Решение по дело №14410/2012 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3368
Дата: 22 април 2016 г.
Съдия: Калина Кръстева Анастасова
Дело: 20121100114410
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 октомври 2012 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№..........................

Гр. С., 22.04.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-4 с-в в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и шестнадесета година, в състав:

  СЪДИЯ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14410 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.250 ГПК.

Производството е образувано по подадена от Р.А.Т. срещу ответниците А.Г.М., И.Т.С. и Д.Л.Л. искове с правно основание чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД за прогласяване нищожност на пълномощно от 27.10.2006 г., рег.№ 23158 на нотариус Р.Д. с рег.№ * на НК на РБ и сключената въз основа на него разпоредителна сделка- покупко-продажба на недвижим имот, оформена с нот.акт № 88, том 9, рег.№ 23959, нот. дело № 1484/2006г. на Нотариус Р.Д., поради липса на съгласие от страна на упълномощителя - Р.А.Т. и продавач по сделката; при условията на евентуалност по чл.31 ЗЗД за унищожаване на пълномощното и сключената въз основа на него разпоредителна сделка, поради това че ищцата не е могла да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си с оглед тежкото й психиатрично заболяване и по чл.124, ал.1 ГПК за признаване, че същата е собственик на недвижимия имот, предмет на упълномощителната сделка и на разпоредителната такава – покупко-продажба, представляващ: „Апартамент№*, находящ се в гр.С., район „П.”, ж.к.”С.Р.” ****”, на * етаж, със застроена площ 68.50 кв.м., състоящ се от: една стая, хол, кухня и сервизни помещения, при описани съседи, заедно с избено помещение, заедно с 4.04% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото“.

Ищцата по делото- Р.А.Т. твърди, че  е собственик на апартамент, находящ се в гр.С., ж.к.”С.Р.” ****”, ****, който е придобила с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане № 189, том 4, нот.д. № 761/1990г. на Нотариус В.А. и този апартамент бил продаден чрез пълномощно, което ищцата твърди, че не била подписвала, от ответника А.Г.М. на лицето Д.Л.Л.-с нот.акт № 88, том 9, рег.№ 23959, нот.д. № 1484/2006г. на Нотариус Р.Д..Твърди, че с нотариален акт № 12, том І . рег.№ 1805, н.д.№ 8/2007г. на Нотариус И.Д., Д.Л.Л. продава недвижимия имот на ответницата И.Т.С..Ищцата излага доводи, че не е упълномощавала ответника А.Г.М. да продава имота си, нито е подписвала такова  пълномощно , както и че ищцата е недееспособна, тъй като страда от параноидна шизофрения.Моли да се постанови съдебно решение, с което да се установи нищожността, на сделката, обективирана с нот.акт № 88, том 9, рег.№ 23959, нот.д.№ 1484/2006г. на Нотариус Р.Д., като сключен без съгласието на ищцата, при липса на пълномощно и при липса на недееспособност от страна на ищцата, както и да се признае за установено по отношение на ответницата И.Т.С., че ищцата е собственик на процесния апартамент.  

Ответникът А.Г.М. оспорва предявеният иск, като процесуално недопустим. Твърди, че той е имал само качеството на пълномощник по сделката и не е носител на материално право. Моли, предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Ответницата Р.А.Т. оспорва предявеният иск, като неоснователен. Оспорва твърденията на ищцата, че същата не е била дееспособна към датата на процесната сделка, като твърди, че сделката е била извършена при спазване на всички правила на материалния закон.Твърди, че първият ответник-А.Г.М., който е действал като пълномощник по сделката с ищцата, е заплатил на ищцата покупко-продажната цена на апартамента-в размер на 35 000 евро. Моли, предявеният иск да бъде отхвърлен.

Ответникът Д.Л.Л., оспорва предявеният иск, като неоснователен и излага възражения за погасяването му по давност. Твърди, че ищцата по делото е узнала за продажбата на апартамента, след като ответникът Д.Л.Л. е депозирал искова молба до СРС на 15.06.2007г.-за предаване на владението на имота, по което е било образувано гр.д.№13790/07г. по описа на СРС, 79 с-в, както и че видно от материалите по делото /приложени с писмения отговор на ответника/, ищцата в настоящото производство  е подала жалба до СГС на 17.09.2007г.Твърди, че през 2007г. ищцата по делото е завела срещу ответника Д.Л. идентична искова молба. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като погасен по давност и като неоснователен и недоказан.  

