Решение по дело №786/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

Същото е образувано по касационна жалба на П. Т. Г. от с. Хаджидимтрово, обл. Велико Търново против Решение № 33 от 01.07.2024 г. по НАХД № 92 по описа за 2024 г. на Районен съд - Свищов, с което е потвърдено Наказателно постановление № 0352-000178 от 11.03.2024 г., издадено от началника на РУ - Свищов при ОД на МВР - В. Търново, с което на касатора за извършено административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр.1 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание – „Глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 (дванадесет) месеца.

С касационната жалба се претендира неправилност на решението с довода, че въззивния съд е преценил неправилно и едностранчиво фактите. По тези съображения от съда се иска да отмени оспореното решение и да постанови ново, с което да се отмени наказателното постановление. Не се претендират разноски. В съдебно заседание касаторът, чрез адв. С. поддържа жалбата по мотивите изложени в нея.

Ответникът по касационната жалба – началникът на РУ – Свищов, не се явява и не взема становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата, като излага мотиви за правилност на оспорваното решение.

 

Настоящият касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от РС – Свищов и наведените от касатора възражения намира за установено следното:

 

Жалбата е подадена от надлежна страна – участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от АПК. Разпоредбата на чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспореното решение е валидно, допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:

От фактическа страна районният съд е приел за установено, че на 29.02.2024 г. в 20:30 ч. в с. Хаджидимитрово на [улица]в посока към [улица]служителите на РУ - гр. Свищов, спрели за проверка л. а. „Мазда Б 2500" с peг. № [рег. номер], управляван от водача П. Т. Г.. След направен тест с „Дрегер Алкотест 7510" с фабричен №ARDM 0239 c качествена проба № 5197 в 20:37 ч. на същата дата, органите на МВР установили, че водачът, който бил във видимо адекватно състояние и признал, че е изпил една бира марка „Пиринско" от 0.500 мл. е с концентрация на алкохол в кръвта 0.96 промила, съгласно измерено в количеството издишан въздух. На водачът бил издаден талон за изследване с № 256575, но същият заявил, че приема показанията на техническото средство и отказва да даде кръвна проба. П. Г. е подписал протокола, като написал собственоръчно „приемам", без да отбележи, че желае да бъде тестван с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо изследване. За това бил съставен АУАН Серия GA № 582370/29.02.2024 г., който е подписан от водача без възражения и въз основа на него процесното НП, с което за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр.1 от ЗДвП и на основание чл. 174 ал. 1 т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание – „Глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 (дванадесет) месеца.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка районният съд е приел, че НП съдържа всички реквизити по смисъла на чл. 57 от ЗАНН - деянието е описано, посочена е и нарушената разпоредба, както и тази въз основа на която се налага санкцията. Органите на реда са уведомили нарушителят за възможностите, които законът му предоставя, но същият е решил да не се възползва отбелязвайки, че приема констатациите в талон за изследване с № 256575. Отчел е като неоснователно твърдението на касатора досежно нарушение на Наредба № 1/19.07.2017 г., доколкото в нея няма изискване към талона за изследване да има стикери, единият от които да се залепи в АУАН. Районния съд е приел, че действително, в чл. 17, ал. 4 от Наредба № 1/19.07.2017 г. е предвидено, че вакуумните епруветки и контейнерите за урина, съдържащи пробите, се запечатват със стикер със сериен номер от талона за медицинско изследване, като в протокола за медицинско изследване се отбелязва серийният номер на стикера. Това изискване обаче, касае процеса на вземане и изследване на кръвна проба, а не установяване на нарушението с АУАН. Въз основа на така изложената фактическа обстановка районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени при стриктно спазване на разпоредбите на чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН.

 

Постановеното решение от Районен съд – Свищов е правилно.

 

Настоящият състав намира изводите на районния съд за съответстващи на доказателствата по делото и на приложимото право. Въззивният съд е достигал до правилен извод за законосъобразността на обжалваното пред него НП. Решаващият състав на РС е формирал изводите си въз основа на изцяло изяснената от него фактическа обстановка, след като е обсъдил всички обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени и гласни доказателствени средства, както и след обсъждане на наведените от страните доводи и възражения.

 

По конкретните възражения, заявени в касационната жалба, съдът намира следното:

По същество единственият спорен въпрос, заявен като такъв пред касационната инстанция е за неправилно изяснена от въззивния съд фактическата обстановка, като спор, че е извършена проверка и е установен посредством тест с дрегер „Дрегер Алкотест“ концентрация на алкохол от 0,96 промила, съгласно измерено количество издишан въздух, няма. Неоснователен в контекста на изложеното е доводът на касатора, че непредставянето на запасите от камерите, препятства възможността да се изясни фактическата обстановка при положение, че той самият не спори, друг да е управлявал автомобила, както и че е бил под въздействието на алкохол. За да се отговори прецизно на и без това бланкетните и неконкретни мотиви, релевирани с касационната жалба, следва да се уточни, че действително, видно от писмо УРИ: 352000-4513/18.06.2024 г. на РУ – Свищов, на осн. чл. 11, ал.1 от „Организационно-технологични правила за работа с Автоматизирана информационна система за „Видеозаснемане на охранителната дейност и пътния контрол“, утвърдени с МЗ № 8121 з-140/08.02.2022 г. на министъра на вътрешните работи – всички файлове с аудио и видео информация в централната компонента се съхраняват за срок от 30 дни. В същото писмо е отбелязано, че в чл. 15, ал.1 от цитираните организационно-технологични правила, файлове с аудио и видео информация от системата се предоставят от директора на дирекция „Вътрешна сигурност“ в МВР и от ръководителите на съответните структури по места, след постъпило писмено мотивирано искане от разследващите органи, както и от органи на съдебната власт. Подобно искане за сваляне и съхраняване на записите от камерите, от 29.02.2024 г. /датата на проверката/ е направено с протоколно определение на Районен съд – Свищов едва на 11.06.2024 г. При положение, че записите се пазят 30 дни, не е направено своевременно искане за преиндексиране, в жалбата до въззивния съд също не е направено искане за изискване на записа, не е имало каквото и да било основание тези записи да бъдат запазени за по-дълъг срок. Понало обаче не е ясно кой е правно значимия факт, който съответния запис би установил и в този смисъл изобщо защо е нужно представянето му по делото, при положение, че концентрацията на алкохол не се установява окомерно.

От събраните по делото доказателства еднозначно и безпротиворечиво се установява, че именно П. Г. е управлявал автомобила до неговото спиране от служителите на РУ – Свищов, същият е консумирал алкохол, като тестът за това е бил положителен. Всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност налагат единствено и само като логически възможен извод, че нарушителят на 29.02.2024 г. е шофирал лек автомобил под въздействието на алкохол с 0,96 промила, съгласно измерено количество издишан въздух. Разпитаните като свидетели по делото служители на РУ дават напълно еднозначни показания по всички съществени въпроси във връзка с движението на автомобила и водача на същия. Всички тези доказателства налагат единствено извода, че лицето, което е спряно за проверка е управлявало автомобила до спирането му, като същото очевидно е употребило алкохол преди да започне да шофира.

След като е доказано деянието и авторството му съдът намира, че правилно е определено и наказанието, предвидено в закона в абсолютен размер, доколкото това е юридическата последица от административно наказателната отговорност за дееца при нарушение.

Ето защо като е стигнал до същия извод Районен съд - Свищов е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 33 от 07.07.2024 г. по НАХД № 92 по описа за 2024 г. на Районен съд - Свищов.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.