РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Пловдив, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Б. Бонев
Членове:Михаела Ат. Добрева
Станислава Б. Бозева
при участието на секретаря Тихомира П. Калчева
в присъствието на прокурора К. Д. П.
като разгледа докладваното от Михаела Ат. Добрева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215300602321 по описа за 2021 година
С присъда № 80 от 17.09.2021 г. по н.о.х.д. № 20215330202453 по описа
за 2021 г., РС Пловдив е признал подсъдимия ИВ. АС. Т. - роден на
14.04.1997 г. в гр. П., с настоящ адрес гр. Х., обл. П., ул. „А.Б.“ № **,
българин, български гражданин, неженен, със средно образование, осъждан,
работещ, ЕГН ********** з а НЕВИНЕН, в това че на 22.08.2020 г. в гр. П. е
отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 190 лева от
владението на Н.Д.Д.от гр. С.без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като на основание чл.304 НПК го
ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.194 ал. 1
НК.
Срещу присъдата е постъпил протест от РП Пловдив. Твърди се, че
присъдата е неправилна и необоснована и не отговаря на събраните
доказателства по делото, от събрания доказателствен материал можело да се
направи обоснован извод за извършено престъпление по чл.194 ал.1 от НК от
подсъдимия ИВ. АС. Т.. В допълнение към протеста си РП Пловдив сочи, че
авторството на деянието се установява, от обстоятелството, че до плащането
1
на такса за тоалетна пострадалият е ползвал портфейла си и наличните в него
парични средства, за които е посочил, че са били „около 190лв.“, че няма
други свидетелина присвоителните му действия, както и от обстоятелството,
че подсъдимият е влязъл в тоалетната непосредствено след пострадалия, в
рамките на около 2 минути. Като аргумент сочи и че подсъдимият е лице с
висока обществена опасност – осъждан три пъти за престъпления свързани с
наркотици, обстоятелство, обосноваващо нуждата му от парични средства,
като процесното деяние е извършено в изпитателния срок на две от
осъжданията му. Предлага на въззивния съд да отмени първоинстанционната
присъда и да постанови нова, с която да признае Т. за виновен за извършено
престъпление по чл.194 ал.1 от НК и да му бъде наложено наказание
„лишаване от свобода“ в размер на 6 месеца при първоначален строг режим.
Въззивният съд, след като се запозна с възраженията в протеста, при
направената служебна проверка установи следното:
Протестът е подаден в законния срок и е процесуално допустим.
Разгледан по същество въззивният съд го намира за неоснователен.
За да постанови атакуваната присъда ПРС е приел за установено от
фактическа страна, следното:
Свидетелят Н.Д.се намирал на 22.08.2020г. сутринта на централната
железопътна гара в гр.П., тъй като чакал влак за гр.К.. Предишният ден
пътувал по маршрут гр.С.– гр.В.с влак, след което през нощта отново с влак
пътувал по маршрут гр.В.– гр.П.. Прекарал времето си от 05ч. до 06ч. на
Централна гара П., като влакът му за К.бил в около 09.30-10ч. Купил си кафе,
за да не заспи с багажа си на гарата. След 08ч. посетил тоалетната на
Централна гара П.. Бил с раница на гърба, като извадил от раницата черен
кожен мъжки портфейл, за да пусне монета в машинката преди влизане в
тоалетната. Влязъл в първата кабинка, като кабинките били общо две, и
оставил портфейла си на плот/рафт /, който бил пред него. При излизането от
тоалетната забравил вътре портфейла си. Няколко минути след него в
тоалетното помещение влязло лице от мъжки пол/установено в последствие
като ИВ. АС. Т./. Същият, след като използвал тоалетната, видял намиращото
се забравено портмоне и го взел, след което излязъл от тоалетната и веднага
се насочил към съответната служба на Централна гара – П., за да занесе
портмонето. Там предал същото на полицейските служители, за което му бил
2
съставен протокол и същия си тръгнал. В същото време собственикът на
портмонето Н.Д., при посещение на магазинче на гарата, установил че няма
портмоне и се върнал обратно в тоалетната на гарата, където било
единственото място където го бил изваждал, но тъй като не го намерил
отишъл на гише Информация, за да попита за дежурни полицаи и, след като
бил насочен, ги посетил, за да потърси портфейла си. При контакта с тях те го
попитали „ти ли си забравил портфейла“. Той потвърдил и съдържанието на
портфейла му било извадено, като вещите били там с изключение на сумата
от 190 лева. Полицаите попитали дали нещо липсва и Д.посочил, че именно
му липсва сумата от около 190 лв. Тогава те му казали, че на мястото има
видеонаблюдение и може да подаде жалба. След което Д.пуснал жалба.