С решение № 1337/25.02.2015 г. постановено по гр.д.№ 14410 по описа на СГС, ГО за 2012 г. съдът се е произнесъл по предявените от Р.А.Т. ЕГН ********** с адрес: *** и със съдебен адрес:***, к.*, срещу ответниците: А.Г.М.- с адрес: *** и със съдебен адрес:***-адв.В.Г.-САК, И.Т.С. ЕГН:********** с адрес: *** и със съдебен адрес:***-адв.Н. С.-САК и срещу ответника Д.Л.Л. ЕГН:   с адрес: *** и със съдебен адрес:***-адв.С.К.-САК, при условията на субективно съединяване искове с правна квалификация чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД и чл.124 ал.1 от ГПК, като е отхвърлил същите, като погасени по давност.

С определение № 1187/31.03.2016 г. постановено по в.гр.д.№ 1623/2015 г. по описа на САС, съдът е върнал делото на СГС за допълване на постановеното решение с произнасяне по предявените искове за унищожаване на пълномощно, което било дадено от нейно име в полза на А.Г.М. на лицето Д.Л.Л.-ответник по делото, както и за произнасяне по предявените искове за унищожаване на сключената въз основа на това пълномощно разпоредителна сделка, оформена с нот.акт № 88, том 9, рег.№ 23959, нот. дело № 1484/2006г. на Нотариус Р.Д., поради това че към момента на сключване на двете сделки ищцата не е могла да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си.

В случая се установява, чрез представения нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане №189, том ІV, н.д.№ 761/90г., съставен на 15.02.1990г. от Нотариус В.А., че ищцата се легитимира, като собственик на следния недвижим имот: “Апартамент№*, находящ се в гр.С., район „П.”, ж.к.”С.Р.” ****”, на * етаж, със застроена площ 68.50 кв.м., състоящ се от: една стая, хол, кухня и сервизни помещения, при описани съседи, заедно с избено помещение, заедно с 4.04% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото“.

Установява се, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 88, том ІХ,  рег.№ 23 959, дело № 1484/2006г.-съставен на 08.11.2006г. от Нотариус Р.Д., ищцата по делото Р.А.Т., действаща чрез пълномощника си А.Г.М. –ответник в производството е продала на ответника Д.Л.Л. собствения си недвижим имот: „Апартамент№*, находящ се в гр.С., район „П.”, ж.к.”С.Р.” ****”, на * етаж, със застроена площ 68.50 кв.м., състоящ се от: една стая, хол, кухня и сервизни помещения, при описани съседи, заедно с избено помещение, заедно с 4.04% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото“ за сумата 35000.00 евро, за която сума е посочено, че пълномощника на продавача е заявил, че е получил напълно и в брой от купувача преди подписване на договора.

Чрез представения заверен препис на пълномощно от 27.10.2006 г., рег.№ 23158 на нотариус Р.Д. с рег.№ * на НК на РБ се установява, че Р.А.Т. е овластила А.Г.М. с правомощия да продаде от нейно име и за нейна сметка „Апартамент№*, находящ се в гр.С., район „П.”, ж.к.”С.Р.” ****”, на * етаж, със застроена площ 68.50 кв.м., състоящ се от: една стая, хол, кухня и сервизни помещения, при описани съседи, заедно с избено помещение, заедно с 4.04% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото“ за сумата 35000.00 евро, която да получи, като пълномощник.

Установява се от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 12, том І, рег. № 1805, н.д.№ 8/2007г., съставен на 23.01.2007г. от нотариус И.Д.-рег.№** на НК, че ответникът Д.Л.Л. е продал на ответницата И.Т.С. придобития недвижим имот - апартамент№* находящ се в гр.С., район „П.”, ж.к.”С.Р.” ****”, на * етаж за сумата 30000.00 лева.

Чрез приетата в производството СПЕ се установява, че ищцата страда от заболяване с диагноза „***********************“; заболяването й е с хронично протичане с голяма давност, което представлява продължително разстройство на съзнанието. Независимо от проведеното стационарно лечение от м.юни до м.август 2006 г. в ДПБ „Свети Иван Рилски“, психозата през м.октомври не е била в терапевтична ремисия. Последното, според експерта, се установява и чрез проведения преглед на 03.10.2006 г., при който е установено, че при нея са налице данни за параноидно-халюцинаторни преживявания и липса на критичност към състоянието и поведението й. След тази дата ищцата не е посещавала лекар психиатър, не е вземала медикаменти, поради което психозата е била активна. С оглед тези обстоятелства, СПЕ е дала констатация че към м.ноември 2006 г. ищцата не е могла да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи адекватно действията си, поради болестно деформирани психични функции. В с.з. на 08.10.2014 г. експерта потвърждава, че ищцата не е посещавала психиатър от 03.10.2006 г. до 02.03.2007 г.                                              

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните съобразно изискванията на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Настоящият състав намира за правилно становището, формирано в постановените по реда на чл.290 ГПК решение от 23.07.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г. ІV г.о. на ВКС, решение от 09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. ІV г.о. на ВКС, решение № 223/19.06.2013 г. по гр.д.№ 1006/2012 г. IV г.о. на ВКС и решение № 338/11.10.2012 г. по гр.д.№ 1383/2011 г. на ІV г.о. на ВКС. В същите е прието, че предмет на делото е спорното материално субективно право - претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска. Приема се, че каква е правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения и когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран; когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Посочено е, че съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, както и всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право.

Въведените в исковата молба твърдения са, че към момента на сключването на сделките – пълномощно и договор за покупко-продажба ищцата не е могла да разбира и да ръководи постъпките си, което обуславя правна квалификация на исковете за унищожаемост на сочените сделки по чл.31 ЗЗД.

С оглед дадените указания от въззивната инстанция и при съобразяване постановеното от СГС решение, съдът намира, че следва да допълни постановеното решение по реда на чл.250 ГПК, тъй като не е налице произнасяне по всички предявени претенции. Съдът е пропуснал да се произнесе по исковете с правна квалификация чл.31 ЗЗД за унищожаване на сделките – пълномощно и договор за покупко-продажба на недвижим имот, поради това че при сключването му упълномощителят и прехвърлител по договора за покупко-продажба не е могъл да разбира или да ръководи действията си. Претенции за унищожаване на сочените сделки, като сключени от недееспособен – по чл.27, пр. първо от ЗЗД, съдът намира че не са били предявени в производството, доколкото чрез дадените уточнения с молба от 26.11.2013 г. /л.85 от делото на СГС/ ищецът е пояснил, че към момента на сключването на атакуваните договори „не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и не е могъл да управлява действията си, дори и същите да са били извършени“. Претенция по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт № 88, том 9, рег.№ 23959, нот. дело № 1484/2006г. на Нотариус Р.Д., съдът намира че не е била заявена своевременно, доколкото същата не е предявена с исковата молба и молбата уточнение от 26.11.2013 г. Искане с подобен характер е било заявено от ищеца едва в писмените бележки по делото /л.204 от делото на СГС/, поради което съдът не дължи произнасяне по него.

Съгласно чл.31, ал. 1 от ЗЗД, унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице (над 18 г. и непоставено под запрещение), ако то при сключването му не е могло да разбира и да ръководи действията си. Когато лицето, сключило договор е дееспособно, то може да сключва договори и да поема задължения, които са валидни и пораждат целените правни последици. Но само ако към момента на действието, то не е можело да го разбира, действието се явява опорочено и следователно може да бъде унищожено. Приема се, че хипотезата на чл.31 ЗЗД касае случаите, при които липсва разумно формирана воля насочена към постигането на определени правни последици. Практиката приема, че "да се разбира "свойството" на постъпките, означава волеизявяващият да съзнава съдържанието на своята дейност, извършвана от него, в това число средствата, които използва и целта, която преследва. В случая е изключена нормалната оценъчна способност Релевантен момент за преценка състоянието на невъзможност на лицето да разбира или ръководи действията си е моментът на волеизявлението, обективирано в договора. Хипотезата на чл.31, ал.1 от ЗЗД обхваща както случаите на временно и краткотрайно състояние, така и случаите на слабоумие или душевна болест, когато лицето не е поставено под запрещение.

Ищецът носи доказателствената тежест в процеса съгласно нормата на чл.154, ал.1 от ГПК, да установи наличието на твърдения в исковата молба порок при формиране на волята със соченото в исковата молба съдържание, доколкото това обстоятелство се явява правопораждащият ищцовата претенция юридически факт. Следователно доказването следва да е пълно и главно т.е. доказването трябва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на този правопораждащ факт в обективната действителност. В противен случай влизат в сила неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, които задължават съда да приеме недоказаното за нестанало.

Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу основателността на иска.

В случая, чрез констатациите на приетата в производството СПЕ, която съдът изцяло възприема, се установи, че към момента на  сключване на пълномощно от 27.10.2006 г., рег.№ 23158 на нотариус Р.Д. с рег.№ * на НК на РБ, волята на упълномощителя Р.А.Т. е била опорочена, доколкото същата поради  психиатрично заболяване с диагноза заболяване с диагноза „***********************“ не е могла "да разбира "свойството" на постъпките си и съответно да ръководи действията си. Волеизявяващият не е могъл да съзнава съдържанието на своята дейност, в това число средствата, които използва и целта, която преследва. Според изричната разпоредба на чл.31, ал.1 ЗЗД договор, сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си, е унищожаем. Заявената претенция по чл.31 вр. чл.44 ЗЗД по отношение на едностранната сделка, съдът намира за основателна.

Релевираното от ответника правопогасяващо възражение по чл.32, ал.2 ЗЗД във връзка с чл.115, б "е" ЗЗД, обаче съдът намира за основателно. Погасяване правото на иск поради давност е отрицателна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, но съдът проверява възражението въз основа на конкретните обстоятелства по делото. В случая сделката е сключена на 08.11.2006 г. и към момента на предявяване на иска – 26.10.2012 г. не е било поискано поставянето на ищцата под запрещение. С оглед това настоящият състав приема, че правото на иск по чл.31, ал.2 ЗЗД е погасено по давност. Началото на погасителната давност е от момента на извършване на сделката, тъй като упълномощителката не е била поставена под запрещение, каквото е формираното становище и в решение № 487/09.01.2012 г. по гр.д.№ 1764/2010 г. IV го на ВКС, постановено  по реда на чл.290 ГПК. Искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен, поради погасяването му по давност. Както е посочени и в Решение № 157 от 24.06.2015 г. по гр.д.№  252/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, „за лицата, които са сключили сделката при условията на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД /т.е. без да могат да разбират и да ръководят действията си, но не са поставени под запрещение/ законодателят не е определил специална давност“. В теорията и практиката се приема, че тъй като те са дееспособни, за тях е приложима общата давност - от сключване на сделката /вж. решение № 487 от 9.01.2012 г. по гр. д. № 1764/10 г. на ІV г.о. и № 59 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 392/12 г. на ІV г.о., постановени по чл. 290 от ГПК/. Дори и в случая, когато невъзможността на лицето да разбира и да ръководи действията си не е временна, а се дължи на заболяване, попадащо сред изброените в чл.146, ал. 1 от Закона за здравето – т.1. – психично заболяване с установено сериозно нарушение на психичните функции (психоза или тежко личностно разстройство) или с изразена трайна психична увреда в резултат на психично заболяване, и от това заболяване лицето е страдало преди и след сключване на сделката, но по надлежния ред не е било поставено под запрещение, давностният срок по чл. 32, ал. 2, във вр. с чл. 31, ал. 1 ЗЗД тече от сключване на сделката.

Тъй като воля за сключване на прехвърлителната сделка - нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 88, том 9, рег.№ 23959, нот. дело № 1484/2006г. на Нотариус Р.Д. е била изразена от пълномощник – ответника А.Г.М., а не се установи порок във волята на прехвърлителя – упълномощител от вида на посочената в чл.31 ЗЗД, съдът намира че претенцията за унищожаване на договора за покупко-продажба на недвижим имот следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Само при унищожаване на упълномощителната сделка на основание чл.31 ЗЗД договорът за продажба би бил сключен при липса на надлежна представителна власт, съобразно изложеното в решение № 223/19.06.2013 г. по гр.д.№ 1006/2012 г. IV г.о. на ВКС постановеното по реда на чл.290 ГПК, което съдът изцяло възприема. Упълномощителната сделка не е част от фактическия състав на договора за покупко-продажба и именно волята на представителя при сключване на сделката е от значение дали сделката е валидно сключена или не, поради което пороците на волята водещи до евентуална нищожност или унищожаемост на сделката следва да се преценяват с оглед на представителя, а не с оглед на представлявания.

Така мотивиран на основание чл. 250, ал. 3 ГПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ДОПЪЛВА решение № 1337/25.02.2015 г. постановено по гр.д.№ 14410 по описа на СГС, ГО, І-4 състав за 2012 г., като ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от Р.А.Т., ЕГН ********* с адрес: *** и със съдебен адрес:***, к.*, срещу А.Г.М., ЕГН ********** с адрес: *** и със съдебен адрес:***-адв.В.Г.-САК, И.Т.С. ЕГН:********** с адрес: ***, със съдебен адрес:***-адв.Н. С.-САК и Д.Л.Л., ЕГН **********   с адрес: *** и със съдебен адрес:***-адв.С.К.-САК, искове с правно основание чл.31 ЗЗД, за унищожаване на пълномощно от 27.10.2006 г., рег.№ 23158 на нотариус Р.Д. с рег.№ * на НК на РБ и договор за покупко-продажба на недвижим имот оформен с нотариален акт № 88, том 9, рег.№ 23959, нот. дело № 1484/2006г. на Нотариус Р.Д., поради това че при сключването им упълномощителя и прехвърлител Р.А.Т. не е могла да разбира или да ръководи действията си, поради психично заболяване.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: