед не посочил фактическо и правно основание
за допускане на изменение на ПУП-ПР по смисъла на чл.134, ал.2 от ЗУТ.
Законодателят в тази разпоредба лимитативно посочил основанията, при които може
да се измени влязъл в сила ПУП. Съгласно императивното изискване на
разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, безусловно приложима по силата на
чл.219, ал.3 от ЗУТ в производството по същия закон, административният акт
следвало да съдържа фактическите и правните основания за издаването му. Първите
били необходим реквизит на акта и липсата им го опорочавала съществено. Липсата
на фактически основания представлявала винаги съществено
административно-производствено нарушение, водещо до отмяна на административния
акт като незаконосъобразен, тъй като се препятствал съдебния контрол. В случая
било безспорно, че в оспорената заповед фактически основания по чл.134 от ЗУТ
за одобряване изменението на ПУП не се съдържали, а било посочено само правното
основание в тази насока. Административният орган не посочил кои факти и
обстоятелства налагат да бъде разрешено изработването на процесния
проект за изменение на действащ подробен устройствен
план на с. Александрово, Община Хасково. Сочи се, че с оглед трайната съдебна
практика, не било налице неспазване на установената форма на административния
акт, ако фактическите основания, послужили за издаването му, се съдържат в друг
акт, който е част от законово определената процедура по издаването му, което в процесния случай не било така, тъй като не били налице и
други актове, които да обосновават процесното
изменение със съответната фактическа обстановка. След като била налице липса на
мотивировка, изразяваща се в непосочване на фактическите основания за
издаването ѝ, то заповедта била постановена при неспазване на
установената от закона форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила във връзка с императивното изискване за наличие на реквизити,
регламентирано в чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Липсата на посочени фактически
основания в самата заповед съставлявала липса на мотиви и била съществено
процесуално нарушение. Заповедта била немотивирана, не съдържала фактически и
правни основания за нейното издаване, което било в нарушение на нормата на
чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Твърди се, че с оглед изложеното следвало да се
приеме, че оспорената заповед била постановена при неспазване на изискванията
за форма, при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и несъблюдаване на материалноправните
разпоредби и законовата цел. Моли се за отмяна на обжалваната заповед.
Претендира се присъждане на направените разноски по делото.
Ответникът – Кмет на Община Хасково, чрез процесуален представител
счита заповедта за законосъобразна и моли да бъде потвърдена. Претендира
присъждане на направените разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение и внесен депозит за вещо лице.
Заинтересованата страна Т.А.А., чрез
процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата.
Навеждат се доводи, че заповедта е правилна и законосъобразна, поради което се
моли да бъде потвърдена.
Заинтересованата страна - Т.Д.Я., в представен писмен отговор моли да бъде отменена
обжалваната заповед като незаконосъобразна. Претендира присъждане на
направените разноски по делото.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото,
приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №081, том
03, рег. №6405, дело №347 от 2019г., Д.к Т. П. продава на дъщеря си Т.Д.Я.
следния свой собствен недвижим имот, представляващ негова лична собственост,
придобит по наследство, а именно: поземлен имот с №21 в квартал 7 по
кадастралния и регулационен план на село Александрово, Община Хасково, одобрени
със заповеди с №№ 708/1991 и 899/1993г., с площ от 2117.00 кв.м., за който имот
са отредени: 1) бивш парцел с №VI-21 с площ от
1249.00 кв.м. и 2) бивш парцел с № VII-21 с площ от 1217.00 кв.м., ведно с построената
жилищна сграда на 1 етаж с площ от 76.00 кв.м. (квадратурата на сградата е
съгласно Удостоверение за данъчната оценка) при граници на имота: от три страни
улици и УПИ с №№ V-22, IV-22 и VIII-22, като
продавачът запазва за себе си и учредява на съпругата си С. С. П. правото на
безвъзмездно ползване върху продадения имот, докато са живи, както заедно, така
и поотделно, по смисъла на чл.56 и следващите от Закона за собствеността.
Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот №91, том III, дело 803/1994г., Б. К. Л.и дъщеря ѝ С.Л.Г.даряват
на внука и сина си – Л.Л.Г. следния свой собствен
недвижим имот, а именно: парцел Х с пространство 1145 кв. м. в квартал 7 по
плана на с. Александрово, община Хасково, обл.
Хасковска, одобрен със Заповед №708/91г., отреден за имот пл. №25, заедно с
построените в него масивна жилищна сграда, застроена на 92 кв. м., лятна кухня
и стопанска сграда, както и заедно с парцел IХ с пространство 675 кв. м. в същия квартал 7 по плана
на с. Александрово, община Хасково, обл. Хасковска,
одобрен със същата Заповед №708/91г., отреден за същия имот пл. №25, при
посочени граници за двата парцела.
Съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот №133, том VIII, дело 3451/1996г., А. Т.А. дарява сина си Т.А.А. със следния свой собствен недвижим имот: дворно място,
представляващо парцел ХII в квартал 7
по плана на село Александрово, Хасковска област, одобрен със Заповед №708/1991
година от 760, урегулиран, отреден за дворище планоснимачен
№125, ведно с построените в него къща и плевня, при граници на имота: улица,
парцели ХIII-23, II-20, VIII-22 и ХI-24.
Според Нотариален акт за дарение на недвижим имот №134, том VIII, дело 3452/1996г., В.А. А..дарява брат си Т.А.А. със следния свой собствен недвижим имот: дворно място,
представляващо парцели: IV –четвърти в квартал 7 по плана на село Александрово,
Хасковска област, одобрен със Заповеди №708/1991 година и №899/1993 година от
2015 кв. м., урегулиран, отреден за дворище планоснимачен
№22 със собствено место 2015 кв. м., при граници: от улица и парцели: III-20, VIII-22, VII-21, VI-21 и V-22, V- пети в същия
квартал на селото, по плана, одобрен със същите заповеди от 1015 кв. м., при
неуредени регулационни сметки, отреден за същото дворище със собствено место
955 кв. м., при граници: от две страни улици, парцел IV-22 и VI-21 и парцел VIII – осми в същия квартал на с. Александрово, Хасковска
област, одобрен със Заповед №708/1991 година от 1470 кв. м., неурегулиран, отреден за дворище планоснимачен №22 със собствено место 1265 кв. м., при
граници: улица и парцели IХ-25, ХI-24, ХII-125, II-20, III-20, IV-22 и VII-21.
Със Заповед №1196/25.07.2019г., издадена от Кмет на Община Хасково, на
основание чл.44, ал.1, т.13 от ЗМСМА, във вр. с
чл.135, ал.3 и чл.134, ал.2, т.1 и §8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ, се разрешава да
се изработи проект за изменение на подробен устройствен
план – УПИ IV-22, УПИ VI-21, УПИ VII-21,
УПИ VIII-22 и УПИ IХ-25, и
улична регулация – задънена улица от кв.7 по плана на с. Александрово. Посочено
е, с изменението на плана за улична регулация да се изменят размерите на
задънената улица от кв.7, като ширината и е не по-малка от 3.5 м. и се осигури
лице на УПИ VIII-22. С изменение на плана за
дворищна регулация, вътрешните регулационни граници на УПИ IV-22, УПИ VI-21,
УПИ VII-21, УПИ VIII-22
да се поставят в съответствие с имотните граници.
От Т.А. *** е подадено заявление за одобряване на проект за ПУП – план
за регулация или изменение на ПУП – план за регулация рег. индекс 94 Т-332-3 от
19.08.2019г., с което е поискал да бъдат одобрени проекти за ПУП – ПР и ПУР в
с. Александрово.
Представено е становище за Подробен устройствен
план ПР за УПИ VIII, УПИ IV, УПИ IХ, УПИ VII, УПИ VI, в което е
отразено, че заявлението е подадено от всички собственици на имота, ПУП
отговаря на Наредба №8 за обема и съдържанието на устройствените
планове на МРРБ и Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони, както и е
отбелязано, че може да бъде съобщен на заинтересованите лица по чл.131 от ЗУТ –
УПИ IХ 25, УПИ VII 21 и
УПИ VI 21.
С писмо рег. индекс 94 Т-332-3#1 от
26.09.2019г. на Община Хасково, на основание чл.128, ал.3, във връзка с чл.136,
ал.1 от ЗУТ, е съобщено на Т.Д.Я., че е изработен проект за изменение на
подробен устройствен план – план за регулация на УПИ IV 22, УПИ VI 21,
УПИ VII 21, УПИ VIII 22,
УПИ IХ 25 и улична регулация – задънена улица от кв.7 по
плана на с. Александрово, общ. Хасково. В писмото е посочено, че Я., като
собственик на УПИ VI 21 и УПИ VII 21 е заинтересувано лице по смисъла на чл.131 от ЗУТ,
както и е указано, че на основание чл.128, ал.5 от ЗУТ, искания и възражения по
проекта се правят в 14-дневен срок от получаване на съобщението. Писмото е
изпратено на адреса на Я. и е получено на 30.09.2019г. от Х.Я.– съпруг, видно
от приложено известие за доставяне.
От Т.Д.Я. и от Л.Л.Г. е подадено възражение
рег. индекс 94 Т-3163-2 от 26.09.2019г., до Кмет на Община Хасково. В същото
посочили, че не са съгласни с план проекта на Т.А.А.,
като изложили съображенията си.
Проектът за подробен устройствен план – план
за регулация и ПУР за УПИ IV-22, УПИ VI-21, УПИ VII-21,
УПИ VIII-22, УПИ IХ-25,
кв.7, улица-тупик с о.т.96 и о.т.97, с.Александрово,
общ. Хасково е разгледан от ЕСУТ при Община Хасково, видно от представения по
делото препис-извлечение от Протокол №15 от 11.10.2019г. от проведено заседание
на ЕСУТ. С Решение по т.15 от Протокол №15 от 11.10.2019г., от ЕСУТ е взето
следното решение: На основание чл.135, ал.3 и чл.134, ал.2, т.1 от ЗУТ и §8,
ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ, приема Проект за подробен устройствен
план – план за регулация и ПУР за УПИ IV-22,
УПИ VI-21, УПИ VII-21, УПИ
VIII-22, УПИ IХ-25,
кв.7, улица-тупик с о.т.96 и о.т.97, с. Александрово,
общ. Хасково. На основание §8, ал.1 от ПР на ЗУТ не приема Възражение с вх. индекс
№94Т-316-3/26.09.2019г. от Т.Д.Я. и Л.Л.Г. срещу
ПУП-ПР и ПУР. Изменението на плана на
дворищната регулация на част от кв.7 по плана на с. Александрово, общ. Хасково
се изразява в проектирането на УПИ IV-22,
УПИ VI-21, УПИ VII-21, УПИ
VIII-22, УПИ IХ-25 по
имотни граници на ПИ VI-21, ПИ 22 и
ПИ 25 по КПР на с. Александрово, общ. Хасково. С изменението на улична
регулация между о.т.96 и о.т.97 се проектира улична отсечка-тупик по
така изградените на място огради на съответните поземлени имоти. Проектните
работи са отразени графично на проекта, както следва: - със зелени линии – защриховка надписи и изменение на дворищна регулация /първа
поправка/; - с кафяви линии – защриховка надписи и
изменение на улична регулация /първа поправка/.
На 18.11.2019г. от Кмет на Община Хасково е издадена оспорената в
настоящото производство Заповед №2075/18.11.2019г., с която, на основание
чл.44, ал.1, т.13 от ЗМСМА и чл.129, ал.2 от ЗУТ, вр.
