№ 2100
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА
СТЕФАНОВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА
Административно наказателно дело № 20241110214620 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Н. Х. ЕГН – ********** срещу
Наказателно постановление /НП/ № 24-4332-017191 от 23.07.2024 г.,
издадено от началник сектор в СДВР-ОПП, с което на жалбоподателяна
основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв. за нарушение на
чл.150а от ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лв.
за нарушение на чл.100, ал.1,т. 1от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП -
глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100,ал.1,т. 2 от ЗДвП и на
основание на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лв. за
нарушение на чл.137 Е от ЗДвП,
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят
Н. Щ., който го обжалва в срок и моли НП да се отмени като неправилно и
незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител.
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в
нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа
1
и правна страна следното:
На 08.07.2024г в гр.София по бул. Пенчо Славейков жалбоподателят
управлявал МПС-мотициклет БМВ без предпазна каска, когато бил спрян за
проверка от от полицейски служители, които установили, че жалбоподателят
управлява МПС със СУМПС, което е с изтекъл срок на валидност и не
предоставил СУМПС.
Въз основа на направените констатации от полицейските служители,
св, Г. С. съставил срещу жалбоподателя АУАН, като приел, че жалбподателят
е извършил нарушение на на чл.150а от ЗДвП; чл.100,ал.1,т, 1 от ЗДвП,
чл.100,ал.1,т. 2от ЗДвП и чл.137 Е от ЗДвП.
Въз основа на акта и при идентична фактическа обстанова е издадено
процесното наказателно постановление
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля Г. С., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
По пункт 1 от НП- за нарушението по чл. 150а, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата.
Съгласно разпоредбата на чл. 150А от ЗДвП, за да управлява моторно
превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно
превозно средство.
Видно от справката за нарушител последно издаденото на
жалбоподателя СУМПС е било валидно до 22.11.2023 г. Материалният закон
е приложен правилно. Не е налице основание за приложимост на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като случаят по степен на обществена опасност не се отличава с по-
ниска такава в сравнение с останалите нарушения от същия вид. Изминалият
период от време от изтичане на валидността на СУМПС без предприемане на
2
необходимите действия за подновяване на същото до датата на която е
извършил нарушението е значителен.
За така установеното нарушение, извършването на което е безспорно
доказано по делото на жалбоподателят е наложено наказание на основание чл.
185 от ЗдвП, която норма не кореспондира с посоченото за извършено от него
нарушение, тъй като този текст от закона предвижда наказание "За нарушение
на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което
не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв. ".
Съдът намира, че в случая неправилно е определена санкционната
разпоредба, която с оглед дадената правна квалификация на нарушението е
следвало да бъде тази по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, съгласно която "който
управлява МПС без да притежава СУМПС, валидно за категорията, се наказва
с глоба от 100 лв. до 300 лв. ".
В случая е налице нарушение на нормата на чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН,
регламентираща вида и размера на наказанието. Съдът намира, че в тази част
обжалваното НП не отговаря на изискванията на ЗАНН, тъй като на
жалбоподателят е наложено наказание на осн. чл. 185 от ЗДвП, която норма не
кореспондира със състава на извършеното от него нарушение.
Административно наказателното производство е формален процес, поради
въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните
актове и наказателни постановления, като само редовно съставените такива
имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на
административно наказание.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че НП следва да се отмени
като незаконосъобразно в тази част.
По пункт 2 и 4 от НП-за нарушенията по чл. 100, ал. 1, т. 3 от Закона за
движението по пътищата и по чл. 137Е от Закона за движението по пътищата;
От показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел Г. С. и
приложената по делото докладна записка се установява, че на 08.07.2024г. в
гр.София по бул. Пенчо Славейков жалбоподателят управлявал МПС-
мотициклет БМВ без предпазна каска, когато бил спрян за проверка от от
полицейски служители, които установили, че жалбоподателят управлява МПС
със СУМПС, което е с изтекъл срок на валидност и не предоставил СУМПС.
3
Съгласно чл. 137Е от Закона за движението по пътищатаводачите и
пътниците на мотоциклети и мотопеди използват защитни каски. От
обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички
съставомерни признаци на нарушението, описано в цитираната разпоредба.
Правилно е определена и приложимата санкционна норма, залегнала в текста
на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП, която предвижда административна санкция
"глоба" в размер на 50 (петдесет) лева за извършване на гореописаното
нарушение. Наказващият орган е наложил санкция именно в размер от 50
лева, поради което преценката му се явява законосъобразна. Следва да се
посочи и че размерът на глобата е фиксиран, поради което не подлежи на
каквато и да било ревизия от страна на настоящия съд.
В конкретния случай се установява, че жалбоподателят не е носил в
себе си и представил СУМПС , което съставлява нарушение на чл. 100, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП, съгласно който законов текст - "Водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория. Съгласно чл. 183, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП "Наказва се с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи
- свидетелство за управление и свидетелство за регистрация на управляваното
моторно превозно средство. В конкретния случай жалбоподателят е
санкциониран за това нарушение с глоба в размер на сумата от 10. 00 лева,
като в НП е дадено ясно фактическо описание на нарушението, при съответна
правна квалификация. Ето защо не се установява наличие на основание за
отмяна на обжалваното НП в тази негова част – относно нарушението по чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че описаните деяния в т. 3 и
т. 4 от съставения против жалбоподателя акт се доказват по безспорен и
несъмнен начин и съдържат всички обективни и субективни признаци на
вменените му нарушения. Наложените наказания са в предвидения и
фиксиран от закона размер.
По гореизложените съображения съдът намира, че Наказателното
постановление следва да бъде потвърдено в частта по т. 2 и по т. 4.
По отношение на пункт 3 от НП.
По делото нее се събраха каквито и да е било доказателства обаче, че
впдачът на мотоциклета не е представил свидетелство за регистрация на
МПС. В този връзка следва да се подчертае, че в производството по ЗАНН
тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган и
4
недоказването на извършване на административното нарушение от
санкционираното лице, въпреки събиране на възможните доказателства от
съда, е винаги предпоставка за отмяна на атакуваното наказателно
постановление в тази му част.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че атакуваното
Наказателно постановление следва да бъде потвърдено в частта по т. 2 и т. 4
като правилно и законосъобразно и отменено в частта по т. 1 и т. 3 като
незаконосъобразно.
Съдът намира, че въпроса за разноските не следва да се обсъжда, тъй
като такива не са претендирани от страните по делото.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 24-4332-017191
от 23.07.2024 г., издадено от началник сектор в СДВР-ОПП, с което на
жалбоподателя на на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 10 лв. за нарушение на чл.100,ал.1,т, 1от ЗДвП, и на основание на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лв. за нарушение
на чл.137 Е от ЗДвП,
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 24-4332-017191 от
23.07.2024 г., в останалата му част като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
София-град по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5