№ 143
гр. Казанлък, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
в присъствието на прокурора И. Д. Ч.
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20235510100134 по описа за 2023 година
Производството е образувано по молба от Ф. А. С., ЕГН **********, с
адрес: ****. Молителката твърди, че била родена на **** г. в гр. К., за което в
Община К. бил съставен акт за раждане № **** г. В акта за раждане била
записана с имената Ф. А. С.. Твърди, че откакто се помнела всички я
наричали Ф.. Когато се запознавала с някой използвала името Ф.. В
семейството й, в училище, в гимназията, в университета, и на работното й
място била известна като Ф.. Сочи, че била родена в семейство на българи-
мохамедани /т. нар. помаци/, които спазвайки традициите я кръстили на баба
й Ф.. Живеели в К., където ходела на училище. Всички я наричали Ф., но в
моментите, когато трябвало да си каже цялото име ставала обект на
подигравки от децата - наричали я „Ф.-туркинята” , искали да им каже нещо
на турски, подигравали й се. Твърди, че била българка, с български, а не с
турски произход. Никога не се възприемала като туркиня. Никога в нейното
семейство не се говорело на турски език. Дори баба й, на която била кръстена,
не знаела турски. В дома й винаги се празнували всички празници и
мюсюлмански, и християнски. Ходела в църква и палела свещ за здраве.
Сочи, че в средата, в която била израснала, нямало турци. Затова й било
много обидно и изпитвала изключително неудобство, когато след като чуят
името й – Ф., хората се подсмихвали възприемали молителката като туркиня и
започвали да й говорят за Т. за Фатма Гюл - вероятно актриса или героиня от
турски сериал. Твърди, че макар семейството й да изповядва мюсюлманска
религия, винаги се определяли като българи. Никога не се възприемала като
туркиня. Семейството й произхождало от Р.. Били българи, които били
помохамеданчени, а не били турци. Твърди, че изпадала в много неловки
ситуации през годините, които й причинявали много сълзи и безсънни нощи.
1
Една от тях била, когато в началото на гимназиалния курс имала един много
уважаван от нея преподавател, който бил доста националистически настроен
и предвид турското й име казвал - „А сега ученици, Ф.то ще ни каже и
преведе какво означават турцизмите в произведението на Ив. Вазов - Под
игото”. В този момент се стъписала, обяснила, че не владее турски език,
почувствала се унизена, че за пореден път заради името я възприемали като
туркиня, а тя била българка и нямала нищо турско в себе си, освен името.
Много плакала, когато се прибрала вкъщи и се наложило на другия ден баща
й да отиде в училище, за да обясни, че семейството не били турци и нямали
нищо общо както с Т., така и с турския език. В последствие получила
уважението и разбирането на този преподавател, но лошият спомен останал.
Сочи, че имала добро образование. Завършила Профилирана хуманитарна
гимназия „****” в град К.. Висшето си образование - степен бакалавър -
завършила в Т.У., със специалност „Социална педагогика“, а магистърската
степен получила в ****, гр. В.Т., специалност „Национална и регионална
сигурност”. Твърди, че името й създавало пречки при търсене на работа.
Образованието й позволявало мениджърска позиция. Когато си подавала
документи за работа всички мислели, че не говорела добре български език и
изобщо не стигала до интервю. Едва в редките случаи, ако стигала до
интервю, с неприкрита изненада установявали, че говорела правилен
български. Имала много ситуации, когато не била одобрена за работа именно
заради името й. Сочи, че от две години работела във „В.” като акаунт
мениджър, преди това работила в „Б.”, С.З.. На фирмената й кореспонденция,
чрез имейли било изписано цялото й име, но всички я наричали Ф.. Твърди, че
до сега с неприятни, натрапчиви мисли преглъщала това отношение, заради
предразсъдъците на хората, но отсега нататък искала да създаде здраво и
сплотено семейство и да ходи с високо вдигната глава. През целия й живот,
докато търпяла това отношение на хората си мислела, че един ден ще има
дете и то ще трябвало да понася същото отношение, когато трябвало да каже
името на майка си. Не искала в никакъв случай това да се случи и детето да я
гледало разплакано с думите „Мамо, защо ми го причини...”. Твърди, че от
пет години живее на семейни начала с приятеля си И. С.. В началото, след
запознанството им, той я знаел като Ф.. Срамувала се да му каже името Ф..
Мислела, че и той щял да се отдръпне и подиграе с нея като я нарече туркиня.
Слава богу, се обичали и за него молителката била Ф. и той бил наясно, че е
българка. Никога не им било проблем, откакто живеели на семейни начала с
И. това, че молителката била мюсюлманка, а той християнин. Преди време,
когато той решил да я запознае с родителите си, отново изпитвала
изключително притеснение как неговите родители ще я възприемат, когато
разберат, че не била Ф., а че името й било Ф.. От уважение към избора на сина
си, те не й показали никога отрицателно отношение, поради предразсъдъци,
но на молителката й било неудобно с това остаряло турско име. Винаги,
когато били някъде с И., например ако пътували или се регистрирали в хотел
и се налагало молителката да каже името си Ф., се усещало неприятно
стъписване и отношение у хората към нея. Скоро разбрали, че била бременна.
И двамата с И. с нетърпение и радост очаквали да се роди детето им и да
станат родители. Предстояло да сключат и граждански брак. Изпадала в ужас
само като си представела как детето й щяло да обяснява на другарчетата си,
че майка му Ф. не е туркиня и то няма нищо общо с Т.. Не искала това, което
2
преживяла и търпяла през годините заради това име, да се повтори при детето
й. Сочи, че й предстояли двете най-значими житейски събития - да стане
майка и да се омъжи. Желае в акта за раждане на детето и в акта за
граждански брак да се води с името Ф. - името с което се възприемала,
откакто се родила и с което била известна в обществото.Ето защо за
молителката бил налице правен интерес да заведе настоящия иск по чл. 19 от
ЗГР. Счита че, горепосочените факти били важни обстоятелства. Моли съда
да постанови решение, с което да допусне промяна на собственото име на
молителката от Ф. на Ф., като занапред същата да се именува Ф. А. С.. Моли
съда да разпореди на Община К. да извърши необходимите промени в
съответните регистри.
В откритото съдебно заседание молителката се яви лично и чрез
процесуалния си представител поддържа изложеното в молбата, като
претендира от съда да я уважи.
Заинтересованата страна Община К., редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по молбата.
Представителят на контролираща страна Районна прокуратура - гр. К.
пледира за уважаване на молбата като основателна.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от предоставеното заверено копие на удостоверение за раждане
от **** г., издадено въз основа на акт за раждане № **** г., от Община К.
лицето Ф. А. С., ЕГН **********, е с родители А.А.С. – баща и А.К. С. –
майка.
Видно от личният регистрационен картон молителката носи имената Ф.
А. С., в графа Родители на същия е отбелязано, че е с родители А.А.С. – баща
и А.К. С. – майка.
Видно от Свидетелство за съдимост от 31.07.2023 г., издадено от Бюро
за съдимост при РС-Казанлък, лицето Ф. А. С., ЕГН **********, не е
осъждано.
В саморъчно подписана Декларация от 31.01.2023 г. (лист 21 по делото)
молителката декларира, че никога, по никакъв повод не са й налагани каквито
и да било ограничения в трансгранично предвижване под името Ф. А. С. .
Видно от завеР. копия на 2 бр. амбулаторни листи, на името на
молителката /от 06.01.2023 г., издаден от д-р И. И.ов; както и от 10.01.2023 г.
издаден от д-р ****/, е вписано като основна диагноза ,,наблюдение върху
протичането на нормална първа бременност‘‘.
По делото бяха събрани гласни доказателства.
Свидетелката А.К. С., майка на молителката, желае да свидетелства,
заяви, че от първия ден дъщеря й наричали Ф., нищо че била записана с името
Ф.. Тогава така налагали обстоятелствата, свекърва й държала да бъде цялото
име на нея. В последствие и тя започнала да нарича молителката Ф..
Свекървата на свидетелката се казвала Ф.. Вкъщи от малка на дъщеря й
казвали Ф. и всички така я наричали, дори и в училище всички я познавали
като Ф., само по документи била Ф.. В училище била унижавана с това име,
била потисната. Сочи, че не предприели действия за смяна на името, защото
3
свекървата на свидетелката била още жива. Дъщеря й завършила средното си
образование в гимназия „****“ с отличен и получила медал за успех. Тя не
пожелала да отиде да си вземе дипломата заради името. Чувствала се не добре
през цялото време и до ден днешен. Сега й предстояло най-значимото
събитие за нея, тя щяла да става майка и искала бъдещото й дете да не се
срамува от името на майка си. Смята, че хората я подценявали заради името
й. Дъщеря й била много потисната като малка. Навсякъде в обществото я
знаели като Ф..
Свидетелят Д.Г.Г., заяви, че познава молителката от 2012 г., познавал я
като Ф.. С нея били колеги на две места, в „Б.“ и сега във „В.“. Ф. научил, че
се казва, след като напуснала „Б.“. Знаел я с името Ф.. В „Б.“ тя била част от
екипа и сега била акаунт мениджър „Обслужване на корпоративни клиенти“.
Клиентите разбирали от имейл кореспонденцията, че тя се казвала Ф.. Тя
никога не се представяла с името Ф.. И на двете работни места свидетелят я
обучавал, молителката се притеснявала и не се представяла с името Ф..
Свидетелят И. П. С., заяви, че живее на семейни начала с Ф. и щели да
имат бебе. Познавали се от повече от шест години. Още в самото начало се
запознали и тя се представила като Ф.. Всичките им приятели я познавали
като Ф. и родителите му също. Вече били заедно и три месеца след това
разбрал, че тя се казва Ф., а не Ф.. Станало му странно. Не я възприемал като
Ф.. Всички хора, като кажела, че се казва Ф., я гледали странно, случвало се и
сега. Имало запознанства и тя се представяла с името Ф., след като видят, че
се казва Ф. и започвали да се смеят. Имало такива случаи. Молителката не
искала детето да знае, че майка му се казва Ф.. За нея това не било добре.