с чл.134, ал.2, т.1 от ЗУТ и §8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ, се одобрява проект за
изменение на подробен устройствен план – план за
регулация на УПИ IV-22, УПИ VIII-22, УПИ VII-21,
УПИ VI-21 и УПИ IХ-25,
кв.7, с.Александрово, общ. Хасково. Променя се дължината и ширината на задънена
улица с осови точки 96 и 97. Новата ширина е 4 м.
Улицата е съобразена със съществуващите на място имотни граници. Променя се
южната вътрешна регулационна линия на УПИ VIII-22 и УПИ IV-22,
кв.7, които се поставят в съответствие с имотната граница на имот пл. №22.
Вследствие направеното изменение се променят регулационните линии на УПИ VII-21, УПИ VI-21 и
УПИ IХ-25, кв.7, с.Александрово, общ. Хасково. Планът за
регулация е нанесен със зелени и кафяви линии и надписи в графичната част на
проекта.
Заповедта е съобщена на Л.Л.Г. с писмо рег.
индекс 94 Т-332-3#3/06.12.2019г., получено лично от
Л.Л. на 13.12.2019г., видно от приложеното известие
за доставяне с баркод ИД PS 6300 01229O S.
Жалбата е подадена на 27.12.2019г. директно пред Административен съд –
Хасково.
По делото е изслушана
съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице, няма
възможност да се осигури достъп до УПИ № VIII-22, освен през улицата-тупик,
предвидена в КиРП/1991г. или през улицата-тупик
в проекта за изменение на ПУП-ПР и ПУР. С проекта за изменение на ПУП-ПР и ПУР
не се засягат двата имота – УПИ № IХ-25 и УПИ № VII-21 в квартал 7. Вещото лице сочи също, че задънената
улица (улица-тупик), която осигурява достъп до УПИ № VIII-22 в
квартал 7 е предвидена в КиРП, одобрен със Заповед
№708/1991 година. При извършена проверка в Община Хасково се установило, че
няма отчуждителна процедура – за тази задънена улица
не е започнало отчуждаване в сроковете по чл.208 от ЗУТ. При извършената
проверка в Община Хасково се установило, че няма започнато производство по
прилагане на дворищнорегулационния план по отношение
на УПИ № VIII-22 и УПИ № IХ-25 в квартал 7 по плана на село Александрово.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в
срока по чл. 215, ал.4,
вр. ал.1 от ЗУТ,
срещу годен за оспорване административен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от
материално и териториално компетентен административен орган.Проектите за
изменение на ПУП, касаят недвижими имоти находящи се
на територията на община Хасково, а съгласно разпоредбата на чл. 129, ал.2 от ЗУТ, ПУП в обхват до един квартал, какъвто е и настоящият, се
одобрява със заповед на Кмета на общината. Параграф 8, ал.4 от ПР на ЗУТ, също
възлага в правомощия на кмета на съответната община да одобрява измененията пар. 8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ, която норма е визирана като
правно основание в обжалваната заповед.
Спазена е предвидената за закона писмена
форма за издаване на заповедта. Същата съдържа фактически и правни основания за
издаването й, които си кореспондират. Следователно оспореният акт е надлежно
мотивиран и не се установява наличие на основание по чл. 146, т.2 от АПК.
Съдът намира, че при издаването на
заповедта е спазена процедурата по одобряване на проект за изменение на ПУП.
Изменението на ПУП –ПР на УПИ IV-22, УПИ VIII-22, УПИ VII-21, УПИ VI-21,
УПИ IX-25 в кв.7 по плана
на с. Александрово, общ. Хасково е допуснато със Заповед №2075 от 18.11.2019г.
на Кмета на Община Хасково, по два броя заявления/ от 10.07.2019г. и от
19.08.2019г. на Т.А., собственик на УПИ IV-22 и УПИ VIII-22 в кв.7 по плана на с. Александрово.
Основанието за издаване на акта е чл.134, ал.2,т.1 от ЗУТ във вр. с пар.8, ал.2 от ПР на
ЗУТ.
Заявление за процедурата е депозирано от
заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал.1 от ЗУТ.
Оспорващият е собственик на УПИ IX-25 в кв.7 по плана на с. Александрово и след
като имотът е предмет на оспорената заповед, същият има правен интерес да
оспори акта като заинтересована страна по см. На чл.131, ал.2,т.1 от ЗУТ.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя
за нарушение в процедурата по одобряване на проекта за изменение на ПУП,
предвид липсата на становище на Главния архитект, въз основа на което да е
издаден процесния административен акт, съгласно
изискването на чл.135, ал.4 от ЗУТ. В случая е приложена разпоредбата на
чл.128, ал.8 от ЗУТ, съгласно който „ по преценка на главния архитект на
общината проектът за подробен устройствен план може
да се разгледа от общинския експертен съвет
преди съобщаването с оглед привеждането му в съответствие с нормативните
изисквания, за което заинтересуваните лица се уведомяват писмено в 10-дневен
срок от постъпването на проекта в общинската администрация.“ Видно от Протокол
№15 от 11.10.2019г. от заседание на ЕСУТ, разглеждането на проекта е извършено в
срок до един месец от постъпването му в общинската администрация и проектът съобщен
на заинтересованите собственици. Процедурата по чл.128, ал.8 от ЗУТ е
предшествана от Заповед №1196/25.07.2019г. издадена от Кмета на Община Хасково
на осн. Чл.135, ал.3 вр. с
чл.134, ал.2,т.1 и пар.8, ал.2 от ЗУТ, с която е
разрешено да се изработи проект за изменение на ПУП за посочените в оспорения
акт УПИ. Именно в тази заповед е взето становище за допустимост и
законосъобразност на Главния архитект на Община Хасково на осн.
Чл.135, ал.4, т.1 от ЗУТ.
В хода на административното производство
заинтересованите страни са уведомени съгласно чл. 128, ал.3 от ЗУТ за проекта за изменение на ПУП . С уведомяването за изработения
проект за изменение на ПУП, административният орган е дал възможност на
засегнатите страни да упражнят правата си по чл. 128, ал.5 от ЗУТ. Освен това проектът е приет от ОЕСУТ, с което са изпълнени и
изискванията на чл. 128, ал.7 от ЗУТ.
По основаният спорен в настоящото
производство въпрос, касаещ материалната
законосъобразност на обжалваният акт съдът намира следното:
Обжалваната заповед е издадена на
основание пар. 8, ал.2, т.3 от
Преходните разпоредби на ЗУТ.
За да бъде изменен плана за регулация по
реда на пар.8 във вр. с пар.6, ал.2 и ал.4 от ПР на ЗУТ е необходимо да са налице
следните предпоставки: а/ действащ към 31.03.2001 г. дворищнорегулационен
план в случаите на § 6, ал.2, а в случаите на § 6, ал. 4 - одобрен по реда на §
6, ал.3 от ПР на ЗУТ план; б/ предвиждане по него на придаваеми
части от или към парцела на молителя; в/ изтекъл по § 6, ал. 2 или ал.4 от ПР
на ЗУТ 6-месечен срок, в който не е постъпило искане за оценка на придаваемите части. В процесния
случай се установява, че тези предпоставки са налице.
От заключението по назначената
съдебно-техническа експертиза се установява, че действащия регулационен план за
процесните имоти УПИ IV-22, УПИ VIII-22, УПИ VII-21, УПИ VI-21, УПИ IX-25 в кв.7 по плана на с. Александрово, общ.
Хасково е одобрен със Заповед № 708/1991 г. на Кмета на Община Хасково.От
същото заключение, неразделна част от което са приложенията към него, е видно,
че този план е предвиждал предаване на части от имота на жалбоподателя УПИ IX-25 към проектирана улица тупик,
както и части от УПИ VIII-22 към УПИ VII-21 и от УПИ IV-22 към УПИ VI-21 . Установява се от заключението по СТЕ, че за придаваемите
части не е започнала процедура по отчуждаването им и в община Хасково няма отчуждителни преписки започване на такава процедура.