Така изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е
приел за установена от: показанията на свидетеля Д., с изключение на частта,
касаеща паричните средства в портфейла му, приемайки, че въпреки
подробния му разпит и конкретни въпроси е останало неизяснено кога
последно Д.е проверил наличната сума в портфейла си, като е дал уклончив и
неточен отговор за този факт и че едва в съдебното производство (близо една
година по-късно) свидетелят посочвал видовете банкноти и номинала им –
поради това, обстоятелството, относно наличието на твърдяната сума в
портфейла му към момента на забравянето му в тоалетната на централна гара
П., първоинстанционният съд е преценил като неубедително; от показанията
на свидетелите Т., Ж.и Д., нито един от които не е очевидец, изцяло, като в
това число е приел за достоверни прочетените по чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 от
НПК техни показания от досъдебното производство, че свидетелят Д.не е
знаел точната сума пари, която му липсва и че към момента на оставяне на
портфейла от Т. на полицейските служители, в него не е имало банкноти; от
обясненията на подсъдимия Т. – възприети изцяло от съда, като
съответстващи на останалите възприети доказателства, в това число и на ВД
видеозапис от охранителна камера и установеното от тях цялостно поведение
на подсъдимия след намирането на портфейла; от СТЕ на видеофайловете; и
от писмените доказателства приобщени по чл.283 от НПК.
Въз основа на така обсъдените доказателства и възприетата фактическа
обстановка първоинстанционният съд е приел от правна страна, че те не водят
в своята съвкупност до безспорен извод за наличие на причинно-следствена
връзка между липсата на пари и действията на подсъдимия Т.; механизъм,
3
авторство, обективни и субективни елементи на престъплението кражба. Счел
е че не е безспорно доказано, че вещта (сумата от 190лв.) са били във
владението на пострадалия непосредствено преди установяване на липсата
им, нито, че са преминали във владението на подсъдимия. Поради това,
първоинстанционният съд е направил извод, че няма доказано престъпно
деяние по смисъла на чл.194 от НК и че единственото косвено доказателство,
че подсъдимият се е намирал в тоалетната непосредствено след пострадалия,
не е достатъчно поради липсата на такава съвкупност от доказателства, които
да доказват по безспорен начин участието на подсъдимия в инкриминираното
деяние като негов извършител – от обективна страна и липса на каквито и да
е доказателства за субективната страна на твърдяното престъпление. С тези
мотиви първоинстанционният съд е приел, че не е доказано по несъмнен
начин подсъдимият Т. да е осъществил съставомерните признаци на
престъплението по чл.194 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от
НПК го е оправдал изцяло по така повдигнатото на подсъдимия И.Т.
обвинение по чл.194 ал.1 от НК.
Пред въззивната инстанция делото е инициирано от държавното
обвинение. В протеста се твърди, че присъдата е неправилна, необоснована и
несъответстваща на събраните доказателства. Сочи се, че авторството на
деянието се установява, от обстоятелството, че до плащането на такса за
тоалетна пострадалият е ползвал портфейла си и наличните в него парични
средства, за които е посочил, че са били „около 190лв.“, че няма други
свидетели на присвоителните му действия, както и от обстоятелството, че
подсъдимият е влязъл в тоалетната непосредствено след пострадалия, в
рамките на около 2 минути. Като аргумент сочи и че подсъдимият е лице с
висока обществена опасност – осъждан три пъти за престъпления свързани с
наркотици, обстоятелство, обосноваващо нуждата му от парични средства,
като процесното деяние е извършено в изпитателния срок на две от
осъжданията му.
По отношение размера и наличието на пари в портфейла на пострадалия
Н.Д.протестиращата страна не атакува мотивите на първоинстанционния съд,
а се задоволява да разкаже фактическата обстановка, така както е изложена и
в обвинителния акт. Въззивният съд обаче намира, при самостоятелния си
прочит на доказателствата по делото, че те са правилно възприети и
4
кредитирани и че въз основа на тях първоинстанционният съд е направил
законосъобразен анализ на доказателствата, които прецизно е съпоставил и
анализирал по отношение подлежащите на установяване факти. Правилно в
съответствие и в пълнота първоинстанционният съд ги е коментирал както
помежду им така и в съответствие със закона и практиката.
Само по себе си твърдението в протеста, че липсващата сума била около
190лв., само потвърждава недоказаност на обвинението, че твърдяната като
отнета от Дечков сума е в размер на 190лв.
Съждението, изразено в протеста, че е логично в тоалетната да няма
други свидетели на присвоителните действия и записващи устройства, също
само по себе си потвърждава недоказаността на обвинението.
Предложението, въззивният съд да приеме, че от горните съждения на
държавното обвинение и обстоятелството, че подсъдимият е влязъл в
тоалетната непосредствено след пострадалия и че подсъдимият е лице с
висока обществена опасност, поради предходни осъждания за престъпления
свързани с наркотици, което обосновавало нуждата му от парични средства, е
предложение подсъдимият да бъде признат за виновен в нарушение на
принципа, регламентиран в чл. 303 от НПК, че присъдата не може да почива
на предположения (каквито са обсъдените току що съждения, изложени в
протеста) и когато (по аргумент за противното) обвинението не е доказано по
несъмнен начин.
С оглед на горното, като не намери основателно възражение направено
от инициатора на въззивното производство, което да обосновава отмяна на
атакуваната присъда и като не установи по реда на чл.314 от НПК други
нарушения на материалния и процесуалния закон, на основание чл.338 от
НПК, въззивният Съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 80 от 17.09.2021 г. по н.о.х.д. №
20215330202453 по описа за 2021 г. на РС Пловдив.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5