Много я мъчило това нещо, тя страдала от това. Искала да избегне обяснения
защо майка му се казва Ф., а баща му И.. Ф. не знаела една дума на турски
език. На родителите на свидетеля също им станало странно, като разбрали, че
тя се казвала Ф., но заради сина си запазили спокойствие, но имало чувство на
смут в началото.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Производството е охранително. Образувано е по молба с правно
основание чл. 19, ал. 1от ЗГР, депозирана по реда на чл. 530 и сл. от ГПК. По
същество съдът намира следното:
Името е словесно наименование, което е административно задължено да
има всяко физическо лице и което се образува по начин, императивно уреден
в Закон за гражданската регистрация. Предвид обстоятелството, че
физическото лице се идентифицира, обозначава, отграничава от другите
правни субекти в обществото със своето име, с което се легитимира, а от това
произтичат редица права и задължения за него, то и възможностите за
промяна са строго определени в закона и се допускат само при наличие на
определени обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската
регистрация промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от
съда, когато то е осмиващо, опозоряващо, или обществено неприемливо,
както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Законодателят
не е изброил примерно какви обстоятелства трябва да се преценяват като
4
важни, но според съдебната практика са такива лични и обществени
обстоятелства, които правят носенето на името лично и обществено
неудобно или неподходящо. Няма спор, че молителката е носител на
субективното право на молба за промяна на името и по съдебен ред.
По делото е установено, че молителката е родена на **** г. и е записана
с имената Ф. А. С., ЕГН **********. Установи се от свидетелските
показания, че молителката е известна в обществото с името – Ф..
Правото да се промени собственото име е субективно лично право, и в
съдебното производство по реализацията на това право решаващият съд
следва да съобрази, наред с обективните основания, и личните субективни
основания на лицето, неговото желание за промяна. В настоящия случай
желанието за промяна на името на молителката не е породено от нейно
моментно „хрумване” или „каприз”, а от обективния факт, че името, което
носи я потиска и пречи на пълноценния и живот и общуване с околните, тъй
като и създава „комплекс”. В този смисъл основателно може да се счете, че се
наблюдават обективни основания, които да способстват за извода, че името
на молителката следва да бъде променено. Собственото име на лицето е име,
избрано от родителите, като причините за неговия избор могат да са различни
- спазване на традиция в семейството или нещо друго. С настъпване на
зрелостта, всяко дееспособно лице следва да може да определи дали даденото
му име го удовлетворява и ако са налице фактически основания - да упражни
правото си да промени собственото си име, без това да бъде свързано с
укриване от наказателна, гражданска или административна отговорност.
Поради това, мотивираното от тези обстоятелства субективно желание на
дадено лице да носи определено собствено име, следва да се квалифицира
като „важно обстоятелство” по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР. Като се има
предвид, че името е и право на лицето, призвано да отстоява неговата
индивидуалност, като то следва да бъде използвано реално за
идентифициране на лицето както в семейството, така и при социалните му
контакти извън рамките на последното, където именно намира приложение,
то в конкретния случай се установи, че провеждането на възложената от
закона идентификационна функция създава емоционален дискомфорт у
молителката и поражда реален риск от засягане процеса на социална
адаптация при нея във всяка една сфера на живота. Това положение, според
съда, налага извършването на желаната от страна на молителката юридическа
промяна и обуславя уважаване на молбата. Избраното от молителката име Ф.,
с което желае да бъде сменено носеното от нея до настоящия момент име Ф.,
съдът намира за подходящо, доколкото същото би и осигурило комфорт,
себевъзприемане и спокойствие в социалното общуване и реално не се
отдалечава значително от досегашното и име. То съвпада с името, с което
молителката бива възприемана в обществото, поради което смяната на името
и от „Ф.“ на „Ф.“ не би внесло смут в нейното обкръжение и социална среда.
Тези обстоятелства обуславят извод за основателност на молбата по чл.
19, ал. 1 ЗГР. От изложените фактически данни съдът счита, че са налице
визираните в закона предпоставки – „важни обстоятелства”, които налагат
промяната на името на молителката. В този смисъл е и съдебната практика -
Решение № 145/17.04.2009 г. по гр. д. № 4962/2007 г. на ВКС, ІV г.о.;
Решение № 507/22.10.2010 г. по гр. д. № 227/2010 г. на ВКС, ІII г. о. и др.
5
Предвид изложеното молбата, като основателна, следва да бъде
уважена.
Водим от горното, РС-Казанлък
РЕШИ:
ДОПУСКА ПРОМЯНА, на основание чл. 19, ал. 1 от Закона за
гражданската регистрация, на собственото име на молителката Ф. А. С., ЕГН
**********, с адрес: ****, от Ф. на Ф..
След влизане на решението в сила да се ИЗПРАТИ препис на Община
К. за отразяване промяната в Акта за раждане и в регистрите на населението.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
6