При така установеното се налага извод, че
дворищната регулация по плана от 1991 г., за който не се спори, че е влязъл в
сила и е действащ, за процесните имоти в кв. 7 по
плана на с. Александрово, общ. Хасково не е приложена, като е изтекъл и срокът
по §6, ал.2 от ПР на
ЗУТ. Съгласно разпита извършена на вещото лице в хода на проведеното
съдебно заседание, одобреният проект за изменение предвижда връщане на частта
от УПИ IX-25 придадена към
проектираната улица тупик между този УПИ и УПИ VII-21 по действащия план на селото от 1991г. По
този начин улицата тупик намалява своя размер по
дължина и ширина. Същата е проектирана за обслужване на УПИ
VIII-22, собственост на
заявителя на процедурата за изменение. По този начин се осигурява лице на УПИ,
което в размер на ширината на улицата, т.к. не е налице друга техническа
възможност за обслужване на имота. Отделно от това не се засяга неблагоприятно
правната сфера на жалбоподателя, като собственик на УПИ IX-25, т.к. съгласно одобреното проектно
изменение към имота се връща част отнета за улична регулация на тупика, като имотът възвръща размерите си преди изменението
на плана от 1991г.
Съгласно разпоредбата на пар.8, ал.1 от ПР на ЗУТ след изтичане на сроковете по § 6,
ал. 2 и 4 отчуждителното действие на влезлите в сила,
но неприложени дворищнорегулационни планове за
изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени
поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява.
От приложената по делото административна
преписка и от заключението на вещото лице по изготвената СТЕ се установява, че
влезлият в сила дворищно регулационен план на с. Александрово, общ.Хасково,
действащ и към 31.03.2001 г., не е приложен по отношение на УПИ IV-22, УПИ VIII-22, УПИ VII-21, УПИ VI-21, УПИ IX-25 в кв.7, както и че е изтекъл срокът § 6, ал. 2 от ПР
на ЗУТ за прилагането му, то заинтересованата по делото страна, като
собственик на УПИ VIII-22 и УПИ VI-21, се е ползвал от възможността да поиска поставяне на вътрешните му регулационни
линии, в съответствие със съществуващите граници на поземления имот. Видно от
комбинирана скица към заключението по СТЕ, както и от устното изложение на
вещото лице в с.з., съществуващите граници на имота на жалбоподателите са
имотните граници-кадастралните. В случая проектът за изменение на регулацията
на УПИ IV-22, УПИ
VIII-22, УПИ VII-21, УПИ VI-21, УПИ IX-25 в кв.7 по плана на с. Александрово, е
изцяло съобразен с тези граници, поради което и обжалваният административен акт
е в съответствие с материалният закон. В този смисъл и практиката на ВАС по
идентични случаи изразена в Решение № 6536 от 14.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3636/2013 г., Решение № 15918 от 21.12.2017 г. на
ВАС по адм. д. № 7519/2017 г., II о. и др.
По изложените съображения съдът счита, че
оспорената заповед отговаря на изискванията по чл. 146 от АПК,
поради което подадената срещу нея жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на производството и
съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК
и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС, основателна е претенцията на
ответника в негова полза да се присъди юрисконсулско
възнаграждение, платимо от жалбоподателя. Съгласно чл. 78, ал.8, изр.второ
от ГПК (изм.ДВ, бр.8 от 24.01.2017 г.), във връзка с чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, вр.
чл. 37, ал.1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 200 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.Л.Г., подадена чрез пълномощник – адв. В.Л., с посочен съдебен адрес: ***, против Заповед
№2075/18.11.2019г., издадена от Кмет на Община Хасково.
ОСЪЖДА Л.Л.Г., ЕГН **********,*** разноски
по делото в размер на 200.00 лева представляващи юрисконсулско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: